Р Е Ш Е Н И Е
№ 566/01.11.2018 г., гр.
Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа
докладваното от съдия Ницова адм. дело № 368 по описа за 2018 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от „П*** а*** п***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М***, ул.А*** I №* , офис 6, представлявано от управителя Ц.П.К., срещу решение № 2153-11-35/29.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-11-00416393/ 18.05.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Излага съображения за незаконосъобразност на акта и моли същият да бъде отменен като такъв.
Ответникът, чрез юрк.К. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд Монтана, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на управителя на „П*** а*** п***“ ЕООД срещу разпореждане № РЖ-5-11-00416393/18.05.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и същото е потвърдено. С разпореждането /л. 22/ е постановено внасянето на задължение към ДОО в общ размер на 792,83лева/ главница и лихва/, установено по ревизионен акт /РА/ за начет № РА-5-11-00409734/04.05.2018 г./л.28/.
Със заповед № ЗР-5-11-00409513/03.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ Монтана/л. 33/ и на основание чл. 107 от КСО е възложено извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на „П*** а*** п***“ ЕООД. Проверката е започнала във връзка с писмо № 1130-11-142/11 от 16.04.2018 г. /л.34/.
Не се спори в производството, че с вх.№ Р14-11-000-00-**********/03.11.2017 г. и вх.№ Р14-11-000-00-**********/08.01.2018 г., дружеството е подало в ТП на НОИ Монтана удостоверения /Приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1/ от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е 20171727212 от 30.10.2017 г., за периода от 24.10.2017 г. до 29.11.2017 г./л.37/ и болничен лист № Е 20176077416 от 04.12.2017 г., за периода от 30.11.2017 г. до 29.12.2017 г./л.39/, на П*** Д*** А*** , с което е удостоверило, че „към деня на настъпване на времената нетрудоспособност, лицето е осигурено за съответния риск и осигуряването на лицето не е прекъснато/т.I.1и т.8 на л.37 и л.39/. Въз основа на което на лицето са изплатени обезщетения за временна нетрудоспособност.
С писмо от 16.04.2018 г./л.34/, е поискана проверка на дружеството- осигурител, т.к. при последващ контрол е установено, че съгласно данните на РОЛ А*** е с прекъснато осигуряване от 18.08.2017 г. до 23.10.2017 г. вкл.. На дружеството е изпратени писма за установените нередности от 28.03.2018 г. и от 04.04.2018 г.
/дружеството представи само едно от тях изх.№ Ф-11-999-00-**********/04.04.2018г./л.50/. В преписката се съдържа и отговор на писмото от 28.03.2018 г./л.35 и 36/. Със заповед № ЗР-5-11-00409513/03.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, на основани чл.107 КСО и чл.11, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизоинна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена частична ревизия по разходите на ДОО на дружеството /л.33/. Издадено е задължително предписание № ЗД-1-11-00409725/04.05.2018 г./л.32/, както и ревизионен акт за начет № РА-5-11-00409734/04.05.2018 г., с приложение и анализ към същия/л.28-31/.Срещу ревизионния акт е подадено възражение от управителя на дружеството вх.№ 1054-11-9/08.05.2018 г./л.26-27/, в което не се оспорва факта, „че в подадените декларации – приложение 9 не са отразени данни в т.8 – дата на прекъсване на осигуряването на лицето П*** Д*** А*** , но в същото време в срок е подадена декларация образец 1, в която е отразено, че лицето е в неплатен отпуск..“/втори абзац на л.27/, т.к. цялостен контрол по ДОО е възложен на НОИ, то се твърди неизпълнение от длъжностното лице на контролните функции. Възражението е разгледано и подробно анализирано, посочени са приложимите правни разпоредби, въз основа на което същото е прието за неоснователно - заключение № 1054-11-9#1/18.05.2018 г./л.23-25/. След което е издадено разпореждане № РЖ-5-11-00416393/18.05.2018 г. на ръководител на контрола по разходите по ДОО/л.22/, получено на 22.05.2018 г./ известие за доставка на л.21/. Срещу което е депозирана жалба вх.№ 1012-11-97/04.06.2018 г./л.20/ , в която се сочи, че след писмо от 28.03.2018 г. от НОИ, счетоводно са направени съответните корекции от 05.04.2018 г./виж удостоверения – приложение № 9 на л.38 и 40/, но обезщетението вече е било изплатено и това е по вина на НОИ. Директорът на ТП на НОИ Монтана, разгледал жалбата и се произнесъл с подробно и мотивирано решение № 2153-11-33/29.06.2018 г., с което я приел за неоснователна, същото е предмет на настоящото производство.
В хода на производството от страна на дружеството-жалбоподател допълнително са представени: Удостоверение за декларирани данни изх. № 120191802103425 от 17.10.2018 г., с която са коригирани подадени данни на 13.09.2017 г.; Декларация обр. 1 за периода 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., подадена на 13.09.2017 г. (анулирана); Декларация обр. 1 за същия период – извършена корекция на 20.09.2018 г.; Декларация обр. 1 от 01.10. до 31.10.2017 г., подадена на 14.11.2017 г. (анулирана),; Декларация обр. 1 от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. – корекция от 20.09.2018 г.; Задължителни предписания на НОИ № ЗД-1-11-00409725 от 04.05.2018 г.; Ведомост за м. август 2017 г. и платежен фиш; Ведомост за м. септември 2017 г. и платежен фиш; Ведомост за м. октомври 2017 г. и платежен фиш/л.55-68/.
От правна страна съдът намира следното:
Според чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/, издава разпореждания.
Атакуваното решение е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО, като с него е потвърдено разпореждането № РЖ-5-11-00416393/18.05.2018 г. на ръководител на контрола по разходите по ДОО – компетентна съгл. чл. 110, ал. 3 от КСО и съгласно заповед № 1015-11-76/28.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
Чл. 10, ал. 1 и ал. 2 предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
По смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО в приложимата редакция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От съдържанието на нормата следва, че право на обезщетение имат само осигурените лица, каквито с оглед легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО са физическите лица, които извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, в т.ч. и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 - 3 от КСО /признати за осигурителен стаж, без да са извършвани осигурителни вноски - платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност и за бременност и раждане и неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година/. Следователно, за да се възползва лицето от нормативно предоставеното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, то трябва да покрива упоменатите в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО изисквания.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени доказателствата се установява, че в случая по отношение на П*** Д*** А*** не е осъществен фактическият състав на правната норма, тъй като към 24.10.2017 г. - началната дата на отразения период в първия болничен лист, той не е имал качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО. Това е така, тъй като до тази дата А*** е ползвал повече от 30 дни неплатен отпуск, видно от приложени по делото молба и заповед на л.36/макар да е грешно записано разрешен платен, но по чл.160, ал.3 КТ/, поради което и неговото осигуряване е било прекъснато. Тези дни на неплатен отпуск се потвърждават и от другите доказателства по преписката: от подадените от дружеството данни за А*** към регистъра за осигурени лица, от писмото от ТП на НОИ Монтана, както и от фишовете за заплати/л.55-68/. От всички посочени документи се установява общият брой на неплатен отпуск на А*** за периода от 18.08.2017 г. до 23.10.2017 г. вкл., възлизащ на над 30 работни дни. По тези факти не се спори в производството, като дружеството на 05.04.2018 г. е депозирало и корегирани удостоверение /Приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1/ от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е 20171727212 от 30.10.2017 г., за периода от 24.10.2017 г. до 29.11.2017 г./л.38/ и болничен лист № Е 20176077416 от 04.12.2017 г., за периода от 30.11.2017 г. до 29.12.2017 г./л.40/, на П*** Д*** А*** , с което е удостоверило, че „към деня на настъпване на времената нетрудоспособност, лицето не е осигурено за съответния риск и осигуряването на лицето е прекъснато от 18.08.2017 г./т.I.1и т.8 на л.38 и л.40/.
Следователно, няма спор, че осигуряването на А*** е било прекъснато и на същия неправомерно е било изплатено обезщетение за временна неработоспособност по представените болнични листове. Спорът е дали това е поради неправилно подадени от работодателя „П*** ауто плюс“ удостоверения/ приложение № 9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО/ л.37 и 39/ в които декларирал, че А*** е осигурен за съответния риск, въз основа на което му е изплатено обезщетение за временна неработоспособност или това се дължи на неправилната преценката за материално правните предпоставки от длъжностно лице на НОИ, както се твърди в жалбата.
Съгл.
чл. 3
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване /НПОПДОО/ парични обезщетения се изплащат въз основа на
болничен лист, към който съгл. чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО осигурителите
представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни
относно правото на парично обезщетение „ За всеки болничен лист
осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в
НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на
парично обезщетение…“ Чл.
39, ал. 1 от същата Наредба предвижда, че паричните обезщетения се изплащат
от ТП на НОИ на правоимащите лица – осигурените лица, самоосигуряващите се лица
и лицата по чл.
4, ал. 9 КСО, по лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки
съгласно данните от документите по чл. 14, ал. 1 /удостоверенията съгласно
приложения № 9, 10 и 11/ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на
данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по
образец съгласно приложения № 9 – 11. Поради неправилното удостоверяване на
осигурителния стаж във всички приложения № 9 към болничните листове на А*** ,
на същия неправомерно е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, с
което на ДОО е причинена щета, което очевидно е от страна на осигурителя - жалбоподател,
което съгл. чл.
110, ал. 1, т.1 от КСО е предпоставка за издаване на РА. Следователно са
налице неправилно извършени осигурителни разходи при определяне и изплащане на
осигурителното обезпечение. Настъпилите за държавното обществено осигуряване
вреди са в пряка причинна връзка с неизпълнено от „П*** ауто плюс“ЕООД
задължение да подаде точни данни дали лицето е осигурено за съответния риск в
приложение № 9.
Представените с възражението документи от страна на дружеството, с които на практика се цели да се докаже, че от страна на дружеството не са целили неправилното деклариране относно броя на дните, използвани за неплатен отпуск и съответно правото на обезщетение, не водят до различни изводи. Съдът счита, че неоснователно е твърдението, че дружеството е изпълнило добросъвестно своите задължения и само по вина на контролните органи на НОИ неправомерно е изплатено обезщетение на А*** за временна нетрудоспособност по два болнични листа от 24.10.2017 г. до 29.12.2017 г. Представените документи не могат да опровергаят констатациите в съставения РА за начет, като същите противоречат на изрично декларираните от дружеството – осигурител данни в удостоверения - приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1/ от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, подадени съответно на 03.11.2017 г. и на 08.01.2018 г./л.37 и 39/, впоследствие корегирани на 05.04.2018 г./л.38 и 40/.
При така установените обстоятелство, които като обсъди всички писмени доказателства в съвкупност и логическа връзка, макар впоследствие осигурителят да е корегирал декларираните данни, същото е сторено едва след като контролните органи на НОИ са установили несъответствие, т.е. след извършена служебна проверка. Поради което съдът не ги кредитира като навреме депозирани, същите са с цел да установяват благоприятни за дружеството – осигурител факти, но същите не оборват констатациите на контролните органи на НОИ. Съдът намира, че осигурителят с подаване на удостоверения /Приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1/ от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е 20171727212 от 30.10.2017 г., за периода от 24.10.2017 г. до 29.11.2017 г./л.37/ и болничен лист № Е 20176077416 от 04.12.2017 г., за периода от 30.11.2017 г. до 29.12.2017 г./л.39/, на П*** Д*** А*** , с което е удостоверило, че „към деня на настъпване на времената нетрудоспособност, лицето е осигурено за съответния риск и осигуряването на лицето не е прекъснато/т.I.1и т.8 на л.37 и л.39/, недобросъвестно е декларирал данни, по уредено от нормативен акт задължение, поради което не може да бъде споделено изложеното в жалбата становище, че няма вина за нанесената щета на ДОО, т.к. като „е налице неизпълнение на контролните функции от страна на НОИ“. Настоящият състав не споделя това становище, т.к. никой не следва да полза права от свое неправомерно поведение.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се осъди жалбоподателя да му заплати такова на основание чл. 143, ал.3 от АПК съгласно чл. 24 от Наредба, приета с ПМС № 4/06.01.2016 г. във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК за определяне на минималните размети на адвокатските възнаграждения, в размер на 100 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „П*** ауто плюс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.А*** I №* , офис 6, представлявано от управителя Ц.П.К., срещу решение № 2153-11-35/29.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-11-00416393/ 18.05.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
ОСЪЖДА „П*** ауто плюс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.А*** I №* , офис 6, представлявано от управителя Ц.П.К.,*** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с препис от същото.
Административен съдия: