№ 9
гр. Г., 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Б. П. К.а
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100433 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от А. К. А. от гр. Г. срещу „Профи
Кредит България“ ЕООД гр. София, с която е предявен установителен иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 1 650 лв.
представляваща възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги,
дължима във връзка с Договор за потребителски кредит № ***** от дата
14.03.2023г. сключен с ответника. Претендират се разноски по делото.
Ищецът твърди, че между страните е подписан Договор за
потребителски кредит № ***** от дата 14.03.2023 г., съгласно който ищецът
А. получава сумата от 1500 лв., които следвало да бъдат върнати на 24
месечни вноски. Освен главницата ищецът следвало да заплати и
възнаграждение за допълнителни услуги, в размер на 1650 лв., като по този
начин общото задължение по договора възлизало на 3830,88 лв. Счита, че
задължението от 1650,00 лв. е нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. Твърди, че Споразумението за допълнителни
услуги е нищожно като противоречащо на добрите нрави и неравноправно по
смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира в размер
на 1 650 лв. била в размер на над 100% от получената сума на отпуснатият
кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на
добросъвестност и справедливост. Със заплащане на сумата предвидена за
пакет допълнителни услуги изцяло бил нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това така
търсената сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги предвидена
в договора за потребителски кредит била нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената
1
клауза била неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като
същата предвиждала заплащане на сума, размера на която е необосновано
висок. Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. Счита, че търсената сума за предоставяне на
допълнителна услуга по Договор за заем №****** била нищожна и на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. чл.24 от ЗПК. Твърди, че търсената
сума по договора за предоставяне на допълнителна услуга не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като била
част от стандартни и бланкетни от напред изготвени условия на договора и
споразумението към него и кредитополучателите нямат възможност да влияят
върху съдържанието им към момента на сключването особено и когато се
намира в хипотезата на договор с общи условия. Моли съдът да признае за
установено, че не дължи на ответника сума в размер на 1650 лв.
представляваща възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги,
дължима във връзка с Договор за потребителски кредит № ***** от дата
14.03.2023г. сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД поради това, че е
нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи
кредит“ ЕООД, с който се признава предявения иск, като изрично се отправя
искане към съда за постановяване на решение при признание на иска. Моли
съдът да се произнесе с решение при условията на признание на иска
съгласно чл. 237 ГПК. Моли да не бъдат възлагани разноски в тежест на
ответника, тъй като ищецът не бил подавал до дружеството искания, молби,
претенции за неоснователно заплатени от него суми. Счита че ответникът с
поведението си не е давал повод за завеждане на делото и е признал иска,
поради което моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат
възложени върху ищеца. В случай, че съдът възложи разноски и в тежест на
ответника, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, ако
същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от
ГПК, за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер на 1650 лв. представляваща
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, дължима във
връзка с Договор за потребителски кредит № ***** от дата 14.03.2023г.
сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД поради това, че е нищожна на
основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
2
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални
пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание. Подлежат на
доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от
предявяване на иска, а с оглед на обстоятелството, че искът е отрицателен
установителен, то в тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Страните са представили писмени доказателства и сочат събирането на други
доказателства за всички твърдяни от тях обстоятелства.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така
извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се
разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция
е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на
ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови
решение по чл. 235 ГПК.
Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че
признава предявения иск и изразеното съгласие от ищеца, съдът постанови
своето решение при условията на чл. 237 ГПК.
По отношение на разноските: При този изход на спора право на
разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер
на 66,00лв. /шестдесет и шест лева/. Следва да бъде определено и
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на
465,00лв. /четиристотин шестдесет и шест лева/ съобразно чл. 7, ал. 2,
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, които
следва да се присъдят на адвокат П. П. АК – гр. Хасково. В тази връзка
неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се
приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не
е дал повод за завеждане на делото. Действително, не са ангажирани
доказателства процесната неустойка да е претендирана от страна на ответното
дружество, но доколкото такава е уговорена в договора, посоченото би могло
да се случи във всеки един момент.
Предвид изложеното ищецът има правен интерес от признаване за
установено в отношенията между страните, че процесната клауза е нищожна,
3
респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото по този начин
отрича вземане на кредитора против потребителя. Поради изложеното и
ответникът следва да понесе разноските в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По предявен иск от А. К. А., ЕГН: **********, срещу „Профи Кредит“
ЕООД, ЕИК: *****, с правно основание чл.439 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ищецът не дължи на ответника
сума в размер на 1650 лв. представляваща възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги, дължима във връзка с Договор за потребителски кредит
№ ***** от дата 14.03.2023г. сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД
като недействителна поради противоречие с добрите нрави, поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит“ ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на А. К. А.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 66 лв. /шестдесет и шест лева/,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит“ ЕООД, ЕИК: *****, да заплати на адв. П. И.
П., АК – гр. Хасково, със съдебен адрес: *****, сумата в размер на 465 лева
/четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено на А. К. А., ЕГН: **********, безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
4