№ 547
гр. Перник, 09.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Слава Г.
при секретар-протоколиста Е. В. и при участието на
прокурор М. Л. при Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от
съдия Г. административно дело № 559 по описа на Административен съд-Перник за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по
искова молба от К.М.С., с ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. В.К. против
Национална агенция по приходите. Претендира се заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300.00лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение по повод оспорване на наказателно постановление № F156338 от 24.07.2015г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-София, по което е образувано АНД № ***/2019г.
по описа на Районен съд-Перник. С решение № 368 от 24.06.2019г., постановено по
АНД № ***/2019г., е отменено изцяло като незаконосъобразно оспореното
наказателно постановление. Решението е влязло в сила на 23.07.2019г.. В
исковата молба се сочи, че в производството пред въззивната инстанция ищецът
бил защитаван от адвокат, на когото заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00лв., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. С
исковата молба се иска и присъждане на законната лихва върху претендираната
сума, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв. В.К.,
с характер на писмени бележки, в която се прави искане исковите претенции да се
уважат. Представя се и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът–
Национална агенция по приходите, редовно призован не изпраща представител. Чрез
процесуалния си представител–главен юрисконсулт М.К. е депозиран по делото
отговор, в който се оспорват исковите
претенции като неоснователни и недоказани. От съда се иска същите да се
отхвърлят и да се присъди юрисконсулско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Перник намира иска за основателен и доказан. Счита, че в
случая е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е доказана по основание и размер, поради
което предлага искът да се уважи така както е предявен.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С наказателно
постановление №
F156338 от 24.07.2015г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-София на ищеца, в качеството му на
ЕТ”***.” за извършено административно нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/2006г. е наложено на основание
чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500.00лв.
Наказателното
постановление е обжалвано и е образувано АНД № ***/2019г. по описа на районен
съд-Перник. Пред районен съд-Перник К.С. е ползвал адвокатска защита в лицето
на адв. В.К., съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за
правна защита и съдействие, представен по въззивното дело и направено в същия
отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по
делото на районен съд-Перник е в размер
на 300.00лв. адвокатът е взел участие в
откритите съдебни заседания по делото и е осъществил процесуално
представителство. С Решение № 368/24.06.2019г., постановено по АНД № ***/2019г.
по описа на Районен съд–Перник, наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 23.07.2019г.
Видно от
протоколите от проведените съдебни заседания, както и намиращите се в кориците
на АНД № ***/2019г. по описа на РС-Перник и приложеният към исковата молба
договор за правна защита и съдействие, процесуалното представителство и защита
на настоящия ищец по въззивното производство е осъществено от адв. В.К.. В
договорът за правна защита е визиран предмет: оказване на правна защита и
съдействие за изготвяне на жалба и за образуване на съдебно производство пред
районен съд-Перник във връзка с наказателно постановление № F156338 от
24.07.2015г., издадено от зам. директор
на ТД на НАП-София и за процесуално
представителство пред първоинстанционния съд.
В договорът е уговорено възнаграждение. Договорът е своевременно представен в производството пред въззивната инстанция, а уговореното в
него адвокатско възнаграждение е
отбелязано като изплатено в брой в момента на подписването му. Горните
обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на производствата
по АНД № ***/2019г. по описа на РС–Перник, приложено по настоящото дело.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал.
1 от АПК-искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация
и насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. ТД на НАП-София е органът, издал незаконосъобразния акт, но
същото не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП, съгласно чл. 2, ал. 2
от Закона за Националната агенция за приходите. НАП е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище в София и съобразно чл. 205 от АПК и искът е предявен срещу надлежен ответник.
Искът за
обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-Перник е
компетентният съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.
Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират
имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от зам.
директор на ТД на НАП-София. По отношение на характера на дейността по
административното наказване, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от
правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
По изложените
съображения и тъй като в случая се установи, че процесното наказателно
постановление е отменено с решение на районен съд-Перник, което е влязло в
сила, то предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Разгледана по
същество, исковата претенция е основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Предявеният иск
за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата
на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да
са налице едновременно следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административен орган, отменен по съответния ред;
2. вреда от този акт, действие или бездействие на административен орган; 3.
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди, така както му е указано с
определението за насрочване на делото.
Налице е първата
от визираните в чл. 204, ал.
1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен
акт-наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че
е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и
причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
Ищецът
претендира имуществена вреда в размер на 300.00 лв., представляваща платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита от
постановения незаконосъобразен акт. Установено е по делото, че именно във
връзка с оспорване на наказателното постановление ищецът в настоящото
производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на
300.00лв., уговорен и изплатен, според представения договор за правна защита и
съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско
възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно
постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл,
издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договорът за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу
конкретния акт.
Претендираната
имуществена вреда в случая произтича пряко от отмененото наказателно
постановление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответното лице е ползвало адвокатска защита, защото не е
могло само да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него.
Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа
на изрични писмени пълномощни и по силата на облигационни отношения между
адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй
като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска
услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на
защитник-адвокат, е издаденото наказателно постановление. При това положение се
приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси. С оглед на това и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Респективно
намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това
наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. В тази връзка
ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал.
1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен актът.
Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за
материалната законосъобразност на наказателното постановление, което е отменено
с влязло в сила съдебно решение. Необходимо условие за допустимост на иск с
такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
Съгласно раздел
ІV от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения страните
имат право свободно да договорят възнаграждения по административнонаказателни
дела за всяка инстанция. Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2019г., ищецът е възложил на адв. В.К. оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление, образуване на съдебно производство пред районен съд-Перник във
връзка с наказателно постановление № F156338 от
24.07.2015г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-София, и процесуално
представителство и защита по делото до приключването му. Договорено е
адвокатско възнаграждение в размер на300.00 лв., което съгласно направеното
отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил
в откритите съдебни заседания по АНД №***/2019г. пред районен съд-Перник и е
осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това
се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено
срещу ищеца пред първоинстанционния съд, ищецът е ангажирал адвокат, на когото
е заплатил сумата от 300.00 лв., а последният е осъществил процесуално
представителство.
По въпроса за
доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него
е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Предпоставките в случая са налице: по АНД № ***/2019г. е приложен договор за
правна защита и съдействие и в него е отбелязано плащане в брой. Договорът има
значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300.00лв. Представеният договор съдържа всички необходими реквизити – страни,
размер на сума, действия по извършване на действително плащане и представлява
именно разписка и доказателство за извършеното плащане. Следователно същият
отговаря изцяло и на изискуемия се по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата договор. С оглед на това въведеното оплакване в отговора на исковата
молба, че не е доказано реалното намаляване на патримониума на ищеца не се
възприема.
Въз основа на това и като взе предвид, че са
налице безспорни доказателства, се приема, че във връзка с обжалването пред
съда на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от зам. директор на
ТД на НАП-София ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сума от
300.00лв. за оказване на правна помощ и съдействие. Наказателното постановление
е отменено като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на
това е налице и следващата кумулативна предпоставка, а именно претърпяна
имуществена вреда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по
тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск
за имуществени вреди за доказан по основание.
По разбиране на
състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно
обогатяване на ищеца. Предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба-28.08.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по
делото е и се установява и от приложените по наказателно административен
характер дело № ***/2019г. по описа на районен съд-Перник, писмени
доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно
наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат В.К.. Между адвоката и
наказаното лице на 18.01.2019г. е сключен договор за правна защита и
съдействие, с договорено възнаграждение в размер на по 300 лева, което е
заплатено изцяло в брой при подписване на договора. Това възнаграждение е и в минимален
размер, съгласно чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая не намират и приложение разпоредбите на
чл. 5 от ЗОДОВ, защото не може да се вмени във вина на ищеца, че е положил
необходимата грижа да опази своите интереси и да се защити срещу издадения от
администрацията акт, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско
възнаграждение. Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера,
в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по
съответен ред незаконосъобразен акт.
При този изход
на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по
АД № 4087/2016 г., Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на ВАС по АД № 4099/2016 г.,
Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по АД № 4286/2016 г., Решение № 863 от
22.01.2018 г. на ВАС по АД № 1039/2017 г., и Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на
ВАС по АД № 7258/2017 г., намира за основателно и акцесорното искане за
присъждане на лихва върху претендираната сума от 300 лв.. Ответникът ще бъде
осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от
предявяването на исковата молба-28.08.2019г. до датата на окончателното й
изплащане.
При този изход
от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено
своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на К.М.С., с ЕГН **********, адрес:
*** направените по делото разноски в общ размер 310.00 лева, от които 10 лева
внесена държавна такса и 300. 00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.08.2019г. Присъдените
разноски са в минимален размер, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е напълно неоснователно.
При този изход
на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение
е неоснователна.
Водим от
изложеното и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите, със седалище гр. София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 52 да заплати на К.М.С., с ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена
вреда за изплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № ***/2019г.
по описа на Районен съд-Перник по оспорване на наказателно постановление № F156338 от 24.07.2015г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-София, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба-
28.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите, със седалище гр. София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 52 да заплати на К.М.С., с ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 310.00 лв. /триста и десет лева/, съдебни разноски по АД № 559/2019г. по
описа на Административен съд-Перник.
Решението може
да се обжалва от страните пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия:/п/