Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 14.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
НИКОЛОВА
при секретаря Антония
Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №19105 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр.
14 срещу Б.В.И., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на Заповед №7415/30.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №15338/2019г. по описа на ВРС
за следните суми: 1763.89 лв., /хиляда седемстотин шестдесет и три лева и 89
стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-15734206 от
06.02.2018, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението –
27.09.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми 283.52 лв. /двеста осемдесет и три лева и 52 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
по договора, 86.58 лв. /осемдесет и
шест лева и 58 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.09.2018 до 11.09.2019, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Претендират се
и направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на
20.08.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит
с номер PLUS-15734206 от
06.02.2018, с който ищецът е отпуснал на ответника заем в
размер на 2000,00 лв. и закупуването на застраховка от 302.40 лв.
Съгласно чл.2 от договора за кредит 679.01 лв. от отпуснатите 2 000 лв.
послужили за рефинансиране на старо задължение на Б.В.И. към Компанията по
договор за кредит CREX-13761561 70.00
лв. за такса ангажимент по кредита. Останалата сума в размер на 1 250.99лв.
била изплатена от кредитора по начина, уговорен чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България изпълнил задължението по него.
Усвояването на посочената сума Б.В.И. удостоверил с полагането н подписа си в
поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3 от същия за
ответника възникнало задължението да погаси заема на 27 месечни вноски - всяка
по 101.73 лв., които вноски
съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно
годишния процент на разходите - 22.53% и годишния лихвен процент - 17,27%,
посочени параметрите по договора.
Ищецът излага още, че длъжникът Б.В.И. преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.08.2018 г., като към тази дата били погасени
5 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането станало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 2047.41 лв.,
представляващ оставащите 22 броя погасителни вноски към 20.09.2018 г., към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това
принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил цялото си
вземане за изискуемо и го поканил да го погаси. Твърди, че съгласно чл.9 от договора
всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
При условие, че установителният
иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, моли да съдът да приеме, че в условията на евентуалност предявява
осъдителен иск, като счита, че същият осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от назначения от съда
особен представител на ответника. Счита така
предявените искове по чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, чл.9 и чл.11, т.7 и
т.11 от ЗПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.ЗЗ от ЗПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД срещу доверителя ѝ за недопустими, поради липса на правен
интерес. Навежда твърдения за недействителност на процесния договор за кредит
на осн. чл. 22 от ЗПК, като аргументи за това сочи, че в договора, в погасителния план и в общите условия е
налице нарушение на чл.5 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПК, касаещо размера на шрифта,
липсата на яснота и разбираемост за преддоговорната
информацията, начина и на представяне пред потребителя, липсата на представен
стандартен европейски формуляр с необходимите му реквизити, както и за начина
на формиране на вноската на кредитополучателя разбито по пера, т.е. твърди и
нарушение на разпоредбите в чл.10 ал.1 и чл. 11, т.10 и т. 11 от ЗПК. В тази връзка
сочи, че в погасителния план е налице само разбивка по размер, брой,
периодичност и дати, като не са посочени последователността на разпределение на
сумите включващи, лихва, главница и разноски, формиращи размера на вноските,
както и детайлизираният размер на различните изплатени и неизплатени суми,
както и начинът на формиране и изчисление на всички видове лихви приложими и
към договора.
Отделно от горното твърди, че
процесният договор е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, поради
което е унищожаем, а в случай, че съдът не приеме, че договорът е унищожаем, да
приеме, че същият е нищожен на посочените по-горе основания.
Твърди, че липсват ясни и точни
данни за точния размер на неизпълнение на задължението на ответника, не е ясно
точно кога е настъпила предсрочната изискуемост, датата на настъпване на
същата, както и формата и начина на уведомяване на ответника за прекратяване на
договора, поради неизпълнение на задълженията му за плащане. Сочи липса на
издадено подробно извлечение от сметка-разбито по пера по смисъла на чл.33а от ЗПК към момента на подаване на искането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и връчване на същото, както и към момента на предявяване на
исковата молба, което счита за абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост за разглеждане на предявения иск, а така също и за уважаване на
искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.
дело на ВPC, а така също и за осъдителен иск. Твърди, че
представената писмена покана от 12.02.2019г. не удостоверява по никакъв начин
нейното връчване, както и редовността на това действие.
Твърди, че не става ясно сумата
679.01лв. от отпуснатия кредит за какъв договор за банков кредит CREX-13761561 се отнася, към коя банка се превежда и за
какво рефинансиране става въпрос.
Твърди, че не е
приложено и не е предоставено удостоверение за изпълнението, което
удостоверявало усвояването, предвид на което оспорва истинността на
съдържанието, датата и подписа му на основание чл.193 от ГПК. Твърди и че липсва валиден акт на органа, представляващ дружеството ищец за
вземане на решение за превръщане на задължението на ответницата в предсрочно
изискуемо или за констатиране на факта на неизпълнението му, което счита за
"conditio sine qua
non" при стартиране на процедура по съдебно
събиране на вземане. Оспорва приложения документ за уведомление до
кредитополучателя, тъй като от същото не става ясно за какво всъщност е
уведомен.
Моли
при постановяване на осъдително решение съдът да допусне отсрочване или разсрочване
на вземането към ответника, предвид имотното й състояние и затруднено
материално положение съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК, по начин и размер по
преценка на съда от влизане в сила на решението, но минимално за срок от 6
месеца в минимално допустимите суми.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и
чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Исковете са предявени след
успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално
допустим. Предмет на установителният иск
е съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта
на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се
претендира вземането, в тежест на ищеца
е да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването в негова
полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже,
че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка
по посочения в исковата молба договор за банкова кредитна карта, по силата на
който на ответника е предоставена в заем сумата срещу задължение за връщането
ѝ заедно с договорна лихва в посочения размер, изпадането на
кредитополучателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че
предсрочната изискуемост е надлежно обявена на кредитополучателя.
Със Заповед за
изпълнение № 7415/30.09.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 15338/2019 г. на Районен
съд – Варна е разпоредено длъжникът Б.В.И., ЕГН:**********,
с адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция,
рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 1 следните суми: сумата 1763,89 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски заем № PLUS-15734206/06.02.2018 г., сключен
между Б.В.И., ЕГН:**********, заемополучател, и БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 27.09.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата от 283,52 лв. /двеста осемдесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.05.2020 г.,
сумата от 86,58 лв. /осемдесет и
шест лева и петдесет и осем стотинки/ представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 11.09.2019 г., както и сумата от 92,68 лв. /деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/
представляваща съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство, от които 42,68 лв. /четиридесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки/, заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ на основание чл.78, ал.1 и
8 ГПК вр. чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От представения по делото Договор за потребителски заем № PLUS-15734206/06.02.2018 г., сключен между Б.В.И., ЕГН:**********,
заемополучател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България се установя, че заемодателят
е предоставил на заемополучателя в заем сумата от 2302,40 лв., от която 679,01
лв. за погасяване на задълженията на заемополучателя по кредит CREX – 13761561, 1320,99 лв. по
банкова сметка ***,40 лв. за застрахователна премия. На заемателя е начислена и
70,00 лв. за такса ангажимент срещу задължението на заемодателя да не променя
уговорения лихвен процент. Уговореният годишен лихвен процент е в размер на
17,27%, а годишният процент на разходите е 22,53%. Общата дължима сума по кредита
е в размер на 2 746,71 лв., дължима на 27 равни месечни вноски от по
101,73 лв. всяка. Към договора е приложен погасителен план с посочване на
падежната дата и размера на оставащата дължима главница. Към договора е представен
и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Представен
е и Сертификат № PLUS-15734206/06.02.2018 г.
за сключена застраховка и общи условия на застраховка „Защита на плащанията“.
Според разпоредбата на чл. 5 от условията по
договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия м у размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Доказателства за изпращане и
респ. връчване на съобщение до ответника за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита не са представени, поради и което предсрочната
изискуемост по кредита би могло да се приеме, че е настъпила най-рано с
получаване на препис от исковата молба от назначения на ответника особен
представител, или 05.03.2020 г. (Така Решение
№198/18.01.2019г., постановено по т.д.№193/2018г. I т.о.
на ВКС на РБ). Към
тази дата, съгласно Таблица 2 от заключението на вещото лице А.В. по допусната
съдебно-счетоводна експертиза размерът на непогасената договорна лихва е
възлизал на 276,00 лв. (283,66 – 1,31 – 2,55 – 3,8). След настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита на кредитора не следва да се дължи
договорна лихва, тъй като му се дължи лихва за забава върху просрочените вноски
в размер на законната лихва, съобразно чл. 5 от условията към договора.
Размерът на законната лихва върху
просрочените вноски при този извод на съда обаче ще е по-малък от търсения от
кредитора, тъй като лихвата ще следва да се дължи върху всяка просрочена вноска
от датата на падежа до 11.09.2019 г., а не общо върху цялата главница от твърдяната
от ищеца дата на обявяване на предсрочната изискуемост – 20.03.2019 г.
Изчислена по този начин мораторната лихва възлиза на сумата от 51.65 лв.
Това е така, защото към 11.09.2019 не са били все още изискуеми вноски с
настъпващ падеж след тази дата. В тази връзка и претенцията за законна лихва
върху цялата главница по кредита от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2019 г. следва да се присъди по горния начин, от падежа на всяка вноска
до изплащането, а не от дата на заявлението, доколкото всички вноски с падеж по
погасителен план, настъпващ след датата на подаване на заявлението не са били
дължими и съответно законна лихва върху тях следва да се дължи от датата на
падежа им.
С оглед на
изложеното по-горе съдът намира, че от представените по делото доказателства
безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в
качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 1. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като
е предоставил на ответника заемната сума, който я е усвоил изцяло. Ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил част от
уговорените в него суми – главница в размер на 1763,89 лв., договорна лихва в
размер на 276,00 лв. и обезщетение за забава – 51.65 лв.
На
основание изложеното по-горе претенцията за главница следва да бъде уважена в
пълен размер от 1763,89 лв.,
претенцията за законна лихва до размера от 276,00
лв., като бъде отхвърлена за горницата над тази сума до претендираните
283,52 лв., а претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена за
сумата от 51.65 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава
върху падежиралата до 11.09.2019 г. главница в общ размер на 937,62 лв. за
периода от 21.08.2018 г. до 11.09.2019 г., като бъде отхвърлен за разликата над
тази сума до претендираните 86,58 лв. По отношение на иска за присъждане на
законната лихва върху цялата главница за периода от 27.09.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата съдът намира, че искането следва да бъде
уважено изцяло само за падежиралата до тази дата сума от 1017,22 лв., като за
разликата над тази сума следва да бъде присъдено върху всяка дължима вноска
по главница от датата на падежа ѝ до
окончателното изплащане, като бъде отхвърлено в останалата част.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в
производството по ч.гр.д.№ 15338/2019 г. на РС – Варна. По делото са
представени доказателства за направени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 787,88 лв., от които заплатена държавна
такса в размер на 127,88 лв., депозит за вещо лице в размер на 180,00 лв.;
депозит за особен представител – 380 и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв., от които съобразно уважената част от иска следва да бъдат
присъдени 772,12 лв. В производството по ч.гр.д.№ 15338/2019 г. на РС – Варна
са направени разноски в общ размер на 92,68 лв., от които съобразно уважената
част от иска следва да бъдат присъдени 90,82 лв.
Воден от
гореизложеното Варненският районен съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ в отношенията между страните, че Б.В.И., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 1, следните
суми, за които суми е издадена заповед
за Заповед за изпълнение № 7415/30.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 15338/2019
г. на Районен съд Варна:
- сумата от 1763.89
лв., /хиляда седемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-15734206 от
06.02.2018 г., сключен между страните;
- сумата от 276,00
(двеста седемдесет и шест) лева, представляваща договорна лихва по Договор за
потребителски заем с номер PLUS-15734206 от 06.02.2018 г., сключен между страните, за периода от 20.08.2018 г. до
20.03.2020 г., като отхвърля за разликата над 276,00 лв. до предявените 283,66
лв., която разлика представлява договорна лихва по погасителни вноски от дати: 20.05.2020
г., 20.04.2020 г. и 20.03.2020 г. в общ размер от 7,66 лв.;
-
сумата от 51.65 лв. (петдесет и лева и един лава и шестдесет и пет стотинки), представляваща сбор от обезщетенията за забава върху падежиралата до
27.09.2019 г. главница в общ размер на 937,62 лв. за периода от 21.08.2018 г.
до 11.09.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата над 54,22 лв. до претендираните 86,58 лв., която разлика представлява обезщетение за забава върху непадежирали вноски за главница към 11.09.2019 г.;
-
законна лихва върху главницата от 1017,22 лв.
за периода от 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; законна
лихва върху главницата от 80,75 лв. за периода от 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; законна лихва върху главницата от 81,91
лв. за периода от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; законна
лихва върху главницата от 83,09 лв. за периода от 21.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; законна лихва върху главницата от 84,29
лв. за периода от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; законна
лихва върху главницата от 85,50 лв. за периода от 21.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; законна лихва върху главницата от 86,73
лв. за периода от 21.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; законна
лихва върху главницата от 87,98 лв. за периода от 21.04.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението и законна лихва върху главницата от 89,22
лв. за периода от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна
лихва върху главницата от 80,75 лв. за периода от 27.09.2019 г. до 21.10.2019 г., върху главницата от 81,91
лв. за периода от 27.09.2019 г. до
21.11.2019 г., върху главницата от 83,09 лв. за периода от 27.09.2019 г. до 21.12.2019 г., върху главницата от 84,29 лв.
за периода от 27.09.2019 г. до
20.01.2020 г., върху главницата от 85,50 лв. за периода от 27.09.2019 г. до
21.02.2020 г., върху главницата от 86,73 лв. за периода от 27.09.2019 г. до
21.03.2020 г. и върху главницата от
87,98 лв. за периода от 27.09.2019 г. до 21.04.2020 г.
ОСЪЖДА Б.В.И., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 1 сумата от 787,88 лв. (седемстотин осемдесет и седем лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, както и сумата
от 90,82 лв. (деветдесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 15338/2019 г. на РС – Варна,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: