РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Търговище, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. В.А
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело
№ 20233500200288 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, издадено от несъдебен орган – Pol. M/W-Brabant, Centrale Verw.
Eenheid, с адрес Mijkenbroek 31, 4824 AR Breda, Кралство Нидерландия, по дело с рег. №
EGS-*********, постановено на 19.01.2023 г. влязло в сила на 02.03.2023 г. спрямо
българския гражданин М. К. К..
Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски
език. Решението е издадено за извършено нарушение на Закона относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия /чл.2/ за това, че „на 19.04.2022 г., в 08.02 ч., в Waarde, Rijksweg (A58) държал
в ръка по време на шофиране на превозно средство с рег.№ РР3047 BM мобилен
телефон“. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение глоба в
размер на 350 евро.
При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето са
М. К. К., роден на ******** г., с постоянен и настоящ адрес в гр.*******, обл.*******,
1
ул.“*******“№****, ЕГН-**********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска
страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице, редовно призовано не се явява и не се представлява.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Кралство Нидерландия, който на 19.01.2023 г. е постановил решение по
дело с рег.№ EGS-*********, влязло в сила на 02.03. 2023 г. спрямо българския гражданин
М. К. К., роден на ******** г.
Същото се отнася за извършено нарушение на Закона относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/, а именно
държане в ръка на мобилен телефон при управление на МПС с рег.№ РР 3047 ВМ –
нарушение, което съществува и по българското законодателство - 104а от ЗДвП, според
който на водача на моторното превозно средство е забранено да използва мобилен телефон
по време на управлението му, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като
отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани
доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет
или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично
плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася
за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция
подлежаща на изпълнение е в размер 350 евро. Решението не се отнася за деяние, което по
българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р
България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на
такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява
административно нарушение и според българското законодателство – държане на мобилен
телефон по време на управление на превозно средство, което както вече се посочи по-горе е
2
нарушение и по българския Закон за движение по пътищата въпреки, че това условие не е
задължително в случая, доколкото съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна
наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за
движение по пътищата.
Решението е постановено срещу лицето М. К. К., който към момента на извършване
на нарушението е бил пълнолетен, носи административнонаказателна отговорност и
подлежи на административно наказание. Видно от представеното Удостоверение, издадено
от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело рег.№ EGS-*********, влязло в сила
на 02.03. 2023 г. спрямо българския гражданин М. К. К., производството е било писмено,
като лицето е било уведомено относно правото да обжалва решението, както и сроковете за
обжалването.
Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на
БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на
лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за
деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като
видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като
1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1
евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 350 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 684.54 лв.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция,
тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган – Pol. M/W-Brabant, Centrale
Verw. Eenheid, с адрес Mijkenbroek 31, 4824 AR Breda, Кралство Нидерландия, по дело с рег.
№ EGS-*********, постановено на 19.01.2023 г. влязло в сила на 02.03.2023 г. спрямо
българския гражданин М. К. К., роден на ******* г., с постоянен и настоящ адрес
гр.*******, обл. *******, ул.“*******“№****, ЕГН-**********, с което е наказан да
заплати ГЛОБА в размер на 350 евро, равностойни на 684.54 лв. (шестотин осемдесет и
четири лева и 54 стотинки) по курс на БНБ към датата на влизане на решението в сила
02.03.2023 г., за извършено административно нарушение – държане в ръка на мобилен
телефон по време на управление на превозно средство, с което е нарушен Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата /чл.2/ на Кралство Нидерландия.
3
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната
агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Кралство
Нидерландия, чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4