РЕШЕНИЕ
№…
02. 11. 2018 г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №123 по описа за 2017 год.
ИСК с правно основание чл.647, ал.1,
т.3 от ТЗ с цена на иска 252 913, 50 лева.
ИСК с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ с цена на иска 252 913, 50 лева.
ИСК
с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 252 913, 50 лева.
Ищецът Л.С.К. в качеството му на синдик на „***“ЕООД (н) твърди, че по отношение на ответника „*****“ЕООД е открито производство по несъстоятелност и по реда на чл.710 от ТЗ е обявен в несъстоятелност, като синдикът Л.С.К. е назначен от съда по несъстоятелността с определение № 828/ 20.10.2017 г., считано от 25.10.2017 г. Твърди се, че длъжник по редица изпълнителни дела при ЧСИ – М. Б. е „******“ЕООД, взискател е „*****“АД и е пристъпил към събиране на вземанията си като принудителните действия са насочени и към имуществото на „*****“ЕООД.Ищецът твърди, че част от имуществото в масата на несъстоятелността на „*****“ЕООД е обременено с договорни ипотеки в полза на банката.Твърди се, че след откриване на производството по несъстоятелност на несъстоятелния длъжник „*****“ЕООД ЧСИ М. Б. не е прекратил изпълнителните производства, а е изнесъл на публична продан имотите от масата на несъстоятелността на ответника „*****“ЕООД. Ищецът твърди, че действията по принудително изпълнение от ЧСИ са извършени след началната дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г., като по този начин са увредени интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност. Твърди се, че на основание проведена публична продан в периода от 16.12.2016 г. до 16.01.2017 г. по изп.д. № *** по описа на ЧСИ М. Б. са изготвени постановления за възлагане на 18.01.2017 г. в полза на „*****“АД за недвижими имоти собственост на първия ответника, представляващи Поземлен имот с идентификатор ***, неурегулиран поземлен имот с пл.№ ***, Поземлен имот с идентификатор ***, имот ХVІІІ-1021 в кв.21ОБ с площ от 498 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, имот ХVІІІ- 1*** в кв.21ОБ с площ от 1937 кв.м.
Ищецът твърди, че са увредени интересите на кредиторите, тъй като с постановлението за възлагане е удовлетворен ипотекарен кредитор и това имущество не може да бъде използвано за осребряване и удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Ищецът твърди, че имотът е продаден на стойност, при която значително даденото значително надхвърля по стойност полученото имущество.Твърди , че освен условията на чл.647, ал.1, от.3 от ТЗ , при условията на евентуалност са налице и предпоставките на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ.Отправено е искане съдът да постанови решение, с което по отношение на ответниците да се признае за установеа недействителността на извършената публична продан, изразена в постановление за възлагане от 01.02.2017 г. от ЧСИ М. Б. за процесния имот при условията на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и при ускловията на евентуалност по реда на чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ.Отправено е искане по реда на чл.648 от ТЗ при уважаване на предявения първоначален иск, да бъде върнат процесният имот в масата на несъстоятелността на „*****“ЕООД ( в несъстоятелност).
Ответникът „*****“ ЕООД ( в несъстоятелност) не е изразил становище по предявените искове.
Ответникът „*****“ ЕАД е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлен, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Между страните не се спори, че по отношение на ответника „*****“ЕООД е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, като съдът по несъстоятелността с влязло в сила определение е разрешил да бъдат продължени действията на ЧСИ по изпълнителните производства, в които е включено процесното изпълнително производство, по което са издадени спорните постановления за възлагане.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №***, том І, рег.№ ***, дело № 019/ 2007 г. на нотариус С.М. с рег.№*** на НК, от които е видно, че в полза на „*****“ЕАД е учредена договорна ипотека върху процесния имот пл. №*** в кадастрален лист № *** по плана на гр.С. за задължения по договори за кредит на „******“ЕООД към ответника „*****“ЕАД.
От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №***, том ІІІ, рег.№ ***, дело № 495/ 2005 г. на нотариус С.М. с рег.№*** на НК, е видно, че в полза на „*****“ЕАД е учредена договорна ипотека върху процесния имот УПИ № ХІІІ – 1021, 1*** в кв. № ***, местност „***“ по плана на гр.С. за задължения по договори за кредит на „******“ЕООД към ответника „*****“ЕАД.
Видно от представения Договор за покупко- продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г., с нот. заверка на подписите № ***/ 16.04.2014 г. и нотариална заверка на подписите на приложението към договора рег.№ 6945/ 16.04.2014 г. на нотариус И.Д. с рег.№ *** на НК „*****“ЕООД е придобило правото на собственост върху търговското предприятие на „***“ЕООД, в което е включено правото на собственост върху процесния имот. Договорът е вписан в имотния регистър № ***, том ІІІ, акт 44 от 16.04.2014 г. на Агенцията по вписванията.
По делото е представено уведомление за възлагане на недвижим имот по изп.д. №*** по описа на ЧСИ М. Б. с рег. №*** на КЧСИ изх. № 08125 и № 08111 от 18.01.2017 г., от които е видно, че за имоти пл. № *** по плана на гр.С., административен район „***“, имот № ХVІІІ – 1021, 1*** по плана на гр.С., местност ж.к.“***“ са издадени постановления за възлагане в полза на купувача „*****“ЕАД.
Постановлението за възлагане на имот пл. № *** по плана на гр.С. е обжалвано през СГС, като с решение № 5592/ 27. 07. 2017 г. по ч. гр.д.№ 8563/ 2017 г. по описа на същия съд жалбата е оставена без уважение, като решението е окончателно и е влязло в сила на 27. 07. 2017 г.
Следователно, към момента на постановяване на настоящото решение са налице влезли в сила постановления за процесните имоти пл. № *** по плана на гр.С., административен район „***“, имот № ХVІІІ – 1021, 1*** по плана на гр.С., местност ж.к.“***“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От доказателствата по делото става ясно, че предмет на предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ е сделка, която е извършена в определени от закона срокове и условия.
В хода на съдебното дирене ищецът е заявил, че поддържа иска с правно основание чл. 646, ал. 1 , т. 3 ТЗ, и не поддържа предявеният иск с правно основание чл.647, ал.1 т.3 ТЗ, като не е оттеглил иска си, тъй като не притежава правомощия за това с оглед разпоредбата на чл. 621а, ал. 3, т. 3 ТЗ.
С оглед на това, че не е налице оттегляне на предявения иск с правно основание чл. 647 , ал. 1 , т.3 ТЗ, то съдът счита, че следва да се произнесе по него по същество.
В случая са налице издадени постановления за възлагане от ЧСИ в рамките на изпълнително производство след извършена публична продан върху имоти собственост на ответника „Т*****“ЕООД, които са били ипотекирани в полза на „*****“ЕАД за задължения на третото лице „******“ ЕООД. Възлагателните постановления са влезли в сила.
Съдът счита, че главният иск е неоснователен и съответно е неоснователен и евентуално предявеният иск, тъй като и двата иска имат за предмет сделка, каквато не е постановлението за възлагане. По тези причини съдът счита, че спрямо постановленията за възлагане са неприложими разпоредбите на чл.646 и чл.647 ТЗ и по тази причина предявеният иск и евентуално предявеният иск се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съдът приема, че ако имуществото не беше продадено, би била налице хипотезата на чл.717н ТЗ, когато банката – кредитор като ипотекарен кредитор би получила сумата от осребряването на имота от синдика в производството по несъстоятелност. В случая това осребряване е извършено в изпълнителното производство, като е придобит недвижим имот, собственост на несъстоятелния длъжник, след учредяване на договорната ипотека за задължения на трето лице.
Съдът счита, че след като предмет на исковете по чл. 647, ал. 1 , т. 3 и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ е действителността на възлагателните постановления, то исковете се явяват неоснователни, тъй като тези постановления не представляват правна сделка или действие по смисъла на цитираните разпоредби и съобразно общите правила за правните сделки.
В този смисъл е и Решение № 153 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1317/ 2013 г., ІІ г.о., ГК съгласно което публичната продан се ползва със стабилитет и иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени в закона – чл.496, ал.3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажба на чужд недвижим имот – действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл.496, ал.2, изр.2 ГПК. В случая не е налице продажба на чужд имот, тъй като имотът, изнесен на публична продан, е собственост на „*****“ЕООД и е служил за обезпечение на чужд дълг спрямо банката – кредитор. Аналогично становище е изложено и в Решение № 134/ 20.04.2015 г. по т.д. № 160/ 2015 г. по описа на ПАС, съгласно което публичната продан няма характера на сделка, не е договор за продажба, а едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител. Последният действа не като равнопоставен на купувача участник в гражданския оборот, а като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника.
В писмената си защита ищецът е развил доводи относно приложимостта на разпоредбите на чл. 646 и чл. 647 ТЗ спрямо възлагателното постановление. Процесуалният представител твърди в контекста на разпоредбата на чл. 638 ТЗ, че законът не е фетиш и неговата буква не е идол изискващ безпрекословно подчинение. Твърди се, че законът има практически цели и правнополитически основания и са налице езикови ограничения, поради което съществуват понятия като „разширително „ и „корективно“ тълкуване. Изразени са доводи, че цитираното по- горе решение на ВКС е неприложимо за настоящия случай, тъй като не се разглежда съотношението между ГПК и специалните правила на търговската несъстоятелност.
Съдът счита изразените доводи на процесуалния представител на ищеца за неоснователни и непочиващи на основните принципи на българското законодателство. Законът като общо понятие изисква да бъде прилаган и изпълняван от гражданите на съответната държава и от съответните адресати в зависимост от приложното му поле. Той безспорно притежава практическо значение и цели, тъй като чрез него се санкционират определени обществени отношения, но това не означава, че би могло законът да бъде тълкуван дотолкова, че да бъдат променени не само конкретни разпоредби, но целите и принципите, които са въведени в него. В случая Търговският закон предвижда възможност определен кръг от лица, които са изрично посочени в разпоредбите на чл. 646 и чл.647 ТЗ да предявят отменителни искове по отношение на определен вид действия и сделки, които са извършени от несъстоятелния длъжник и трети лица и резултатът от това е намаляване на масата на несъстоятелността, чрез което се накърняват интересите на участниците в производството по несъстоятелност – кредитори, длъжник. Законът в императивен смисъл е посочил, че предмет на атакуване по тези искове са определени изрично посочени правни действия и сделки, извършени при определени конкретно посочени в закона условия ( чл. 646 и чл. 647 ТЗ). В този случай не би могло да се приложи т.нар. „разширително“ тълкуване, тъй като законът посочва определени параметри не само като изискване за основателност на иска, но и за неговата допустимост. Режимът на правните сделки е посочен в ЗЗД основно и е допълнен по отношение на специфичните търговски сделки в ТЗ. В уредбата на тези два нормативни акта възлагателното постановление не е определено като правна сделка и се издава в отделно производство по ГПК и съответно при осребряването на недвижими имоти при проданите по чл.717 и сл. и чл. 717 и сл. ТЗ.
Тъй като в случая възлагателното постановление е издадено в индивидуално принудително изпълнение, то за защита срещу постановлението е приложима нормата на чл.496, ал.3 ГПК – обжалване на постановлението и оспорване действителността на продажбата по исков ред при нарушаване на чл. 490 ГПК (участие на лица, които нямат право да наддават) и при невнасяне на цената. Законодателят не е предвидил друга възможност (освен в нормата на чл. 496, ал. 3, изр.1, предл. 2 ГПК) за атакуване на възлагателното постановление .
Съдът счита, че са неоснователни и доводите по отношение на цитираното по- горе решение на ВКС, тъй като в случая не би следвало да се търси съотношение между нормите на ГПК и ТЗ с оглед на това, че възлагателното постановление е издадено по реда на ГПК в изпълнително производство и не би могло да се търси приложимост на нормите на ТЗ, които са относими само при осребряване в производството по несъстоятелност. Съдът счита, че изразените съображения на ищцовата страна би могло да се разгледат като препоръки за законодателни промени , но не би могло да бъдат съобразени в настоящия случай, тъй като разпоредбите на чл. 647 и чл. 646 ТЗ не предвиждат правна възможност по този ред да се атакува влязло в сила възлагателно постановление, издадено по реда на ГПК.
След като главният иск с правно основание чл. 647, ал. 1 , т. 3 ТЗ следва да бъде отхвърлен по изложените съображения, съдът счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и евентуално предявеният иск по чл. 646, ал.1, т. 3 ТЗ, който също има за предмет искане за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на същите възлагателни постановления, които действително са издадени след началната дата на неплатежо-способността 31. 12. 2014 г. Съдът счита, че в случая следва да бъдат изложени аналогични мотиви като тези за главния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като отново се иска нищожност на същото възлагателно постановление. След като възлагателното постановление не представлява правна сделка или правно действие , то нормата на чл. 646 ТЗ е неприложима спрямо него и на това основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен и евентуално предявеният иск.
Съдът счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявеният на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск за връщане на имотите предмет на процесните постановления за възлагане в масата на несъстоятелността с оглед отхвърлянето на исковете за прогласяване недействителност на процесните възлагателни постановления.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ вр. чл. 71, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 2 ГПК и чл. 621 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на П.ския окръжен съд държавна такса за предявяване на иска в размер на 7587, 39 лева, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
Съдът не присъжда деловодни разноски в полза на ответната страна с оглед липса на представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ иск
от синдика на „*****“ЕООД (в
несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** срещу „*****“ЕООД ( в несъстоятелност) с ЕИК*****, гр.П., ж.к.“***“
№***, представлявано от управителя Т.М.И.
и срещу „*****“ ЕАД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.С. ***, район ***, ***, бул.“***“№*** за обявяване
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „*****“ЕООД
( в несъстоятелност) с ЕИК***** на Постановление за възлагане на недвижимо
имущество от 18.01.2017 г. на ЧСИ М. Б. с рег.№*** на КЧСИ по изп.д.№
***, с което на „*****“ ЕАД с ЕИК*** е възложен следния недвижим имот:
Незастроен УПИ №ХVІІІ – 1021, 1***, в квартал № ***, местност ж.к.“***“ по
плана на гр.С. с площ от 2608 кв.м. И Постановление за възлагане на
недвижимо имущество от 18.01.2017 г. на ЧСИ М. Б. с рег.№*** на КЧСИ по изп.д.№***,
с което на „*****“ ЕАД с ЕИК*** е възложен следния недвижим имот:НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № ***, попадащ в кадастрален лист № *** по плана на гр.С.,
административен район „***“, пл. район „***“, целият с графична площ от 1387
кв.м. и с площ по доказателствен акт от 1322 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения на
основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ иск от
синдика на „*****“ЕООД (в несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** срещу
„*****“ЕООД ( в несъстоятелност) с ЕИК*****,
гр.П., ж.к.“***“ №***, представлявано от управителя Т.М.И. и срещу
„*****“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С. ***,
район ***, ***, бул.“***“№*** за обявяване за нищожно по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „*****“ЕООД ( в несъстоятелност) с ЕИК*****
на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 18.01.2017 г. на ЧСИ
М. Б. с рег.№*** на КЧСИ по изп.д.№ ***, с което на „*****“ ЕАД
с ЕИК*** е възложен следния недвижим имот: Незастроен УПИ №ХVІІІ – 1021, 1***,
в квартал № ***, местност ж.к.“***“ по плана на гр.С. с площ от 2608 кв.м. И Постановление
за възлагане на недвижимо имущество от 18.01.2017 г. на ЧСИ М. Б. с рег.№*** на
КЧСИ по изп.д.№***, с което на „*****“ ЕАД с ЕИК*** е възложен следния
недвижим имот:НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № ***, попадащ в кадастрален
лист № *** по плана на гр.С., административен район „***“, пл. район „***“,
целият с графична площ от 1387 кв.м. и с площ по доказателствен акт от 1322
кв.м., издадено след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност – Решение № 93 от 27.07.2016 г. по т.д.№ 105/ 2016 г. по описа
на П.ския окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД иск от синдика на „*****“ЕООД (в несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** и срещу „*****“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С. ***, район ***, ***, бул.“***“№*** за връщане в масата на несъстоятелността на следните недвижими имоти: Незастроен УПИ №ХVІІІ – 1021, 1***, в квартал № ***, местност ж.к.“***“ по плана на гр.С. с площ от 2608 кв.м.; НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № ***, попадащ в кадастрален лист № *** по плана на гр.С., административен район „***“, пл. район „***“, целият с графична площ от 1387 кв.м. и с площ по доказателствен акт от 1322 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 649 , ал. 6 ТЗ вр.
чл. 621 ТЗ вр. чл. 71, ал. 2 и чл. 72, ал.2 ГПК синдидика на „*****“ЕООД (в
несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** да заплати по сметка на П.ския окръжен
съд държавна такса за предявяване на иска 7587, 39 лева, които да се съберат от
масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :