Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. М. с ЕГН ********** с адрес с.Б., обл. П. против
Наказателно постановление №36-0000348/20.06.2022 год., издадено от И.Д.Директор на РД
„АА“ – Смолян, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателят твърди, че при описанието на нарушението са допуснати
пороци от категорията на съществените. АНО възпроизвел дословно съдържанието на
разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, при което неясно е
останало кой точно документ не е бил издаден. Освен това посочените документи в
цитираната разпоредба се изискват само когато се извършва превоз на опасен товар, което в
случая не било установено. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява
адв.Н. П. - САК, който поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление по изложените подробно в жалбата доводи.
Въззиваемата страна – Директора на РД „АА“ – Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седмодневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.05.2022 год. в 13,30 часа на път II – 86, при 55 км. до ВЕЦ „Зареница“ с.Хвойна,
жалбоподателят Г. М. управлявал товарен автомобил - Влекач марка „Ивеко“ с рег.№ .....,
категория N 3, собственост на „.....“ ЕАД – клон П. и теглено от него полуремарке
„Лечитрайлер“ с рег.№..... , категория О4, собственост на „.....“ ООД, когато бил спрян за
проверка от свидетелите И. М. и И. С. – инспектори при РД „АА“ – Пловдив. В хода на
проверката служителите на РД „АА“ – Пловдив установили, че жалбоподателя М.
извършвал превоз на опасен товар ADR /метан/ за собствена сметка на фирма „.....“ ООД от
Г. с изпращач „.....“ до гр.Чепеларе. За превозвания товар водача Г. М. представил
товарителница №079491/09.05.2022 год. за обществен автомобилен превоз в страната, видно
от която превозвал метан до гр.Чепеларе, което обстоятелство потвърдил самият той пред
служителите на РД „АА“ – Пловдив.
В хода на проверката свид.С. извършил дистанционна справка с базата данни на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по регистрационния номер на
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, от която установил, че същото
не било включено в нито един издаден лиценз от Изпълнителната агенция. За товарния
автомобил - влекач марка „Ивеко“ с рег.№ ..... нямало издадено удостоверение за обществен
превоз на товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или друг документ, удостоверяващ възможността за извършване на превоз на
товари за собствена сметка с процесното МПС.
На място свид. И. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. №316443 от 09.05.2022
1
год., препис от който му бил връчен лично с разписка. В законоустановения срок не било
направено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И.М. и И.С., от които се установяват
времето и мястото на извършената проверка, превозното средство, с което е извършен
превозът, като категория и регистрационен номер, както и констатираните в хода на самата
проверка обстоятелства. От показанията на св.С. се изясняват още и представените
документи, от които е установено вида на товара и че същия се извършва за собствена
сметка. Изяснява се, че е извършена справка в базата данни на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", като и двамата свидетели поясняват, че проверката
показвала резултати за всички издадени лицензи на територията на страната, както и че
процесното МПС не е било вписано в нито един издаден лиценз. Показанията на
свидетелите С. и М. се ценят от съда за подробни, вътрешно непротиворечиви, взаимно
кореспондиращи си и добросъвестно дадени от незаинтересовани по делото лица. В
показанията си двамата свидетели възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са
възприели като очевидци при извършването на проверката. Твърденията им се явяват и
проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. По
тези съображения свидетелските показания се ползват изцяло с доверие от съда.
От справка от 09.05.2022 г. от базата данни на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за издадени Лицензи относно МПС с рег. № ..... се изяснява,
че същото не е включено в нито един лиценз, издаден от ИА "АА".
От справка в базата данни на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е видно,
че МПС марка и модел „Ивеко“ с рег. № ..... е от категория N3, a собственик е „.....“ ЕАД
клон Пловдив.
От товарителница за обществен автомобилен превоз в страната с бл. №079491 от 09.05.2022
год. се установява, че на същата дата автомобил „Ивеко“ с рег.№ ..... е извършвал превоз на
метан от Г. до гр.Чепеларе с изпращач „.....“, а получател е „.....“ ЕООД, който е посочен и за
превозвач.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията се установява, че наказателното постановление е издадено от
надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от
разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита
и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е
съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Съдът намира за неоснователно наведеното възражение, че в АУАН и в наказателното
постановление е дословно преписано съдържанието на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП, като с това твърдение се обосновава липса на надлежно описание на деянието и за
нарушено право на защита, тъй като описанието поставя жалбоподателя в невъзможност да
2
разбере за непредставянето на кой документ е санкциониран. На първо място несподелим е
доводът по жалбата, че в НП "дословно е изписан текстът на правната разпоредба". В
хипотезата на приложената правна норма по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП са обхванати
случаите, когато "водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му". По делото се доказа, че с управляваното МПС от
жалбоподателя М. в качеството му на водач е извършван превоз на товари за собствена
сметка. При описанието на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление правилно са включени единствено необходимите документи за
осъществяването на превоз за собствена сметка на товари. Не се споделя твърдението, че
правото на защита е нарушено чрез направеното изброяване на възможните документи,
които жалбоподателят като водач е могъл да представи, но не е сторил това. Както става
ясно от разпита на двамата свидетели – инспектори в РД "Автомобилна администрация"
гр.Пловдив, изброяването е направено, тъй като в конкретния случай жалбоподателят не е
представил нито един от възможните документи, изискуеми по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Действително от материалите по делото се установява, че конкретният извършван превоз не
е международен, а на територията на страната – в АУАН и в НП е посочено, че превозът е
от Г. до гр.Чепеларе. Следователно достатъчно за жалбоподателя е било да извършва
вътрешния превоз с удостоверение за обществен превоз на товари, издадено за конкретното
МПС. Този документ е изрично описан както в АУАН, така и в НП и доказано по делото не
е бил издаден към момента на извършването на превоза. Същевременно съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗАвП лицензът на Общността е валиден и за превозите на
територията на Република България, а ал. 5 на същия член постановява, че един и същи
превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници, който може да
е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на
пътници на територията на Република България, и съответно един лиценз за превоз на
товари, който може да е лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване
на превоз на товари на територията на Република България. Следователно жалбоподателят
не би извършил административното нарушение, ако извършваше превоза и с издаден друг
вид документ – заверено копие на лиценз на Общността, което означава, че документите са
предвидени алтернативно и всеки от тях е допустим. Именно това е причината за
направеното изброяване при описанието на нарушението – целта е да посочи, че не е
издаден нито един от възможните и допустими от материалния закон документи. Все в тази
връзка, ако описанието на нарушението беше ограничено единствено до извършването на
превоз без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на товари, то тогава
жалбоподателят би могъл да релевира възражение, че описаното деяние е изначално
несъставомерно, тъй като в направеното описание не е обхваната хипотезата, когато има
издадено заверено копие на лиценз на Общността и в такава хипотеза, макар превозът да е
на територията на страна, то нарушение не би било извършено. В заключение съдът намира,
че доколкото по делото се доказва, че жалбоподателят е извършвал превоза като водач, но
без издаден нито един от възможните документи по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, то не може да
се приеме, че правото му на защита е съществено засегнато или ограничено. Възражението
евентуално би могло да е относимо, ако при извършването на превоза жалбоподателят
имаше конкретен документ, който не е приет и значението му не е зачетено от контролните
органи, в който случай съдът следва да може да извърши преценка дали този документ
отговаря на нормативните изисквания. С оглед фактите в конкретния казус съдебният
контрол по никакъв начин не е препятстван или затруднен. Не е ограничено и правото на
жалбоподателя да разбере, че наказанието му се налага за това, че е извършвал превозът с
3
МПС, което не е включено в нито един лиценз и за него няма издаден никакъв, допустим от
ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, документ за извършване на
превоз за собствена сметка на товари. По тези съображения настоящият съдебен състав
приема възражението за неоснователно.
Съдът намира, изложените и поддържани в жалбата възраженията за недоказаност на
извършването на превоз на опасен товар – метан, респ. липсата на задължение водача да
представи посочените в чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП документи, за неоснователни. Безспорни са
доказателствата относно вида на товара, както и че същият се извършва за собствена сметка,
което вменява в задължение на водача да притежава изискуемите от разпоредбата
документи. Извършването на която и да е от формите на дейността, без надлежно
разрешение, е определено от законодателя като административно нарушение съгласно чл.
93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност, която е лична
- на водача. Задължение на водача е да не пристъпва към извършването на превоза, без да е
получил необходимите документи за законосъобразното му осъществяване. В тежест на
всеки водач е преди да пристъпи към извършването на превоз на пътници/товари за
собствена сметка да следи за това да се е снабдил с изискуемите документи. Съзнателното
извършване на превоза без тези документи не е извинително, тъй като водачът на
самостоятелно основание носи административнонаказателна отговорност, и чието
основание е съставомерното и виновно деяние на самия водач.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по
делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят М. е извършил
административното нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на посочените в АУАН и НП
време и място. Жалбоподателят М. е годен субект на нарушението, защото притежава
специалното качество водач на МПС, който извършва превоз за собствена сметка на товари.
Това обстоятелство не е и спорно между страните. Превоза е извършен без издадено за
моторното превозно средство – влекач "Ивеко" с рег. № ....., удостоверение за обществен
превоз на товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, даващи право да се извършва такъв вид превоз.
Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на
конкретен вредоносен резултат.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Към момента на осъществяване на деянието си жалбоподателят е формирал
представа, че управлява МПС, с което извършва превоз за собствена сметка на товари, като
е съзнавал обстоятелствата от обективната действителност, които квалифицират превоза
като такъв за собствена сметка и на товари. Наясно е бил и какви документи има в себе си
като водач, респ. без какви документи е пристъпил към извършването на превоза.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, правилно АНО е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За
да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В
случая фактическите обстоятелства, свързани с вида на моторното превозно средство и на
превозвания товар не указват на маловажност по смисъла на чл.28, б. „а“ от ЗАНН
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е предвидено административно наказание глоба в размер на 2
000 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба и нейната относима
хипотеза по т. 1 на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, тъй като нарушението е извършено за първи път.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във фиксиран размер. В
тази връзка наложеното с НП административно наказание глоба от 2000 лева е правилно
индивидуализирано в единствения му възможен размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
4
ЗАНН липсва процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-
нисък размер.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за законосъобразно и обосновано, издадено при правилно приложение на
процесуалния и на материалния закон, поради което то трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №36-0000348/20.06.2022 г. на и. д. Директор
на РД „АА“ - гр.Пловдив, с което Г.А.М., с ЕГН **********, с адрес с.Б., обл.П., ул.
„………..“ № …, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Смолян.
5