№ 1503
гр. С, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДЙТ
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110169620 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Образувано е по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
предявен от П. З. И. с ЕГН ********** срещу „ТС“ ЕАД, ЕИК ********, за установяване на
недължимост на сумата 1465,19 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 121,56 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2011 г. до 30.04.2015 г., за които в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 24.09.2015 г. по ч.гр. д. № 19446/2015 г.
по описа на СРС, 45-ти състав поради погасяване по давност на вземанията за същите.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от
24.09.2015 г. по определение по гр. д. 19446/2015 г. по описа на СРС, 45-ти състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело, по което на 05.11.2015 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата. Сочи, че поради неизвършване на
изпълнителни действия в период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство следвало да бъде прекратено по силата на закона.
Претендира, че вземанията са погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност,
приложима с оглед установяване на вземаниятато им с влязла в сила заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, а не с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че посоченият давностен
срок е започнал да тече с влизане в сила на заповедта за изпълнение, а при в условия на
евентуалност - от издаването на изпълнителния лист и е изтекъл на 24.09.2018 г., тъй като
запорните съобщения , насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че не са
били реализирани, не прекъсват давността. Моли съда да признае за установено, че ищецът
1
не дължи процесните суми поради погасяване на по давност на вземанията. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да
бъде тълкувана разширително, следователно давностният срок е петгодишен. Поддържа, че
съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение на вземането. Счита, че давностният срок е прекъсван
многократно с редица изпълнителни действия и не е изтекъл. Моли съда да отхвърли иска и
да му присъди направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните
суми поради погасяване по давност на вземанията. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца в полза на „ТС“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
24.09.2015 г. по гр. д. 19446/2015 г. по описа на СРС, 45-ти състав въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на сумата 1465,19 лева – главница за
неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на
адрес: гр. С, ж.к. КП 3“, бл. 37А, вх. В, ап. 51, абонатен №181074 за периода от 01.05.2011 г.
до 30.04.2014 г. и сумата от 121,56 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 30.07.2011 г. до 30.04.2015 г.
В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз
основа на заповед за изпълнение, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да
се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано.
Видно от изисканото за послужване гр. д. № 19446/2015 г. по описа на СРС, 45-ти
състав и предвид нарочното разпореждане на съдията докладчик по делото от 24.08.2015 г.
заповедта за изпълнение е счетена за редовно връчена на 26.06.2015 г., поради което и
същата е влязла в сила на 11.07.2015 г. след изтичане на срока по чл. 414,ал.2 ГПК за
възражение срещу нея. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност с изтичане на
тригодишен давноствен срок.
Настоящият състав счита, че в случая приложимата давност, без оглед характера на
вземанията, е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не
представлява съдебно решение на заповедта на практика е придадено значението и ефектът
на влязло в сила съдебно решение. За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в
2
сила заповед в отношенията между страните, а именно – невъзможност за пререшаване на
въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от
формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от
4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020
г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение №
214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1722/2021 г., IV г. о.
За събиране на процесните вземания по молба на кредитора от 22.10.2015 г. било
образувано изпълнително производство при ЧСИ НМ, рег. № на КЧСИ 841 изп. д.
№10399/2015. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от
ЧСИ предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането и му е възложил на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника,
извършване на справки и др., както и да определи начина на изпълнението. Въз основа
извършеното възлагане от взискателя ЧСИ е предприел действия по проучване имуществото
на длъжника за откриване на доходи, парични вземания, имоти, МПС и друго имущество
чрез справки и изискване на информация от НОИ, НАП, Служба по вписванията. На
05.11.2015 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице - Агопов ЕООД за
налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение и Покана за
доброволно изпълнение, връчена на 09.11.2015 г.
На 07.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „РБ“ ЕАД за налагане запор върху
вземания на длъжника в банката.
На 28.02.2018 г. от взискателя е постъпила молба за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника и насрочване на опис на движимите вещи, в изпълнение на
която ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника.
На 26.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „УБ“ АД за налагане запор върху
вземания на длъжника в банката, който по молба на длъжника е вдигнат съгласно
съобщение от 16.04.2019 г. на ЧСИ.
На 29.08.2019 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ за налагане на запор върху
трудово възнаграждение на длъжника и насрочване на опис на движимите ѝ вещи.
На 16.11.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „РБ“ ЕАД за налагане запор върху
вземания на длъжника в банката.
На 07.10.2021 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ за налагане на запор върху
трудово възнаграждение на длъжника и други вземания при наличие на такива и насрочване
на опис на движимите ѝ вещи.
С разпореждане от 07.10.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника
за трудово възнаграждение от „ИЛ“ ЕООД и е изпратил запорно съобщение за налагане на
запора. На 12.11.2021 г. от посоченото дружество – работодател на длъжника е постъпило
уведомително писмо, че трудовото възнаграждение на лицето е под минималния
3
осигурителен доход.
Видно от посочено, противно на твърденията в исковата молба, не е налице изтекъл
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като са налице извършвани действия по
налагане на запори и отправени искания на взискателя за извършване на изпълнителни
действия с интервали между същите по-малко от две години.
Исканията на взискателя (в молбата за образуване на изпълнителното дело за възлагане
на ЧСИ на извършване на изпълнителни действия и в последващите молби за налагане на
запори и/или насрочване на опис на движими вещи) съставляват надлежно сезиране на
съдебния изпълнител с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, тъй като са
активност на взискателя, с която се прекъсва както срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и
давността за вземанията с оглед указанията по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно цитираното тълкувателно
решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради това и в рамките на
изпълнителното производство давността е била прекъсвана с отправените от взискателя
искания.
Изрично в мотивите по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана изрично е сред действията с такъв ефект. Дали съответното
изпълнително действие е довело до пълно или частично събиране на вземането не е
поставено като изискване за реализиране на прекъсването на давността, поради което и
възраженията на ищеца в обратен смисъл съдът не споделя. Да се приеме обратното
означава да се постави условие за прилагане на нормата на чл. 116, б.“в“ ЗЗД каквото не е
предвидено от законодателя и не следва от смисъла на тълкуването . Резултатността на
предприетите действия по принудително изпълнение зависи от имущественото състояние на
длъжника, а смисълът на предвиденото основание за прекъсване на давността е да се
санкционира бездействащият кредитор с погасяване по давност на възможността да
реализира принудително вземането си.
Предвид изложените съображения съдът приема, че давността за процесните вземания
на основание чл. 117, ал. 2 ГПК е пет годишна, прекъсвана е многократно и към датата на
депозиране на исковата молба – 06.12.2021 г. не е изтекла. Не е изтекла и до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция. Предвид посоченото предявеният
отрицателен установителен иск съдът преценява като неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
има ответника, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на
4
производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че П. З. И. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. КП 3“, бл. 37А, вх. В, ап. 51,
не дължи на „ТС“ ЕООД, ЕИК ********, сумата 1465,19 лева – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 121,56
лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2011 г. до 30.04.2015
г., за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 24.09.2015 г. по ч.гр. д. №
19446/2015 г. по описа на СРС, 45-ти състав поради погасяване по давност на вземанията, за
които е образувано изп.д. № 20158410410399 при ЧСИ НМ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК П. З. И. с ЕГН ********** и адрес
гр. С, ж.к. КП 3“, бл. 37А, вх. В, ап. 51,да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ******** сумата от
100 лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5