Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 02.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито
заседание на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря
ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №350 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №18-0906-001837
от 20.11.2018 г. на Н. В. Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч,
упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., е наложена на И.В.Г., ЕГН **********
***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в
размер на 200,00 лева, за това, че на 05.11.2018 г., в 22.55 часа в Община
Ловеч на път Първи клас №4, като водач на т.а. –с рег. № , държава България, при обстоятелства: На ПП
І-4 при км. 68+100 с посока на движение към гр. София управлява т.а. с
регистрационен номер В 9880 ВХ собственост на „П. Т” ООД Булстат гр. А.,
като при движение с несъобразена скорост на прав участък с надлежен наклон не
може да спре когато на пътното платно внезапно навлиза от дясно на ляво диво
животно и го блъска с предна дясна част на влекача реализирайки ППТ с мат.
щети, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят И.В.Г., който го обжалва в срок като
незаконосъобразно и неправилно. Излага, че в оспорва законността на
постановеното административно наказание, излага, че е налице липса на
компетентност, неспазване на установената форма, че е допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила, че е налице противоречие
с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона, в която
връзка излага подробни аргументи. Предвид на изложеното моли да се отмени
обжалваното НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Депозирал е писмено становище с вх. №4413/15.04.2018 г.,
с което е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Посочил, е
че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като е изложил и подробни
аргументи за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Ответникът – ОД на МВР - Ловеч, Сектор
ПП, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията
на разпитаните свидетели: В.Б.М. и Х.В.Г., от становището на жалбоподателят
изразено в депозираните писмени бележки, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.11.2019 год. бил съставен Акт
серия Д с бл. № 984536 за установяване на административно нарушение от св. В.Б.М.,
в присъствието на св. Х.В.Г., срещу И.В.Г., ЕГН ********** ***, за това, че на 05.11.2018
г., в 22.55 часа в Община Ловеч на път Коритна – Български извор – Микре-
Севлиево- Велико Търново – Омуртаг – Търговище - /Разград – Шумен/, при
обстоятелства: На ПП І-4 при км. 68+100 с посока на движение към гр. София
управлява т.а. с регистрационен номер собственост
на „П. Т.” ООД Булстат гр. А., като при движение с несъобразена скорост
на прав участък с надлежен наклон не може да спре когато на пътното платно
внезапно навлиза от дясно на ляво диво животно и го блъска с предна дясна част
на влекача реализирайки ППТ с мат. щети, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2
от ЗДвП. В акта не вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Въз основа на
акта е издадено обжалваното НП.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в
ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт
не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена
сила.
От показанията на
св. М. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че на посочената
в акта дата били изпратени със св. Х. *** на получен сигнал за ПТП. Установява
се, че при пристигане на мястото на настъпилото ПТП установили, че същото било
настъпило между т.а. и диво животно, като водача бил ударил с предната част на
т.а. диво прасе, и тъй като влекача бил със застраховка „Каско”, водача поискал
да му бъде съставен протокол за настъпило ПТП. Установява се, че водача им
заявил, че е видял жовитното, но че не могъл да реагира и да спре в следствие
на което го ударил, като за това нарушение съставил на водача акт за движение с
несъобразена скорост. В тази връзка са и показанията на св. Х..
Настоящата инстанция намира, че ответника не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН
нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена
от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е
този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от
нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху
него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил
това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до
категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят М. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания
като свидетел по акта св. Х., също не е очевидец, а е само такъв по
съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието
на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци
на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това
не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на
втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
По никакъв начин показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Х., които
не са очевидци на нарушението, не опровергаха възраженията на жалбоподателят.
На следващо място, и в АУАН, и в НП е посочено, че е
нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП, който има няколко предложения, но и в двата акта не
е посочено, предложението, което е относимо в случая. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите
на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото закона не предвижда друго. Именно едно от
обстоятелствата, изключващи отговорността е посочено в чл.15 от НК, според
който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая
жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, не е бил длъжен и не е могъл
да предвиди, че на един главен път, по който се движи, ще излезе диво животно и
ще настъпи удар. По делото липсват каквито и да е доказателства, въз основа на
които да е възможно да се направи предположение, че жалбоподателят се е движел
с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре, след като е възприел
дивото животно. Не на последно място, самата разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП поставя
условието препятствието да е предвидимо. Внезапно появилото се на пътното
платно диво животно в никакъв случай не може да се приеме за предвидимо.
Съдът намира, че
в случая АУАН е съставен от св. М. за когото не се
спори, че е служител в сектор ПП при ОД
на МВР. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Н В Н - Началник на
сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ
№8121з-515 от 14.05.2018 г.
С оглед на гореизложеното, съдът
счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В случая въпроса
за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0906-001837 от 20.11.2018 г. на Н В Н, Началник на сектор
ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., с което е
наложена на И.В.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: