Решение по НАХД №251/2024 на Районен съд - Павликени

МОТИВИ КЪМ Решение ПО АНД № 251/2024 г. по описа на РС - Павликени
Производството пред РС - Павликени е образувано по постановление на ВТРП, ТО - П.
по реда на чл. 375 от НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на обвиняемия И. Х. А. за това, че
01.07.2024 г. около 19,05 ч. в дом в с. М., чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата
и цялото тяло и с удар с касета по ръката е причинил лека телесна повреда на М. С. М.,
изразяваща се в контузия на меките тъкани на главата, тялото и крайниците с повърхностни
нарушавания на кожата в зоната на двата горни крайника, шията и тилната част на врата и
дясна подбедрица - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК като
деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
5а, вр. чл. 130, ал.1, НК
В проведеното по делото съдебно заседание представителят на ВТРП, ТО-П. поддържа
весеното постановление с доводи, че се установяват елементите от състава на чл. 131, ал. 1,
т. 5а НК, съответно са налице условията за приложение на чл. 78а НК и освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Обвиняемият И. А. признава извършеното деяние и изразява съжаление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият И. Х. А. е роден на *** г. в гр. Е., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с адрес: с. ***, ЕГН **********.
Свид. М. Х. живеела на съвместно с обвиняемия, като от съжителството си имали едно
общо дете - А., който е на 5 години. От предходен брак Х. имала и дъщеря на 11 години,
която живеела с нея и обвиняемия И. А. и за която последният полагал грижи.
На 01.07.2024 г. М. Х. била в обитавания от нея и съжителя й – обвиняемия А.в дом,
находящ се в с. М., ул. ***. Сготвила вечерята към 19,05 ч. и излязла в градината за да
полива. През това време до нея се приближил обвиняемия, който бил употребил алкохол и с
който по-рано през деня имали пререкания и попитал къде е заплатата й. Отправил към Х.
реплики, че ще я върже на двора и ще я удави в герана, след което спрял помпата за вода,
хванал свидетелката Х. за косата и започнал да й нанася удари с длан на ръката (шамари) в
областта на лицето, удари с юмруци в областта на цялото тяло. Хванал една касета и
нанесъл с нея удари по ръцете на свидетелката. Тя започнала да вика за помощ, успяла да
влезе в къщата и да сигнализира 112, след което с двете деца излязла на улицата. На място
пристигнал полицейски екип.
В рамките на деня Х. посетила ФСМП - П., където, след извършен преглед са
констатирани контузия на двете ръце, контузия на шия и тилна част на главата, контузия на
дясна подбедрица. Поставена била диагноза контузия на горните крайници, глава и шия.
Тези увреждания били в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и предмет,
описан като пластмасова касета и можело да се получат по време и начин, съобщен от
прегледаното лице. Същите са причинили болка и страдание и са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза, при инцидент на 01.07.2024 г. на М. С. Х. са причинени следните
телесни увреждания: контузия на меките тъкани на главата, тялото и крайниците с
повърхностни окхлузвания на кожата в зоната на двата горни крайника шията и тилната част
на врата и на дясна подбедрица, който са причинили на пострадалата болка и страдание.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че описаните увреждания водят до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1

делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М.
Х.(л. 4 ДП), св. Н. Н. (л. 5 ДП), П. П. (л. 6 ДП); писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за освидетелстване (л. 8 от ДП), фиш за СМП (л. 9 от ДП), СМЕ (л. 16-
19 от ДП).
В доказателствената съвкупност по делото не се наблюдават противоречия, които биха
могли да бъдат основание за дискредитиране доказателствената стойност на едни или други
доказателствени източници. Съдът не установи наличието на съществени противоречия
между свидетелските показания и затова не намери за необходимо обсъждането им
поотделно, съгласно правилото на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Съдебният състав кредитира с доверие показанията на свидетелката М. С. Х. които
поставя в основата на фактическите си изводи, тъй като същите са логични, последователни,
непротиворечиви и съдържат информация относно възприетите от нея обстоятелства по
случая. От тях съдът черпи информация относно релевантните по делото факти –дата, място
на извършване на инкриминираното деяние, авторство на същото и механизма на
извършването му.
По-нататък съдът следва да отбележи, че при престъпленията, извършени в условията
на домашно насилие, какъвто е и настоящия случай, по принцип източниците на
доказателства са силно ограничени. Тези престъпления обичайно се извършват пред
ограничен кръг свидетели и то роднини (съпруг/съжител, възходящи или низходящи),
поради което съдът не намира основание да подложи на съмнение показанията на
пострадалата, които възприема за достоверни. Възможната й заинтересованост от изхода на
делото не води дефинитивно до изключването им от доказателствената маса. Пострадалата
Х. пресъздава преки и непосредствени възприятия за действията на обвиняемия А. на
инкриминираната дата. Изложеното в показанията й относно осъществените спрямо нея
действия се подкрепя от заключението на изготвената по делото СМЕ, което съдът
кредитира като достоверно и компетентно изготвено, изясняващо вида на причинените й
телесни увреждания, техният медико-биологичен характер, както и механизма на
получаването им. Възникналият конфликт и осъществено физическо насилие спрямо Х. не
се отричат и от обвиняемия в обясненията, дадени пред съда. Нещо повече, последният
признава за осъществено на процесната дата физическо посегателство срещу Х., с което е
нарушил телесния й интегритет.
Показанията на полицейските служители П. и Н. пристигнали пред дома на
пострадалата след извършване на деянието, съдът не следва да обсъжда, доколкото същите
не са очевидци на инцидента и показанията им не изясняват факти и обстоятелства от
предмета на доказване по делото.
От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че извършването
на инкриминираното деяние е предшествано от употреба на алкохол от страна на
обвиняемия А.
От приетата по делото актуална справка за съдимост на обвиняемия съдът извлече
информация относно настъпилата реабилитация по предходни негови осъждания, както и че
същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй
като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под
съмнение.
При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна
страна:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият И. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
2

5а вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК се намира в Раздел II "Телесна повреда" от
Глава втора "Престъпления против личността" от НК. Обект на тези престъпления са
обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на лицата. Предметът на
престъплението е здравето, разглеждано като лично благо за всеки гражданин.
Изпълнителното деяние на цитираното престъпление се изразява в нарушаване на телесната
неприкосновеност, в условията на домашно насилие.
От обективна страна – по делото е безспорно доказано, че 01.07.2024 г. около 19,05 ч. в
дом в с. М., чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и цялото тяло и с удар с
касета по ръката е причинил лека телесна повреда на М. С. М., изразяваща се в контузия на
меките тъкани на главата, тялото и крайниците с повърхностни нарушавания на кожата в
зоната на двата горни крайника, шията и тилната част на врата и дясна подбедрица –
разстройство на здравето, неопасно за живота, и деянието е извършено в условията на
домашно насилие – извършено е от И. А., с който пострадалата се намирала във фактическо
съпружеско съжителство, а именно живеели в условията на продължаваща интимна връзка,
от която имат съвместно дете и живеели в общо домакинство. Доказателствени източници в
тази насока са както показанията на свидетелката Х., така и обясненията на обвиняемия.
Налице е и квалифициращият признак чл. 131, ал. 1, т. 5а НК, тъй като престъплението
е осъществено от обвиняемия спрямо пострадалата М. Х. с която обвиняемият се е намирал
във фактическо съпружеско съжителство, съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 31 НК, в
актуалната й редакция към момента на извършване на деянието.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено както авторството на деянието, така и вида на причинената лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК /извършена в условията на домашно насилие по смисъла на
чл. 131, ал. 1, т. 5а НК/, а именно разстройство на здравето, неопасно за живота като
получените телесни увреждания от пострадалата са в пряка причинна връзка с действията на
обвиняемия.
Предвид горното съдът приема, че събраните по делото и кредитирани доказателства в
своята съвкупност са достатъчни да мотивират извод за доказаност и съставомерност на
извършеното от обв. И. А. деяние.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
От субективна страна - деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Обвиняемият е действал с ясното съзнание, че нанасяйки шамари в областта на лицето на
постр. Х., нанасянето на удар с юмрук по главата и нанасяне на удари по ръцете с
платмасова касетка, ще причини на пострадалата определени телесни увреждания или най-
малкото болка и страдание.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и
пряко е целял настъпването на общественоопасните му последици. Същото субективно
отношение е проявил и към квалифициращия признак на деянието - в условията на домашно
насилие.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 НК се предвижда наказание
"лишаване от свобода" до три години.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78 а НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Същият е
пълнолетен към датата на извършване на деянието, не е осъждан (реабилитиран е) и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от
деянието не са настъпили имуществени вреди. Не са налице и ограничителните
предпоставки на чл.78а, ал. 7 от НК за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК и целите на
3

наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на административно
наказание.
Разпоредбата на чл. 78 а НК предвижда административно наказание "глоба" от 1000 до
5000 лева, като именно в тези рамки следва да бъде индивидуализирано административното
наказание по отношение на обв. А. В тази връзка и отчитайки липсата на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, извън насъпилата реабилитация, липсата на
административни наказания по реда на чл. 78 а от НК, както и признаците, които се
обхващат от съответния квалифициран състав, съдът счита, че за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК на обв. И. следва да бъде наложена глоба
в минималния нормативно предвиден размер от 1 000 (хиляда) лева.
Настоящата съдебна инстанция счита, че с така наложеното на обвиняемия И. Х. А.
административно наказание ще се постигнат успешно целите на специалната и генерална
превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на
личността на обвиняемия, но така също и по отношение на останалите граждани, склонни
към извършване на подобни деяния.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди обвиняемия И.
А. да заплати в полза на РУ - П. сумата от 341,88 лева, направени в хода на досъдебното
производство разноски, както и сторените в съдебното производство разходи в размер на
80.00 лева.
По изложените съображения, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
4

Номер на акта:	14
Дата:	13 март 2025 г. (в сила от 31 март 2025 г.)
Съдия:	Румена Фоти

Дело:	20244140200251
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 ноември 2024 г.

Решение по НАХД №251/2024 на Районен съд - Павликени

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите