РЕШЕНИЕ
№ 881
гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, ХХVIІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при участието
на секретар
Румяна Агаларева, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 3270/2022година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.27а
вр. чл.30 ал.2 от ЗЗДет.
Образувано е по жалба на В.Й.О., ЕГН********** и М.М.О. ЕГН**********,***, подадена чрез пълномощника адв. С.,
които в качеството им на родители са оспорили Заповед № ЗД/Д-РВ -324/09.12.2022г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на основание чл.27 ал.1 ЗЗДете е
настанено временно малолетната им дете И.М.О. ЕГН********** в професионално
приемно семейство на Л. С. до приключване на производството по чл.28 от ЗЗДет.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен поради
нарушение на административно- производствените правила, противоречие с
материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Поддържа се, че са налице
съществени нарушения на административно- производствените правила, изразили се
в непосочване на конкретните основания, наложили отказ от попечителство и
преместването на детето в дома на вуйчото. Счита
се, че липсват основания за издаване на
посочената заповед поради обстоятелството, че майката и бащата имат капацитет
да се грижат за детето, като се излагат подробни съображения за положените
усилия от тяхна страна по медицинското му обслужване като дете със специфични
нужди. Сочи се, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона,
поставящ изискването винаги да се търси възможност да бъде съхранена и изградена
добра връзка между родители и детето. Посочва се, че за детето е по-добре да живее в неговата семейна среда със съответните родителски грижи, като
настаняването в приемно семейство ще наруши неговата връзка с другите родени от
брака деца.
Редовно
призовани, жалбоподателите в съдебно заседание се представляват от пълномощника
адв. Р., която поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По
същество на спора и в писмено становище се иска отмяна на заповедта. Претендира
разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" – Пловдив редовно
призован, в писмен отговор на пълномощника юрк.Т. и в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна, като прилага административната преписка и ангажира
допълнителни гласни и писмени доказателства. По същество на спора в представено писмено становище счита жалбата
за неоснователна, а атакувания административен акт за правилен и
законосъобразен. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.
Заинтересованата страна
Л.Ф.С., редовно призована, се явява в съдебно заседание и оспорва подадената
жалба. По същество на спора счита, че заповедта е законосъобразна и следва да
се отхвърли жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна /родител/, в законовоустановения
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за
това съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява, че при ответника е открит
случай на дете в риск по отношение на малолетната И.М.О., считано от м. април
2021година поради риск от родителско неглижиране, липса на сигурна семейна
среда и риск за психо-емоционалното и социално резвитие на детето. Причина за
това е било заявление вх.№СИГ/Д-РВ/355 от 07.04.2021г., подадени от родителят В.Й.О.
с искане да бъде настанена в звено „Майка и бебе“ заедно с двете си малолетни
деца, която социална услуга е предоставена. Причина за това е било упражнено
насилие над нея и децата от страна на бащата. Образувано е и гр. дело
№5854/2021г по опис на Районен съд-Пловдив, по което е наложена заповед за
незабавна защита с Определение №2113/09.04.2021година. С молба
вх.№23718/13.05.2023г. В.О. е поискала прекратяване на образуваното гр. дело за
защита, което станало с протоколно определение №1254/03.06.2021година. На
14.05.2021г са информирани социалните работници от Д СП, че В.О. заедно с двете
деца желае да се върне в семейното жилище при другият родител М.О., но желае да
ползва социални услуги по закрила на детето. Издадено е направление
изх.№НП/Д-РВ-124/19.05.2021г за ползване на социални услуги по отношение на
малолетната И. О., касаещи повишаване на родителския капацитет, посещения на
общопрактикуващ лекар, обучения и придобиване на умения за посрещане
специфичните потребности на детето. Представен е социален доклад от
25.05.2021г., който определя майката като емоционално нестабилна, която има
дефицити при общуването с децата и не успяваща да осигури необходимите
специфични грижи за малолетното си дете. Обработени са и подадени сигнали вх.№СИГ/Д-РВ/729
и 730 от 12.08.2021г. до социалните работници от М.О., в който са изложени обстоятелства,
че майката оставя малолетните деца без надзор, често бяга от жилището и се
прибира във видимо нетрезво състояние и има неадекватно поведени. Представена е
и справка от ЦПЗ ЕООД-Пловдив с изх.№1983/15.12.2021г., в която се посочва, че В.О.
се проследява амбулаторно и стационарно от 2009 година, като последната
хоспитализация е за времето от 13.10.2021г. до 29.11.2021г, като е поставена
водеща диагноза емоционално нестабилна личност. Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на вредна употреба на алкохол. Посочено е, че детето И.М.О.
еднократно е преглеждана амбулаторно на 12.07.2021г. с поставена диагноза „Детски
аутизъм“. Междувременно за нуждите на детето и във връзка с изпълнение на
издаденото Направление за ползване на социални услуги за малолетната И. О.,
съобразно утвърден проведен план за подкрепа се е предприело изпълнение на
заложените мерки под контрол на ЦОП към Комплекс за социални услуги за деца и
семейства при Община Пловдив. В тази връзка са изготвени редица доклади от 26.08.2021г.,
от 22.11.2021г., от 28.02.2022г., от 23.05.2022г., от 19.09.2022г., касаещи
преглед на изготвения план за подкрепа, в които е направена констатация, че той
не се изпълнява по вина на родителите, които отменят и отлагат планираните и
договорени срещи. В тази връзка с Протокол от преглед на оценката на случая и
плана за действие от 08.12.2022г. е констатирано отдръпване на родителите от
комуникацията със социалните работници, липса на адекватни отговори на поставените
им проблеми, неглижиране на необходимите специфични грижи за детето и за
обследване на нейното развитие, както и за поставяне на точна медицинска
диагноза, което представлява липса на ясно изразена тяхната подкрепа за
предоставяне на специализирани грижи за детето. Констатирани са непосредствени
рискове за детето от това, като е прието, че най- подходящо за нейния интерес е
да бъде настанено в професионално приемно семейство, където по адекватен начин
да се задоволяват неговите потребности. В тази връзка Директорът на Д Социално
подпомагане-Пловдив е издал и оспорената в настоящото производство Заповед
№ЗД/Д-РВ-324/09.12.2022 година за предприемане на временна мярка за защита на
малолетната И. О. с временното и настаняване в професионално приемно семейство
на Л.Ф.С.. В съставените заключителни доклади от 09.12.2022г. е формиран същият
извод от социалните органи на ЦОП към КСУДС при Община Пловдив, че по отношение
на наличният устойчив риск за здравето и развитието на детето, при липса на
формирана обратна връзка с родителите, което води до неполагането на адекватна
родителска грижа за него, дължащи се и на липса на необходим родителски
капацитет у жалбоподателите е изчерпан ресурса на социалната услуга и е
прекратена работата с родителите към ЦОП към КСУДС при Община Пловдив.
Заключителният доклад до ответният административен орган е изведен с
изх.№31-03-2607/13.12.2022г.. След издаване на заповедта за временно настаняване
е изготвен Доклад за оценка на случая и за предприемане на мярка за закрила
спрямо дете от 12.12.2022година, в който е направено предложение до ответният
административен орган с цел опазване живота и здравето на малолетната И.М.О.,
както и гарантиране на нейната сигурност и нейният интерес, да бъде предприета
мярка по временното и настаняване в професионално приемно семейство на Л. Ф.С..
Съставен е и нов план за действие за закрила на малолетното
дете от 12.12.2022г с конкретни мерки за задоволяване на специфичните му
потребности под контрола на професионално приемно семейство. Преценено
е, че така в най- пълна степен ще се защитят интересите на детето и ще се
гарантира сигурност и приемственост за него. На 13.12.2023г. е направен опит да
бъде връчена издадената Заповед за временно настаняване на детето на
жалбоподателите, които са отказали да я подпишат, но реално са я получили. Представена
е служебна справка от ДСП -Асеновград, съгласно която към 11.01.2023 г. в
Районен съд – Асеновград е образувано съдебно производство по чл. 28
ЗЗДет., но не е постановено решение по него. Представени са в хода на
съдебното производство писмени доказателства от жалбоподателите, касаещи
амбулаторни листове и талони за медицински прегледи на детето, удостоверение от
ЦПЗ Пловдив ЕООД на името на В.О., удостоверение от ДКЦ „Свети Георги“-Пловдив,
етапна епикриза, удостоверение от „Мони МГ“ООД относно трудовите отношения с М.М.О.
и приложен трудов договор, характеристична справка от църковен храм „Свети Архангел Михаил“-Асеновград и
свидетелство за венчание, училищна характеристика на името на В.Й. Б., справка
от ЦДГ Слънце –Пловдив от м. март 2023г., материали по гр. дело №5854/2021г по
опис на Районен съд-Пловдив, молба от жалбоподателите до Директора на Д
СП-Пловдив от 13.03.2023г. с приложения, вкл. консултативен преглед при детски
спихиатър на малолетната И. О., психологични оценки на децата и психологично
становище от ТЦ „Слънчице“- гр.Пловдив, както и заявки от жалбоподателите за
ползване на социални услуги след издаване на процесната заповед. В хода на
производството са ангажирани гласни доказателства, касаещи показанията на
свидетелите М.В.Н., Ю. З.И., И. Ф. П., М.И.С., които съдът изцяло кредитира
като обективни, непредубедени, логични и взаимнодопълващи се относно основните
факти, изяснени с тях, касаещи родителските грижи, полагани от жалбоподателите
за малолетното им дете. Представени са писмени доказателства, касаещи
заключение на проведена комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза относно наличието на психиатрични заболявания за майката В.О. и
възможността на същата да упражнява родителски контрол и да реализира
родителски капацитет. От проведеното с нея обследване се установява, че В.О.
притежава базов потенциал и качества за стимулиране на когнитивното,
емоционалното и социално развитие на детето, като проблем се получава
единствено в ситуации на трудност. Липсват данни да неглижира основните нужди
на детето, както и за липса на рутина или нежелание за ангажиране с подкрепа за
него. Установеното при нея личностново разстройство не поставя детето в
евентуален риск, но винаги следва да се вземе под внимание при стресови и
травмиращи ситуации, както и изтощение, като тя е със запазена психична
годност.
При така
изяснената фактическа обстановка, подкрепена от събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Оспореният
административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Според разпоредбата на чл.
27, ал. 1 ЗЗДет. настаняването на дете в приемно семейство се извършва със
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето. Според чл. 26 ал.1
ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и
настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга -
резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До
произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. При
тази правна рамка обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона форма
и от компетентен орган, като не са налице съществени пороци, касаещи нейната
нищожност.
При преценка съответствието на акта с материалния
закон съдът съобрази следното:
Една
от мерките, чрез които се осъществява закрилата на детето по ЗЗДет, е тази по
чл. 4, ал. 1, т. 4 от закона за настаняване в приемно семейство. Именно тази
мярка е приложена по отношение на детето И.М.О.. Причина за това безспорно е наличието
на множество обстоятелства, които според социалните органи поставят детето в
риск от необходимостта на специална закрила за него. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДет предвижда, че специална закрила се осигурява
на дете в риск. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. визира като предпоставки за настаняване извън
семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето, съответно по т. 3 – чиито родители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат. В случаят обстоятелствата, с които органът свързва невъзможността
родителите да отглеждат детето си и които без основателна причина трайно не
полагат необходимите грижи за него са липса на родителски кацапитет в майката и
бащата да го отглеждат като дете със специфични здравословни и физически нужди
и проявеното неразбиране от тяхна страна за тяхната конкретна необходимост.
Тези обстоятелства остават недоказани в настоящото производство. В случаят не се доказва детето да е оставено без родителски надзор или
спрямо него родителите да не са полагали грижи за задоволяване на основните му
нужди. Съответно това
сочи, че не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет която
предпоставя настаняване извън семейството на дете от кумулативните
обстоятелства, че неговите родители се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат. При липса на
доказателства,
че родителите трайно не могат да се грижат за детето си, разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет е приложена неправилно. Обстоятелствата по предоставяне на мярката за закрила
спрямо И.
О. винаги трябва да бъде съобразена както с данните за физическото и психическото й развитие в
аутистичния спектър, така и съпоставено с конкретните данни за физическото и
психическото състояние на нейните родители и по- специално на нейната майка. Необходима е била задълбочена преценка от
страна на социалните работници, която да даде комплексен отговор как на детето
ще се отрази отделянето от семейството и в каква степен това ще представлява
риск за неговото здравословно състояние и необходимо развитие. Силната привързаност на малолетната И. О. към
родителите и към сестричката и, съчетана с ниската възраст и внезапната промяна
на обичайната и среда, която безспорно е е обективирана в нейното съзнание само
и единствено с нейното семейство, както и евентуалната промяна на провежданите
занимания с логопед и ресурсен учител, безспорно представляват силен стрес за
детската психика, който не може да се сравнен с целите на предоставената мярка.
Липсват конкретни данни, от които да може да се направи някакво основателно предположение, че детето е евентуална
жертва на
домашно насилие или
съществува реална заплаха да бъде отхвърлено от родителите си без необходимите
за това грижи. Данните от социалните органи никъде не сочат категорично, че детето трайно е жертва на системна безгрижовност или да съществува обективна
невъзможност за него да не се полагат необходимите грижи за когнитивното,
емоционално и личностново развитие от страна на неговите родители, разбира се
съобразено с техните конкретни възможности като родителски капацитет. Сама по себе си нуждата от тяхното
съдействие на социалните органите за
прилагане на приетите с плана социални мерки за закрила на И. О. все още не означава, че детето е жертва на
системна безгрижовност и на трайна невъзможност те да го отглеждат, какъвто извод е направен в обжалваната
заповед и приложените социални доклади. Ето
защо в настоящият случай не се доказва
хипотеза от визираните в §1,т.5 б. а-ж от ДР ЗЗДет. обстоятелства за защита на най-
добрият интерес на детето И. О.. Административният орган в издадената заповед не идентифицира по конкретен
начин съществуваща към датата на постановяване на
заповедта опасност от увреждане на детето. Дете в риск по смисъла на буква
"в" от § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет е това, за което съществува опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. Източникът на опасността в случая не е конкретно посочен.
Ако опасността се свързва с вероятност от бъдеща
безгрижовност или трайна невъзможност на родителите да полагат грижи за него,
то за това обстоятелства следва да се търсят данни извън отношенията на
социалните работници с родителите, които в случаят са послужили като основание за налагане на мярката. Липсва конкретен анализ на данните, събрани в хода на социалната
услуга, вкл. тези за средата, в която е поставена И. О. по начин, че чрез тях да може да се идентифицира една конкретно съществуваща опасност за неговото развитие.
Твърдяната в социалния доклад – предложение цел на настаняването в приемно
семейство, с цел откъсване от рисковата за
детето семейна
среда, изисква и идентифициране на средата като рискова с оглед други
обстоятелства , извън визираните в заповедта. В случаят нито в
заповедта, нито в придружаващите я доклади са изложени констатации за съществено
рискова семейна среда, за да се възприеме настаняването в приемно семейство като подходящо за интересите на
детето при откъсване от тази среда. Не се твърдят други настъпили обстоятелства,
преценени и спрямо интереса на детето, обуславящи временно настаняването му в приемното
семейство на Л.Ф.С.. Интересът на детето от гл. т. необходимостта от получаване на
специализирана закрила и подкрепа, целят опазване
здравето и живота на детето, както и осигуряване на най-добрия му интерес.
Налице са множество факти по делото, че детето посещава детска градина, макар и
често да боледува, че същото е живее в дом, с осигурени удобства, същото е
добре облечено, обуто и нахранено, обгрижено и емоционално привързано към
своите родители, които констатации са залегнали в социалния доклад и
характеристиката на детето. Установено е още от социалните работници, и че
обстоятелствата по извеждането му от семейната среда ще окаже силно влияние
върху психоемоционалното му съхранение и развитие. В т.10 от Доклада за оценка
на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-РВ/485/30.05.2022 г., направен въз основа на
анализа на постъпилата информация и становище относно наличие на рискове за
детето или предпоставки за нарушаване на неговите права, установени в хода на
проучването, включително извън обстоятелствата, описани в сигнала, е направен
извод, който гласи, че при извършеното социално проучване не са констатирани
рискове за детето. Обстоятелството,
че детето не е останало без грижа от страна на майката, не позволява и определянето му като дете в риск по смисъла на §1,
т. 11 б. "а" от ДР на ЗЗДет, поради което не са налице
основания и за предприетата на това основание мярка за закрила по
настаняването му в приемно семейство.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорената Заповед № Д-СТ-215 от 21.11.2018г на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара Загора, е
издадена при неправилно прилагане на чл. 29, т. 9 от ЗЗДет, доколкото не се
доказаха твърдените от органа обстоятелства като основание, субсумиращо се в
тази хипотеза за прекратяване временно настаняването на детето в семейството на
Г. Г. Д.. Не се доказва и сочената предпоставка за насочване на детето да
ползва социална услуга резидентен тип, идентифицирана с твърдението, че е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие /
по смисълана чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет/.
Предвид
изложеното, жалбата е основателна, оспорената № ЗД/Д-РВ -324/09.12.2022г.
на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на основание чл.27 ал.1 ЗЗДете е
настанено временно малолетното дете И.М.О. в професионално приемно семейство на
Л. С. до приключване на производството по чл.28 от ЗЗДет., като постановена при неправилно приложение на
материалния закон следва да се отмени като незаконосъобразна.
При
този изход на спора разноски се дължат на жалбоподателите на основание чл.143
ал.1 АПК. Съгласно представеният списък с разноски те са в размер на 662 лева,
в които са включени и такси за преписи и комисионни за банково обслужване при
превод на дължими държавни такси, които не са част от действително направените
разноски от жалбоподателя по делото. С оглед на това размерът на дължимите от
ответника разноски следва да се редуцира до направените в съдебни разноски в производството,
които възлизат на 20 лева държавна такса, по 10 лева за всеки един от
жалбоподателите, 600 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат, което е
в минималния размер съобразно чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и 15 лева депозит за
призоваване на свидетел, общо в размер на 630.00/шестстотин и тридесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Й.О.
и М.М.О. Заповед № ЗД/Д-РВ -324/09.12.2022г., издадена от Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"
- Пловдив, с която на основание чл.27 ал.1 ЗЗДет. е
настанено временно малолетната им дете И.М.О. в професионално приемно семейство
на Л. С. до приключване на производството по чл.28 от ЗЗДет..
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“- Пловдив да заплати на В.Й.О.
и М.М.О. сторените от тях разноски в производството
в размер на 630,00 /шестстотин и тридесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: