МОТИВИ
към присъда № 260001/ 25.02.2021 г.,постановена
по НЧХД № 30/2020 г. по описа на Ивайловградския районен
съд
Обвинението против подсъдимия Е.Ф.А. с ЕГН ********** ***, Кърджалийска
област, ул. „Бели брези“ № .., е за това,
че:
На 07.02.2019 г., около 16.00 ч.
в гр. Ардино, Кърджалийска област, на ул. „Бели брези“ № .., причинил на В.В.И. с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето, а именно: оток и кръвонасядане
на лявата мишница – престъпление по чл. 130, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Частният тъжител В.В.И.
е предявила срещу подсъдимия граждански иск за сумата 2000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 07.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският
иск е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Е.Ф.А. не дава обяснения
по обвинението. Защитникът му - адв. Д.Ш. *** пледира съдът да постанови съдебен
акт, с който да го признае
за невиновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал.
2 от НК, по отношение на частната
тъжителка както и да бъде отхвърлен и предявения граждански иск като неоснователен.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства: обяснения на
подсъдим, показания на свидетели и писмени материали прие за установено
следното:
Тъжителката И. и подс. А. имали към 2019 г. общ бизнес. Във връзка с тези
бизнес отношения съвместно извършили определена услуга на клиент от гр. Девин,
по която двамата следвало да получат заплащане за тази услуга. Тъжителката
разбрала, че клиентът им е заплатил услугата и е дал паричната сума на
подсъдимия. Подсъдимият категорично отрекъл да е получавал паричната сума.
Тъжителката се обадила на клиента, който потвърдил, че подсъдимият е ходил в
гр. Девин и дължимата им парична сума му е предадена лично и пред свидетели, с
уговорката подсъдимият да даде на
тъжителката дължимата й се част от паричната сума. Разбирайки, че подсъдимият я
лъже, че не е получил парите от криента, на
07.02.2019 г., около 16.00 ч., тъжителката отишла на адреса в гр. Ардино, ул.
„Бели брези“ № .., където се намирал търговско-
промишления обект на подсъдимия – магазин и шивашко ателие (цех).
Подсъдимият бил на адреса, като разговарял пред сградата по мобилния си
телефон. Тъжителката, изчаквайки подсъдимия да завърши разговора, му обяснила,
че е дошла да си получи нейната част от паричната сума, дадена му от
контрагента им от гр. Девин, която по описаното в тъжбата й възлизала на 840
лв. Подсъдимият отрекъл да е получавал
пари от гр. Девин и казал, че няма пари за нея. Тогава тъжителката се обадила
на контрагента им по телефона си, включвайки го на високоговорител, при което
последният потвърдил, че е дал парите и
призовал подсъдимия да й даде дължимата й се част от тях.
Тъй като подъдимият
държал на своето, а именно, че не е
получавал никакви пари, между двамата възникнал скандал при който тъжителката
започнала да удря по маси и столове, намиращи се пред търговско – промишления
обект, както и да ги рита с крака. Между двамата възникнало и физическо
съприкосновение при което, подсъдимият, който се опитвал да влезе в обекта е
бил задържан от тъжителката. След известно време я хванал за раменете и я
бутнал назад. Тъжителката по описаното в тъжбата й загубила равновесие и
стъпила накриво с десния си крак, който много я заболял. От залитането се
ударила в стената на къщата. След известно време дошли полицаи, повикани от
близък на тъжителката, комуто тя се обадила по телефона след като подсъдимият я
блъснал. В тъжбата си, тъжителката И. сочи, че в резултат от нанасения й блъсък от подсъдимия
й е причинен оток и кръвонасядане на лявата мишница.
Така описаната фактическа
обстановка се потвърждава от приложените писмени доказателства и от показанията
на разпитаните по делото свидетели:
Св. Е.С. се е намирал в магазина
на подсъдимия по време на инцидента. В магазина освен св. С. били и св. Т.М. и св. Х. А. - майка на подсъдимия.
В показанията си, св. С. сочи, че
подсъдимият има магазин и цех на
първия етаж на сградата. Подсъдимият влязъл в магазина. След него влязла и тъжителката. Започнала да вика след
подсъдимия „дай ми ги, дай ми ги“. Свидителят не може да каже за какво е ставало въпрос. След
това двамата излезли навън. Конфликтът се е случил на около 5 -6 метра от
свидетеля, но отвън пред магазина, при затворена врата. Тъжителката започнала
да крещи, да бута маси, да рита столове. Това продължило известно време, след което подсъдимият я бутнал
настрани. След това дошли полицаите. Свидетелят
сочи поведението на тъжителката като агресивно, но не е чул нито тъжителката,
нито подсъдимия да отправят обиди или псувни един спрямо друг. Тъжителката
удряла с ръце по масите пред обекта и ритнала с десния си крак стол, който
паднал. Пояснява, че подсъдимият е блъснал тъжителката с две ръце. Видял от
магазина как ръцете му са на раменете й и пояснява, че след като тъжителката
ритнала стола, подсъдимият бутнал тъжителката, като ръцете му били в горния
край на раменете. В областта на ръцете към рамото. Не може да каже дали
подсъдимият е бутнал тъжителката със свити ръце, с юмруци или с длан.
Тъжителката не била осъществявала физически контакт от нейна страна към
подсъдимия.
От показанията на св. Т.М. се установява, че същият
не може да се ангажира с точна дата, но отишъл в магазина на подсъдимия, за да
си купи кафе. Докато си купувал кафе, дошла тъжителката и извикала подсъдимия
отвън. Автомобилът на тъжителката бил спрян зад автомобила на свидетеля и
трябвало да бъде преместен, за да може свидетеля да излезе с автомобила си. През това време свидетелят чул как тъжителката
викала на подсъдимия „Искам си, искам си“, но не може да каже за какво е бил
спора. През времето докато чакал тъжителката да премести автомобила си,
свидетелят М. видял, че тъжителката бута подсъдимия и викала „искам си, искам
си“. През това време подсъдимият се опитвал да
влезе в шивашкия си цех. Свидетелят е възприел, че подсъдимият се
опитвал да избегне тъжителката, да избяга от нея и да си влезе в цеха, но
тъжителката го е задържала за ръката. Не е видял подсъдимия да блъска или да
удря тъжителката. Знае, че пред магазина има маси и столове, но не си спомня
какво е било положението им и дали са били бутани, ритани и събаряни. Докато е
бил на място не била идвала полиция. След това си тръгнал.
На осн.
чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, тъй като свидетелят заявява, че е минало много време
и не си спомня някои неща се прочетоха показанията му, дадени по НЧХД № 9/2019
г. по описа на РС – Ардино. Свидетелят потвърди, че е било така, както подробно
е изложил в показанията си пред РС – Ардино, като поясни, че оттогава са минали
две години и не може да си спомни всичко. В показанията си дадени пред РС –
Ардино, свидетелят уточнява, че е станал свидетел на случващото се между
подсъдимия и тъжителката първоначално на маса пред магазина където е пиел бира,
а след това отвътре, от магазина, където влязъл. След като свидетелят влезнал в
магазина, тъжителката ритала столовете пред магазина и ударила маса с ръка.
Според свидетеля тъжителката се държала арогантно. Тъжителката и подсъдимия
започнали някакви реплики, започнали да се карат, но свидетеля не посочва
конкретни думи и реплики отправени между двамата. Други съществени различия досежно поведението на тъжителката и подсъдимия по време на
конфликта не се установиха при разпитите на свидетеля М., дадени пред различните
съдебни състави.
От показанията на св. Х. А. се
установява, че същата работи като магазинер във фирмата на сина си – подс. А. /посочено при снемане на самоличността й/. В деня
на инцидента, след обяд подсъдимият отишъл в Смолян. След като се върнал, около 5 – 10
минути след това се появила тъжителката,
която му викала за нещо „дай ми, дай ми“ и го ругаела. После двамата излезли навън пред
магазина. През това време св. А. имала клиент и го обслужвала. Когато излязла навън видяла, че намиращите се
пред магазина столове били паднали на земята. Попитала подсъдимия и тъжителката
какво се е случило, но те й казали да не се меси, а да се прибира. След малко
дошли двама полицаи. Тъжителката си тръгнала.
На изрично зададен въпрос какви ругатни е използвала тъжителката,
свидетелката не може да посочи такива, а пояснява само, че е чула тъжителката
да вика „дай ми, дай ми“. Не е чула лично тъжителката да отправя обидни думи
към подсъдимия. Не е виждала физическо
съприкосновение между двамата и не е виждала тъжителката да блъска маси и рита столове,
но пояснява, че когато е излязла отвън е видяла паднали столове, които си
обяснява, че са били съборени от тъжителката.
Настоящия състав изцяло кредитира
показанията на посочените по - горе свидетели - очевидци относно описаната фактическа
обстановка за случилото се като ги намира за пълни, безпристрастни и
непротиворечиви помежду си.
С оглед пълно изясняване на
фактическата обстановка бе извършен разпит на свидетелите З.Ф. и К.С. –
полицейските служители сигнала.
От показанията на св. Ф. се
установява, че на 07.02.2019 г. е получил сигнал за произшествие на адреса на
подсъдимия. С колегата си, св. С. се насочили към мястото. На място заварили
тъжителката, подсъдимия, майката на подсъдимия – св. А. и св. С.. Свидетелят
познава св. М. но пояснява, че същият не е бил там на мястото на инцидента,
когато отишли. Когато отишли на място всичко било спокойно. Нямало викове и
крясъци. От думите на тъжителката, свидетелят разбрал, че между нея и
подсъдимия имало спор, че не са й били предадени пари, които е трябвало да
получи, по време на който спор подсъдимият я е блъснал. При удара тъжителката
се ударила в стената и паднала на земята. Оплаквала се от болки в областта на
рамото или ръката, като свидетелят не си спомня точно кое е казала. Свидителят пояснява, че е разбрал от тъжителката, че е
отишла да си търси парите. Подсъдимият й казал да си отива, искал да я изгони и
тогава я бутнал. Обясненията на тъжителката, дадени пред свидетеля били в
насока, че подсъдимият се опитал по всякакъв начин да изгони тъжителката и я
бутнал, за да я накара да си тръгне.
От показанията на св. С. се
установява, че в началото на м. февруари 2019 г., свидетелят бил на работа от
8.30 до 17.30 ч. Около 16.00 ч. колегата му св. Ф. получил сигнал и му обяснил,
че в началото на града е възникнал скандал между В. и Е..*** всички се
познавали, тръгнали веднага със служебния автомобил. По пътя колегата му казал, че двамата се били скарали,
блъскали и възникнал проблем. Отишли веднага, за де не стане по –сложно. На
място били посрещнати от тъжителката, която веднага започнала да се оплаква, че
подсъдимият я блъснал и тя паднала на земята със стола. Оплаквала се от болки в
рамото. Свидителят разбрал от тъжителката, че става
въпрос за някакви неуредени финансови отношения между тъжителката и
пострадалия. Тъжителката обяснила, че някакъв „Али“ от гр. Девин трябвало да им
даде определена парична сума и набрала
по телефона някакво лице, което потвърдило, че им е изпратил парите чрез
подсъдимия, но той не ги е предал на тъжителката. На място били и св.С. и
майката на подсъдимия. Майката на подсъдимия твърдяла, че няма нищо за търсене,
никкави пари, а подсъдимият отричал да е получавал
пари от лице от гр. Девин на име „Али“, но същевременно показвал някакъв плик и
казал „Ей това са парите“. Свидетелят обаче не може да каже дали е имало пари и
каква сума, тъй като те не работели с пари нямало как да ги броят и описват. Според
свидетеля, скандала бил предизвикан от тъжителката, която отишла да си търси
парите. От своя страна подсъдимият твърдял, че тъжителката го псувала и ритала столовете.
Съдът кредитира показанията и на
тези свидетели, вземайки предвид обаче факта, че те не са преки свидетели –
очевидци, а интерпретират ситуация, която им е била предадена от тъжителката и
от подсъдимия.
По отношение на показанията на
двамата свидетели – полицейски служители във връзка с видимостта от магазина
към мястото на инцидента– маси и столове, че няма пряка видимост, че е възможно
да се види или не (от показанията на св. Ф.) или, че зависи от това в коя част
в магазина стоиш и, че строителството е заоблено и не може да види от врата на
магазина цялата маса и цялата ситуация (от показанията на св. С.), съдът приема
техните показания като достоверни, но взема предвид факта, че те отиват на
място след конфликта и вземат отношение от една статична позиция, а самия
инцидент е бил динамичен, както за тъжителката и подсъдимия – тъжителката е
вървяла след подсъдимия, той се е опитвал да влеза в
цеха си и т.н., така и за свидетелите – очевидци, които в определен момент са
били в магазина, а в друг момент пред магазина. Поради тази причина, съдът цени
показанията на свидетелите –очевидци.
От назначената по делото съдебно
– медицинска експертиза по писмени данни № 248/20 г. е видно, че установените и
обективирани в съдебномедицинско удостоверение №
18/2019 г. травматични увреждание на пострадалата В.В.И., а именно оток и кръвонасядане
на лявата мишница, както и контузия на десния глезен при която й е причинена
болка са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при
инцидент , по начина и при обстотятелствата, описани
в делото. Причинено е страдание, без разстройство на здравето при срок за
възстановяване до 15 дни.
При така установената фактическа
обстановка, следва де се приеме, че от страна на подс.
Е.Ф.А. е осъществен състава на
престъплението „лека телесна повреда”, като в конкретния случай тази лека
телесна повреда се изразява в причиняване на страдание, без разстройство на
здравето. От събрания по делото доказателствен
материал, съдът направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, в което е обвинен, причинявайки на тъжителката
травматичното увреждане „оток и кръвонасядане на
лявата мишница“, като излага следните съображения в тази насока:
От показанията на св. С. безспорно се установява, че подсъдимият е
блъснал тъжителката с две ръце. Видял как ръцете му са на раменете на
тъжителката и пояснява, че след като тъжителката ритнала стола, подсъдимият бутнал тъжителката, като
ръцете му били в горния край на раменете - в областта на ръцете към рамото.
Именно в тази част е обективираното в посоченото по –
горе СМУ № 18/2019 г. и в назначената СМЕ травматично увреждане – „по
външната повърхност на лявата мишница, в
горната й трета се установява умерен
оток на меките тъкани и синкаво кръвонасядане
с размери 3/3 см.“
От показанията на свидетелите Ф.
и С. също се установява, че още на място тъжителката се оплаквала от болки в
областта на рамото или ръката и е посочила като като
причина за това физическото съприкосновение между нея и подсъдимия, изразяващо
се във бутане или блъскане от негова страна.
По отношение на второто физическо
увреждане, контузия на десния глезен, при което е причинена болка на
тъжителката, същото не следва да бъде обсъждано от съда, доколкото не е
включено в обвинението от частната жалба. За пълнота, обаче следва да се отбеже, че по делото има данни, които сочат на удряне на
стол с крак от страна на тъжителката и не следва да бъде изключен вариантът
тази контузия да е получена именно тогава.
От така установената фактическа
обстановка, следва да се приеме, че осъщественият от подс.
Е.Ф.А. състав на престъплението „лека телесна повреда”, е осъществен при
условията на чл. 132, ал.1 от НК, като съдът излага следните съображения в тази
насока:
Не се спори по делото, че от
свидетелските показания се установява, че конфликтът е предизвикан от
тъжителката. Тя отива в имот на подсъдимия, във връзка с уреждането на техни
финансови взаимоотношения. Св. С.
определя поведението й като „агресивно“, а св. М. като „арогантно“. Св. С. също
счита на база информацията, събрана отивайки на мястото на инцидента, че
скандалът е бил предизвикан от тъжителката, която отишла да си търси парите.
Скандалното поведение се изразява освен от вербална атака от страна на
тъжителката към подсъдимия и от физически действия като удари с ръце по маси и
ритане на столове – имущество на подсъдимия. Тези действия на тъжителката се
сочат от св. С. и М. като преки очевидци и от св. А., която без да е пряк
очевидец на удрянето и ритането по маси и столове, излизайки от магазина е
видяла съборени на земята столове.
Свидетелите сочат, че от страна
на тъжителката към подсъдимия е имали и ругатни, но доколкото не сочат
конкретни такива, а само викове в насока „дай ми ги“, „искам си“ и въз основа
на установената фактическа обстановка, че конфликтът касае парична сума, претендирана от тъжителката спрямо подсъдимия, настоящият
състав приема за недоказано, че тъжителката е отправяла ругатни към подсъдимия.
Друг важен момент е поведението
на подсъдимия преди нансянето на леката телесна
повреда. Не се установява агресия от негова страна по отношение на тъжителката
до нанасянето на леката телесна повреда. Нещо повече, от показанията на св. М. е
видно, че подсъдимият се опитвал да избегне тъжителката, да избяга от нея и да
си влезе в цеха, но тъжителката го е задържала за ръката, т.е. тя е
препятствала подсъдимия да се махне от мястото на конфликта и да си влезе в
цеха. Доколкото обаче от свидетелските показания не се установява по безспорен
начин, че нанесената от подсъдимия лека телесна повреда е в пряка причинна
връзка с препятстване от страна на тъжителката подсъдимият да напусне
инцидента, то съдът няма как да приеме, че подсъдимият е действал при условията
на самоотбрана, въпреки физическия контакт при който тъжителката го е
препятствала да си влезе в цеха.
Безспорно обаче от изложените по
– горе съображения е установено поведението на тъжителката преди полученото
травматично увреждане, което води до единствения и правилен извод, че при
квалифициране на деянието по отношение на подсъдимия следва да бъде приложен
привилегирования състав на чл. 132, ал.1, т.4 от НК, тъй като ненесената телесна повреда е била нанесена в сътояние на силно раздразнение от страна на подсъдимия,
предизвикано именно от противозаконни действия от страна на тъжителката -
скандално поведение, изразяващо се във викове, крясъци, удряне, ритане и
събаряне на маси и столове към търговско - промишлен обект, стопанисван от
подсъдимия и възпрепятстване на подсъдимия да влезе в обекта. Самите физически
действия от стран на тъжителката по отношение
имущество на виновното лице – удряне, ритане и събаряне на маси и столове
обуславят възможността за настъпването на тежки имуществни
последици за виновния.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че подсъдимият Е.Ф.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 132, ал.1, т.4, вр.
чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, като
:
На 07.02.2019 г., около 16.00 ч. в гр. Ардино, Кърджалийска
област, ул. „Бели брези“ № .. причинил на В.В.И. с
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето, а именно: оток и кръвонасядане
на лявата мишница, като леката телесна повреда е била причинена от
подсъдимия в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалата с противозаконни действия (скандално
поведение, изразяващо се във викове, крясъци, удряне, ритане и събаряне на маси
и столове към търговско - промишлен обект, стопанисван от подсъдимия и
възпрепятстване на подсъдимия да влезе в обекта) от които е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния.
Деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасните
последици от деянието и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият Е.Ф.А. е български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, едноличен
търговец, р. на *** ***, Кърджалийска област, живущ ***, Кърджалийска област,
ул. „Бели брези“ № ..
Предвиденото по закон наказание
за извършеното от подсъдимия
престъпление е „ПРОБАЦИЯ ДО ШЕСТ
МЕСЕЦА“ или „ГЛОБА ОТ СТО ДО ТРИСТА
ЛЕВА“.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като за деянието се предвижда наказание по
– леко от „лишаване от свобода“. Деецът не е осъждан и няма данни да е
освобождаван от наказателна отговоронст по реда на
Глава осма, Раздел ІV от НК. С деянието няма причинени имуществени вреди. Подсъдимият
има добри характеристични данни. Няма съдебна регистрация. Няма налагани
административни наказания за нарушения по УБДХ и ЗЗДН, не е задържан за
нарушение на обществения ред.
Съдът намира, се с налагане на
наказанието „Глоба” в размер на минималния й размер от 1000 лв., ще
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Според състава, по този начин ще бъдат постигнати и целите на
личната и генералната превенция, като с това наказание ще се подейства
предупредително и превъзпитателно на подсъдимия, а така също така и на останалите членове на
обществото.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански
иск от тъжителката против подсъдимия за сумата от 2 000 лева - обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.02.2019 г.
до окончателно изплащане на сумата, съдът намира , че предвид постановената по
отношение на подсъдимия присъда, същия се явява основателен, но недоказан до
пълния му предявен размер.
При определяне размера на
уважения граждански иск, съдът следва да се съобрази с неговата съразмерност и
справедливост спрямо извършеното деяние. В конкретния случай безспорно се
доказа, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалата тъжителка. По тази причина и постановената присъда за
извършеното от подсъдимия деяние е по привилегирован състав.
По делото не бяха представени
каквито и да е писмени доказателства във връзка със здравословното и
психологичното състояние на тъжителя –
медицинска документация и др., откъдето да
видно, че извършеното спрямо нея деяние е повлияло и дало отражение по
някакъв начин по отношение на нормалното продължаване на живота й. Въпреки това, съдът приема, че след като е налице
доказано престъпление нанасяне на лека телесна повреда, то безспорно на
тъжителя са нанесени неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и
нормата на чл. 52 от ЗЗД, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост, съдът намира, че следва да уважи гражданската претенция,
предявена от тъжителя против подсъдимия
за сумата от 200 лв., като в
останалата част до 2000 лв. като недоказана следва да бъде отхвърлена. Върху
така определеното обезщетение съдът присъди и законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане.
Наред с това, следва подсъдимия
да заплати на тъжителя, разноските направени по делото, а именно 2500 лв.
адвокатско възнаграждение, сумата от 12 лв., платена за държавна такса при
образуване на делото, сумата от 200 лв., внесен депозит за назначаване на
съдебно – медицинска експертиза и сумата от 95.99 лв., внесен депозит за разпит
на свидетели или общо 2807.99 лв.
Ввъ връзка с уважения граждански
иск, подсъдимият следва да заплати и ДТ в р-р на 50 лв., на осн.
чл. 2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.