Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №156

 

  гр. София, 08.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито  заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 127 по описа за 2018  година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Синдикът на „Г.Т. 2009” ЕООД /н./ e предявил срещу „Г.Т. 2009” ЕООД /н./, П.Н.Г., „Г.С.В.“ ЕООД, А.Б.Р., „Н. А. – 1“ ЕООД, Ц.С.Р., П.Г.А., И.П.Н. и „А.Е.Т.“ ЕООД субективно съединени искове за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Г.Т. 2009” ЕООД /н./ на следните клаузи от споразумение от 21.11.2016 г., сключено между ответниците по делото с изключение на ответника И.П.Н.: клаузата на чл. 4 вр. чл. 1, ал. 1,  т. III.1. в частта за погасяване на задължението на П.Г.А. към „Г.Т. 2009” ЕООД в размер на 15000 лв., произтичащо от договор за заем от 11.07.2016 г.; клаузата на чл. 3, ал. 1 в частта за поемане на солидарна отговорност от „Г.Т. 2009” ЕООД по задължение за плащане на П.Г.А. на сума в размер на 150000 лв.; клаузата на чл. 3, ал. 2 в частта за поемане на зъдължение от „Г.Т. 2009” ЕООД и за неустойка в размер на 25000 лв. в случай на просрочие на задължението за плащане на сумата от 150000 лв. /вж. уточняваща молба от 05.06.2019 г./. В исковата молба се твърди следното: С решение № 103 от 22.08.2017 г., постановено по т. д. № 118/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, „Г.Т. 2009” ЕООД било обявено в несъстоятелност и правомощията на управителните му органи били прекратени. На 21.11.2016 г. в гр. Добрич било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите на страните по него, по силата на което страните по същото приели за безспорно установено съществуването на различни заемни отношения между П.Г.А. като заемополучател и заемодателите „Н.А. – 1“ ЕООД, „Г.С.В.“ ЕООД, „Г.Т.2.“ ЕООД, П.Н.Г., А.Б.Р. и Ц.С.Р.. Със същото споразумение било прието за безспорно установено, че ответникът П.Г.А. в качеството на заемополучател дължи на „Г.Т. 2009” ЕООД сумата от 15000 лв., получена по силата на договор за заем от 11.07.2016 г. Със споразумението страните се съгласили още да бъдат прекратени всички съдебни производства, образувани от заемодателите срещу П.Г.А., а П.Г.А. да прехвърли на „А.Е.Т.“ ООД описаните в чл. 2 от споразумението недвижими имоти за сума в размер на 100000 лв., която ще бъде платена от „А.Е.Т.“ ООД по банков път. По силата на чл. 3 от споразумението ответниците „Н. А. – 1“ ЕООД, П.Н.Г., „Г.С.В.“ ЕООД, „Г.Т.2.“ ЕООД, А.Б.Р. и „А.Е.Т.“ ООД се задължили да платят солидарно на П.Г.А. сумата от 150000 лв. в срок до 20.03.2017 г., като при просрочие на изпълнението на това задължение се дължала неустойка в размер на 25000 лв.; съгласили се също, че с подписването му задълженията на П.Г.А. към заемодателите му се погасяват напълно и изцяло и че неговите кредитори няма да имат каквито и да било претенции спрямо него. С договор за цесия от 15.05.2017 г. П.Г.А. прехвърлил на ответника И.П.Н. вземанията си по чл. 3 от споразумението за сумата от 150000 лв. и за неустойка в размер на 25000 лв. В исковата молба се твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно: процесното споразумение е сключено на 21.11.2016 г., а молбата по чл. 625 от ТЗ била предявена в съда на 14.06.2017 г., т. е. споразумението е сключено в двугодишен срок преди подаване на молбата; с решение № 103 от 22.08.2017 г., постановено по т. д. № 118/ 2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, е прието, че началната дата на неплатежоспособността на „Г.Т. 2009” ЕООД е 16.01.2015 г., т. е. споразумението е сключено в т. нар. подозрителен период. Твърди се още, че споразумението е безвъзмездна сделка, тъй като по неговата сила „Г.Т. 2009” ЕООД губи правото си на вземане за предоставения на ответника П.Г.А. паричен заем в размер на 15000 лв. и става солидарен длъжник за плащане в полза на П.Г.А. на сума в размер на 150000 лв. със срок на плащане 20.03.2017 г. и неустойка в случай на просрочие в размер на 25000 лв., а срещу това не получава никаква насрещна престация - описаните в споразумението недвижими имоти, част от цената за които е сумата от 150000 лв., преминават в собственост на „А.Е.Т.“ ООД. Поради това според ищеца не е налице еквивалентна размяна на престации между страните по споразумението, поради което напълно безвъзмездно се погасява вземането на „Г.Т. 2009” ЕООД към ответника П.Г.А. за сума в размер на 15000 лв. и се намалява масата на несъстоятелността, а отделно от това  масата на несъстоятелността се е обременила със задължение в размер на 150000 лв. Твърди се още, че въз основа на подписаното споразумение в полза на П.Г.А. била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу „Г.Т. 2009” ЕООД и към настоящият момент пред Варненски окръжен съд било налице висящо производство по чл. 422, ал. 1 ГПК - т. д. № 1084/ 2017 г.

Исковете са с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2  ТЗ.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците и в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил общ писмен отговор само от ответниците П.Г.А. и И.П.Н., в който се оспорват исковете. Навеждат се възражения за недопустимост на исковете поради това, че претенцията, предмет на настоящото дело, е предмет на разглеждане и по друго дело, а именно т. д. № 1084/2017 г. на ОС – Варна, заведено между същите страни, по което бил предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите по процесното споразумение от 21.11.2016 г., по което дело ищецът в настоящото производство е ответник и в подадения от него писмен отговор по делото вземането по процесното споразумение било оспорено на същите основания, на които се основават настоящите искове. Съответно искат прекратяване на настоящото производство, евентуално – неговото спиране до приключване на спора по т. д. № 1084/2017 г. на ОС – Варна с влязъл в сила съдебен акт поради преюдициалния му характер спрямо настоящото дело. По така наведеното възражение за недопустимост и направените искания за прекратяване на производството по делото, евентуално - спиране на същото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т. д. № 1084/2017 г. по описа на ОС – Варна, съдът се е произнесъл в о. с. з. на 10.10.2019 г., като е оставил исканията без уважение. Наведени са и доводи за неоснователност на исковете – твърди се, че споразумението е възмездно. По отношение на ответниците, различни от П.Г.А. и И.П.Н., процесното споразумение от 21.11.2016 г. имало характер на договор в полза на трето лице - „А.Е.Т.“ ООД. Освен това  споразумението било резултат от предварителни общи преговори между всички страни по него, които изрично съгласували волята и интересите си като част от по-голям общ процес, имащ за цел да уреди както отношенията между П.Г.А. и останалите страни по споразумението от една страна, така и между останалите страни от друга, тъй като към момента на сключване на споразумението, както и след това, ответниците се намирали в активни търговски и партньорски отношения, като осъществявали обща дейност, т. е. сключването на споразумението не се основавало единствено на заемните правоотношения.

С допълнителната искова молба и допълнителния отговор са пояснени и допълнени първоначалните.

            Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

            Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни, поради което следва да бъдат уважени по следните съображения:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

            По основателността на исковете:

            Установява се от доказателствата по делото, че на 21.11.2016 г. между ответниците по делото с изключение на ответника И.П.Н. е сключено споразумение във връзка със съществуването на различни заемни отношения между П.Г.А. като заемополучател и заемодателите „Н. А. – 1“ ЕООД, „Г.С.В.“ ЕООД, „Г.Т.2.“ ЕООД, П.Н.Г., А.Б.Р. и Ц.С.Р.. Със споразумението страните се съгласили да бъдат прекратени всички съдебни производства, образувани от заемодателите срещу П.Г.А., а П.Г.А. да прехвърли на „А.Е.Т.“ ООД описаните в чл. 2 от споразумението недвижими имоти за сума в размер на 100000 лв., която ще бъде платена от „А.Е.Т.“ ООД по банков път. По силата на чл. 3 от споразумението ответниците „Н. А. – 1“ ЕООД, П.Н.Г., „Г.С.В.“ ЕООД, „Г.Т.2.“ ЕООД, А.Б.Р. и „А.Е.Т.“ ООД се задължили да платят солидарно на П.Г.А. сумата от 150000 лв. в срок до 20.03.2017 г., като при просрочие на изпълнението на това задължение се дължала неустойка в размер на 25000 лв.; съгласили се също /чл. 4/, че с подписването му задълженията на П.Г.А. към заемодателите му се погасяват напълно и изцяло и че неговите кредитори няма да имат каквито и да било претенции спрямо него.

Установява се още, че с договор за цесия от 15.05.2017 г. П.Г.А. прехвърлил на ответника И.П.Н. вземанията си по чл. 3 от споразумението за сумата от 150000 лв. и за неустойка в размер на 25000 лв. По делото липсват надлежни доказателсва /съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД/, че  прехвърлянето е породило действие спрямо третите лица и спрямо длъжниците /съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД/, но доколкото  ответниците не оспорват настъпването на това действие /а синдикът като представител на „Г.Т. 2009” ЕООД /н./ и се позовава на договора за цесия, за да обоснове иска си срещу ответника И.П.Н./, съдът приема, че прехвърлянето е породило действие.

Установявя се също, че с решение № 103 от 22.08.2017 г., постановено по т. д. № 118/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, „Г.Т. 2009” ЕООД е обявено в несъстоятелност и правомощията на управителните му органи са прекратени. Делото е оразувано по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, предявена в съда на 14.06.2017 г.

При така установеното съдът намира за основателни доводите на ищеца, съответно това обуславя и извод за основателност на исковете. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ. Процесното споразумение е сключено на 21.11.2016 г., а молбата по чл. 625 от ТЗ е предявена в съда на 14.06.2017 г., т. е. споразумението е сключено в двугодишен срок преди подаване на молбата. С решение № 103 от 22.08.2017 г., постановено по т. д. № 118/ 2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, е прието, че началната дата на неплатежоспособността на „Г.Т. 2009” ЕООД е 16.01.2015 г., т. е. споразумението е сключено в т. нар. подозрителен период.

Споразумението е безвъзмездна сделка в атакуваните части, тъй като   вземането на „Г.Т. 2009” ЕООД срещу П.Г.А. в размер на 15000 лв., произтичащо от договор за заем, се погасява /опрощава/, т. е. масата на несъстоятелността се намалява със сумата от 15000 лв., същевременно се обременява и с поемането на солидарна отговорност за плащане в полза на П.Г.А. на сума в размер на 150000 лв. и неустойка в случай на просрочие в размер на 25000 лв. и срещу това дружеството не получава никаква насрещна престация - описаните в споразумението недвижими имоти, част от цената за които е сумата от 150000 лв., преминават в собственост на „А.Е.Т.“ ООД /изложеното от ответниците П.Г.А. и И.П.Н., че в случая е налице договор в полза на трето лице е ирелевантно, а останалите им доводи, доколкото са конкретизирани, че споразумението е възмездно, тъй като то било резултат от предварителни общи преговори между всички страни по него, които изрично съгласували волята и интересите си като част от по-голям общ процес, имащ за цел да уреди както отношенията между П.Г.А. и останалите страни по споразумението от една страна, така и между останалите страни от друга, тъй като към момента на сключване на споразумението, както и след това, ответниците се намирали в активни търговски и партньорски отношения, като осъществявали обща дейност, останаха изцяло недоказани/.

Безспорно съобразно всичко гореизложено с атакуваните клаузи се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелността, поради което в тези части споразумението следва да бъде обявено за недействително по отношение на тях. 

            Ищецът е направил искане за присъждане на разноските по делото, което би било основателно с оглед изхода на делото, но доколкото по същото не са налице доказателства за направени от ищеца разноски, такива не следва да му се присъждат.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 649, ал. 6, изр. 2 ТЗ дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 7600 лв. следва да бъде платена от ответниците П.Н.Г., „Г.С.В.“ ЕООД, А.Б.Р., „Н. А. – 1“ ЕООД, Ц.С.Р.,  П.Г.А., И.П.Н. и „А.Е.Т.“ ЕООД. 

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Г.Т. 2009” ЕООД /н./ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, партер         следните клаузи от споразумение от 21.11.2016 г., сключено между „Г.Т. 2009” ЕООД с ЕИК *********, П.Н.Г. с ЕГН **********, „Г.С.В.“ ЕООД с ЕИК ********, А.Б.Р. с ЕГН **********, „Н. А. – 1“ ЕООД с ЕИК ***********, Ц.С.Р. с ЕГН **********, П.Г.А. с ЕГН ********** и „А.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **********: клаузата на чл. 4 вр. чл. 1, ал. 1,  т. III.1. в частта за погасяване на задължението на П.Г.А. към „Г.Т. 2009” ЕООД в размер на 15000 лв., произтичащо от договор за заем от 11.07.2016 г.; клаузата на чл. 3, ал. 1 в частта за поемане на солидарна отговорност от „Г.Т. 2009” ЕООД по задължение за плащане на П.Г.А. на сума в размер на 150000 лв.; клаузата на чл. 3, ал. 2 в частта за поемане на зъдължение от „Г.Т. 2009” ЕООД и за неустойка в размер на 25000 лв. в случай на просрочие на задължението за плащане на сумата от 150000 лв.

ОСЪЖДА П.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, „Г.С.В.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, офис 202а, А.Б.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, „Н.А. – 1“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, Ц.С.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, П.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.П.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** и „А.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** да платят по равно по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса за производството по делото в размер на 7600 /седем хиляди и шестстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: