Решение по дело №3121/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 1744/19.10.2023г., постановено по АНД № 3033/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVI н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-2300086 от 02.05.2023 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, с което на „Я.Пловдив“ ООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева.

Жалбоподателят „Я.Пловдив“ООД, с ЕИК *********, чрез адвокат П. моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като вместо това да се постанови отмяна на наказателното постановление. Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на съда за наличие на трудовоправни, а не гражданскоправни отношения между дружеството-касатор и лицето М.И., като счита, че съдът е игнорирал представения граждански договор, дал е вяра на отразеното в попълнена от лицето декларация и не е ценил правилно свидетелските показания. Претендира разноски.

Ответникът – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, представляван от юрк. Т., оспорва касационната жалбата. Прави искане за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационният съд, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на наведените касационните основания и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 16-2300086 от 02.05.2023 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, с което на „Я.Пловдив“ ООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева.

От фактическа страна е установено, че на 14.03.2023 г. при проверка в офис за продажба на недвижими имоти, стопанисван от дружеството жалбоподател е установено да работи като брокер в офиса за продажби лицето М.И.. Същата заявила устно и декларирала в писмен вид в декларация по чл. 402 Кодекса на труда, че работи в обекта от 20.02.2023 г. като брокер с работно време от 08. 30 часа до 18. 00 часа с уговорено трудово възнаграждение в размер на процент от месечния оборот и няма сключен трудов договор. Офис мениджъра в обекта потвърдил наличието на сключен с лицето граждански договор от 3 месеца, през което време преценяват дали работникът се справя с възложената работа. Обяснил, че всички работници на дружеството започват работа от 8. 30 часа в офиса, разпределят задачите за деня и след това излизат за извършване на евентуални сделки /покупко-продажби на имоти/. Разликата между работещите на трудов договор и граждански договор се изразявала в това, че работещите на трудов договор са с уговорен размер на трудово възнаграждение плюс процент от месечните продажби, а тези на граждански договор получават единствено процент от месечните продажби. Било установено още, че всички работещи за жалбоподателя на трудов договор и граждански договор ползват обедна почивка в размер на 1 час и почивните им дни са събота и неделя.

В производството пред районния съд са събрани гласни доказателствени средства.

Актосъставителят М. е описала в свидетелските си показания извършената проверка. Посочва, че лицето М.И. била седнала на компютър и вършела някаква работа. Намиращите се в офиса описали работното време и начина на работа.

Според показанията на свидетеля Н.А.в дружеството имало лица и на трудови,и на граждански договори. Лицата със сключен граждански договор нямали работно време, а само били във връзка с него и осъществявали срещите си с клиенти в офиса. Възможно било тези лица да не получат възнаграждение. Лицата на трудов договор имали работно място и работно време, ползвали регламентирано отпуск.

Разпитаната свидетелка М.М.твърди, че брокерите на граждански договор имали за задача да водят клиенти независимо от това дали идват редовно в офиса или не. На хората по трудов договор се давали конкретни задачи с конкретни клиенти на фирмата и имали фиксирано възнаграждение, а тези по граждански договор имали пълна свобода и нямали установено работно време, а възнаграждението им било процент от комисионната по конкретно сключена сделка с клиенти, които те сами намирали.

Свидетелката М.И., лицето във връзка с което е прието да е налице нарушение, дава показания за това, че действително в декларацията по чл.402 от КТ е декларирала работно време, но е имала предвид работното време на офиса,а не собственото си работно време. Уточнява и потвърждава,че възнаграждението й е било процент от сделка, която тя е сключвала,като брокер. Твърди да не е разполагала с бюро и компютър в офиса, но често е ходела там по въпроси,свързани с работата, включително и в деня на проверката. Потвърждава,че е била наясно, че ако не направи сделка, няма да получи и никакво възнаграждение.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че вмененото нарушение е налице, тъй като се установяват всички елементи на трудово правоотношение - посоченото лице изпълнява работа с определени трудови функции /брокер на недвижими имоти/, с определено място на работа, при определено работно време, определени почивни дни и дневна почивка, срещу което касаторът заплаща възнаграждение в определен размер, като процент от месечни продажби, като наетото лице е длъжно да се подчинява и да изпълнява разпорежданията на работодателя. Мотивирал е разликата между трудов и граждански договор и се е обосновал защо приема наличието на трудови правоотношения, а не на такива по граждански договор.

Решението е неправилно.

Необосновано не е кредитиран в обжалваното решение представеният договор, сключен между санкционираното дружество и лицето И.. Касае се за частен диспозитивен документ, който не е бил оспорен от ответника и, след като няма спор относно неговата автентичност, то същият доказва, че материализираните в него изявления са били направени.

Необосновано не са кредитирани и част от свидетелските показания на свидетелите на нарушителя. Те не само не са в разрез с останалите събрани по делото доказателства, но и кореспондират по между си и с тях.

Така, видно от договора, наименован „Договор за услуги“ е, че между санкционираното дружество и лицето М.И. са съществували правоотношения, по силата на които И. се е задължила да извършва услуги по посредническа дейност с цел сключване на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти срещу възнаграждение в размер на процент от комисионната по всяка сключена сделка. Изпълнителят се е задължил да изготвя писмен отчет за резултатите от предоставяните през съответния месец услуги, на база на който се определя и дължимото възнаграждение. Възложителят се е задължил да оказва съдействие на изпълнителя за предоставянето на услугите, както и да възстановява разходите, направени във връзка с изпълнението на услугите. Страните по договора са се споразумели изрично/чл.2,ал.3 от договора/, че резултатите от предоставяните услуги възникват директно за възложителя, т.е. са за негова сметка. До тук, от съдържанието на договора следва ,че се касае за мандатни правоотношения по договор за поръчка с елементи на комисионен договор по смисъла на чл.348 от ТЗ. В контекста на спора относно наличието или не на трудово правоотношение, видно е, че изрично е договорено, че посещението на офиса на възложителя от изпълнителя не е с определено работно време/чл.5,ал.2,т.ii от договора/, както и, че при неизпълнение на задълженията от страните по договора се дължи неустойка при условията на чл.7 от договора.

Така очертаните правоотношения се разкриват и от събраните свидетелски показания на свидетелите М., А. и И. и не се опровергават от констатациите и показанията на актосъставителя М.. Това, че при проверката лицето И. се е намирала в офиса на дружеството и е работела на компютър, не опровергава съществуването на правоотношения такива, каквито са според представения договор за услуги. Това, че офисът е имал работно време и служителите по трудово правоотношение с дружеството са имали обедна почивка, не означава, че същото се е отнасяло и до лицето И..

Същественото в случая е, че в съдържанието на установените правоотношения между санкционираното дружество и лицето И. няма договорено трудово възнаграждение, нито дължимо полагане на труд, независимо от резултата, защото договореното възнаграждение е в зависимост от предоставянето или не на услуга и не е фиксирано, а е в процент, нито е сигурно, а зависи от наличието и не на престиран резултат, както и, защото действията и задълженията на изпълнителя по договора не са подчинени на определени отнапред зададени правила и дисциплини, а зависят от свободната му преценка, като страна по договора за услуга – дали ще отиде до офиса, дали ще намери клиент, дали ще поиска съдействие от възложителя, зависи от личната активност на изпълнителя и не е скрепено с отговорност, различна от това какво възнаграждение ще получи за свършената работа.

Така очертаните правоотношения не са трудови. Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразяват в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето на работна сила така, щото престацията по трудовия договор се отличава с непрекъснатост в предоставянето на тази работна сила през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника/служителя. При гражданското правоотношение престацията е определен резултат /овеществен труд/ - изработка на готов продукт, извършване на определена услуга,срещу която се дължи възнаграждение, както е и в процесния случай.

Налице са разлики при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер, изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ/, и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя минималната работна заплата е гарантирана /чл. ал 1 КТ/ и не зависи от резултата. При гражданските договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на договора - може да бъде определено в твърд размер или като процент от реализирания оборот, или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от постигнатия резултат и др. А в процесния случай несъмнено и безспорно е установено именно такъв механизъм на възнаграждението.

Различни са и вътрешните отношения между страните по трудовия договор и гражданските договори. При трудовия договор работникът/ служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва. Нищо подобно не се установява в процесния случай. Изпълнителят сам организира срещите с трети лица с цел изпълнение на възложеното/чл.5 т.vii от договора/. Изпълнителят самостоятелно решава кога и в какво време да отиде в офиса на дружеството възложител/ чл.5,т.ii от договора/, т.е. изискван е резултата без поръчващият и доверителят да се интересуват от организацията на труда, нито да я създават. Изпълнителят сам организира начинът, по който ще постигне очаквания от него резултат.

Разлика между двата договора има и в разпределението на риска - при трудовия договор непостигането на резултат от използването на работната сила поради независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя, докато при гражданския договор рискът от непостигането на резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка на изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия, респективно доверителя. В процесния случай е именно така, като несъмнено е било установено, че въпросното лице И. не е получавала към момента на проверката възнаграждение, нито й е било дължимо такова в случай, че не постигне сключване на сделка. Рискът е бил за нея – ако не извърши работата и не е приета, не получава възнаграждение.

Аргумент за това, че се касае за трудово правоотношение не може да бъде обстоятелството, че според събраните гласни доказателствени средства практиката на дружеството е била след изтичане срока на договора за услуги да се сключват трудови договори и се касаело за изпитателен срок, който е характерен за договорите по КТ. Водещото тук е не срокът, а предметът на договора, това което се дължи по него. Срокът е несъществен елемент от правоотношенията и не може да е основание за определяне на техния характер.

Не на последно място следва да се отбележи, че подписаната при проверката декларация от лицето М.И. не е доказателството с най-голяма доказателствена тежест. Декларацията е попълнена в условията на напрежение в момент на проверка от длъжностни лица, като всъщност декларираното не е в противоречие с останалите събрани доказателства относно същността на договореностите между дружеството и лицето И.. Относно работното време, дадените пред съда показания за това, че е декларирано работното време на офиса,а не собственото работно време на декларатора, са напълно логични и непротиворечиви, и съответстват на останалите установени по делото обстоятелства.

Всичко това и като се вземе предвид, че липсват каквито и да било доказателства за наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение – продължаващо многократно изпълнение, постоянен характер на възнаграждението необвързано от резултат, йерархическа зависимост на работника спрямо работодателя и т. н., налага извод за липса на извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Като е стигнал до различен извод, въззивният съд е постановил неправилно решение.

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на наказателното постановление.

С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете инстанции, които според представените доказателства са в размер на 540 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1744/19.10.2023г., постановено по АНД № 3033/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVI н.с. и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2300086 от 02.05.2023 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, с което на „Я.Пловдив“ ООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив да заплати на „Я.Пловдив“ ООД, с ЕИК ********* сумата от 540/петстотин и четиридесет/ лева разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: