Решение по дело №248/2016 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 152

 

гр. Тутракан, 16.02.2017 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ Г.

 

при участието на секретаря З. В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 248/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Делото е първоначално образувано от Районен съд гр. Ловеч като гр. д. № 554/2016 г., като в последствие поради направен отвод за местна подсъдност е изпратено на настоящия съд.

2. По - нататък в изложението са използвани следните индекси ([1]), ([2]).

3. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, от ищеца „Т. М. Р.” ООД, упълномощило чрез вицепредседателите си А. В. и А. П., Адвокатско съдружие „И., Л. и П.”, преупълномощили съдружника адв. С.Л.П. (л. 20 и сл.)¹, за осъждането на ответника  „Б.“ ЕООД да заплати на ищеца:

3.1. сумата, която е получил на отпаднало основание[3], дължима на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и представляваща авансово заплатена стойност на кайсиева каша в цистерни, недоставена на ищеца, предмет на развалено от ищеца Споразумение от 05.04.2011 г., която сума възлиза на общо 4 577,16 евро (след намаляването на исковете - л. 70²);

3.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (05.04.2016г) до окончателното издължаване на сумата.

3.3. Твърди се, че „Т. М. Р.“ е дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно румънското законодателство. На 06.08.2010 г. между страните бил сключен Договор за периодична доставка с предмет доставка на домати в бокс палети с ответника „Б.“ ЕООД. На 01.06.2010 г. между същите страни бил сключен и Договор за периодична доставка с предмет на договора доставка на каша кайсия в цистерни и във варели. Съгласно горепосочените договори ищецът заплатил аванс за стоките, които е следвало да бъдат доставени от ответника на основание чл. 24, ал. 2 от Договора от 01.06.2010 г. и чл. 21, ал. 2 от Договора за доставка от 06.08.2010 г., като платеният по двата договора аванс е следвало да се приспада от сумите по фактурите за заявените количества.

3.4. Ищецът твърди, че въпреки установените договорни отношения ответникът не е доставил уговореното в двата договора количество стоки, поради което извършеното от ищеца авансово плащане не било приспаднато от стойността на доставените стоки. Стойността на заплатения аванс по двата договора, който не е приспаднат от доставените от ответника стоки, бил в размер 12 446,56 евро.

3.5. За да уредят възникналите между тях отношения по повод неизпълнената от страна на ответника част от двата договора за доставка, страните били подписали Споразумение от 05.04.2011 г., с което уговорили, че ответникът се задължава да достави две цистерни каша кайсия (приблизително 45 т) в срок до 30.06.2011 г., като съгласно чл. 2 от подписаното споразумение стоките следвало да бъдат доставени от ответника като обезщетение за платения от ищеца аванс, без ищецът да има задължение за плащане на доставените стоки. Страните са уговорили още, че след като стоките бъдат доставени, ищецът ще счита, че авансовото плащане е изцяло приспаднато и страните няма да имат никакви по - нататъшни претенции (финансови или други) една спрямо друга.

3.6. Ищецът твърди, че въпреки новираното в споразумението от 05.04.2011 г. задължение на ответника, доставка на договорените количества стоки - 45 тона каша кайсия - така и не се е осъществило в никаква негова част.

4. Ответникът  „Б.” ЕООД е подало отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалните си представители адв. И.Р. и адв. Н.Н., с който:

4.1. Признава иска до размера от 3 138,56 евро.   

4.2. Твърди се обаче, че на ищеца било доставено плодово кайсиево пюре на  стойност 7 869,40 евро съгласно Товарителница от 06.10.2011 г.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

5. На 01.06.2010 г. между страните е сключен Договор за периодична доставка със срок до 31.07.2011 г. за закупуването на 400 т. кайсиева каша (л. 12 и сл.)¹.

6. На 06.08.2010 г. между страните е сключен Договор за периодична доставка (л. 7 и сл.)¹ за доставка на 1 000 т. домати за промишлено производство, със краен срок на производство - 20.08.2010 г., като последните условия са уговорени в Анекс № 1 към договора (л. 18)¹.

7. На 05.04.2011 г. между страните е сключено споразумение, с което са предоговорени отношенията, свързани с Договорите за периодична доставка от 06.08.2010 г. и 06.02.2011 г. (л. 5, 6)¹.

8. На 06.10.2011 г. от ответника е изпратил на ищеца 20,440 т. кайсиево пюре, за което ответникът е издал Фактура № 298/06.10.2011 г. (л. 33 и сл.)¹. С оглед  допълнително представеното копие от товарителница (л. 67)² и признанията на ищеца (л. 70)² съдът приема, стоката е получена от ищеца на 07.10.2016 г.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. 

 

II. По основателността

 

10. По делото не се спори, че между страните са сключени процесните договори за периодична доставка от 01.06.2010 г. (за кайсиева каша) и 06.08.2010 г. (за домати за промишлено производство).

11. Също така не се спори, че на 05.04.2011 г. е подписано споразумение, с което страните са преуредили отношенията си във връзка с изпълнението на горепосочените договори за периодична доставка по следният начин:

11.1. Страните са се съгласили, че договорените количества по договорите за периодична доставка не са доставени от ответника[4].

11.2. В договорите за периодична доставка е било предвидено авансово плащане от страна на ищеца. Ответника е доставил стока на стойност по - малка от заплатеният от ищеца аванс, като разликата между общата стойност на аванса и стойността на доставената стока възлиза на 12 466,56 евро.

11.3. Поради тази причина е договорено ответникът да достави до 30.06.2011 г. две цистерни кайсиева каша (приблизително 45 т), като цената на тези количества ще се счита за заплатена от остатъчната стойност на вече внесения аванс (12 466,56 евро.).

12. Споразумението от 05.04.2011 г.  има характера на новация по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗЗД, доколкото е обективираната воля на страните чрез доставянето на уговорените 2 цистерни кайсиева каша да се уредят окончателно отношенията, свързани с двата договора за периодична доставка.

13. Именно поради тази причина всички възражения на ответника, касаещи изпълнението на договорите за периодична доставка, за периода преди сключването на споразумението, се явяват неотносими, тъй като задълженията по тях са погасени и е възникнало новото задължение, уговорено в споразумението.

14. По делото е безспорно установено, че на 07.10.2011 г. ответникът е доставил една цистерна с кайсиева каша на стойност 7 869,40 евро.

15. Макар и изпълнението да е след срока, уговорен в споразумението, ищецът го е приел, като е намалил и размера на иска си.

16. По делото не са ангажирани доказателства за доставянето на други количества кайсиева каша от ответника след датата на споразумението, поради което съдът приема, че задълженията на доставчика в тази им част остават неизпълнени.

 

17. Съгласно т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

18. Безспорно е установено, че ответникът не е доставил договорените в споразумението две цистерни с кайсиева каша в уговорените срокове. В новираното задължение не е свързано с доставката на кайсиева каша от точно определена кампания (за разлика например от първоначалното задължение за доставка на домати за промишлено производство, залегнало в Анекса към Договора за периодична доставка от 06.08.2010 г.). Следователно задължението на доставчика не се е погасило с изтичането на срока (30.06.2011 г.) поради настъпването на обективна невъзможност за изпълнение и ответникът е могъл да достави и кайсиева каша от последваща кампания, стига ищецът да има интерес от изпълнението. Именно поради тази причина ищецът - кредитор е приел частичното изпълнение, направено след изтичането на срока - на 07.10.2011 г.

19. С подаването на исковата молба ищецът е заявил категорично, че желае да му бъде възстановена равностойността на внесения аванс. Т. е. кредиторът по споразумението е манифестирал по категоричен начин, че не желае реално изпълнение - т. е. да му бъдат доставени договорените количества кайсиева каша, а желае да прекрати облигационната връзка, като му бъде възстановен заплатеният аванс. Поради тази причина съдът приема, че с исковата молба ищецът е упражнил субективното си потестативно право да развали договора съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД (В този смисъл Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II т. о.). 

20. Неизпълнението на ответника по отношение на остатъчното количество кайсиева каша е безспорно установено. Стойността частта на заплатеният аванс, за която не са доставени количества кайсиева каша възлиза на 12 446,56 евро - 7 869,40 евро = 4 577,16 евро.

21. По делото не установено намерение на ответника да достави кайсиева каша на такава стойност, поради което съдът не намира за нужно да обследва хипотезата на предоставянето на длъжника на подходящ срок за изпълнение.

22. В тази връзка съдът намира, че ищецът с подаването на исковата молба успешно е реализирал правото си да развали споразумението от 05.04.2011 г. в неизпълнената му част, което съгл. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД влече след себе си задължението на ответника да му възстанови съответната част от внесеният аванс        (4 577,16 евро) поради отпадане на основанието за престацията.

23. На осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД като законна последица от уважаването на иска на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забава от завеждането на исковата молба.

Разноски

 

24. Ответникът следва на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден да заплати  на ищеца част от направените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 903,66 лв.

25. Ищецът следва на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплати на ответника част от направените разноски в частта на оттеглените претенции в размер на 758,71 лв.

26. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

  

ОСЪЖДА ответника „Б.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, да заплати на ищеца „Т. М. Р.” ООД, с пореден номер от Търговския регистър:  ********, единен регистрационен код: ******, дан. № RO******, със седалище и адрес на управление: ******, сумата, която е получил на отпаднало основание (главница), представляваща авансово заплатена стойност на кайсиева каша в цистерни,  недоставена на ищеца, предмет на развалено от ищеца Споразумение от 05.04.2011 г.,  която сума възлиза на общо 4 577,16 евро (четири хиляди петстотин седемдесет и седем евро и шестнадесет евроцента); както й законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба (05.04.2016 г.) до окончателното издължаване на сумата.

 

            ОСЪЖДА ответника „Б.” ЕООД, с ЕИК ********, да заплати на ищеца „Т. М. Р.” ООД, с пореден номер от Търговския регистър:  ********, част от направените по делото разноски, възлизаща на 903,66 лв. (деветстотин и три лева и шестдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА ищеца „Т. М. Р.” ООД, с пореден номер от Търговския регистър: ********, единен регистрационен код: ******, да заплати на ответника „Б.” ЕООД, с ЕИК ********, част от направените по делото разноски, възлизаща на 758,71 лв. (седемстотин петдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки).

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: