№ 186
гр. Пазарджик, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Б. П.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600694 по описа за 2025 година
В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК Пазарджишкият РС с
определение от 08.07.2025 г.по Наказателно дело от общ характер №
20255220200942 по описа за 2025 година на основание чл.343б ал.5 от НК
ОТНЕЛ в полза на държавата лек автомобил „******“ с peг. №
******, рама № **********, собственост на осъдения А.
К. Б. от гр.Пазарджик, ведно с контактен ключ и СРМПС Част
І, намиращи се на съхранение в Тилова база на ОДМВР- Пазарджик, както и
СРМПС Част II, намиращо се в Сектор ПП при ОДМВР-Пазарджик, които да
се предадат на НАП по принадлежност, след влизане на определението в
сила.
Недоволен от това е останал осъдения А. К. Б.,който
чрез защитникът си адв. К. У. навежда доводи за неговата
неправилност.Искането е да се отмени атакуваното Определение
1
постановено по откритото по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК производство
по НОХД №942/2025 г. по описа на PC Пазарджик, тъй като отнемането на
процесното МПС се явява неоснователно и като такова следва да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа с направените в нея искания.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Намира обжалваното
определение за правилно и законосъобразно, съответно жалбата за
неоснователна, поради което моли същата да се остави без уважение, а
обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Въззивният съд, след като обсъди подадената жалба и събраните по
делото доказателства, като съобрази изразените становища и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание
на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. С
чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и определението
произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил
постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което А.
К. Б. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по
чл.343б, ал. 1 от НК. С обжалваното определение съдът, на основание чл.
343б, ал. 5 от НК, е ОТНЕЛ в полза на държавата лек автомобил „******“ с
peг. №******, рама № **********, собственост на осъдения А.
К. Б. от гр.Пазарджик, ведно с контактен ключ и СРМПС Част
І, намиращи се на съхранение в Тилова база на ОДМВР- Пазарджик, както и
СРМПС Част II, намиращо се в Сектор ПП при ОДМВР-Пазарджик, които да
се предадат на НАП по принадлежност, след влизане на определението в
сила. При постановяване на обжалваното определение, районният съд се е
съобразил с наличните по делото доказателства, а именно: 1/ че
престъплението е било извършено с горепосоченото МПС, 2/ че същото е
изключителна собственост на подсъдимия. Въззивният съд намира
2
обжалваното определение за правилно и законосъобразно, по следните
съображения:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова ал. 5 на чл. 343б от НК,
според която в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1-4 от НК –
при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в полза на
държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик –
присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя при
приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е била при извършване на
такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното
средство, собственост на дееца, а ако последният не е собственик – да бъде
присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна
превантивна мярка (санкция) за неправомерното поведение на дееца, чиято
цел е възпиране на последния да извършва други такива престъпления,
независимо от наложеното му наказание по НК. С разпоредбите на чл. 53, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
3
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията
по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например
Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС/.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на
чл. 343б, ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не
променя характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го
превръща в средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
4
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи, предмет на престъплението - когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен
него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК -
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5
от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е
собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на
престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този
смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява
едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от
НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата
такава.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, респ. отнемайки правото на собственост на подсъдимия върху
процесното МПС, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил материалния закон.
Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага
5
заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното
престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че
принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в
редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52,
ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е разписана като фактултативна, т.е. да е дадена възможност на
съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен
подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343,
ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за
отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност
на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от
националния законодател като императивна, при което неприлагането й
обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се
приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от
правораздавателен орган.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че
прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл.
306,ал. 1, т. 1 от НПК, респективно е ОТНЕЛ в полза на държавата лек
автомобил „******“ с peг. №
******, рама № **********, собственост на осъдения А.
К. Б. от гр.Пазарджик, ведно с контактен ключ и СРМПС Част
І, намиращи се на съхранение в Тилова база на ОДМВР- Пазарджик, както и
СРМПС Част II, намиращо се в Сектор ПП при ОДМВР-Пазарджик, които да
се предадат на НАП по принадлежност, след влизане на определението в
сила , първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, тъй като правилно е приложил
6
материалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 334, т. 6,
във връзка с чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд – Пазарджик от 08.07.2025 г.по
Наказателно дело от общ характер №20255220200942 по описа за 2025 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7