№ 342
гр. Плевен, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500435 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от В. С. П. с ЕГН********** чрез
адв. С. Т. срещу Решение № 1376/ 17. 10. 2024 г. по гр. д. № 1999/ 2024 г. по
описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна
на решението на районния съд и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД с ЕИК*** е
изразила становище, че въззивната жалба е неоснователно, решението
постановено от районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
1
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 430 ТЗ,
че В. С. П. с ЕГН********** дължи на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД с
ЕИК*** сумите/ 767, 32лв. остатъчна главница по договор за потребителски
кредит от 12. 09. 2018 г.; 149, 07 лв. договорна лихва за периода от 05. 11. 2018
г. до 05. 09. 2019 г.; 318, 28 лв. законна лихва върху просрочената главница за
периода от 06. 09. 2019 г. до 25- 08-. 2023 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението на основание чл. 410 ГПК –
29. 08. 2023 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
48322/ 2023 г. по описа на СРС, като е отхвърлил предявения иск за
възнаградителна лихва за разликата от присъдените 149, 07 лв. до
претендираните 259, 18 лв., като неоснователен и недоказан.
С решението ответницата В. П. е осъдена да заплати на ищеца деловодни
разноски по делото в исковото производство в размер на 852, 11 лв и на
основание чл. 38, ал.2 ЗА ищецът е осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв.С. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 43,
76 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
С Определение рег. № 2294/ 04. 05. 2025 г. по реда на чл. 248 ГПК съдът
е изменил решението с в частта за разноските, като на основание чмл. 78, ал.1
ГПК е осъдил В. П. да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 48322/ 2023 г. по описа на СРС 26, 90 лв. държавна
такса и 480 лв. адвокатски хонорар.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на
събраните по делото доказателства е приел, че сумата по кредита е усвоена от
въззивницата, тъй като не е налице осчетоводяване от „ИЗИ ПЕЙ“ и
2
отбелязване,че сумата е върната и не е усвоена. Въз основа на заключението
на вещото лице от ССЕ районният съд е приел, че по кредита въззивницата е
погасила сумите по първите две погасителни вноски и за остатъка не е налице
погасяване по какъвто и да е законов начин. Съдът е извършил проверка на
размера на ГПР, законната и договорната лихва и е установил,у че същите не
надвишават размера по ЗПК (за ГПР) и законната лихва не надвишава
нормалния размер. Съдът не е възприел доводите на ответницата затова, че
договорът е недействителен поради завишен ГПР и поради уговорена лихва
противоречаща на добрите нрави. В хода на производството е направено
възражение за изтекла давност на основание чл. 110 ЗЗД за главницата в
размер на 762, 72 лв., тъй като петгодишният срок е изтекъл считано от датата
на полученото без правно основание. Съдът е приел, че договорът е
действителен, поради което срокът за погасителната давност не е изтекъл и
сумите по договора са дължими.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в
обжалваното решение, като счита, че същото е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
От заключението на ССЕ се установява, че договореният лихвен процент
е 40 %, ГПР по договора е 49, 02%. Вещото лице е посочило, че в ГПР са
включени процента от всички разходи, които се дължат по
кредита.Следователно ГПР не надвишава законовият максимум от 50 %
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. По отношение на лихвения процент съдът не
констатира същият да надхвърля главницата или да е в размер, който да води
до двойно заплащане на задължението от длъжника по договора, за да се
приеме, че уговореният лихвен процент противоречи на добрите нрави.
Въззивният съд счита, че не е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.20 ЗПК относно правото на отказ на кредитополучателя и последиците от
упражняването на това право. Действително в индивидуалния договор
страните не са уговорили клауза по този въпрос, но въззивницата е приела и
подписала общите услови и в чл. 3. 3 е уредено правото на отказ на
кредитополучателя от договора за потребителски кредит и подробно са
уредени отношенията на страните след упражняването на правото на отказ от
кредитополучателя.
По изложените съображения съдът счита, че следва
3
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК
въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер
на 480 лв. с ДДС , за която в договора за правна защита и съдействие е
отразено, че е изплатена изцяло в брой преди сключване на договора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. вр. чл. 272
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1376/ 17. 10. 2024 г. по гр. д. № 1999/ 2024 г. по описа на Плевенския
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр.- чл. 78, ал.3 ГПК В. С. П. с
ЕГН********** да заплати на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД с
ЕИК*** деловодни разноски във въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3 , т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4