Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 31 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е въз основа на жалба от Г.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез пълномощник адв. Д.Д.от
ШАК, против Решение № 2153-27-92/29.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ –
Шумен. С оспореното решение административният орган е отхвърлил жалба, подадена
от оспорващата срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01029987/04.11.2021г.
на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат зА.чени данни за
осигурителен стаж и доход за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2017г. и от
13.10.2017г. до 31.10.2019г. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
немотивирано и дискриминационно, поради което се отправя искане същото да бъде
отменено. В тази връзка се сочи, че оспорващата се е регистрирала като
земеделски стопанин на 15.02.2015г., а на 07.06.2015г. е настъпило
осигурителното събитие „майчинство“, поради което е отпаднала възможността й да
престира пазарно ориентиран труд. Отглеждането на малко дете е осигурителният
случай, който лишава физически работоспособната майка да работи, поради което
при настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение, ако е
осигурено лице и обратно – майката, регистрирана като земеделски производител,
има право на обезщетение по чл.53 от КСО, когато е прекъснала дейността си като
земеделски производител, за да отгледа детето си, докато то навърши 2-годишна възраст. Счита се също, че административният
орган не е обсъдил факта, че в действащото законодателство липсва нормативен
акт, задължаващ земеделския производител, прекъсващ трудовата си дейност поради
определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство. Твърди се и,
че постановеното решение противоречи на чл.46, ал.3 от КСО, тъй като в случай,
че Г.А.А. беше упражнявала трудова дейност като земеделски производител при
настъпило осигурително събитие „майчинство“, би нарушила цитираната разпоредба,
което би изключило изплащането на същата на парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане. Релевират се и доводи за противоречие
на решението с чл.53, ал.5 от КСО, както и, че същото се явява дискриминационно, поради наличие
на непряка дискриминация. Като самостоятелно основание за неправилност на обжалваното решение се
сочи, че е нА.це изтекла погасителна давност. По изложените в жалбата
съображения Г.А.А. отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-92/29.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв.Д.Д., който от
името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания. В пледоарията по същество аргументира тезата за незаконосъобразност
на оспорения административен акт и по изложените съображения моли за неговата
отмяна, както и за присъждане на деловодни разноски. В допълнение твърди, че съгласно
разпоредбата на чл.2, т.1 от Търговския закон, физическите лица, занимаващи се
със селскостопанска дейност, не се смятат за търговци, поради което лицата,
произвеждащи земеделска продукция, не могат да бъдат определени като
предприятия по смисъла на Закона за счетоводството и нямат задължение да водят
счетоводна отчетност, респективно нямат задължение за доказване на разходите си
с първични документи.
Ответникът
– Директорът на Териториално поделение на НОИ – Шумен, представляван в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт Л. И., оспорва
жалбата. Сочи, че Г.А.А.
не е извършвала дейност като земеделски
производител, поради което същата не се явява осигурено лице по смисъла на КСО.
Предвид констатацията за липса на извършване на трудова дейност, за която
лицето да подлежи на задължително осигуряване, контролният орган е издал
задължително предписание за зА.чаване на подадени данни с декларация обр.1,
жалбата срещу което е отхвърлена с решението на директора на ТП на НОИ - Шумен.
По мотивите, изложени в обжалваното решение, счита оспорването за неоснователно
и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по повод проверка от контролен орган на НОИ,
възложена със Заповед № ЗР-5-27-00913325/22.04.2021г. на ръководителя на ТП на
НОИ – Шумен, чийто срок на провеждане е удължен с последваща Заповед №
ВЗ-5-27-01028384/04.11.2021г. на същия
административен орган.
В хода
на проверката е установено, че Г.А.А. е регистрирана като
земеделски производител в ОД „Земеделие“ на 10.02.2015г. Впоследствие е пререгистрирана
на 27.11.2015г. за стопанската 2015/2016г. и на 04.11.2016г. за стопанската
2016/2017г. Прекъснала е дейността от 21.07.2017г., след което я е възобновила
от 13.10.2017г. за стопанската 2017/2018г. На 14.01.2019г. е пререгистрирана за
стопанската 2018/2019г. Отписана е от регистъра на 15.11.2019г. Представени са
пет договора за наем: договор за наем от 09.01.2015г., сключен между
наемодателя А.М.А.и наемателя Г.А.А. за ползване на земеделска земя, за която е
отреден УПИ II в кв.29“а“ по плана на с.Изгрев, отнасящ се за стопанската 2014/2015г.;
договор за наем от 25.11.2015г., сключен между наемодателя М.Н.М.и наемателя Г.А.А.
за ползване на 0,100 дка дворно място в с.Венец, отнасящ се за стопанската
2015/2016г.; договор за наем от 03.11.2016г., сключен между наемодателя С.М.С.и
наемателя Г.А.А. за ползване на 0,100 дка дворно място в с.Изгрев, отнасящ се
за стопанската 2016/2017г.; договор за наем от 13.10.2017г., сключен между
наемодателя А.Х.А.и наемателя Г.А.А. за ползване на 0,010 от дворно място в
с.Изгрев, отнасящ се за стопанската 2017/2018г.; договор за наем от
09.01.2019г., сключен между наемодателя М.Н.М.и наемателя Г.А.А. за ползване на
0, 010 дка дворно място в с.Венец, отнасящ се за стопанската 2018/2019г. По
данни от справките за дейността от Регистъра на земеделските стопани,
оспорващата е декларирала намерения за засети площи съответно към 10.02.2015г.
- 0,0050 ха градински домати и 0,0050 ха градински пипер в землището на с.
Изгрев, с обща площ 0,010 ха, равняваща се на 0,1 дка или 100 кв.м.; към
27.11.2015г. – 0,0100 ха картофи в землището на с.Венец, която площ се равнява
на 0,1 дка или 100 кв.м.; към 04.11.2016г. – 0,0050 ха градински домати и
0,0050 ха градински краставици в землището на с.Изгрев, с обща площ 0,010 ха,
равняваща се на 0,1 дка или 100 кв.м.; към 13.10.2017г. – 0,0100 ха градински
краставици в с.Изгрев, която площ се равнява на 0,1 дка или 100 кв.м.; към
14.01.2019г. – 0,0010 ха картофи в землището на с.Венец, която площ се равнява
на 0,1 дка или 100 кв.м.
Според
данните, съхранявани в информационната система на НАП, за периода 2015-2019г. оспорващата
не е внасяла авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска
дейност. Не е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за получени
доходи (вкл. и от субсидии). Няма регистрирани фискални устройства. На
10.02.2015г. в ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, Г.А.А. лично е подала декларация
за самоосигуряване от 10.02.2015г. и вид на осигуряване „За всички осигурени
социални рискове, без трудова злополука и професионална болест, и безработица“.
Декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“ са подавани по електронен път от
упълномощеното лице Б.Р.Х.за периодите 02/2015г. – 07/2017г. и 10/2017 –
10/2019г.
С писмо
№1029-27-1547#1/07.05.2021г. от ТД на НАП – Варна, офис Шумен на контролния орган е
предоставена информация относно извършена проверка в информационната система за
периода 2015-2019г., съгласно която оспорващата не е внасяла авансов данък по
чл.43 от ЗДДФЛ за доходи от друга стопанска дейност. Не е подавала годишни
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи (вкл. и от субсидии).
Няма регистрирани фискални устройства. На 10.02.2015г. в ТД на НАП-гр.Варна,
офис Шумен, Г.А.А. лично е подала декларация за самоосигуряване от 10.02.2015г.
и вид на осигуряване „За всички осигурени социални рискове, без трудова
злополука и професионална болест, и безработица“. Декларации обр.1 „Данни за
осигуреното лице“ са подавани по електронен път, през интернет портала на НАП,
чрез упълномощеното лице Б.Р.Х.с ЕГН ********** за периодите от м.02/2015г. до
м.07/2017г. и от м.10/2017г. до м.10/2019г.
В хода
на проверката е изискана информация от Областна дирекция по безопасност на
храните – Шумен. Съгласно писмо № 1029-27-1550#1/27.04.2021г.
от ОДБХ – гр.Шумен не са издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от
Закона за храните на обекти за производство и/или търговия с храни на Г.А.А.. Същата не е вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на
обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1 от Закона за
храните и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и
зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Шумен.
Г.А.А. е представила в ТП на НОИ – Шумен писмено обяснение вх.№
1029-27-1626/28.04.2021г., в което посочила, че е регистрирана в периода
2015г.-2017г. като земеделски стопанин. Счетоводителката й Б.Х.я е регистрирала
и не й е обяснила „какво трябва да направи“. Посочила е, че не е продала нищо,
тъй като е работила за собствена нужда. Уточнила е също, че няма документи и
фактури за семена и торове и няма продажба на продукция, както и, че Б.Х.я е
регистрирала от 2015г. до 2019г. вкл. за майчинство.
При
проверката е установено също, че на Г.А.А.
са изплащани парични обезщетения от НОИ, както следва:
- за
бременност и раждане по подадени заявления по чл.50-51 от КСО за периодите
10.02.2016г.-20.07.2016г. и 14.07.2018г.-14.04.2019г.;
- за
отглеждане на малко дете по подадени заявления по чл.53 от КСО за периодите
21.07.2016г.-20.07.2017г. и 15.04.2018г.-14.04.2019г.;
- за
временна неработоспособност поради общо заболяване за периодите
25.10.2017г.-02.01.2018г. и 15.01.2018г.-17.02.2018г.;
- за
временна неработоспособност за бременност и раждане и майчинство за периода
01.03.2018г.-13.07.2018г.
Резултатите от извършената проверка са
обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01028635/04.11.2021г.
Въз
основа на същите контролен орган при ТП на НОИ приел, че Г.А.А. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин, която да е основание
за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице
по смисъла на КСО. В регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни
с декларация образец 1 за периодите 10.02.2015г. – 20.07.2017г. и 13.10.2017г.
– 31.10.2019г., поради което издал Задължителни предписания № ЗД-1-27-01029987/04.11.2021г.
за зА.чаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Г.А.А. за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2017г.,
с вид осигурен 13, декларация обр.1; за периода от 13.10.2017г. до
31.10.2017г., с вид осигурен 13, декларация обр.1; за периода от 01.11.2017г.
до 30.11.2017г., с вид осигурен 12, декларация обр.1; както и за периода от
01.12.2017г. до 31.10.2019г., с вид осигурен 13, декларация обр.1.
Задължителните
предписания са оспорени пред Директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1029-27-129/22.11.2021г.
По
повод така подадената жалба, с оспореното Решение № 2153-27-92/29.12.2021г.
Директорът на ТП на НОИ – Шумен приел издадените задължителни предписания за
правилни и законосъобразни. Административният орган възприел констатациите на
контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания изложил, че съгласно определението за
регистриран земеделски стопанин, дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, за да подлежи на осигуряване по предвидения от кодекса ред, не е
достатъчно лицето само да е регистрирано по установения ред, а е необходимо да
бъде изпълнено още едно условие, а именно – производство на растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба. Този извод произтича и от
разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването ѝ, а също така и от определението за „осигурено лице“,
дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 или чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Административният орган посочил, че регистрационната карта със заверка от ОД
„Земеделие“ по никакъв начин не доказва, че лицето реално е извършвало
селскостопанска дейност. Предвид липсата на каквито и да е данни, че лицето е
упражнявало такава дейност, както и дадените писмени обяснения в тази насока, Директорът
на ТП на НОИ – Шумен приел, че Г.А.А. не попада в обхвата на
осигурените лица по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, поради което правилно и
законосъобразно контролният орган е предписал зА.чаване на подадените данни с
декларация обр.1 за същата за
времето от 10.02.2015г. до 20.07.2017г. и от 13.10.2017г. до 31.10.2019г. Така
мотивиран, ответникът отхвърлил подадената пред него жалба.
Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено
на Г.А.А. на 04.01.2022г., а настоящата жалба е
входирана в деловодството на административния орган на 17.01.2022г.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-27-92/29.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ –
Шумен - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден
съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е
направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирА.
постановеното решение. Не се констатират съществени пороци на акта, които да
обосновават неговата незаконосъобразност. С оспореното решение директорът на ТП
на НОИ се е произнесъл по жалба на настоящата оспорваща против Задължителни
предписания на контролен орган при ТП на НОИ – Шумен. Съгласно разпоредбите на
чл.107, ал.1 и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове
по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ,
се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. НА.це е вА.дно образувано
административно производство, приключило с постановяване на обжалваното решение,
като в хода на проведеното административно производство са спазени
административно производствените правила, доколкото задължителните предписания,
а впоследствие и обжалваното решение, са издадени след изясняване на
релевантните за казуса обстоятелства, в т.ч. след изискване на информация и
доказателства от други административни органи, както и при съобразяване на
писмените обяснения на оспорващата.
Предвид
горното съдът приема, че Решение № 2153-27-92/29.12.2021г. на Директора на ТП
на НОИ – Шумен е вА.ден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Оспорващата
аргументира становище за неправилност на решението на директора на ТП на НОИ –
Шумен, с твърдения, че в случая е налице едно от осигурителните събития по чл.2
от КСО – „майчинство“, при което майката, регистрирана като земеделски
производител, има право на обезщетение за бременност и раждане, респективно за
отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст. Сочи, че раждането и отглеждането
на малко дете е осигурителният случай, събитието, което лишава фактически
майката от възможността да полага пазарно ориентиран труд и прекъсването на
дейността е основна предпоставка за правото на земеделския производител да
получи обезщетение. По тези съображения счита решението на директора на ТП на
НОИ за неправилно.
Съгласно
чл.48а и чл.50, ал.8 от КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение за посочените в кодекса срокове, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск. По силата на чл.52а и чл.53, ал.5
от КСО, самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство,
имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в нормативно
регламентираните срокове, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Цитираните
разпоредби сочат, че за да придобие право на обезщетение за бременност и
раждане, респективно за отглеждане на дете до две години, съответното лице следва
да има качеството осигурено лице. Осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите
по чл.9, ал.2, т.1-3 и т.5.
Според
чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.
Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвА.дност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а
в ал.3 на същата норма - задължително осигурените за инвА.дност поради общо
заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност
за регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
По
силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители и
тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред.
От
приложените по делото доказателства се установява, че през релевантните за
казуса периоди жалбоподателката притежава вА.дна регистрация като земеделски
стопанин, съгласно чл.5, ал.3 от Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските производители. Установява се също, че с
Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 10.02.2015г., Г.А.А. е
заявила, че започва дейност като земеделски производител от 10.02.2015г. и ще
се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и
професионална болест и безработица; както и, че с последваща Декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице е заявила, че възобновява дейността си като
земеделски производител, считано от 13.10.2017г., като ще се осигурява за
всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест
и безработица. От Удостоверение изх.№ РЗС-02-275-1 от 21.11.2019г. по описа на
ОД“Земеделие“, гр.Шумен е видно, че същата е регистрирана като земеделски
стопанин на 10.02.2015г., пререгистрирана на 25.11.2015/2016г.,
04.11.2016/2017г., 13.10.2017/2018г. и 14.01.2019г., респективно е отписана от
Регистъра на земеделските стопани на 15.11.2019г. По тези обстоятелства по
делото не е нА.це спор.
Спорът
по делото се свежда до въпроса дА. нА.чието на декларирана дейност от надлежно регистриран
земеделски стопанин е достатъчно основание това лице да се счита за „осигурено“
по смисъла на КСО.
Според легалната дефиниция за понятието „осигурено
лице“, дадена с цитираната по – горе разпоредба на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Правилно при постановяване на своето решение
административният орган е съобразил и нормата на чл.10, ал.1 от КСО, според
която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за която са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. От цитираните
правни норми следва извода, че лице, за което не е доказано, че реално е
извършвало трудова дейност, в настоящия казус - че е произвеждало земеделска
продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред.
От
събраните по делото доказателства се установява, че посредством надлежно
подадена декларация Г.А.А. е заявила, че започва дейност като земеделски
производител, считано от 10.02.2015г. От представения по делото болничен лист с
№ 1182437 от 08.06.2015г. е видно, че считано от 01.06.2015г. до 08.06.2015г.,
оспорващата е била в отпуск по болест, с диагноза „хипертония при майката“, а
от болнични листове с № 00114309 от 09.06.2015г., № 1188123 от 27.07.2015г. и №
0705931 от 02.09.2015г. – че в периода 07.06.2015г. до 19.10.2015г. – в отпуск
за бременност и раждане на дете. Със Заявление декларация за изплащане на
парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 и чл.51 от КСО
за остатъка от 135 до 315/410 календарни дни оспорващата е декларирала, че на
20.07.2015г. е родила дете и е отправила искане за изплащане на следващото се
обезщетение, считано от 20.10.2015г. Декларирала е също, че е осигурена като
самоосигуряващо се лице до 28.02.2017г. и на 10.02.2016г. придобива изискуемия
стаж за отпускане на обезщетение. По делото са представени Разпореждания на
ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ - Шумен от
30.06.2015г., 04.08.2015г., 08.10.2015г. и 27.10.2015г. С Разпорежданията от
30.06.2015г., 04.08.2015г. и 08.10.2015г. на Г.А.А. е отказано изплащане на
парични обезщетения по болничен лист за общо заболяване и майчинство, поради
липса на изискуемия шестмесечен осигурителен стаж като осигурено лице във фонд
„Общо заболяване и майчинство“, а с Разпореждане от 27.10.2015г. й е отказано
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете по чл.50 и чл.51 от КСО
за периода от 20.10.2015г. до 09.02.2016г., поради това, че до 10.02.2016г.
лицето няма придобит изискуемия дванадесет месечен осигурителен стаж като
осигурено във фонд „Общо заболяване и майчинство“. Видно от Удостоверение №
27-00128992/16.02.2022г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи
при ТП на НОИ – Шумен, както и представените Справка от Персоналния регистър на
НОИ и Справки за изплатени обезщетения, оспорващата е получавала парични
обезщетения за бременност и раждане по чл.50, ал.1 или ал.5 от КСО в периода от
10.02.2016г. до 20.07.2016г., а впоследствие, от 21.07.2016г. до 20.07.2017г. –
парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл.53 от КСО.
От цитираното удостоверение се установява също, че след изтичане срока за
изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, Г.А.А. е
продължила да получава обезщетения за временна неработоспособност, като считано
от 25.10.2017г. до 13.07.2018г. отново е получавала обезщетение за бременност и
раждане до 135 дни, последвано от обезщетение при бременност и раждане по
чл.50, ал.1 или ал.5 от КСО (14.07.2018г.-14.04.2019г.) и обезщетение за
отглеждане на дете по чл.53 от КСО (15.04.2019г.-31.10.2019г.).
В
същото време в хода на административното производство оспорващата не е ангажирала
каквито и да е доказателства, че е произвеждала селскостопанска продукция,
която да е продавала. В хода на съдебното производство също не представя
доказателства за извършване на дейност като земеделски производител, в това
число чрез представяне на приходни и разходни документи, приемо – предавателни
протоколи за реалицирана продукция, доказателства за получен доход. По делото
не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Не се и твърди
извършване на подобна дейност с цел продажба, доколкото самата оспорваща е
заявила в писмените си обяснения, че реА.зираната от нея земеделска продукция е
за лична нужда. От друга страна, в хода на административното производство са
установени обстоятелства за липса на данни за внесен от лицето авансов данък по
чл.43 от ЗДДФЛ; за подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ; за регистрирани
фискални устройства, както и за липса на регистрация по чл.12 от Закона за
храните на обект за производство и/или търговия с храни на Г.А.А.. Установено е, че същата не е вписана в Националния регистър за бизнес –
операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1
от ЗХ, и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и
зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Шумен. Въз основа на
събраните доказателства и след анА.з на приложимите правни норми, правилно
директорът на ТП на НОИ – Шумен е приел, че Г.А.А. не се явява „осигурено лице“ в периода от 10.02.2015г.
до 20.07.2017г. и от 13.10.2017г. до 31.10.2019г., предвид неизвършването на
дейност като земеделски стопанин, респективно в унисон с приложимите
материалноправни разпоредби горестоящият административен орган е отхвърлил
подадената от нея жалба против задължителните преписания на контролен орган при
НОИ, с които е предписано да бъдат зА.чени данните за осигурителен стаж и доход
за посочените периоди. Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице,
тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, във вр. с § 1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се
лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат зА.чени,
в какъвто смисъл са задължителните предписания.
Правилно
директорът на ТП на НОИ – Шумен е отчел и дадените от лицето писмени обяснения.
Видно от същите, Г.А.А.
сочи, че не е извършвала дейността, за която е регистрирана и не е оглеждала
продукция за целите, вложени в смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, а
регистрациите й като земеделски производител са направени по съвет на
счетоводителката й, с цел получаване на предвидените обезщетения за майчинство.
Дадените обяснения съответстват на останалите писмени доказателства, от които
се установява, че оспорващата е декларирала започване на дейност като
земеделски производител на 10.02.2015г., като от 07.06.2015г. е била в отпуск
за бременност и раждане по чл.50 от КСО, за който й е отпуснато обезщетение,
считано от 10.02.2016г., т.е. след натрупване на 12 месечен осигурителен стаж
за този осигурителен риск (чл.48а от КСО), последвано от обезщетение по чл.53
от КСО за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст, в периода от
21.07.2016г. до 20.07.2017г. В периода 01.03.2018г.-13.07.2018г. същата отново
е получавала обезщетение поради бременност и раждане - 135 дни, последвано от обезщетение по чл.50,
ал.1 или ал.5 от КСО за бременност и раждане в периода от 14.07.2018г. до
14.04.2019г. и обезщетение по чл.53 от КСО за отглеждане на малко дете в
периода от 15.04.2019г. до 31.10.2019г, след което, считано от 15.11.2019г., е
отписана от Регистъра на земеделските производители.
В
обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че нА.чието на регистрация за
дадено лице в Регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и
достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки
продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо,
че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено
лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Изискването, поставено от законодателя, е лицето реално да осъществява
дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена
за продажба и при нА.чието на надлежна регистрация.
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство оспорващата не установи при
условията на пълно и главно доказване, че е осъществявала трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция,
предназначена за продажба. Както в хода на административното, така и на фазата
на съдебното производство, не са представени каквито и да е доказателства, сочещи че Г.А.А. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин,
произвеждайки продукция, предназначена за продажба, съответно, че действително са били реА.зирани заявените от
жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. Напротив,
установените по делото факти сочат, че същата изобщо не е започнала да
упражнява дейността, която е заявила. С оглед на това, не е нА.це една от
задължителните предпоставки тя да се счита за „осигурено лице“, а именно – да
упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване.
В тази връзка съдът намира за неоснователна тезата на
оспорващата, че след като е получавала обезщетения за временна
неработоспособност, за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете,
същата не е можела да полага пазарно ориентиран труд, в т.ч. и посредством
отглеждане на земеделска продукция. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й. По силата на §1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че
е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция
за продажба. И след
като такава не е била произвеждана от оспорващата, последната не е придобила
качеството осигурено лице.
В тази
връзка не е без значение и факта, че за целия период на регистрацията й като
земеделски производител последната е представяла в ОД“Земеделие“, гр.Шумен
различни договори за наем на земеделска земя, заявявала е намерение за
отглеждане на различни видове земеделски култури, като същевременно липсват
каквито и да било доказателства за произведена земеделска продукция. Нещо
повече, Г.А.А. се е регистрирала като земеделски производител на 10.02.2015г.,
заявявайки, че ще произвежда градински домати и пипер, а временната й
неработоспособност е настъпила през м.06.2015г., като дори и за този период не
са ангажирани доказателства да е предприела действия, свързани с отглеждане на земеделска
продукция и в частност - градински домати и пипер. Нещо повече, самата оспорваща
в своите писмени обяснения е заявила, че произвежданата от нея продукция е за
лични нужди, поради което, дори и да беше отглеждала такива, след като
производството й не е предназначено за продажба, тя не е имала качеството осигурено
лице. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
заявената от оспорващата обработваема площ е с незначителни размери – 100
кв.м., които не предполагат производство на земеделска продукция с цел
търговия. Поради това изводът
на административния орган, че не е упражнявана дейност по производство като земеделски
стопанин, е съответен на приложимите материалноправни разпоредби.
Неоснователен
е и доводът, че снетите от Г.А.А. писмени обяснения не са събрани по надлежния
ред, доколкото чл.108, ал.2 от КСО задължава физическите и юридическите лица да
представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите
от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на
информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка
с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват
съдействие при изпълнението на служебните им задължения. В този смисъл,
изисквайки писмено обяснение от оспорващата, органите на НОИ са упражнили
предоставено им от специалния закон правомощие.
Неотносимо
към казуса е позоваването на оспорващата на чл.15 от Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност, доколкото цитираната разпоредба регламентира условията за създаване на
публични регистри от административните органи в предвидените от специалните
закони случаи и е ирелевантна за преценката дА. едно лице е осигурено такова по
смисъла на КСО.
По
изложените съображения съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са
нА.це кумулативно предвидените предпоставки в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
поради което и с оглед изискванията на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, същата не
се явява осигурено лице по смисъла на КСО и правилно контролен орган на НОИ е
издал задължителни предписания за зА.чаване на данни за осигурителен
стаж и доход за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2017г. и от 13.10.2017г. до
31.10.2019г., жалбата срещу които е отхвърлена с процесното решение.
Неоснователно
е възражението на оспорващата, че с постановеното решение спрямо същата се
прилага „непряка дискриминация“, в сравнение с други самоосигуряващи се лица,
за които е настъпило осигурителното събитие „майчинство“. Съгласно чл.4, ал.3
от Закона за защита от дискриминация, „непряка дискриминация“ е поставянето на
лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да се констатира
нА.чието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено конкретно лице -
сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на база на
признаците по ал.1 на чл.4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика“. Сравнението се приема като основен и задължителен
елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация, като за
да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде
поставено при сравними сходни обстоятелства. В тази връзка неоснователно е
сравнението между самоосигуряващи се лица, за които е нА.це вА.дно възникнало
осигурително правоотношение, с произтичащите от същото права и задължения и
тези лица, които не са „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, каквато се явява оспорващата.
Ирелевантни
за настоящия спор са възраженията за изтекла давност. Както правилно е посочено
в обжалваното решение, визираният в чл.115 от КСО давностен срок е относим към
вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях. С оглед на
това, изложените аргументи в тази насока не следва да се обсъждат.
В
контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че Решение № 2153-27-92 от 29.12.2021г. на Директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ е издадено от компетентен орган, в установената от
закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при нА.чие
на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По
изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно,
а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
2153-27-92/29.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: