Р Е Ш Е Н И Е№612/20.9.2019г.
гр.Ямбол........20.09........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На............................шестнадесети...септември........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 259
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр.София, /“АКПЗ“ ЕООД/ против М.П.П. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 500 лв., представляваща неизплатена главница; 87,61 лв. договорна лихва за периода 19.08.2017 г. – 16.04.2018 г.; 236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 55,39 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода 20.08.2018 г. /датата следваща деня на последната погасителна вноска/ - 20.09.2018 г. /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Твърди се, че между ответника и „Вива кредит“ ООД е бил сключен договор за паричен заем, както и че сумата по заема и начислените лихви и разноски не са били върнати от заемателя. Съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 1.12.2016 г. и приложение № *** г. към него, „Вива кредит“ ООД е прехвърлило на ищеца вземането на ответника, поради което кредитор е вече последния.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответника М.П. чрез особеният му представител и предявените искове се оспорват като недоказани и неоснователни. Според ответника липсват доказателства, установяващи надлежно прехвърляне на вземанията; доказателства за уведомяването на длъжника за цесията като това не може да стане в настоящото производство, тъй като той се представлява от особен представител; за начина на формиране на вземането като месечна вноска и неговия размер; договорената неустойка и такса за експресно обслужване са недължими поради нищожност – противоречат на добрите нрави, а разноски за извънсъдебно събиране на вземането са недоказани.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.
Ответникът редовно призован чрез особения си представител поддържа в съдебно заседание възраженията си по писмения отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 28.09.2018 г. от “АКПЗ“ ЕООД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът М.П.П. *** да му заплати сумите 500 лв., представляваща неизплатена главница; 87,61 лв. договорна лихва за периода 19.08.2017 г. – 16.04.2018 г.; 236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 55,39 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода 20.08.2018 г. /датата следваща деня на последната погасителна вноска/ - 20.09.2018 г. /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за паричен заем № *** и договор за цесия от 2.05.2018 г.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за паричен заем „Вивакредит план“ № *** г., по който „Вива Кредит“ ООД като заемодател е предоставило на М.П.П. като заемател паричен заем в размер 500 лв., която сума заемателят се е задължил да върне за 9 месеца, по 9 месечни вноски в размер 91,54 лв. всяка. Посочено е, че сумата по заема е получена от заемателя с подписване на договора, който има сила и на разписка за това. Падежните дати на месечните вноски са посочени, като кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент 40,28 % годишно или 0,11 % на ден, а годишният процент на разходите е 49,44 %. В чл. 2 от договора е посочено, че с подписването му заемателят заявява, че му е предоставен предварително стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия по договора за заем или преддоговорна информация, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние. В договора още е посочено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер 236,25 лв., а съгласно чл.4 от договора дължи еднократна неустойка в същия размер, ако в тридневен срок от усвояване на сумата не предостави на заемодателя обезпечение – поръчител физическо лице, отговарящо на определени условия или банкова гаранция в размер на цялото задължение. В договора липсва уговорка за разноски в размер 245 лв. при изсънсъдебно събиране на вземането. Към договора за паричен заем е приложена тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към договори за паричен заем „Вива експрес“, а не за настоящия, който е договор за паричен заем „Вивакредит план“.
С исковата молба е представен рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 1.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД и ищеца по делото „АКПЗ“ ООД за прехвърляне на вземания на цедента, произхождащи от договори за заем и кредит, които ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор. В тази връзка е представено Приложение № *** г., от което се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на М.П.П. по договор за паричен заем № *** г. в размер общо 1305,11 лв., от които 500 лв. главница и лихви. Представено е потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощно, с което цедента е упълномощил „АКПЗ“ ООД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията, които са цедирни по рамковия договор и Приложение № 1. Данни за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, а към исковата молба ищецът е приложил уведомление до М.П. за извършеното прехвърляне на вземането, което е връчено с преписите от исковата молба.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че на 20.07.2017 г., видно от разходен касов ордер с положени подписи на страните „Вива Кредит" ООД предоставя в брой на М.П.П. сума в размер на 500 лв. Въз основа предоставени от ищеца документи, а именно разчетно - платежни документи, справки и информация, както и договор № *** г., вещото лице е установило, че за периода от предоставяне на заема 20.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба 21.01.2019 г. от ищеца са постъпили две суми с 2 броя приходни касови ордери в общ размер на 5.10 лв., които съставляват уговорените в договора такса за разглеждане на документи в размер на 0.10 лв. + 1% от размера на заема. Вещото лице е установило още, че към 28.09.2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение остатъчното задължение на ответника в полза на ишеца е в общ размер на 1 115,25 лв, по пера, както следва: главница 500 лв. от 20.08.2017 г. - падежна дата на първа погасителна вноска до подаване заявление за издаване заповед за изпълнение; договорна лихва - 87.61 лв. от 20.08.2017г. до подаване заявление за издаване заповед за изпълнение. Размерът на договорената лихва не е посочен изрично като такъв в договор № *** г. или в друг документ, подписан от страните. Изчислената от експертизата договорна лихва е като разлика от месечната погасителна вноска, включваща част от дължимата главница и част от такса за експресно разглеждане, които съставляват общия размер на погасителната вноска. Законната лихва върху дължима и неизплатена главница е 55,14 лв. от 20.08.2017 г. до 20.09.2018 г. Таксата за експресно разглеждане нa документи е 236,25лв. от 20.08.2017 г. до 20.09.2018 г. - договорена между страните да се изплаща разсрочено на равни части за 9 месечния период на погасяване като се включва в размера на всяка погасителна вноска. Неустойката за неизпълнение на задължение е 236,25 лв. на 24.07.2017 г. - възникнало задължение, съгласно неизпълнение на чл.4 (1) и чл. 4(2) от договор № *** г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът П. е сключил договор за паричен заем с „Вива Кредит“ ООД, който договор съдът приема за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Основателни са възраженията на ответника, направени чрез особеният му представител относно действителността на паричния заем – че не е посочено как е формирана месечната вноска. В договора за заем е записано, че месечната погасителна вноска е в размер 91,54 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, а в настоящото производство същата се претендира в размер 87,61 лв. Независимо от уговарянето в договора на месечна погасителна вноска, липсва погасителен план съгласно чл.11 т.11 от ЗПК за начина й на формиране по пера. Представена е само тарифа и то както съдът посочи по-горе за различен вид договори. В тази връзка са без значение изчисленията на вещото лице и неговите съображения за това какво включва месечната погасителна вноска след като липсва погасителен план, с който да се сравни. При това положение съдът приема, че при сключване на договора за заем, заемодателят не е спазил разпоредбата на чл.11 т.11 от ЗПК, което води до недействителност на договора. Следователно е налице хипотезата на чл.23 от ЗПК, а именно, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай ответникът следва да дължи на заемодателя си единствено заетата сума от 500 лв., но не и 87,61 лв. договорна лихва за периода 19.08.2017 г. – 16.04.2018 г.; 236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 55,39 лв. лихва за забава върху непогасената главница.
Клаузата по процесния договор за заем за задължение за неустойка от страна на заемателя съгласно чл.4 ал.2 от договора, съдът намира за нищожна и като противоречаща на добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Както се посочи по-горе в тази клауза на договора страните са договорили неустойка в размер 236,25 лв., дължима разсрочено към всяка погасителна вноска, в случай, че заемателят не изпълни задължението си в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечение: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на конкретни изисквания или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за заетата сума. Така уговореното задължение за неустойка отговаря на критериите за нищожност, определени в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС – неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка в случай, че заемателят не предостави обезпечение за заемателя си в тридневен срок от сключване на договора многократно надвишава неговата печалба по договора – възнаградителната лихва. По този начин съдът счита, че процесната неустойка излиза извън своето предназначение и функции, както и че неизпълнението на вторичното задължение за предоставяне на обезпечение, не води до претърпяване на вреди. При установената нищожност на уговорката за неустойка не е породено задължение за нейното заплащане.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице изискуемо вземане в размер 500 лв., което заемодателят „Вива Кредит“ ООД в качеството си на цедент е продало по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АКПЗ“ ЕООД в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за цесия е и вземането, което банка има към заемателя, т.е. последния след договора за цесия вече е длъжник на цесионера на вземането. Действително няма данни въпреки пълномощното между страните по цесията за това цесионерът, а не цедента да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло то настоящия състав за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Неоснователно е възражението и за това, че уведомлението не може да бъде прието за надлежно връчено в настоящото производство, тъй като на ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.94 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 от ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. В случая, за да се стигне до назначаване на особен представител на ответницата, същата не е намерена нито на постоянния, нито на настоящия адрес, поради което й е залепено уведомление. Посочените норми на ЗГР са създадени в публичен интерес най-вече за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответницата не е изпълнила вменените й от този закон задължения за оповестяване на настоящия си адрес, то същата не следва да се възползва от това свое поведение. При наличието на тази хипотеза законодателят е предвидил защита на ответника чрез института на особения представител, който от своя страна може да извършва широк кръг от процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно. Въз основа на дадените му по ГПК правомощия, особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително и такива за извършена цесия.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен до размера на 500 лв.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска, които в заповедното производство са в размер на 28,38 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 407,03 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Т.Я.К. има вземане, дължимо от М.П.П., ЕГН ********** ***, к-с „*** в размер 500 лв. главница въз основа на Договор за паричен заем № *** и договор за цесия от 2.05.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, като искът по отношение на 87,61 лв. договорна лихва за периода 19.08.2017 г. – 16.04.2018 г.; 236,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236,25 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 55,39 лв. лихва за забава върху непогасената главница като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.П.П. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 28,38 лв.
ОСЪЖДА М.П.П. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 407,03 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: