РЕШЕНИЕ
№ 1714
гр. Пловдив,17.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди
двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г.
и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Тодор Павлов, като
разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2111 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Д.Д.Г. с ЕГН **********, с
посочен адрес ***, обжалва Решение № 1289/21.07.2023 г. на Районен съд Пловдив,
2 н.с., постановено по АНД № 3322/2023 г. С обжалваното решение е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 3995103 с издател ОД на МВР Пловдив,
с който на жалбоподателя Г. е наложена глоба от 400 лева на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със съдебното решение е
била осъдена Г. да заплати и юрисконсултско възнаграждение от 80 лева в полза
на ОД МВР - Пловдив.
В касационната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се сочи, че същото е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съдът
не е дал отговор на възведените от жалбоподателя възражения, като е постановил
решението при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се съображения за
необоснованост на съдебното решение, предвид отказ на съда да събере относими
доказателства, както и за неправилна оценка на съда относно въпроса за
давността за административно преследване, като в тази връзка се сочи, че понеже
не са налице доказателства за връчване на електронния фиш, то значи към
17.09.2023 г. вече е била изтекла обикновената давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Моли се за отмяна на съдебното решение, както и на електронния фиш, или
алтернативно отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от
друг съдебен състав. В съдебното заседание жалбоподателят Г. не се явява, но е
депозирана молба от пълномощника ѝ адв. П., в която се поддържат доводите
по касационната жалба и се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции по представен списък.
Ответникът по касационна жалба ОД на МВР - Пловдив не
депозира отговор по жалбата и не изпраща представител в съдебното заседание
пред касационния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Павлов
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не във връзка с посочените от жалбоподателя
конкретни основания.
Районен съд Пловдив,
като е изложил в решението си установената фактическа обстановка, е достигнал
до извод относно установеност на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден електронният фиш против жалбоподателя Г., като в тази
връзка е обсъдил приетите по делото доказателства, съставляващи част от
административната преписка, включително и тези, въз основа на които е направил
и извод за установяване на нарушението, описано в електронния фиш, с мобилна
система за видеоконтрол от одобрен тип.
Настоящия съдебен състав намира, че последно посоченият
извод, направен в оспореното съдебно решение, се явява в действителност
необоснован. В тази насока, видно е от административната преписка, че в същата
за отразеното в електронния фиш техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М - е приложено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г., или преди датата на соченото
в електронния фиш нарушение 17.09.2020 г. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действително, в
рамките на административната преписка е приложен и протокол от проверка на
въпросното техническо средство с отразяване по същия, че то съответства на
одобрения тип, но видно от датата на издаване на въпросния протокол е, че тя
следва датата на заснемане на нарушението с посоченото техническо средство,
като протоколът е от 28.09.2020 г. и касае последваща проверка след ремонт на
техническото средство. Следователно и въпросният протокол не е бил годно
доказателство, от което да се направи извода, че именно към датата на заснемане
движението на автомобила на жалбоподателя Г. 17.09.2020 г. въпросното АТТС, с
което е извършено заснемането, респективно засичането на скоростта на движение
на автомобила, е отговаряло на одобрения тип по смисъла на чл.30, ал.5 от ЗИ,
доколкото не е бил налице протокол от извършена проверка, удостоверяващ това
обстоятелство към датата на самото използване на техническото средство. В тази
насока и според настоящия съдебен състав е следвало първоинстанционният съд да
попълни делото с доказателства, като изиска от издателя на електронния фиш такива
за удостоверяване техническата годност на АТСС, с което е извършено замерването
на скорост към момента на заснемането на автомобила на жалбоподателя, предвид
изричното оспорване във въззивната жалба на обстоятелството, свързано с
годността на техническото средство. Извършената техническа проверка на АТСС и
наличният по делото протокол за установено съответствие на провереното
техническо средство с одобрения тип в тази насока биха могли да са само индиция
относно неговата техническа годност, но не водят до такъв категоричен извод,
доколкото е нужно установяване на това обстоятелство към датата на заснемането
на автомобила. Първоинстанционният съд
е бил длъжен служебно, при съобразяване на изискването да осигури обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото /съгласно чл.13 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН/, да събере относими към изясняване на фактите по делото доказателства,
като в конкретния случай изиска попълване на административната преписка с
доказателства за техническо съответствие на АТСС, описано в електронния фиш, с
одобрения тип и неговата годност, актуално към датата на заснемане на
автомобила на жалбоподателя. Доколкото настоящата съдебна инстанция разглежда
делото съгласно чл.63в от ЗАНН по реда на Глава дванадесета от АПК, а съгласно
чл.220 от АПК е налице забрана за нови фактически установявания от касационния
съд, се налага извод за необходимост от отмяна на обжалваното съдебно решение и
връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав, който да извърши нужната проверка на неизяснените при първото
разглеждане на делото факти.
Иначе, напълно неоснователни се явяват
възраженията на касационния жалбоподател за погрешна оценка на съда, постановил
обжалваното решение на въпроса с давността за административнонаказателно
преследване. Районният съд е
приложил точно закона, като се има предвид и задължителното за приложение Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд, касаещо изчисляването на
давностните срокове, съобразно с което разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. При това положение и съдът е достигнал до законосъобразния
извод за липса на настъпило обстоятелство, изключващо отговорността, каквото е
давността. Следва да се има предвид, че и към момента на настоящото произнасяне
на съда, при приложението чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във
вр. с чл.11 от ЗАНН, се установява, че не е изтекъл срокът на абсолютната
погасителна давност,
който е четири години и половина, считано от датата на нарушението. Липсва основание да
се приеме и наличието на изтекла обикновена погасителна давност по чл.80, ал.1,
т.5 от НК, за което настоява касационният жалбоподател. В тази насока
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че електронният фиш не му е бил
връчен, като е видно от приложената справка от АИС АНД, в която система се въвеждат данните
относно електронните фишове, че в същата е отразено извършено връчване на
19.05.2023 г. Видно от въззивната жалба, депозирана на 23.05.2023 г., в същата
жалбоподателят сам твърди да я е депозирал в преклузивния 14-дневен срок, който
тече именно от връчването на електронния фиш. Следователно и като се има
предвид датата на издаване на електронния фиш, отразена в системата 25.09.2020
г., то към датата на връчване на същия не е било налице също изтичане на
давностния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Неоснователно е и твърдението
за необоснованост на съдебния акт поради приемане от съда без събиране на
доказателства за начало и край на населеното място, че нарушението е извършено
в населено място. В тази насока следва да се има предвид, че в електронния фиш
е посочено конкретно, че нарушението е извършено в гр.Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ № 1, посока Асеновград,
като това обстоятелство е съответно и на отразените данни в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., която не е оспорен от жалбоподателя. Видно е, че още в съдебно заседание
съдът, постановил обжалваното решение, е отхвърлил мотивирано доказателственото
искане на жалбоподателя за събиране доказателства относно това дали мястото на
нарушението е в чертите на населеното място, като правилно е посочил, че това
обстоятелство е ноторно известно. Впрочем, жалбоподателят не е оспорил факта,
че нарушението е извършено именно на описания в електронния фиш булевард в
гр.Пловдив, или срещу конкретен административен адрес, като тук следва да се
има предвид, че наличието на такова именно описание категорично сочи на
обстоятелството, че се касае до управление на МПС в чертите на населеното
място, доколкото булевардът съставлява локализационна единица по
смисъла на Наредба № РД -02-20-9 от 21.05.2012 г. за функционирането на Единната система за гражданска регистрация,
съгласно която локализационните единици са част от населените места в Република
България. В тази насока и не е било необходимо събиране на други
доказателства за обстоятелствата, визирани по §6, т.49 от ДР на ЗДвП, които са
относими за определяне на вида на мястото, на което е било заснето нарушението,
когато е налице съмнение относно характера му, каквото в случая, с оглед
конкретизацията на мястото, не е налично.
Предвид посоченото по-горе относно
необходимостта от връщане на делото за извършване от съда на действие по
събиране на доказателства за годността на техническото средство, необходими с
оглед надлежна преценка и излагането на обоснован отговор на възведеното в тази
насока възражение по въззивната жалба, на основание чл.222, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН съдът намира, че следва да
отмени решението и да върне делото да ново разглеждане от друг съдебен състав,
при което и съдът ще следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.226,
ал.3 от АПК. По изложените мотиви и
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1289 от 21.07.2023
г., постановено по АНД № 3322/2023 г. на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: