Определение по дело №1331/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 125
Дата: 17 май 2021 г.
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530201331
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
гр. Стара Загора , 17.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Частно наказателно дело №
20215530201331 по описа за 2021 година
Съдът, като обсъди становището на страните и събраният на досъдебното
производство доказателствени материал след тайно съвещание приема за установено
следното:
Обвиняемият В. е привлечен към наказателна отговорност за извършените
престъпления по чл.270, ал.2 вр. ал.1 НК, чл.131, ал.2, т.4 във вр. чл.130, ал.1 НК и чл.354а,
ал.3, т.1 НК, тоест за умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода.
Обвинението не е голословно, а е подкрепено с доказателства, установени с
доказателствени средства – показанията на свидетелите Ж.С, Д.Г, Д.Д, Т.С
съдебномедицинска експертиза на живо лице №13/2021 година, протокол за извършена
експертиза №Х-97/01.02.2021 година, протокол за извършена експертиза №Х-96/01.02.2021
година, протокол за извършена експертиза №Х-98/01.02.2021 година, протокол за
претърсване и изземване, протокол за претърсване и изземване, протокол за претърсване и
изземване, протокол за обиск и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие,
декларация СИС, справка за съдимост, справка за съдимост, 2 броя формуляри за изготвяне
на длъжностна характеристика, заповед №349з-3128/13.11.2020 година на Директора на
ОДМВР град Стара Загора, акт за встъпване в длъжност, заповед №349з-3122/13.11.2020
година на Директора на ОДМВР град Стара Загора, акт за встъпване в длъжност, заповед
№349з-3118/13.11.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора, акт за встъпване
в длъжност, фотоалбум.
Липсват доказателства, които да изключват възможността обвиняемия В. да е
извършител на престъплението в което е обвинен. На този етап от ДП цитираните
доказателства са достатъчни да удовлетворят изискването на законодателя за обосновано
предположение за извършените престъпления и няма изискване за пълна доказаност на
1
обвинението.
Престъпленията за които е привлечен към наказателна отговорност са с
изключително висока степен на обществена опасност. Свързани са с държане на наркотични
вещества и с причиняване на телесно увреждане на полицейски орган, които престъпления
от една страна застрашават живота и здравето на подрастващите, а от друга сигурността на
полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения.
За обвиняемия В. може да се направи извод, че е деец с висока степен на обществена
опасност – същия е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ
характер, налагано му е наказание лишаване от свобода, а част от осъжданията са за същото
престъпление в което е обвинен /чл.354а НК/.
Всички тези изводи за обществената опасност на деянието и дееца дават основание
на съда да приеме, че съществува реална опасност дееца да извърши друго престъпление
или да попречи за разкриване на обективната истина, да се укрие. В подкрепа на този извод
са най-вече преходните осъждания, които са многобройни, между които и за друго
престъпление свързано с държане на наркотични вещества.
Обстоятелството, че досъдебното производство е пред завършване само по себе си не
е достатъчно основание да бъде променена МН. Същата обезпечава целите на чл.57 НПК не
само на досъдебното производство, но и в съдебна фаза.
В обобщение, съдът приема че към настоящия момент съществува обосновано
предположение, че обвиняемия В. е извършител на престъплението в което е обвинен,
съществува реална опасност да извърши други престъпления, дееца е с висока степен на
обществена опасност, поради което целите на чл.57 НПК налагат МН „Задържане под
стража” да не бъде променена.
От вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража” /03.02.2021 година/,
до настоящият момент са изминали около три месеца, който срок попада в рамките
определен от чл.62, ал.7 във вр. чл.63, ал.4 НПК. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, характера на деянието и извършените до момента процесуално следствени
действия съдът приема, че наказателното производство се развива в разумен срок по
смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС.
Доказателства за влошено здравословно състояние в ДП към настоящия момент не са
приложени. Здравословното състояние, обаче само по себе си не може да бъде единствено
основание, което да даде повод да се игнорират посочените по-горе обстоятелства и
направени изводи, и да се обоснове вземане на по-лека МН.
Следователно няма основания които налагат изменение на МН, което прави молбата
неоснователна, а така определената МН и към настоящия момент е в съответствие с целите
на чл.57 НПК.
2
Водим от горното и на основание чл.65, ал.4 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обвиняемия по досъдебно производство №8245 зм
76/2021 година на Второ Районно управление град Стара Загора на обвиняемия В. А. В.,
ЕГН ********** за изменение на МН „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека.

Определението подлежи на обжалване в три дневен срок от днес пред Окръжен съд –
Стара Загора.

Жалбата или протеста не спират изпълнението.

При обжалване или протестиране на определението насрочва съдебно заседание пред
Окръжен съд – Стара Загора за 26.05.2021 от 10.00 часа. /датата е съобразена с графика на
адвокат Н./.

Препис от определението да се изпрати на ОЗ „Изпълнение на наказанията” – Стара
Загора и Районна прокуратура – Стара Загора за сведение и изпълнение.

СЛЕД съвещание съдът обяви определението си в присъствието на страните.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Съдът, като обсъди становището на страните и събраният на досъдебното
производство доказателствени материал след тайно съвещание приема за установено
следното:
Обвиняемият В. е привлечен към наказателна отговорност за извършените
престъпления по чл.270, ал.2 вр. ал.1 НК, чл.131, ал.2, т.4 във вр. чл.130, ал.1 НК и чл.354а,
ал.3, т.1 НК, тоест за умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода.
Обвинението не е голословно, а е подкрепено с доказателства, установени с
доказателствени средства – показанията на свидетелите Ж.С, Д.Г, Д.Д, Т.С,
съдебномедицинска експертиза на живо лице №13/2021 година, протокол за извършена
експертиза №Х-97/01.02.2021 година, протокол за извършена експертиза №Х-96/01.02.2021
година, протокол за извършена експертиза №Х-98/01.02.2021 година, протокол за
претърсване и изземване, протокол за претърсване и изземване, протокол за претърсване и
изземване, протокол за обиск и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие,
декларация СИС, справка за съдимост, справка за съдимост, 2 броя формуляри за изготвяне
на длъжностна характеристика, заповед №349з-3128/13.11.2020 година на Директора на
ОДМВР град Стара Загора, акт за встъпване в длъжност, заповед №349з-3122/13.11.2020
година на Директора на ОДМВР град Стара Загора, акт за встъпване в длъжност, заповед
№349з-3118/13.11.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора, акт за встъпване
в длъжност, фотоалбум.
Липсват доказателства, които да изключват възможността обвиняемия В. да е
извършител на престъплението в което е обвинен. На този етап от ДП цитираните
доказателства са достатъчни да удовлетворят изискването на законодателя за обосновано
предположение за извършените престъпления и няма изискване за пълна доказаност на
обвинението.
Престъпленията за които е привлечен към наказателна отговорност са с
изключително висока степен на обществена опасност. Свързани са с държане на наркотични
вещества и с причиняване на телесно увреждане на полицейски орган, които престъпления
от една страна застрашават живота и здравето на подрастващите, а от друга сигурността на
полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения.
За обвиняемия В. може да се направи извод, че е деец с висока степен на обществена
опасност – същия е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ
характер, налагано му е наказание лишаване от свобода, а част от осъжданията са за същото
престъпление в което е обвинен /чл.354а НК/.
Всички тези изводи за обществената опасност на деянието и дееца дават основание
на съда да приеме, че съществува реална опасност дееца да извърши друго престъпление
или да попречи за разкриване на обективната истина, да се укрие. В подкрепа на този извод
са най-вече преходните осъждания, които са многобройни, между които и за друго
престъпление свързано с държане на наркотични вещества.
Обстоятелството, че досъдебното производство е пред завършване само по себе си не
е достатъчно основание да бъде променена МН. Същата обезпечава целите на чл.57 НПК не
само на досъдебното производство, но и в съдебна фаза.
В обобщение, съдът приема че към настоящия момент съществува обосновано
предположение, че обвиняемия В. е извършител на престъплението в което е обвинен,
съществува реална опасност да извърши други престъпления, дееца е с висока степен на
1
обществена опасност, поради което целите на чл.57 НПК налагат МН „Задържане под
стража” да не бъде променена.
От вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража” /03.02.2021 година/,
до настоящият момент са изминали около три месеца, който срок попада в рамките
определен от чл.62, ал.7 във вр. чл.63, ал.4 НПК. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, характера на деянието и извършените до момента процесуално следствени
действия съдът приема, че наказателното производство се развива в разумен срок по
смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС.
Доказателства за влошено здравословно състояние в ДП към настоящия момент не са
приложени. Здравословното състояние, обаче само по себе си не може да бъде единствено
основание, което да даде повод да се игнорират посочените по-горе обстоятелства и
направени изводи, и да се обоснове вземане на по-лека МН.
Следователно няма основания които налагат изменение на МН, което прави молбата
неоснователна, а така определената МН и към настоящия момент е в съответствие с целите
на чл.57 НПК.
Водим от горното и на основание чл.65, ал.4 от НПК съдът
2