Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр. Враца, 17.08.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V състав, в публично съдебно заседание на 12.07.2023
г. /дванадесети юли две хиляди и двадесет и трета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 86 по описа
на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка счл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е въз основа на изпратени от Заместник-министъра на земеделието, на основание
чл. 88, ал. 2, вр. с чл. 88, ал. 1, т. 1 от АПК и чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, два броя възражения на „Т.“ ЕООД ***,
представлявано от Д.Н.И., с характер на жалба, против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за животни, за кампания 2019 г., с изх. № 02-060-2600/2546 от
21.06.2022 г. на зам. Изп. Директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата по същество
се поддържа, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с
материално - правните разпоредби на действащото в страната законодателство, в
нарушение на административно – производствените правила, при липса на форма и
мотиви. С изложеното в жалбата се прави искане за постановяване на решение, с
което да бъде отменен оспорваният административен акт. Претендират се разноски
по делото.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалният си
представител
подържа становище за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
което доразвива в представена по делото писмена защита. Твърди се, че издателят на акта не е посочил кое конкретно от изискванията
по схемата не отговаря на заявеното от жалбоподателя, както и, че актът не
съдържа никакви фактически и правни основания. Поискано е уведомителното писмо
да бъде отменено с присъждане на направените съдебни разноски.
Ответната страна – Зам. Изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния
си представител - гл. юрисконсулт Л.Х., в представено по делото писмено
становище, по същество на спора излага аргументи за неоснователност на жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение, а оспореният акт да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани представените с административната преписка писмени
доказателства и гласни такива, чрез разпит на свидетелите А.М.П. и Д.Д.Н.,
които с показанията си установяват
начина на работа и организация в стопанството на жалбоподателя по отношение на
механизма за регулиране на добитото и използвано количество мляко при направата
на сирене, както и насоките, които са получили от БАБХ и от фонд „Земеделие“ за
издаване на съответните касови ордери.
Административен съд – Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите
и съображенията на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното:
Дружеството жалбоподател е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 346135 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019 г. е подало Общо заявление за
подпомагане вх. № 19038343 от 02.05.2019
г. /л. 58 от делото/ и последващо такова от 13.05.2019 г. /л. 77/, както и Общо
заявление с дата на редакция от 04.06.2019 г., с което е заявено искане за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, както следва:
1.
Схема
за единно плащане на площ /СЕПП/;
2.
Схема
за преразпределително плащане /СПП/;
3.
Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/;
4.
Схема
за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол
/ДПЖСК/;
5.
Схема
за обвързано подпомагане на протеинови култури /СПК/;
6.
Схема
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/;
7.
Схема
за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с
производството /ПНДЖ 3/;
8.
Биологично
земеделие;
9.
Компесаторни
плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите и
10. Компесаторни плащания
в планински райони
По делото са
представени подписани от представляващия дружеството Д.И. Декларации за
запознаване с определенията за нередност, както и карти на блоковете на
земеделското стопанство.
На подаденото
заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни, с последно
стартиране 05.06.2019 г., резултатите от които са приложени в административната
преписка.
С оспореното в
настоящото производство Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална
помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №
3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания за кампания 2019 г. на Зам.
Изп. директор на ДФ „Земеделие“, с изх. № № 02-060-2600/2546 от 21.06.2022 г., в Таблица 1 е посочена съответна схема/мярка,
исканата сума, намаления, редукции и оторизирана сума. Под таблицата е посочено
по отношение на всяка една от петте колони какво включва, като са посочени и
ставките за схема /лева на брой животно/ за кампания 2019.
В таблица
2 от УП е отразена схемата за подпомагане, датата, оторизираната сума,
прихваната сума, удържан ДОД и изплатената сума по всяка една от схемите, като
под таблиците е посочено какво съдържа всяка една от колоните.
Във връзка с
компетентността на органа е приложена по делото Заповед
№ 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която са
делегирани правомощия на Зам. Изпълнителен директор, да издава актове от вида
на оспорения /т.1/, както и Решение от
заседанието на УС на ДФЗ, съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022 г.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
животни, за кампания 2019 г., с изх. № 02-060-2600/2546 от 21.06.2022 г. на Зам.
Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, с което е намалено плащането по ПНДЖ 3 със
сума в размер на 2367,54 лева и от поискана в размер на 6012,80 лева, е
оторизирана сумата от 3645,26 лева, а по ДПЖСК е намалена цялата поискана сума
от 35540,74 лева и оторизираната сума е 0 лева.
Писмото засяга пряко
и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от протокол за
връчване, актът е връчен на адресата на 23.01.2023 г. – л. 55. Жалбата е депозирана пред
Министъра на земеделието на 03.02.2023 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния
акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи
дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че
изпълнителният директор на ДФЗ, със своя Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022
г., е делегирал на Зам. Изпълнителния директор да издава
и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът
намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в
кръга на предоставените му правомощия и не са налице отменителни основания по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е издаден и в предвидената от законодателя писмена форма, но не съдържа
задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК – фактически и правни
основания за издаването му, което представлява съществено процесуално нарушение
и обуславя неговата незаконосъобразност на основание чл.
146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай в
УП няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за извършеното
намаляване на финансовото подпомагане по схема ПНДЖ 3 със
сума в размер на 2367,54 лева, както и цялата сума по ДПЖСК от 35540,74 лева.
В обстоятелствената част на оспорения акт е посочено, че оторизираната
субсидия по подаденото от Д.И. заявление за подпомагане във връзка с одобрените
схеми за обвързано с производството подпомагане на животни и преходна
национална помощ за животни, съгласно чл. 18, т. 1-8 и чл. 35, т. 3 и 4 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания, с УИН: 06/070619/76776 за
кампания 2019 е в размер на 3 645,26 лева.
Според посочените правни основания: чл. 18, т. 1-8 от Наредба № 3/17.02.2015 г.: „Прилагат
се следните схеми за обвързано с производството подпомагане: 1. схема за
обвързано подпомагане за млечни крави; 2. схема за обвързано подпомагане за
млечни крави под селекционен контрол; 3. схема за обвързано подпомагане за
млечни крави в планински райони (5 – 9 животни); 4. схема за обвързано
подпомагане за месодайни крави и/или юници; 5. схема за обвързано подпомагане
за месодайни крави под селекционен контрол; 6. схема за обвързано подпомагане
за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10 – 49 животни); 7. схема
за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен
контрол; 8. схема за обвързано подпомагане за биволи;“ ; чл. 35, т. 3 и т. 4 от същата Наредба – „Прилагат се
следните схеми за преходна национална помощ: 3. Схема за преходна национална
помощ за говеда, необвързана с производството; 4. Схема за преходна национална
помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството“.
Горното налага извода за общо посочени правни основания, които не са
обвързани с подаденото от жалбоподателя заявление и без конкретизирани
фактически установявания, обосноваващи размер на оторизираната субсидия. Същата
не е съпоставена с исканата от заявителя сума и отсъстват посочени
обстоятелства, въз основа на които е формиран размера на намалението спрямо
поисканата сума.
В уведомителното писмо е отразено още, че общата оторизирана сума за
получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол
/ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или
проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане /чл. 37 от ЗПЗП/. Тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Липсват обаче данни за
сравнение.
В УП е вписано, че резултатът от извършените проверки /административни
и/или на място/ за кампания 2019 г. е онагледен в Таблица 1: Оторизирани суми
/в лева/. Колона 1 от таблицата се отнася за Схемата – в случая "ПНДЖ 3 и ДПЖСК;
колона 2 – искана сума: - по първата схема – 6012,80 лв., по втората – 35540,74
лв.; колона 3 - намаления – 2367,54 лв. за схема ПНДЖ 3.; колона 4 редукции – 0
лв.; колона 5 - оторизирана сума – само за първата схема – 3 645,26 лв. В
пояснението под таблица 1 е посочено, че колона 2 "искана сума" е
формирана на база произведението от декларирания брой животни и ставката по
съответната схема. Ставките за схема (лв./бр. животно) за Кампания 2019 са
посочени в УП /л.56/: - ПНДЖ 3 – 37,58 лв.; ДПЖСК /до 100-то животно вкл./ – 80,11
лв., над 100-то животно – 72,83 лева. По отношение колона 3
"Намаления" е посочено, че те се отчитат при четири хипотези: -
намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните
на СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане и/или след
извършени проверки на място /за тази възможна причина за намаление в
административния акт отсъства конкретна информация, вкл., не е налице препратка
към друг документ или акт – предходни спрямо дата на издаване на УП, независимо
че в обстоятелствената част на административния акт е вписано извършване на
проверки – задължителни административни и/или на място/; - намаления на
субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни
продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни,
съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. /за посочената хипотеза
не е налице нито конкретна информация, нито препратка към документ,
удостоверяващ основанието й - недостатъчно реализирани количества мляко и/или
млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара
животни, вкл. не са вписани конкретните изисквания от наредбата, за да може да се
съпоставят приложимите норми с фактическата установеност за заявлението на
жалбоподателя/; - намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени
сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията е реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания /и в посочената хипотеза няма информация, обосноваваща
намалението в случая, която да бъде проверена спрямо чл. 12 от посочената Наредба/;
- наложена ставка на корекция /"финансова дисциплина"/, определена
съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8, пар.1 от регламент /ЕС/ № 1307/2013
/за хипотезата също няма данни в УП, вкл. аритметични за обосноваване
математическия резултат от направени изчисления при прилагане на ставката за
корекция/. За колона 4 - Редукции има
пояснения в УП, но според съдържанието на Таблица 1 от административния акт –
редукции в случая няма. За колона 5 - Оторизирана сума е посочено, че
представлява сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите
намаления и редукции. Резултатът – разликата между исканата сума и приложимите
намаления и редукции, в случая не е основан на дадени факти и цифри, за да може
да бъде проверен в съдебното производство.
Таблица 2 от оспореното УП е за извършени плащания, която съдържа, съответно в колони от 1 до
6, схемата, дата на плащането,
оторизираната сума, прихваната сума, удържания данък и изплатената сума. Във
връзка с тази таблица е изплатена сума по схема ПНДЖ 3 на 18.10.2019 г. в
размер на 2004,98 лева и на 28.11.2019 г. в размер на 1 640,27 лева.
При това съдържание
на акта е видно, че той не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
относно неговата форма, тъй като от съдържанието му е невъзможно да се установи
какви са фактическите основания за постановяването му, т.е. какви конкретно
факти и обстоятелства, установени от органа могат да обосноват приложение в
конкретния случай на цитираните разпоредби, които уреждат възможните хипотези
за намаляване на размера на исканата субсидия, без да е посочено, коя конкретно
от тях е приложима в случая. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат
установени и от съдържанието на приложената административна преписка.
Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително
писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен
конкретния отказ спрямо конкретния адресат. В писмото липсва препращане към
друг документ изготвен от органа, за да се приеме, че констатираните факти
послужили за намаление са възприети от
органа - издател на акта и същите са фактическите основания за частичен отказ
за подпомагане по заявлението на жалбоподателя. След като
административният орган се произнася по конкретно заявление, обстоятелствената
част на издавания от него административен акт дължимо следва да съдържа информация
от заявлението и съпоставка с приложимите изисквания при проверка на заявените
данни и искана сума. Дори резултатът от проверката да е представен кратко –
цифром, обосноваването му следва да бъде ясно и посредством индивидуализиращи
относими данни, проверени и съпоставени от органа.
В случая оспореното УП не съдържа фактически основания, тъй като отсъства
информация за заявеното от бенефициента и фактическата установеност при
административната проверка. Волеизявлението на административния орган дори под
форма на математически резултат не следва да бъде тълкувано – административният
орган дължи ясна обосновка при произнасяне по заявлението и не е допустимо след
издаване на административния акт да допълва фактически основания. В
административният акт не е обоснована като приложима нито една от изброените и
коментирани по-горе хипотези в частта за намалението. Същевременно УП не
препраща към нито един документ от преписката за целите на фактическото
обосноваване на акта. Оспореното УП не съдържа и правно основание, което би
могло да насочи адресата на административния акт за съответна защита в съдебна
фаза. Отсъствието на правно основание не позволява проверка за правилното
прилагане на закона. Тоест, при непосочени фактически и правни основания, неблагоприятният
административен акт отрича правото на защита на адресата, което е съществено
нарушение. Съдът не може да проверява за наличието на предпоставки на
хипотетични правни основания, които би имал предвид административния орган.
По отношение мотивите като фактически основания, съдът намира за необходимо
да посочи, че няма пречка същите да се съдържат в документи или актове от
административната преписка, на които органът се е позовал, вкл. е допустимо
излагането на мотивите за даден административен акт да бъдат отделно от него,
но в рамките на административната преписка. В настоящия казус, обаче, административният орган се е позовал
единствено на подаденото от жалбоподателя заявление, идентифицирано посредством
УИН. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП на данните в заявлението,
които са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Отсъства препратка към
данните от проверките, резултатът от които е съобразяван при изчисляване на
оторизираната сума в частта за намалението. В УП не е отразено нито едно
фактическо основание, произтичащо от информация в преписката - не е посочено
съдържанието на заявлението и не е вписано на кое изискване не съответства със
съдържащата се в него информация, за да е налице основание за намаление на
исканата сума. Отсъства аргументация, обосноваваща цифровия резултат, който без
фактическа установеност, не може да бъде приет за ясно волеизявление на
административния орган. В УП не е отразено и правно основание.
Ответникът е длъжен да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му /чл. 170, ал. 1 от АПК/, което в случая не е
сторено. Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени
възприетите от органа фактически основания, дори пряко непосочени в
административния акт, но с препратка към части от преписката, както и, дали
правните основания съответстват на фактическите. По посочените критерии
обективно не е възможно да бъде направена преценка поради отсъствие на отразени
в УП възприети факти, въз основа на които да е приложено конкретно правно
основание.
По отношение на мотивите в уведомителното писмо, съдебната практика приема,
че след като словесната и табличната част на акта с обяснителните колони
представляват едно цяло, административният акт съдържа правни и фактически
основания. В случая обаче, словесната част на УП не съдържа конкретика, като не
е отразено и кое от изброените намаления в колона 3 от Таблица 1 е приложено по
отношение заявлението за ПНДЖ 3 и ДПЖСК. Описани са теоретично видовете
намаления за процесната колона, без да е посочено конкретното намаление по
заявлението, поради което съдът не е в състояние да провери УП и по отношение
на мотиви за формиране на този краен резултат.
Всичко изложено налага извод, че оспореното уведомително писмо, като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като административната преписка
бъде върната на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при
спазване на действащите нормативни актове и на изискването за форма на
административните актове. При новото произнасяне следва да бъдат изложени конкретни
факти и правни основания за издаването на акта, както и доказателствата, с
които е извършено установяването на нередностите на заявлението, довели до
намаление на съответната сума по схеми ПНДЖ 3 и ДПЖСК,
посочени в Таблица 1 на УП.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски се явява основателна. От представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 09.05.2023 г. /л. 375/, се установява, че за процесуално
представителство същият е заплатил в брой при подписване на договора сума в
размер на 1000,00 лева, който е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото и е значително по-малък от
определения, в чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва
да бъде променян.
При
това положение на жалбоподателя следва де се присъдят разноски по делото в общ
размер от 1050,00 лева, от които 50,00 /петдесет/ лева държавна такса и 1000,00
/хиляда/ лева договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от данните по делото.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Враца,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за животни, за кампания 2019
г., с изх. № 02-060-2600/2546 от 21.06.2022 г. на Зам. Изп. Директор на ДФ
„Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, за ново
произнасяне по подаденото от Д.Н.И. заявление за подпомагане с УИН: 06/070619/76776
за кампания 2019 по Схеми ПНДЖ 3 и ДПЖСК.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за
издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕООД ***, представлявано от Д.Н.И., разноски по делото в общ
размер на 1050,00 /хиляда и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: