МОТИВИ към присъда по НОХД №235 /2011г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против Н.А.Г. ***,обвиняем по ДНП
№648/2010г.по описа на РУ”Полиция гр.Н. за извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.3 и т.7 от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и с назначеният му служебен защитник адвокат Т.,вписана в АК гр.Ш..Подсъдимият
призна изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт,съгласи се да не се събират допълнително доказателства за тях и производството
по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК,конкр.-чл.371 т.2 от НПК.
Като прецени самопризнанията на
подсъдимия,в съвкупността им с писмените доказателства,събрани в хода на ДНП
№648/2010г.по описа на РУ”Полиция” гр.Н.,съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Н.Г. *** и познава добре
съгражданите си ,както и техните имоти.Същият е осъждан за извършени
престъпления против собствеността.
На неустановена с точност дата,през периода
от 23.11.2010г.до 27.11.2010г.в гр.П.,обл.Ш.ска,той решил да проникне
противозаконно в дома на Д.Т.Д. ,живущ ***,което жилище се намира в гр.П. ,на
ул.”***”№*.С парче желязо строшил катинара на пътната врата и проникнал в
имота,като отнел следните движими
вещи,собственост на Д.: 1/1бр.нафтова печка,
2/4бр.туби по 20л.пълни с дизелово гориво/нафта/, 3/1бр.строителна
количка, 4/ 7бр.тръби за скеле-по 1.5м.дължина,
5/1бр.пружина за единично легло,
6/2бр.метални табли и дърво за единично легло, 7/ 1бр.варел с вместимост
120л., 8/3бр.метални кофи,всяка с
15кг.желязо за скрап, 10/1бр.месингово водопроводно кранче и 11/5м.оградна
мрежа.С помощта на малолетния свидетел Л.Л. ,подсъдимият натоварил вещите в
конската си каруца и ги откарал в дома на своя брат –св.Р. А.,като впоследствие
му ги продал,без да му обясни за техния произход.
След провеждане на оперативно-издирвателни
мероприятия по откриване извършителя на престъпното деяние,било установено
авторството на Г./което съдът намира,че се установи и в хода на съдебното
производство по един категоричен начин,въз основа на неговите самопризнания,показанията
на свидетелите Н.Й.Н.,Д.Т. ,,Н.А.Х.,Р.С. А.,Л.Ф.Л.,протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум,протокол за доброволно предаване на
1бр.строителна количка от 30.11.2010г.на л.24 по ДНП/.
Съдът кредитира с доверие заключението на
назначената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице
М.М./по писмени данни/,която не беше оспорена от страните и от която се
установява,че пазарната стойност на противозаконно отнетите движими
вещи,предмет на престъпното посегателство,към периода на неговото
извършване,възлиза в общ размер на 362.26лв.Причинената с престъплението
имуществена вреда частично е репарирана на пострадалото лице- доброволно
предадената количка на стойност 5.30лева.Местонахождението на останалите
движими вещи ,обект на престъпното посегателство,до момента на приключване на
съдебното следствие не беше установено,тъй като ,видно от показанията на св.Р. А.,той
и св.Н.А. са предали вещите в пункт за изкупуване на метали в с.Ц. .
От анализа на фактическата обстановка по
делото ,съдът намери за установено по несъмнен начин,че като е отнел
противозаконно на посоченото място и време от владението на св.Д.Т.Д.,без негово
съгласие,гореописаните движими вещи,от обективна страна подсъдимият Г. е
осъществил състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.194 ал.1 от НК.И
понеже за извършването й,той е “разрушил прегради,здраво направени за защита на
имот”,което квалифицира деянието като такова по чл.195 ал.1 т.3 от НК,към
момента на извършване на това престъпление е бил осъден с влязла в сила присъда
/по НОХД №33/2007г.по описа на НПРС,в сила от 06.02.2007г./на “лишаване от
свобода” за срок от три месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен
срок от три години ,което от своя страна
обуславя наличността на квалифициращия признак “повторност” на деянието,за което е предаден на съд,
независимо от обстоятелството,че изпитателния срок на предходното осъждане е
изтекъл на 06.02.2010г.,по арг.на чл.28 ал.1 от НК е налице квалифициращият
признак “повторност” по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при наличието на пряк
умисъл-деецът е осъзнавал обществено опасния характер на извършеното престъпно
деяние и неговият противоправен резултат,като е целял настъпването на
вредоносните последици.
За въпросното престъпление ,съставомерно по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 във
вр.чл.194 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една
до десет години.
Като отчете от една страна сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление –отекчаващо обстоятелства и смекчаващите
вината на подсъдимия такива- стойността на предмета на престъплението ,възлизащ
в размер на около една и половина минимални работни заплати, семейното
положение и имотно състояние на подсъдимия-същият е безработен,баща на пет
малолетни деца,за които следва да се грижи и издържа,проявената от него
самокритичност спрямо извършеното престъпление оформи у съда извода,че е налице
превес на многобройни смекчаващи
обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК,при които и най-лекото
наказание,предвидено от закона се явява несъразмерно гежко с оглед на
извършеното престъпление и с оглед и на това,че производството по делото беше
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК ,по арг.на чл.58а ал.4 от НК,съдът
наложи на подсъдимия наказание “Лишаване
от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.,чието изтърпяване постанови на основание
чл.60 ал.1 от ЗИНС да бъде в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален строг режим./тъй като същият вече е осъждан на “лишаване от
свобода”,независимо,че това предходно наказание е било отложено с изпитателен
срок по реда на чл.66 ал.1 от НК/.
По отношение искането на защитата на
подсъдимия за налагане на наказание,чието изтърпяване на бъде отложено с
изпитателен срок/по реда на чл.66 ал.1 от НК/,съдът намери за неприложимо в
конкретния случай,тъй като,видно от справката за съдимост на Г. е,че по отношение
осъжданията му по НОХД №235/1997г.на НПРС и по НОХД №175/1998г.на НПРС,същият
на основание чл.86 ал.1 от НК следва да се счита за реабилитиран по право и
повторна реабилитация по право по арг.на чл.66 ал.1 от НК е недопустима, а по
отношение осъждането му по НОХД №33/3007г. по описа на НПРС,по арг.на чл.30
ал.във вр.ал.1 от НК реабилитация би настъпила едва след 06.02.2015г.и то ако
той не извърши до тази дата друго престъпление,каквото,както беше установено
по-горе,подсъдимият Г. е извършил през периода
от 23.11.2010г.до 27.11.2010г.
Поради гореизложените съображения ,на подсъдимия Г. беше определено по
вид и размер съответното наказание,като съдът счете,че при така определеното
му,биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на
наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.1 от НПК тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение,той беше осъден
да заплати направените по делото разноски в общ размер на 91.00лв.,от които
40.00лв.по сметка на ОД на МВР гр.Ш. и 51.00лв.по сметка на НПРС.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 30.05.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: