№ 381
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Георги Ушев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
С решение № 630 от 23.10.2024 г. на Софийски градски съд по ЧНД № 6431/24г. е
признато Решение № BH-GS/03/246000073955/24 от 13.06.2024г., влязло в сила на
03.07.2024г. на несъдебен орган /Bezirkshaupmanschaft Gruessing/ на Република Австрия, с
което на българския гражданин М. И. М. е наложена финансова санкция в размер на 70
/седемдесет/ евро с левова равностойност по курса на БНБ 137, 20 /сто тридесет и седем
лева и двадесет стотинки/ лева за извършено нарушение по параграф 52, цифра 10а и
параграф 99, 3 от StVO /Правилник за движение по пътищата/ на Република Австрия.
В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от служебният защитник на
финансово задълженото лице с доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание защитникът сочи, че подържа жалбата по изложените в нея
аргументи.
Представителят на САП пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Финансово задълженото лице не се явява и не взема становище.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и взе предвид
доказателствата по делото приема следното:
С атакуваното решение СГС е приел, че финансово задълженото лице е български
гражданин. Срещу него е издадено решение на несъдебен орган на Република Австрия, с
което му е наложена парична санкция в размер на 70 евро за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата – чл.2 от Закона относно административната уредба при
1
нарушаване на разпоредби на параграф 52, цифра 10а и параграф 99, 3 от StVO /Правилник
за движение по пътищата/ на Република Австрия. Последното се изразява в това, че на
22.03.2024г., в 20:08 ч. в *** в Бургенланд, РАвстрия е управлявал моторно превозно
средство с рег. № ********** със 17 км/ч над разрешена максимална скорост от 50км/ч.
Съдът е установил от приложеното удостоверение, че производството е било
писмено, а лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението и сроковете за
това, но същото не е било обжалвано. Отбелязал е, че за нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата не се изисква двойна наказуемост предвид разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, макар и в настоящия случай деянието да представлява
административно нарушение и по българското законодателство.
На следващо място съдът е отбелязал, че представеното удостоверение отговаря на
изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и данни, а решението е
влязло в законна сила.
С оглед на това е приел, че са налице предпоставките за признаване на това решение,
тъй като се отнася за деяние, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата и
лицето, срещу което е постановено е български гражданин.
На следващо място съдът е изтъкнал, че не за налице основания за отказване
признаването и изпълнението на постановеното решение, тъй като няма данни за същото
деяние, в друга държава, различна от издаващата или в България, да е постановено или
приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция, както и такива, че
лицето е с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят
решението на несъдебен орган на РАвстрия недопустимо за изпълнение, както и не се
отнасят до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно според българските
закони, не е изтекла давност по българското законодателство.
Отговорил е на възраженията на защитата, насочени към липса на условията за
признаване на решението във връзка с обстоятелството, че наложената финансова санкция
на засегнатото лице е издадено от несъдебен орган, в която насока е изложил, че
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС предвижда, че решенията за налагане на
финансова санкция на съдебен или несъдебен орган за извършено престъпление или
административно нарушение, подлежат на признаване и изпълнение. В случая е налице
именно решение, издадено от несъдебен орган на Република Австрия за установено
административно нарушение на правилата за движение от засегнатото лице.
Прочитът на материалите по делото от въззивния съд налага извода, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На първо място компетентен да се произнесе по искането за признаване на решението
е именно Софийският градски съд, тъй като е видно от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, че финансово задълженото лице е с
постоянен адрес в гр. София.
На следващо място е видно, че удостоверението отговаря на всички изисквания
на Рамково решение 2005/214/П. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, тъй като то е пълно и изчерпателно, в него се съдържа
информация от кого е постановено решението - несъдебен орган на издаващата държава,
дата на издаване и на влизане в сила, обстоятелствата и правната квалификация на
извършеното нарушение, наложената санкция, самоличността и местоживеенето на
нарушителя.
Засегнатото лице М. И. М. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал
удостоверението е отразил обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото нарушение, следователно не е налице основание за
2
отказ от признаване на решението по чл. 35, т. 9 от Закона.
По изложените дотук съображения настоящият съдебен състав счита, че липсват
факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като представеното удостоверение е пълно и съдържа всички
необходими реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено
е с превод на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от с.з., като не са налице данни,
пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа, който е издал
удостоверението.
По силата на чл. 30, ал. 2 от Закона не се изисква двойна наказуемост за поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата и не е налице факултативно основание
за отказ, предвидено в чл. 35, т. 7 от с.з.
Данните за актуалното постоянно местоживеене на засегнатото лице обосновават и
извода за наличие на условията за признаване на решението по смисъла на чл. 30, ал. 3 от
Закона. В посочената разпоредба са изброени условията, на които засегнатото лице следва да
отговаря, които са дадени алтернативно и в конкретния случай финансово засегнатото лице
отговаря на едно от тях-има местоживеене на територията на Република България.
Неоснователни са и възраженията за липса на компетентност на издалия решението
несъдебен орган, тъй като в разпоредбата на чл.3, ал.1,т.1 от ЗПИИАКОРНФС изрично е
посочено, че решенията за налагане на финансова санкция са такива, наложени с акт на
съдебен или несъдебен орган. Предвид изложеното атакуваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1-3 от
ЗПИИРКОРНФС във вр. с чл. 338 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 630 от 23.10.2024 г. на Софийски градски съд по ЧНД
№ 6431/24г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3