Решение по дело №142/2020 на Административен съд - Видин

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Щит“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“ бл. 5, вх.А, ап.7, представлявано от управителя Е.М.К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10758 от 13.03.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – ловно-рибарски магазин, находящ се в гр.Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ №111, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед, от една страна предвид липсата на мотиви относно определяне размера на срока, за който е наложена мярката – нарушение на чл.59, ал., т.4 от АПК, а от друга страна че с наложената ПАМ не се постигат целите по чл.22 от ЗАНН. Сочи, че не е налице съразмерност на ПАМ и целта, за която се налага. Претендира разноски.

Иска се от Съда да постанови решение, с което отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

Ответната страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага съображения за правилност и законосъобразност на наложената ПАМ.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява, че при извършената на 09.03.2020г. в 16,00 ч. проверка на търговския обект – ловно-рибарски магазин, стопанисван от дружеството-жалбоподател и находящ се в гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 111, е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. кутия чашки за въздушна пушка на стойност 10,00 лева, платени в брой, е констатирано, че за покупката не е издаден фискален бон или ръчна касова бележка от кочан. Установено е че в обекта има работещо фискално устройство, изваден КЛЕН от него за периода от 09.03.20 год. до 00.00 часа до 09.03.20 год. до 23.59 часа, то която е видно, че последния издаден бон е от 15.40 часа за сумата от 27.50 лева. Касовата наличност е в размер на 27.50 установено от междинен касов отчет от ФУ. При опис на паричните средства в касата е установена такава в размер на 60.50 лева. Т.е. установена е положителна разлика в размер на 33.00 лв.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.

Предвид констатираното на 13.03.2020г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10758/13.03.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ - ловно-рибарски магазин, стопанисван от дружеството-жалбоподател и находящ се в гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 111, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Със заповедта е разпоредено и предварително изпълнение на наложената ПАМ, което, при служебна справка в деловодната система на Административен съд-Видин, е установено, че с Определение № 225-РЗ от 05.06.2020г., постановено по ч.адм.д.№ 127/2020г. по описа на съда е отменено.

При така изложената фактическа обстановка, която се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства, Съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

Не се споделя довода на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол с проверка сер. АА № 0021892/09.03.2020 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.

При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14 дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че "Щит" ЕООД е бил задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такъв на 09.03.2020 г. за заплатена един брой контролна покупка, безспорно е основание за налагане на ПАМ.

Направено е и възражение относно разпореденото отстраняване на стоките от обекта съгласно  чл. 187, ал. 2 от ЗДДС. Съдът счита същото за неоснователно и недоказано. Видно от процесната заповед, административният орган е указал наличните стоки в обекта да се отстранят от лицето в срок до датата на запечатване. В съответствие с нормата на  чл. 187, ал. 2 от ЗДДС е указано, че ако отстраняването е свързано със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди оставянето на стоките в обекта. В случая няма данни да е направено такова искане от страна на дружеството, нито са посочени конкретни данни относно твърдението за значителни затруднения и разходи, което води до извод, че отстраняването не е свързано със значителни разходи и трудности. Още повече, че след като е спряно предварителното изпълнение на ПАМ, то за жалбоподателя все още съществува възможност да поиска да е пазач на стоката.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ЦУ на НАП да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от НЗПрП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Щит“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“ бл. 5, вх.А, ап.7, представлявано от управителя Е.М.К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10758 от 13.03.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – ловно-рибарски магазин, находящ се в гр.Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ №111, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА "Щит", ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“ бл. 5, вх.А, ап.7, представлявано от управителя Е.М.К. да заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева, за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: