Р Е Ш Е Н И Е № 260002
гр. Шумен, 29.05.2023 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 2 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от от „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър В на Районен съд на Хановер, Германия под № HRB 215971 със седалище и адрес на управление ул. „Хилдешаймер“ 265-267, 30519 Хановер, Германия, представлявано от управителя К.К., чрез процесуалния си представител ад. Б.П. със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Д. и партньори“ срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „....“, № 1, представлявано от управителя И.Й.П.. В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012 г., съгл. чл.357 между ищеца (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК ********* е учреден консорциум – ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл.41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. През първият от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязаните рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи за да се установи дали е постигнат целения с договор резултат и се извършва изплащането на договореното с договора възна- граждение в размер на 6 069 135.73 лв. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първия етап, като те са приети от ответника с подписването от страните на кон- стативен акт от 31.03.2014 г. С приключването на първия етап е следвало да започ- не изплащане на уговореното възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209.68 лв. със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., вместо от м. април 2014 г. Първите 12 месечни вноски, дължими през 2015 г. не са заплатени и за тях е предявен иск, предмет на т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС. Предмет на настоящата претненция са 12-те месечни вноски с поредни номера от № 25 до № 36, включително, дължими през периода януари - декември 2017 г., включително в общ размер на 722 516.20 лв. Поради неизпълнение на задължението си да заплати през 2017 г. част от дължимото по договора възнаграждение, ответникът дължи уговорената между страните с договора неустойка в размер на 57 801.24 лв. Ответникът дължи и натрупаната законна лихва за забава върху всяка от 12-те месечни вноски до 06.01.2020 г., която след приспадане на претендираната неустойка е в размер на 127 744.84 лв. С исковата молба, ищецът предявява претенция ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 722 516.16 лв., представляваща сбор на дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г., 12 месечни вноски, съставляващи част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат ********* договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г.; сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите 12 месечни вноски за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г. и законна лихва за забава върху дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г., 12 месечни вноски в общ размер на 127 744.84 лв., представляващи разликата между пълната стойност на натрупаните лихви за забава за периода от падежа на всяка вноска до 06.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимите 12 месечни вноски за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г. от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.
В първото съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 г. ищецът оттегля претенцията си за сумата от 127 744.84 лв., представляващи разликата между пълната стойност на натрупаните лихви за забава за периода от падежа на всяка вноска до 06.01.2020 г. и дължимата по договора неустойка. С оглед на това, съдът с определение, постановено в съдебното заседание е прекратил производството по делото в тази му част.
Ответникът в отговора на исковата молба, оспорва изцяло претенцията на ищеца. Счита че предявените искове са недопустими. В случай, че съдът приеме че исковете са допустими, ищецът ги оспорва по основание и размер. Не е налице активна процесуална легитимация на ищеца. Липсва активна солидарност на кре- диторите, участващи в консорциума. Договорите от 08.10.2012 г. и от 08.01.2013 г. сключени между консорциума и ответното дружество са нищожни, поради: 1) за- обикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 2-ро и 3-то от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.); 2) противоречие с императивни норми на закона – чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.). Ответ- никът прави възражение за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по дого- вора, тъй като не е постигнат гарантирания по договора резултат. Предвид неосно- вателността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции за неустой- ка и мораторната лихва
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложе- ното в отговора на исковата молба.
С Определение
№ 16 от 17.01.2020 г., съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната
на ищеца, „Строителна механизация“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Копринка, община Казанлък, обл. Стара Загора, местност „Язовира“, № 10. Третото лице, редовно
призовано не встъпва в процеса, не изпращат процесуални представители и не
депозира писмени становища по предявените искови претенции.
От събраните по делото
доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност
съдът приема за установено следното:
С Решение № 80 от
26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е
осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21
лв., от която сумата от 120 000 лева,
като част от главницата платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация
на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с
гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените в
процеса фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; № 2/19.04.2013 г.
за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., № 4/25.07.213
г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., № 6/08.11.2013
г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04.
12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., № 10/02.06.2014
г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74
лв., сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни
месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24
лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора и на основание
чл.92 от ЗЗД за плащанията за главница дължими за период от 01.01.20 15 г. до 31.12.2015 г., сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни
лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от
01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92,
ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми
до датата на предявяване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва
върху сумите за главници от датата на завеждане на настоящата искова молба -
26.04.2017 г.до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлилл претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща
разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните
с исковата молба в тази част 140 000 лева. Решението на Шумен- ския окръжен съд е потвърдено с Решение № 138 от 05.06.2019
г. по в.т.д. № 166/ 2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отд. с Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е по- твърдено решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустой- ка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба и отхвърля претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му част решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна е оставено в сила.
И трите решения са
постановени при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца - „Строителна механизация“ АД, ЕИК-*********.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от
допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че търговските книги на ответника са водени редовно и съобразно
разпоредбите на ЗСч.
Фактурите
№№ 1/19.04.2013 г.; 2/19.04.2013 г.; 3/18.05.2013 г.; 4/25.07.2013 г.;
5/04.11.2013 г.; 6/08.11.2013 г.; 7/29.11.2013 г.; 8/04.12.2013 г.;
9/31.01.2014 г.; 10/ 02.06.2014 г. и 11/01.07.2014 г., описани в исковата молба (Таблица № 1), са осче- товодени в счетоводството на ответника, като задължение по
счетоводна сметка 401 „Доставчици“ и са отразени в дневниците за покупки и
справките-декларации по ЗДДС в съответните данъчни периода. По процесните фактури ответното дружество е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит.
Общият
размер на неустойката за месечните вноски, дължими в периода м. януари 2017 г.
– м. декември 2017 г., включително е 57 801.24 лв. Лихвите за забава от
датата на падежа на съответната вноска до деня на предявяване на исковата молба
06.01.2020 г. са 185 546.16 лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати част от уговореното възнаграждение за приетата от него работа - 12-те месечни вноски, дължими през 2017 г. Налице са и акцесорни претенци за неустойка за неизпълнение на задължението да се заплатят в срок 12-те месечни вноски, дължими през 2017 г. и за законната лихва върху претендираната от ищеца сума за периода от датата на която е депозирана исковата молба 07.01.2020 г., до окончателното й заплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претен
ции са основателни, поради следните съображения:
С влязлото в
сила Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен
по предявения от ищеца частичен иск са установени общите правопораждащи
факти на спорното материално право – наличие на облигационно отношение,
възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника
договор за изработка за изпълнение на рехабили-
тация на водопроводи от водоснабдителната система на
Шумен по договор с гаран- тиран резултат;
извършването на възложената с договора работа и приемането й, както постигането
на определения с него стопански резултат; размера на договоре-
ното с ответника възнаграждение, начина и сроковете
за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и
предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум
и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците
в него да претендира изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението
се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за разликата до
пълния размер на паричното вземане – т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от
22.04. 2019 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Следователно в настоящото производство е недопустимо съдът
отново да разглеждат и да се произнася по въпросите дали са налице
горепосочените правопораждащи факти. Процесът следва
да се ограничи само до размера на претенцията - 12-те месечни вноски, дължими
през 2017 г. и дължимата неустойка за забава, предвид на обстоятелството, че
ищецът е оттеглил претенцията си за разликата между пълната стойност на
натрупаната мораторна лихва върху 12-те месечни
вноски за периода от падежа на всяка вноска до 06.01. 2020 г. намалена с дължимата неустойка за забава.
Ответникът, позовавайки се на нововъзникнало обстоятелство, а именно обявяването на
третото лице-помагач „Строителна механизация“ АД в несъстоятел-
ност с решение на Окръжен съд – Стара Загора от
07.11.2022 г., счита, че това води до прекратяване на договора за консорциум по
право и ищецът не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо
възнаграждение по договора за изработка. Ответникът обосновава тезата си с чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ, според която
акционерното дружество се прекратява при обявяването му в несъстоятелност. Според
него, обявяването в несъстоятелност на третото лице „Строителна механи- зация“ АД следва да се счита за приравнена законова
хипотеза на тази при „смърт“ или „запрещение“ по смисъла на чл.363, б. „в“ от ЗЗД, тъй като поражда последи- ци,
аналогични на тези при настъпването на посочените в разпоредбата юридичес- ки факти по отношение
на физическите лица.
Съдът не споделя тезата на ответника, поради
следните съображения:
С постановяване на Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. е решен окончателно въпроса за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и ответника договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С оглед на това всеки от съдружниците в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора за възлагане на обществената поръчка.
Обявяването на
„Строителна механизация“ АД в
несъстоятелност не води до прекратяване на договора за консорциум. Действително
в разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ изрично е посочено, че акционерното
дружество се прекратява при обявяването му в несъстоятелност. Чл.252 от ТЗ,
посочва основанията, при които се прекратява дружеството. Но следва да се имат
предвид нормите в част четвърта от ТЗ, уреждаща несъстоятелността, като универсално
принудително изпълнение върху имуществото на неплатежоспособния търговец, харктеризиращо се със своята специфика. Тези норми са
специални спрямо чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ. Съгласно чл.735, ал.3 от ТЗ, дружеството
в несъстоятелност ще бъде прекратено и заличено с решението по чл.735, ал.1 от ТЗ в случаите когато масата на несъстоя- телността е
изчерпана и са останали неудовлетворени кредитори. Ако са удовлетво-
рени всички кредитори и е останало имущество,
дружеството не се заличава. Видно от чл.711
от ТЗ, съдържанието на решението за обявяване на несъстоятелността не включва
прекратяване на търговското дружество. В този смисъл Решение № 789 от 15.12.20
05 г. по г.д. № 427/2005 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Последиците, които настъпват с постановяване на
решението по чл.710 от ТЗ са прекратяване
на дейността на предприятието, десезиране на
изпълнителните органи и започване на процеса по осребряване на имуществото. Прекратяване
на дейността на предпирятието означава прекратяване
на възможността търговеца да сключва сделки по занятие и отпадане възможността
да се поемат нови задължения. Целта е да се освободят активите на търговеца,
които до този момент са функционално ангажирани с упражняваната от него стопанска
дейност и да бъдат подготвени за продажба. Прекратяването на дейността на
предприятието на длъжника рефлектира върху органите му на управление. Десезират се изцяло изпълнителните органи (с изключение на
изрично посочените в част ІV от ТЗ случаи), упражняващи действията по
управление и представителство, тъй като с преустановяване на търговската
дейност, техните компетенции са безпредметни. Но представителството на
предприятието като правен субект се поема от синдика, съгл. чл.658, ал.1, т.1
от ТЗ. В този смисъл Определение № 489 от 14.09.2022 г. по т. д. №
1637/2021 г. на ВКС, I т. о. и посочената в него практика на ВКС.
Следователно „Строителна механизация“ АД към настоящият момент продължава да
съществува като правен субект, въпреки настъпилите вследствие на решението по
чл.711 от ТЗ последици, поради което не е прекратен сключения между него и
ищеца договор за консорциум.
Видно от представените писмени доказателства и заключението на ССЕ общият размер на дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г. 12 месечни вноски е 722 516.16 лв., а дължимата върху тях неустойка за забава е в общ размер на 57 801.24 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащането на дължимите суми, като размерът им не се оспорва от него. С оглед на това съдът, счита, че предявените на основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД искове са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
Предвид
основателността на главната претенция за заплащане на дължимитте,
през 2017 г., 12 месечни вноски, основателна е и предявената акцесор- на такава за заплащане на законна лихва върху тях от датата на завеждане на иска – 07.01.2020
г. до окончателното им
заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по
сключения между страните договор за изработка.
Относно разноските по делото.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищеца е
направил разноски по делото в общ размер на 58 707.12 лв., от които заплатена държавна такса –
36 322.49 лв., депозит за възнаграждение на вещо лицe – 500.00 лв. и адвокатско
възнаграждение – 21 884.63 лв. Представени са списък с разноски по чл.80
от ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца плащания.
На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че не е налице фактическа и правна на делото, предвид обстоятелството, че с влязлото в сила Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск, са установени общите правопораждащи факти на спорното материално право. С оглед на това заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и и надхвърля два пъти минималното адвокатско възнаграждение в размер на 17 136.35 лв., предвидено в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й към момента на заплащането му. Но в случая следва да се отчете обстоятелството, че кантората на процесуалния представител на се намират в друго населено място – гр. София, както и направените в хода на процеса допълнителни възражения на ответника, свързани с нововъзникнало обстоятелство. С оглед на това съдът присъжда по-нисък размер на разноските в тази им част, като ответникът ще следва да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 20 000.00 лв. Следователно на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените писмени доказателства за направени разноски по делото и искането на ищeца следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 56 822.49 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „....“, № 1, представлявано от управителя И.Й.П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: ....1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К.К. сумата от 780 317.40 лв., от които главница в общ размер на 722 516.16 лв., представляваща сбор на дължимите за периода 10.01.2017 г. - 10.12.2017 г. 12 месечни вноски, съставляващи част от дъл- жимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснаб- дяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат ********* договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г., 12 месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г. 12 месечни вноски от датата на завеждане на исковата молба – 07.01.2020 г. до датата на окончателното заплащане на месечните вноски и сумата от 56 822.49 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Строителна механизация“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Копринка, община Казанлък, обл. Стара Загора, местност „Язовира“, № 10, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: