РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500418 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от Н. Ц. Ц., ищец пред СГС, срещу
решение № 6627 от 03.12.2024г. по гр.д.№ 6733 по описа за 2023 г. на СГС,
ГО, I-18-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от него, иск по чл.432 КЗ.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на така постановеното от първоинстанционния съд,
решение. Сочи се на допуснати процесуални нарушения при допускането,
събирането и обсъждането на доказателствата, вкл. тези, съдържащи се в
приетата по делото преписка по досъдебното производство. Счита, че
първоинстанционния съд е възприел неправилно механизма на ПТ като бил
игнорирал заключението на комплексната видео-автотехническа експертиза
/КВАТЕ/, както и показанията на вещите лица, дадени в о.с.з. на 14.11.2024 г.,
касаещи предотвратимостта на ПТП от страна на водача на товарния
1
автомобил /автовлак, както и показанията на самия водач на товарния
автомобил, дадени в о.с.з на 16.05.2024 г., който при разпита си заявявал, че е
видял движещата се каруца с кон, когато се намирал на ж.п.прелеза, но поради
обстоятелството, че прозорците му били „бели“, поради което имал и
намалена видимост и не обърнал нужното внимание, респ. не предприел
изискуемите се по закон действия /чл.20, ал.2 от ЗДвП/ по предотвратяване на
ПТП. Сочи, че от изготвената КВАТЕ /втора допълнена/ по безспорен начин
било установено, че удара е бил предотвратим за водача на товарния
автомобил /автовлак, ако същият е започнал аварийно спиране още от
момента, в който била възникнала неограничена видимост към каруцата /на
28,20 метра преди мястото на удара/, която каруца вече била потенциална
опасност /.12 от експертизата/. Заключението по допуснатата КВАТЕ, касаещо
предотвратимата за водача на МПС било потвърдено и в о.с.з. на 05.11.2024 г.
Тъй като целта на каруцата била ж.к.“Дружба“, то управляващия каруцата
можел да завие и на ляво, и на дясно, което било потвърдено от вещото лице в
о.с.з. на 14.11.2024 г. Следвало да се вземе предвид, че в случая се касае до
кон, който отказал да се подчинява на командите като препускал
неконтролируемо. Конят бил видим за възприятията на водача на товарния
автомобил /автовлак на разстояние повече от 28 м от кръстовището, който
поради „белите“ прозорци не бил отчел правилно ситуацията и именно това
довело до настъпването на ПТП. Установило се, че водача на другия товарен
автомобил /неидентифициран/ със синя кабина, който се движел в обратна
посока на товарния автомобил, причинил ПТП, успял да спре и да
предотврати удара, при много по-малка видимост. Следвало да се вземе
предвид, че при скорост от 21 км/ч на товарния автомобил, причинил ПТП,
спирачният път бил изчислен на 17,24 м, а разстоянието от което бил имал
обективна възможност и видял, че нещо се случва в лявата посока на съседен
път, който се пресичал с неговия, било от 28,20 м. По делото не се спорело, че
ударът бил непредотвратим за водача на товарния автомобил, когато ППС
теглено от животинска тяга бил навлязъл в опасната му зона, когато ВПК се е
намирало непосредствено преди кръстовището. Сочи, че СГС бил игнорирал
доказателствата за видимост и реакция на водача, въпреки посоченото в
КВАТЕ и в о.с.з. от вещото лице П. /с усилие/, че видимостта на водача на
товарния автомобил била достатъчна за навременното разпознаване на
опасността, създадена от движещата се неконтролируемо каруца. Относно
2
заявеното от вещото лице П., че в протокола за оглед имало отразени две
следи на асфалтовото покритие /което било оспорено от страна на ищеца/,
сочи, че в протокола било отразено „следа от задиране на метал по асфалта“, а
като причина в същия протокол било посочено- метална верига, която била
оставила една следа. Счита, че изложеното от вещото лице представлявало
негов прочит, което не съответствало на анатомичните особености на коня. На
видеото се виждало как коня се удря тичайки в товарния автомобил, а не се
плъзгал или влачел, както искало вещото лице да изкара. Конят не бил в
ситуация на „аварийно спиране“.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което претенцията му да бъде уважена. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ОЗК „Застраховане“ АД,
ответник пред СГС, в който отговор се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение.
Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения
при допускане и обсъждане на доказателствата. Изводите на съда се
подкрепяли от тези доказателства. Противопоставя се на събирането на
доказателства пред въззивната инстанция като се твърди, че същите са
преклудирани. Счита извода на СГС, че е налице „случайно събитие“ по
смисъла на чл.15 НК, за правилен. Правилен бил и извода , че липсва виновно
и противоправно поведение на водача на товарния автомобил – Й. Ц..
Правилен бил извода на съда, че ударът е бил непредотвратим за водача на
товарната композиция. Сочи се, че от заключенията на първоначалната САТЕ ,
чиито изводи били потвърдени от КСВАТЕ и допълнението към нея, се
установявало, че опасността за водача на товарния автомобил марка „Волво“
била възникнала в опасната му зона за спиране, което направило удара
непредотвратим за водача на МПС. Правилно било възприето от СГС, че
опасността за водача на товарния автомобил е възникнала не от момента, в
който същият е имал видимост, а от момент, в който конят бил навлязъл в
кръстовището. Това било така, защото именно от този момент водачът на
МПС бил възприел, че конят ще навлезе в кръстовището. Всички експерти
сочели, че към този момент водачът на товарния автомобил не е имал
техническа възможност да спре. Съгласно приетото в заключението на
КСВАТЕ отстоянието, на което се бил намирал товарния автомобил от
3
мястото на удара и в момента, в който водачът ме обективно могъл да
възприеме опасността било 5,13 м, а спирачния път при движение с
установената скорост от 21 км/ч бил с дължина 17,24 м. Освен това от
приобщения към делото видеозапис не се установявало конят преди удара да е
имал неконтролируемо поведение. Напротив, съгласно заявеното от вещото
лице, от клипа било видно, че водача на ППС дърпа юздите и конят извършва
аварийно спиране, т.е. за водача на товарния автомобил не била налице
индиция, че конят и каруцата ще навлязат в неговото пътно платно за
движение на по-ранен момент от този, в който е било налице навлизане на
коня в кръстовището. Това се потвърждавало и от изложеното от вещото лице
инж.Е. при изслушването му в о.с.з. на 07.03.2024 г., от където ставало ясно, че
водача на товарния автомобил не е имал как да предположи, че каруцата няма
да спре и да го пропусне да премине, при положение, че той се е движел по
пътя с предимство. Установило се, че ПТП е реализирано в района на
кръстовище, което не било регулирано с пътни знаци. Правилно СГС приел, че
в случая приложение намира нормата на чл.48 ЗДвП, при което ищецът бил
имал задължение да спре и да пропусне движещото се на пътя с предимство
МПС. Липсата на предимство за водача на каруцата била валидна независимо
от последващата посока на движение. Затова неотносими били доводите на
въззивника, че посоката на движение на каруцата е от значение за
предотвратимостта на ПТП. Следвало да се вземе предвид и, че от
заключението на КСАТЕ се било установило, че водачът на ППС с животинска
тяга е имал възможност да възприеме движението на влекача и да предприеме
действия по напускане на навлизане в зоната на кръстовището на
управляваното от него ППС. Затова счита, че ПТП е настъпило единствено
поради противоправното и виновно поведение на ищеца, който неправомерно
бил навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещия се по пътя с
предимство товарен автомобил, въпреки че бил имал техническа възможност
да го възприеме и съобрази движението си с неговото. За водача на товарната
композиция не било възникнало задължение да съобрази движението си с
неправомерното поведение на водача на каруцата. За водача на ППС с
животинска тяга съществувало и задължение по чл.106 ЗДвП непрекъснато да
направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за
движението. По делото не било установено конят да е неконтролируем. От
заключението на КСВАТЕ се установило, че ищецът не е осъществявал
4
постоянен контрол над управляваното от него ПП. Вследствие на това
животното навлязло в кръстовището и се стигнало до удара. Ищецът не бил
предприел и своевременни действия за възпиране на животното и съответно
намаляване и спиране на управляваното от него ППС. На с.15 от
заключението било посочено, че водача на ППС с животинска тяга в момента
на удара бил в процес на закъснително движение. В о.с.з. на 11.07.2024 г.
вещото лице П. бил разяснил, че от клипа е видно, че преди настъпването на
удара ищецът дърпа юздите и конят извършва аварийно спиране, т.е.
реакцията на ищеца била проявена на много късен момент. Затова и въпросът
дали следите са от коня или от превозваните в каруцата материали било без
значение. Счита, че не можело да се прави съпоставка между
предотвратимостта на удара за едно трето МПС и за процесния товарен влак,
тъй като от заключението на КСВАТЕ се установило, че няма данни за
движението на това насрещно движещо се МПС, за което въззивникът сочел,
че водачът му бил успял да предотврати удара. По въпроса за „белите“
прозорци сочи, че това също било без значение, тъй като опасността за водача
на товарния автомобил била възникнала в опасната зона за спиране. Дори да
се установило, че конят е неконтролируем, то това не водело до виновно
противоправно поведение на водача на товарния автомобил. В този случа по
арг. от чл.50 ЗЗД отговорността била за водача на ППС с животинска тяга.
Правилно СГС бил приел, че в случая е налице случайно събитие по смисъла
на чл.15 НК. Водачът на МПС не бил имал възможността и не бил длъжен да
предвиди, че пострадалия ищец ще му отнеме предимството и ще навлезе в
кръстовището. От друга страна водачът на ППС с животинска тяга бил имал
възможност да възприеме движението на автовлака и да предприеме действия
за недопускане навлизане в зоната на кръстовището на управляваната от него
каруца. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 09.12.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 20.12.2024 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
5
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС като се е позовал на
основната САТЕ, Комплексна видео- автотехничска експертиза /КВАТЕ/ и
допълнителна КВАТЕ, е приел следния механизъм на ПТП:
На 24.03.2021 г., около 12:50 ч., в гр. София, товарна композиция, съставена от
влекач марка "Волво", модел .. ФХ", с peг. № ******** и полуремарке марка
"Шмиц", модел "СЦБЦЗТ", управлявана oт свидетеля Й. Ц., се движела по ул.
"5010" към ул. "Капитан Симеон Петров". По същото време ищецът
управлявал ППС с животинска тяга ( каруца с кон ), като се движел в гр.
София, по ул. "Капитан Симеон Петров" към ул. "5010". Автовлакът
непосредствено преди така настъпилото произшествие с него, се движел в
направление по ул. "5010" към ул. "Кап. С. Петров", като в района на
кръстовището между двете пътни артерии за да продължи своето движение
направо навлизъл в кръстовището. В същото време отляво на автовлака върху
пътното платно на ул "Кап. С. Петров" се намирало превозно средство теглено
от животинска тяга с неговия водач и един пътник. В зоната на кръстовището,
образувано от ул. "5010" и ул. "Кап. С. Петров" настъпило процесното ПТП.
Движението на автовлака било равномерно и със скорост до мястото на удара
от порядъка на 21 км/час, а за каруцата - скорост от порядъка на 22, 5 км/час.
Конят при своето движение ударил полуремаркето на автовлака в лявата му
част, в зоната на задно ляво колело на влекача, идващ от дясната му страна
спрямо посоката на движението му, като към момента на удара водачът му бил
предприел действия за намаляване скоростта чрез предприемане на
съответните действия за това и в момента на удара каруцата била в процес на
закъснително движение. След зоната и времето на контакта между двата
обекта, автовлакът спирайки, отминал мястото на удара, докато коня и
каруцата извършвайки ротационно движение по посока "обратна " на часовата
стрелка, попаднали между два разминаващи се автомобила, като каруцата
6
реализирала удар с втория такъв, който към момента на удара бил установен в
състояние на пълен покой, а водачът на каруцата бил отхвърлен в посока
"напред" и се установил в състояние на покой върху пътната настилка.
Мястото на удара било локализирано изцяло върху платното за движение в
зоната на кръстовището между ул. «5010» и ул. «Кап. С. Петров». В мястото
на настъпване на произшествието пътното покритие било от асфалт - равен
без наличие на криви- хоризонтални и вертикални. Произшествието било
настъпило в светлата част на денонощието и в условия на ненамалена
видимост от метеорологични фактори - липсвали данни за валеж, мъгла и/или
други явления влияещи върху видимостта. Липсвали данни за вертикална
сигнализация в района на произшествието, както и хоризонтална надлъжна и
напречна пътна маркировка, действаща за и към района на настъпване на
събитието. В материалите по делото липсвали документирани данни за
наличие на обекти ограничаващи видимостта на субектите-водачи, преди и в
период от време, преди настъпване на произшествието, един към друг.
Съгласно КВАТЕ причина за настъпването на процесното ПТП било
пресичане на коридорите на движение на участниците в конкретен времеви
момент. В конкретния случай липсвали каквито и да било констатации,
относно това, че техническото състояние на превозните средства е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. От това следвал извод, че
причините за настъпването му са изцяло от субективен характер, касаещ
поведението на субектите - водачи на конкретните превозни средства.
Експертите били категорични, че липсват технически причини за настъпване
на произшествието. Причините за неговото настъпване били изцяло от
субективен характер. Експертите заключавали, че при анализираната пътна
ситуация, от момента в който конят е навлязъл в обхвата на платното за
движение, по което се е движел автовлака, и е предприел пресичането му
отляво, водачът на автовлака не е имал техническа възможност да го
възприеме, както и да предприеме действия за намаляване на скоростта чрез
ефективно задействане на спирачната уредба на автовлака и вследствие на
реализацията на максимална спирачна ефективност на управлявания от него
автовлак да спре преди мястото на конфликта между участниците, както и да
се постигне предотвратяване на удара между тях. Вещите лица били
категорични в заключението си, че липсвала техническа възможност за водача
на автовлака да предотврати произшествието в условията, в които е настъпило
7
то. Пълният спирачен път на автовлаката при движението му с определената
скорост от 21 км/ч бил с дължина 17, 24 м. Отстоянието на което се намирал
автовлака от мястото на удара и в момента в който водачът му бил могъл
обективно да възприеме наличието на кон върху пътното платно, било 5, 13 м.
В момента на навлизане на коня в зоната на кръстовишето ударът за водача на
автовлака бил непредотвратим. Водачът на превозното средство с животинска
тяга бил имал възможност да въприеме движението на автовлака и да
предприеме действия за недопускане на навлизане в зоната на кръстовището
на управляваното от него превозно средство. В момента, в който каруцата
навлязла на пътното платно на ул "5010" за водача на автовлака не била
съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на удара
между обектите. При условие на своевременно въприемане на каруцата и
предприемане на действия за спиране с максимална спирачна ефективност от
страна на водача на автовлака произшествието би било предотвратимо. След
анализ на приложения видеозапис било установено, че липсва удар между
коня/каруцата и "неизвестния автомобил със синя кабина". Такъв удар бил
реазлизиран като вторичен следствие на завъртането на коня в посока
"обратна на часовата стрелка" и попадането му между двата автомобила, като
каруцата реализира удар с предна лява част на "неизвестния автомобил".
Ударът между каруцата и "неизвестния автомобил" бил реализиран след удара
с автовлака. От показанията на свидетеля Й. В. Ц., който към момента на
процесното ПТП, бил управлявал автовлака със скорост от 20-30 км. в час,
като пътните условия не позволявали развиването на по- високи скорости, се
установявало, че същият бил съсредоточен в маневрата по пресичане на
процесното кръстовище, когато конят с каруцата, се ударил в лявата част на
автовлака.
При така установения механизъм на ПТП, първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че в процесния случай водачът на т.а. "Волво", модел
"ФХ", с per № ******** и полуремарке марка .. Шмиц", модел "СЦБЦЗТ", не
е действал противоправно и виновно. Процесното ПТП било настъпило на
нерегулирано с пътни знаци кръстовище, като водачът на автовлака имал
предимство спрямо ищеца, пътуващ с каруца. Съгласно разпоредбата на чл. 48
ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
намират или приближават от дясната му страна. В конкретния случай бил
8
налице видеозапис на процесното ПТП, като вещите лица и всички приети по
делото автотехнически експертизи, обосновавали заключенията си, въз основа
на видеозаписа Експертите били категорични, че между двете улици не е
имало растителност и водачът на каруцата е имал възможност да забележи
приближаващият отдясно товарен автомобил на разстояние минимум 20
метра от кръстовището, да спре и да пропусне товарният автомобил. Като се е
позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 106/30.10.1983 г. по н. д.
№ 90/1982 г. на ОСНК на ВС, СГС е достигнал до извода, че ако в опасната
зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което
е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК.
За приложението на чл. 15 НК било необходимо водачът да не е допуснал
нарушения на правилата за движение в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и да са налице условия, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, така било прието и в Решение № 50090 от
31.01.2024 г. по т. д. № 317/2022 г., I т. о., на ВКС; Определение № 1938 от
9.07.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 631/2024 г. и Определение № 2325 от
26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 127/2024 г., II т. о., ТК. В случая по делото се
установило, че водачът на автовлака се е движил със скорост до мястото на
удара от порядъка на 21 км/час. От момента в който конят навлязъл в обхвата
на платното за движение, по което се е движил автовлака, и е предприел
пресичането му отляво, водачът на автовлака не бил имал техническа
възможност да го възприеме както и да предприеме действия за намаляване на
скоростта чрез ефективно задействане на спирачната уредба на автовлака,
съответно да спре преди мястото на конфликта между участниците, както и да
се постигне предотвратяване на удара между тях. Вещите лица били
категорични в заключението си, че липсва техническа възможност за водача на
автовлака да предотврати произшествието в условията, в които е настъпило
то. Пълният спирачен път на автовлаката при движението му с определената
скорост от 21 км/ч бил с дължина 17, 24 м. С оглед на това водачът не бил
имал възможност да предотврати удара чрез спиране. Водачът на автовлакът
не могъл и не бил длъжен да предвиди, че пострадалият ищец внезапно ще
предприеме пресичане с каруцата на процесното кръстовище. Водачът на
превозното средство с животинска тяга имал възможност да възприеме
9
движението на автовлака и да предприеме действия за недопускане на
навлизане в зоната на кръстовището на управляваното от него превозно
средство. При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че е опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не били
налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, която била функционална и обусловена от
основанията за отговорността на самия застрахован. Недоказано в процеса
останало твърдението на ищеца, че в случая конят е бил неконтролируем и
водачът на каруцата не бил имал обективна възможност да спре преди
кръстовището. Вещите лица по комплексната видео-автотехническа
експертиза, след анализ на видеоклипа на произшествието, достигали до
извода, че конят не е бил неконтролируем. От обясненията на експертите,
дадени в о с з., проведено на 11 07 2024 г., ставало ясно, че не са налице
обективни данни и доказателства, че ППС, теглено от животинска тяга се е
движело неконтролируемо Според експертите, от видеоклипа се вижда ясно,
че преди настъпване на удара, водачът на каруцата дърпа юздите и конят
извършва "аварийно спиране". Вещото лице пояснявало и че на
местопроизшествието са намерени следи от задиране/повличане на копитата
на коня върху пътната настилка. От този факт, експертът достигал до извода,
че конят не е неконтролируем, тъй като водачът му дърпа юздите, за да го спре
преди удара, което обстоятелство се виждало и на видеоклипа. Следователно,
недоказано в процеса останало твърдението на ищеца, че той не е имал
възможност да овладее коня и да спре преди кръстовището Напротив, той бил
имал тази възможност, но предприел спиране движението на каруцата едва в
последния момент и след навлизане в кръстовището. При тези си мотиви СГС
е достигнал до извода, че предявения от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 24.03.2021 г. , ПТП, е
неоснователни и като такъв го е отхвърлил. Предвид неоснователността на
главната претенция, неоснователна била и акцесорната за лихва за забава
върху претендираната сума.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Не се спори по делото, че процесното ПТП е настъпило на 24.03.2021 г.
около 12:50 ч. на ул.“5010“ в района на кръстовището с ул. „Капитан Симеон
Петров“ между товарен автомобил марка „Волво“, рег. № ******** с
10
прикачено полуремарке, рег. № ******** и пътно-превозно средство /каруца/
без инвентарен номер, управлявано от ищеца. Установява се, че ПТП е
настъпило на прав пътен участък.
Спорно по делото е какъв е механизма на ПТП и оттук чия е вината за
неговото причиняване, респ. кой от водачите е бил в състояние от техническа
гледна точка да предотврати удара. Изясняването на тези въпроси е от
значение за изхода на спора, т.е. за основателността/неоснователността на
предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ.
По делото /пред СГС/ освен писмени и гласни доказателства, са събрани
и основна САТЕ, комплексна видео-автотехническа експертиза /КВАТЕ/ и
допълнителна КВАТЕ.
В заключението си /по основната САТЕ/ вещото лице инж. Ж. Е. е
посочил, че мястото на удара между товарния автомобил марка „Волво“ и
ППС с животинска тяга е настъпил по ширината на платното за движение на
ул.“5010“, на около 3 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на
товарния автомобил и по дължина на платното за движение в района на
кръстовището с ул.“Капитан Симеон Петров“ по посока движението на същия
автомобил. Ударът е настъпил върху дясната пътна лента за посоката на
автомобила, по която се е движел /л.191 от делото пред СГС/. Относно
скоростта на движение на участниците в ПТП, вещото лице е дало отговор въз
основа на приложения видеозапис от камера, находяща се върху сградата на
„Арт Техно Груп“, който е част от досъдебното производство. Скоростта на
движение на товарния автомобил марка „Волво“ е около 25 км/ч
непосредствено преди и в момента на удара. Скоростта на движение на
каруцата е около 22 км/ч. Пред настъпването на удара, каруцата не е намалила
скоростта си. Вещото лице е извършило съответните изчисления и е
достигнало до извода, че в момента, в който водачът на товарния автомобил е
могъл да забележи каруцата и да установи, че тя няма да спре преди
кръстовището е 9,09 м /снимка 3 към заключението/. Дължината на опасната
зона за спиране на товарния автомобил при скорост от 25 км/ч е 16 м. При тези
си изчисления вещото лице инж. Е. е достигнал до извода, че при сравнение на
дължината на опасната зона за спиране с отстоянието на автомобила от
мястото на удара, се установява, че удара е бил непредотвратим посредством
аварийно спиране от страна на водача на товарния автомобил. Ударът не би
11
настъпил, ако товарния автомобил се е движел със скорост от 15,84 км/ч.
Ударът на каруцата върху полуремаркето е върху страничната лява част
на около 1,70 м след преден ляв ръб и на 0,35 м. от основата му по височина.
Вещото лице като е изгледало видоеозаписа, приложен по делото, от който се
установявало, че между двете улици не е имало растителност, която да
нарушава видимостта, е достигнал до извода, че водачът на каруцата е имал
възможност да забележи приближаващият от дясно товарен автомобил поне
на разстояние минимум 20 м от кръстовището, да спре и да пропусне
товарния автомобил /л.198/.
За да достигне до тези изводи вещото лице се е позовало на съставения
констативен протокол за ПТП, протокола за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум от местопроизшествието, съдържащи се в представената и приета
по делото преписка по образуваното досъдебно производство- ЗМ № 11091/21
по описа на СДВР, пр.пр.№ 11494/2021 г. на СРП, както и на видеоклипа,
представен по делото на оптичен носител, в който се наблюдава движението
на участниците в процесното ПТП.
За да отговори на въпросите на ищеца, вещото лице е направило и
симулация с помощта на програма „Виртуал краш 5“ и е дал следните
отговори: автомобилът е отстоял на 11,80 м., а каруцата на 10,40 м. от мястото
на удара, в момента, в който водачът на товарния автомобил е могъл за пръв
път да забележи движещата се каруца. В малко по-късен момент, когато е
отстоял на 9 м, а каруцата на 8 м от мястото на удара, водачът на товарния
автомобил би могъл да установи, че каруцата няма да спре движението си.
Вещото лице е посочило при изслушването си, че за да отговори на въпросите
е съобразил времето за реакция – 1 сек, тъй като има преминаване през
кръстовище, както и насрещен автомобил,/от данните по делото се установява
и, че в района на ПТП е налице и ж.п.прелез/ т.е. водачът следва да следи пътя
пред себе си, а не да гледа в панорамата: „поради тази причина той вече в този
момент, когато каруцата е на около 8 м, той би следвало да забележи, че тя
няма да спре, но това е твърде късен момент“/л.205/. Преценил е, че се касае
до товарен автомобил. При изслушването си е заявил, че факта, че удара е
след кабината, то това означава, че ударът е бил непредотвратим за водача на
товарния автомобил: „от момента на навлизане до удара, водачът нищо не е
могъл да направи. Това разстояние той го изминава във времето за реакция и
12
сработване на спирачния апарат и автомобилът не може да спре. Не е имал
възможност да реагира от този момент“.
От разпита на водача на товарния автомобил в качеството му на свидетел
– Й. Ц., се установява, че ПТП е настъпило след като бил преминал
ж.п.прелеза; спрял и видял на страничното огледало, че кон с каруца се е
заклещил между кабината на колегата му, който е в насрещното платно и
неговото ремарке: „Конят се бие странично и отива напред и се заклещва
между кабината на колегата и моето ремарке“. Колегата от насрещната страна
също спрял. Щетите са били странично от към страната на водача, като
каруцата се удря в неговото ремарке и попада точно в кабината на колегата му
от насрещната страна, в лявата му част /л.253/.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ищеца със
становище, депозирано преди изслушването му, главно с доводи, че
заключението било изготвено без да се посети мястото на което е реализирано
ПТП, а при изслушването му с доводи, че била сгрешена формулата за
изчисление на скоростта.
Последващите експертизи са потвърдили изнесеното от вещото лице
инж. Е. с малки изключения- скоростта на товарния автомобил е определена
вместо на 25 км/ч на 21 км/ч преди и към момента на удара, а на каруцата –
преди момента на удара – 22,5 км/ч, а в момента на удара – 20 км/ч,л.305.
Изяснена е динамиката на същинския удар, а именно: Конят при своето
движение удря полуремаркето на автовлака в лявата му част, в зоната на задно
ляво колело на влекача, идващ от дясната му страна спрямо посоката на
движението му, като към момента на удара, водачът му е бил предприел
действие за намаляване на скоростта чрез предприемане на съответните
действия за това и в момента на удара каруцата е била в процес на
закъснително движение. След зоната и времето между двата обекта,
автовлакът спирайки, отминава мястото на удара, докато коня и каруцата
извършвайки ротационно движение по посока „обратна“ на часовниковата
стрелка попадат между два разминаващи се автомобила като каруцата
реализира удар с втория такъв, който към момента на удара е установен в
състояние на пълен покой, а водачът на каруцата е отхвърлен в посока
„напред“ и се установява в състояние на покой върху пътната настилка. За
улеснение на съда и страните вещите лица по комплексната видео-
13
автотехническа експертиза са изготвили графична визуализация на механизма
на ПТП и посоките на движение, л.309 от делото пред СГС.
Видно от отразеното в съдебния протокол на л.270 по делото пред СГС,
липсват обективни данни, че ППС теглено от животинска тяга, се е движело
неконтролируемо. Вещото лице П. е посочил: „Ясно на клипа се вижда, че
преди настъпването на удара, водачът на ППС дърпа юздите и конят извършва
„аварийно спиране“.
Вещото лице инж. Е. сочи, че на видеозаписа се вижда, че водачът на
ППС с животинска тяга и пътниците в каруцата са седнали /л.290/.
От приложения снимков материал се вижда, че конят преди навлизането
в кръстовището е в спокойно положение, а не в галоп, както се твърди от
процесуалния представител на ищеца. Установява се, че след навлизането на
коня в кръстовището този който го управлява, му дърпа юздите, за да може да
спре и да предотврати удара.
Следва да отбележим противоречивите твърдения на ищеца за
състоянието на коня, както и на пътниците в каруцата непосредствено преди
настъпването на ПТП, така например в сведението, съдържащо се на л.29 от
приетата по делото /пред СГС/ преписка по досъдебното производство, Н. Ц.
/ищецът/ сочи следното : „На 24.03.2024 г. около 13 ч излизах от пряка улица,
когато коня се уплаши. Слязох от коня и започнах да го успокоявам. Докато
го успокоявах дойдоха два тира и единия ме удари“. Видно от отразеното в
протокола за разпит на ищеца, състоял се на 17.06.2021 г. /л.33 от досъдебното
производство/ същия сочи: „Аз карах изправен каруцата. Движех се по
павирана улица. Наближих път с предимство. Видях, че се движих с висока
скорост. Направих опит да спра каруцата като дръпнах юздите на животното.
Животното не спря и навлезе със скорост в кръстовището“. При втория си
разпит, състоял се на 02.02.2022 г., л.91 от досъдебното производство, Н. Ц.
сочи: „Изведнъж коня ми се изплаши от нещо, ама не знам от какво и започна
да тича. Аз започнах да го спирам, като виках „Прр,прр“ и започнах да стегам
юздите, ама коня не спираше. Не мога да кажа колко метра преди другата
улица се изплаши коня, но беше близо. Видях, че един камион, който беше от
лявата ми страна спря. Отдясно също идваше камион и аз започнах да вдигам
ръка и да махам да спре. Опитах се да навивам на дясно към тоя спрелия ТИР.
Бех близо до тая улица. Този ТИР отдясно обаче не спря и стана удар. Не си
14
спомням дали аз се ударих в ТИР-а или той мене удари.“
В исковата молба пък се твърди, че конят се бил подплашил на около и
над 200 м преди кръстовището и започнал да бяга в галоп, като
същевременно бил станал неконтролируем и отказал да спре, теза която беше
опровергана от събраните по делото съдебни експертизи, изготвени въз основа
на данните от записите на камерите, регистрирали движението на участниците
в ПТП.
С оглед съдебната практика на ВКС допустимо е при положение, че по
делото е приета като доказателство преписката по досъдебното производство,
съдът да извърши проверка за съответствието на изложеното от страната /дори
и на свидетелите/ в досъдебното производство с тезата поддържана в исковото
производство.
Наред с това, установява се по делото, че кръстовището не е било
регулирано и важи правилото на чл.48 от ЗДвП, съгласно което на кръстовище
на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна, т.е. задължението е било не за водача на товарния
автомобил, а за водача на ППС с животинска тяга. Установява се от събраните
по делото доказателства, че между двете улици не е имало растителност и
водачът на ППС с животинска тяга е имал възможност да забележи
приближаващия отдясно товарен автомобил на разстояние минимум 20 м от
кръстовището, да спре и да пропусне товарния автомобил. Каруцата е била
отляво на автовлака.
Вещите лица по комплексната видео-автотехническа експертиза са
категорични, че : ако преди навлизане в кръстовището са били предприети
действия за намаляване на скоростта на движение на впрегнатото животно и
изчакване на преминаването на МПС, то ударът не би настъпил, л.312 от
делото пред СГС.
Вещите лица по комплексната видео-автотехническа експертиза са
категорични, че : от момента, в който конят е навлязъл в обхвата на платното
за движение, по което се е движел автовлака и е предприел пресичането му от
ляво, водачът на автовлака при условие, че той е имал техническа възможност
да го възприеме, не е имал техническа възможност да предприеме действия за
намаляване на скоростта чрез ефективно задействане на спирачната уредба на
15
автовлака и вследствие на реализацията на максимална спирачна ефективност
на управлявания от него автовлак да спре преди мястото на конфликта между
участниците, както и да постигне предотвратяване на удара между тях. В
първия момент, в който водачът на автовлака би могъл да забележи каруцата,
водачът на автовлака не е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати неговото настъпване, л.311 от делото пред
СГС. Ударът би бил предотвратим от водача на товарния автомобил, ако той се
е движел със скорост от 5 км/ч, л.312 от делото пред СГС.
В горния смисъл е и заключението на допълнителната КВСАТЕ, виж
л.321 от делото пред СГС: „липсва техническа възможност за водача на
автовлака да предотврати произшествието в условията, в които е настъпило
то“. Пълният спирачен път на автовлака при движението му с определената
скорост от 21 км/ч е с дължина 17,24 м. Отстоянието на което се е намирал
автовлака от мястото на удара и в момента, в който водачът му е могъл да
възприеме наличието на кон върху пътното платно е 5,13 м. В момента на
навлизане на коня в зоната на кръстовището ударът за водача на автовлака е
непредотвратим. Водачът на превозното средство с животинска тяга е имал
възможност да възприеме движението на автовлака и да предприеме действия
за недопускане на навлизане в зоната на кръстовището на управляваното от
него превозно средство.
Т.нар „автомобил със синя кабина“ се появява на видеоклипа зад
металната ограда. След анализ на приложения по делото видеозапис вещите
лица констатират, че липсва удар между коня/каруцата и този „неизвестен
автомобил“. Такъв удар е реализиран като вторичен след завъртането на коня
в посока „обратна на часовата стрелка“ и попадането му между двата
автомобила, като каруцата реализира удар с предна лява част на този
„неизвестен автомобил“.
Относно отразената следа „от задиране на метал по асфалта“ в
протокола за оглед от 24.03.2021 г. и скицата на местопроизшествието,
въззивната инстанция намира, че това обстоятелство с оглед гореизложеното,
не променя изхода на спора. Наред с това, действително, в протокола за оглед е
посочено, че близо до тази следа е намерена метална верига.
Съдът споделя тезата на въззиваемия, че дори да се приеме за
установено, че конят е бил „неконтролируем“ от страна на своя водач /ищеца/,
16
то това не води до противоправно поведение на водача на автовлака, арг. и от
чл.50 ЗЗД.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че досъдебното
производство е прекратено поради наличие на хипотезата на чл.15 НК-
„случайно събитие“.
При тези си мотиви въззивната инстанция достига до извода, че
обжалвано решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 10 380 лв.- адв.
възнаграждение /с ДДС/.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно като се има предвид извършените пред
въззивната инстанция процесуални действия. Съдът намира, че справедлив
размер на адв.възнаграждение, което съответства на положения труд от
процесуалния представител на въззиваемия е такова от 4 800 лв. /с ДДС/.
Водим от горното Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6627 от 03.12.2024г. по гр.д.№ 6733 по описа за
2023 г. на СГС, ГО, I-18-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц., ЕГН **********, гр.***, ж.к.“***“ 2, бл.*, вх.*,
ап.*, съдебен адрес: гр.София, ж.к.“***“ 2, бл.*, вх.*, ап.*- адв.Я. С., да
заплати на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, съдебен адрес:
гр.София, ул.“Кадемлия“ №1- адв. Г. Х., сумата в размер на 4800 лв.,
17
представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18