РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Павликени, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20214140100639 по описа за 2021 година
Производство по обективно съединени искове по чл.26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД и чл.229 ал.3 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С. Ц. от гр. В. чрез пълномощник адв. И. Н. от ВТАК
против „Р.-2“ ООД гр. П., представлявано от Х.Б. Р. и „М. А.“ ЕООД гр. П., представлявано
от М.А.С., в която се посочва че на 15.12.2019г първият ответник е сключил договор за
наем на земеделска земя с втория ответник като предмет на договора са земеделски земи в
землището на с. М., община П.в т.4 и т.4: ПИ с идентификатор *** в местност 73- „Под
бърдо“ с площ 12 103квм. и ПИ с идентификатор *** в местност „01-Аламур Корсу“ с площ
12 412квм, като договорът е вписан в СВ гр. П. изх рег. №***/05.12.2019г. Срокът на
договора е 10години съгласно чл.2 от договора. На 22.02.2021г с договор за доброволна
делба ищцата и първия ответник са прекратили съсобствеността си и ищцата е станала
индивидуален собственик на ПИ с идентификатор*** в местност „01-Аламур Корсу“ с площ
12 412квм. Преди извършването на доброволната делба първият ответник е притежавал ½
ид. части от посочените по-горе имоти като има право да сключва само сделки на
обикновено управление. Твърди, че съгласно чл.229 т 2 от ЗЗД първият ответник не може
да сключва сделка за договор на наем за повече от 3 години. Следователно клаузата на чл.2
от договора за наем на земеделска земя от 15.12.2019г , предвиждаща срок на договора
10години е нищожна поради противоречие на закона- чл.229 от ЗЗД на основание чл.26 ал.1
пр.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение и да обяви за нищожна на това основание
клаузата в чл.2 на процесния договор за наем, сключен между ответниците на 15.12.2019г.
Претендира за направени по делото разноски.
Писмен отговор от ответниците е постъпил чрез упълномощения от тях адв. Г. Н. от
ВТАК. Ищците признават предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата в чл.2
от договора за наем на земеделска земя от 15.12.2019г, сключен между двамата ответници за
срока на договора от 10 години. Предявен е евентуален насрещен установителен иск при
уважаване на исковата претенция, съдът да приеме за установено по отношение на ищцата,
че сключения между ответниците договор за наем на земеделски земя от 05.12.2019г на
1
основание чл.229 т.3 от ЗЗД има действие за 3 години. Мотивира правния си интерес, че
при отпадане клаузата за срока на наемното правоотношение по договора за наем вторият
ответник не би могъл да се ползва от правата си по чл.37 а ал.5 от ЗСПЗЗ. Претендира за
направени разноски. Твърдят, че с поведението си ответниците не са станали причина за
водене на делото, тъй като ищцата не се е обръщала към тях за доброволно уреждане на
спора.
Постъпил е писмен отговор по насрещния иск, като се твърди, че той е недопустим и се
моли съда да прекрати производството по този иск.
Съдът по предявения главен иск по чл.26 ал.1 т.от ЗЗД., вр.чл.229 ал.2 от ЗЗД:
Безспорно по делото се установява, че с договор за наем на земеделска земя от 05.12.2019г,
вписан в СВ гр.П. акт№*** т.3 рег ***/05.12.2019г „Р.-2“ ООД гр.П. като наемодател е
предоставил на „М. А.“ЕООД гр.П. под наем земеделска земи в землищата на с. Върбовка
и с.Михалци в община Павликени в 12 пункта, между които нива -ПИ с идентификатор №
*** в местност 73- „Под бърдо“ с площ 12 103квм. в землището на с.М., община П. и нива –
ПИ с идентификатор № ***в местност „01-Аламур Корсу“ с площ 12 412квм в землището на
с.М., община П. Срокът на договора е 10години съгласно чл.2 от договора, като първата
стопанска година започва от 01.10.2020г. Представен е договор за доброволна делба от
22.02.2021г , съгласно който С. Г. Ц.- ищца по делото и фирма „Р.-2“ ООД с ЕИК *** гр.П.,
представлявано от Х. Б. Р. са прекратили съсобствеността по отношение на недвижими
имоти и ищцата става изключителен собственик върху нива – ПИ с идентификатор № *** в
местност „01-Аламур Корсу“ с площ 12 412квм в землището на с.М., община П., при
граници, съседи: ***,***,***, а фирма „Р.-2“ ООД с ЕИК *** гр.П., представлявано от
Х.Б.Р. става изключителен собственик върху нива -ПИ с идентификатор № *** в местност
73- „Под бърдо“ с площ 12 103квм. в землището на с.М., община П., при граници
***,***,***,***,***. Преди извършването на делбата ответникът фирма „Р.-2“ ООД гр.П. е
е притежавал по ½ ид. части от посочените по-горе имоти като има право да сключва само
сделки на обикновено управление. Сключен е договор за наем, който е подчинен на
правния ред на ЗЗД. Деленето на сделките като разпоредителни и на такива по обикновено
управление се се провежда в зависимост от правния резултат, който се цели със
съответната сделка. При сделките на разпореждане е налице отчуждаване или тежко
обременяване на едно право, докато при сделките на обикновено управление целта е
събирането или съхраняването на плодовете на вещта или едно сравнително по-леко
обременяване на правоот на собственост. В този смисъл разпоредителни са сделките, които
имат вещно-прехвърлително действие , както и някои облигационни сделки, сключени за
по-продължителен период / напр .договор за наем, сключен над 3 години- чл.229 ал.2 от
ЗЗД/. Останалите облигационни сделки са такива на обикновено управление. В този смисъл
е и ТР №91/74 на ВС на РБ. По делото не е спорно, че е сключен договор за наем между
фирма „Р.-2“ ООД гр.П. като съсобственик върху част от земеделски земи по договора и
фирма М. А.“ ЕООД гр. П. Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.1 от ЗЗД договорът за наем
не може да бъде сключен за повече от 10 години, освен ако е търговска сделка, а съгласно
чл.229 ал.2 от ЗЗД лицата, които могат да извършват само действия по обикновено
управление, не могат да сключват договор за наем за повече от 3 години. Намира, че
уговорената клауза в чл.2 на договор за наем на земеделска земя от 05.12.2019г се явява
нищожна поради противоречие на закона- съгласно посочените по-горе разпоредби на ЗЗД с
конкретизация на недвижимия имот, собственост на ищцата. Съдът намира, че обявяването
на нищожност на дадена клауза по сключен договор следва да е обвързано с правния
интерес, в случая по отношение на недвижимия имот, собственост на ищцата. Предявеният
иск следва да бъде уважен като основателен и доказан с посочената конкретизация.
По отношение на евентуалния обективно съединен иск установителен иск по чл.229 ал.3
от ЗЗД:
Предвид уважаването на предявения главен иск, съдът намира, че следва да се произнесе и
по насрещния иск. Съдът намира, че при обявяване на нищожност на клауза на чл.2 от
договора за наем от 05.12.2019г, следва да има яснота по отношение на срока на договора
2
относно недвижимия имот, собственост на ищцата. Фирма „М. А. ЕООД гр.П. има правен
интерес от обявяване в решение на съда на конкретен срок на договора по обявената
нищожност на клаузата в договора за процесния имот, с оглед регистрирането на договора
за наем в ОСЗ, получаване то субсидии и евентуални действия по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че следва да обяви, че договорът по отношение на обявената за нищожна
клауза на чл.2 от договора за наем за процесния имот има действие за срок от 3 години.
Следва да бъде уважен предявеният насрещен иск като основателен и доказан.
По отношение на разноските по делото. Ищцата е направила разноски по делото в размер
на 50лв. платена ДТ. „Р.-2“ ООД гр.П. е представил доказателство за 50лв. платена ДТ по
насрещния иск. Представен е списък за направени разноски по чл.80 от ГПК, в който освен
платената ДТ се посочва и 300лв. адвокатско възнаграждение. Липсва документ за платено
такова възнаграждение. Представен е списък за направени разноски по чл.80 от ГПК от
„М.А. ЕООД гр.П., в който се посочва 300лв. адвокатско възнаграждение. Липсва документ
за платено такова възнаграждение. С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
направените от нея разноски поравно. Съдът намира, че ответниците са признали иска на
ищцата, но същите със сключване на договор, с противоречаща на закона клауза относно
срока му, са станали причина за водене на настоящото дело, поради което същите следва да
понесат отговорността за заплащане на разноските на ищцата. По отношение на
претендираните разноски от ответниците по предявения насрещен иск предвид уважаването
му, но и като отчете, че съдът е намерил, че ответницата по насрещния иск не е станала
причина за водене н делото, намира, че претенциите за разноски на „Р.-2“ ООД гр.П. и „М.
А.“ ЕООД гр.П. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между С. Г. Ц. с ЕГН ********** от гр. В. жк
***"Р.-2“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***,
представлявано от Х.Б.Р. и „М. А.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. ***, представлявано от М.А.С., на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр чл.229
ал.2 от ЗЗД , че клауза в чл.2 от договор за наем на земеделски земи от 05.12.2019г, вписан в
СВ гр.П. акт№*** т.3 рег ***/05.12.2019г, сключен между фирма „Р.-2“ ООД гр.П. като
наемодател и фирма „М. А.“ЕООД гр.П. в частта по отношение на нива- ПИ с
идентификатор № ***в местност „01-Аламур Корсу“ с площ 12 412квм в землището на с.М.,
община П., при граници, съседи: ***,***,***,*** е нищожна относно срока на действие на
договора за 10 години.
ОБЯВЯВА, че договорът по чл.2 от договор от 05.12.2019г има действие за срок от 3
години.
ОСЪЖДА „Р.-2“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***,
представлявано от Х.Б.Р. и „М. А.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. ***, представлявано от М.А.С., да заплатят на С. Г. Ц. с ЕГН ********** от гр.
В. жк *** на основание чл.78 ал.1 от ГПК поравно направените от нея разноски от общо
50лв.или по 25лв. / двадесет и пет лева/ всеки един от тях.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Р.-2“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. ***, представлявано от Х.Б.Р. и „М.А.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. ***, представлявано от М.А.С. за осъждане на С.Г.Ц. с ЕГН
********** от гр. В. жк *** за направени по делото разноски като неоснователни и
недоказани.
3
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4