Р Е
Ш Е Н
И Е
№
654 27.05.2019 г. гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, V наказателен
състав,
На двадесет
и първи май през две хиляди
и деветнадесета година,
В
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
СТЕФАНОВА
Секретар:
Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1650 по описа за 2019г
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М.С.П. с
ЕГН **********, чрез адв.Д.Д. *** и съдебен адрес ***, офис 3 против Наказателно постановление №395354-F449562/02.01.2019г на директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушаване на чл.96 ал.1 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
Недоволен от Наказателното
постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като сочи, че при неговото
издаване са нарушени процесуалните правила отразени в чл.28 от ЗАНН, като не са
взети предвиди , че случаят е маловажен и и наказващият орган е следвало да
предупреди нарушителя, а не да му налага глоба. Моли се за отмяна на
наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. За него се явява упълномощен адвокат.
Ответникът по жалбата–ТД на НАП Бургас, също
редовно призована, се представлява от ЮК, който оспорва основателността на жалбата и иска да бъде потвърдено
наказателното постановление. Не представя нови доказателства.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
като обсъди събраните доказателства намира, жалбата за процесуално допустима
като подадена от легитимирано лице, пред надлежен съд и депозирана в 7 дневен преклузивен срок, а след преценка на събраните
по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и
съобрази закона, приема от фактическа и правна страна следното:
На 19.11.2018
г. с входящ №000-0048776 на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС М.П. подал заявление по
електронен път за задължителна рагистрация при облагаем оборот за последните 12
последователни месеца преди текущия в размер на 60 165, 29 лева. Представена
била справка с деклариран облагаем оборот за последните дванадесет
последователни месеца преди текущия - 60165,29 лева.
Била извършена проверка
на документи (справки, нотариални актове, банкови извлечения и др.) представени
от данъчнозадълженото лице, при което се установило, че същото е реализирало
облагаем оборот в размер на 60165,29 лева за периода от 01.11.2017 г до 31.10.2018
г от продажби на недвижими имоти и фотоволтаични системи и е подлежало на
задължителна регистрация по реда на чл.96 ал.1 от ЗДДС. Задължението за
регистрация е възникнало в периода от 01.11.2018 г до 07.11.2018 г включително.
Проверяващата С.С. в качеството й на инспектор
по приходите в ТД на НАП-Бургас установила, че жалбоподателят в качеството си на
задължено лице не е подал в срока от 01.11.2018 г до 07.11.2018 г включително, заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС
и с това е нарушило материалния закон. За резултатите на проверката бил издаден
акт за регистрация по ЗДДС с №020421802410740/26.11.2018 г (лист 10 от делото),
който бил връчен на 27.11.2018 г (лист 11 от делото) на упълномощено лице (пълномощно
на лист 12 от делото).
За
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако ЗЛ е подало заявлението си в срока, до датата, на която е регистрирано
от органа по проходите, е релизирало оборот в размер на 62,14 лева, върху който
е следвало да начисли и ДДС по реда на ЗДДС.
Свидетелят С. за това
нарушение поканила данъчнозадълженото лице за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. На 28.11.2018 г. в ТД на НАП-Бургас се явил жалбоподателят
и в негово присъствие и в присъствието на свидетеля М. С. съставила АУАН с №F449562 (на лист 8 от делото). В него като
правна квалификация на нарушението е вписана нормата на чл.96 ал.1 от ЗДДС. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Като е взел предвид събраните по преписката доказателства–писмени, както и съставения акт,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление
(лист 5 и 6 от делото), в което при пълна идентичност с описателната част и
правна квалификация както в акта, и на основание чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
Горната фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира свидетелските
показания на свидетеля С. като ги намира за безпристрастни и последователни.
Съгласно нормата на
чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е дали правилно е приложен законът, както
процесуалният, така и материалният, независимо от основанията посочени от
жалбоподателя-аргумент на чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това
си прамовомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от кометентни за
това административни органи съгласно представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. (лист 13 от делото) и в предвидените от ЗАНН давностни срокове.
Изрично в Заповедта е
посочено в т.1.2 , че НП по чл.178 от ЗДДС се издават от директорите на
Дирекция «Обслужване» в ТД на НАП, а съгласно т.2.1 всички органи по приходите
са компетентни да установяват нарушения по ЗДДС и да съставят актове.
Нарушението е подробно и
ясно описано, посочено е кога е установено и от кого. Съдът намира, че и в акта,
и в наказателното постановление е посочена като дата на извършване на
нарушението период от 01.11.2018г до 07.11.2018 г. Изтичането на срока по чл.96
ал.1 изречение второ ЗДДС е бил до 07.11.2018г (работен ден). Следователно
нарушението се счита за извършено чрез бездействие в деня, следващ деня на
изтичането на законовия срок, т.е на 08.11.2018г–четвъртък (работен ден).
По мнение на настоящия състав – както в АУАН,
така и в НП коректно са посочени всички съставомерни признаци на нарушението,
като същите са поднесени по разбираем начин и в достатъчен обем.
Съдът
намира, че в случая е приложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства може да се направи извода, че нарушението
попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. От данните по делото
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид. Същото е формално, като
настъпването на вреди не е елемент от състава му, поради което и само липсата
на такива не може да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН. Подаването на заявлението
за регистрация е било просрочено с 12 дни, като лицето е реализирало оборот в
размер на 62,14 лева , върху който е следвало да начисли и ДДС по реда на ЗДДС.
Сумата, върху която е следвало да начисли ДДС и закъснението от 12 дни явстват
за наличие на незначителни вредни последици в сравнение с обикновените случаи
на другите нарушения от този вид.
Административнонаказващият орган е следвало да
предупреди ДЗЛ, а не да му налага глоба. При това в преписката липсват данни за
други нарушения на жалбоподателя по ЗДДС. Предвид горното АНО е следвало да
действа в правомощията си и да не налага наказание по реда на чл.178 от ЗДДС.
Предвид всичко казано по-горе, съдът
счита, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради
което и наказателното постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №395354-F449562/02.01.2019г
на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което на М.С.П. с ЕГН **********,
чрез адв.Д.Д. *** и съдебен адрес ***, за нарушаване на чл.96 ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл.178 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 600
(шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.