№ 31
гр. Чирпан, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100668 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство по гр.д. 668/2022год. по описа на РС Чирпан, е
образувано по искова молба, подадена от адв. М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, с
адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б, в
качеството ми на пълномощник на К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Чирпан, ул.“Кочо
Цветаров“ № 45А против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, представлявано от Неделчо Й.ов Спасов, Ивелина Цанкова Кавурска и
Янислав Бориславов Янакиев, в качеството си на Управители с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
В о.с.з. от 27.02.2023г., съдът е конституирал като ответник по главния иск и като
ищец по насрещния иск „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК:
*********, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев, на мястото на
първоначалния ответник по главния иск и ищец по насрещния Агенция за контрол на
просрочени задължения „ ООД. с ЕИК:*********.
Твърди се в ИМ, че на 28.04.2021г., ищцата е получила Покана за доброволно
изпълнение от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана е
уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. с
кредитор Аксес Файнанс ООД е бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на:
200 лева-главница, 13.90 лева-лихва, 19.20 лева-неустойка и 30 лева-разходи. В Поканата
бил предоставен и срок в който ищцата следвало да се свърже с ответното дружество и да
1
започне плащане по сумите. На 01.06.2021г., ищцата получила Покана за незабавно
плащане от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана била
уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. с
кредитор Аксес Файнанс ООД бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД по силата на договор за цесия приложение № 1 от 26.04.2021г., сключен с
Аксес файнанс ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение. В
Поканата бил предоставен и срок в който ищцата следвало да се свърже с ответното
дружество и да започне плащане по сумите. През следващите няколко месеца, ищцата
получава Покани, Уведомления и др. писма от „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с които бил предоставен и срок в който ищцата да започне плащане към
тях, в противен случай, щели да следват съдебни дело и прехвърляне на ЧСИ и запор на
банкови сметки, запор и продажба на МПС и т.н. Ищцата считала, че дължи така
претендираната й сума от 19.20 лева - неустойка и 30 лева-разходи, дължими въз основа на
сключения Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, като съображенията и за това били следните: В правната доктрина и съдебна практика
безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В
този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение
№1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв
основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, бил да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало
дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл.289 от
ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се правил от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните водило до накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Така претендираната от ищцата
сума от 19.20 лева-неустойка и 30 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор
за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, били недължими,
поради това, че клаузите въз основа на който се претендирали са нищожни като
противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи били и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.
В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на
2
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузите от
Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, според които се
дължи неустойка и допълнителни разходи, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство, се намира в пряко противоречие
с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки
прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С клаузите от Договор за кредит №
849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, въз основа на който се дължат
неустойка и разходи, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичали вреди. Неустойката по съществото била добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените
клаузи е да дoведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била
нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по
т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.
№ 324/2018г. С предвиждането на наустойка и допълнителни разходи по Договор за кредит
№ 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, се заобикаляли и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи били част от дейността по
управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявали общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/ изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
неустойка и допълнителни разходи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
3
определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
уговорките за неустойка и допълнителни разходи в размера на ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията
между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един
от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно - посочването на по -
нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи
по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, Директива 93/13/ЕО, /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Моли съда, да приеме, че ищцата не дължи така претендираната й сума от 19.20
лева-неустойка и 30 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит №
849757/08.10.2020г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД , вземанията по които са прехвърлени
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, поради нарушение на
разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда да осъди и ответната страна да заплати
направените в настоящото производство разноски.
В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск с
който заявяват, че така предявените искове са процесуално допустими, но изцяло
неоснователни, поради което ги оспорват, като излагат подробни съображения. Молят съда,
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове от страна на ищеца. Молят да им бъдат присъдени направените
разноски и в настоящото производство.
С предявения насрещен иск, молят съда да осъди К. Т. Г. да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД сума в общ размер на 222.83 лв., от които
главница: 200.00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, възнаградителна лихва 5.38 лв., както и останала и
непогасена лихва за забава 17.45 лв. за периода 07.12.2020г. до 11.10.2022г. Молят да бъдат
присъдени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД направените
съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по насрещен иск
с който считат, че насрещната исковата молба е редовна и допустима, както и основателна и
доказана. На първо място, признават, така претендирания насрещен иск, по основание и
4
размер, като молят съда да възложи в тежест на насрещната страна разноските по него, тъй
като правят изрично признание на иска и твърдят, че не са дали повод за завеждане на
насрещния иск. Молят да се уважи предявения иск по основание и размер. Молят съда да
осъди насрещната страна, да заплати и разноските в настоящото производство, тъй като
ищцата по основния иск не била дала повод за предявения насрещен иск.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице ,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 08.10.2020 г. между "Аксес Файнанс" ООД и К. Т. Г., е сключен договор за
кредит „ А1 Карта“, по силата на който кредитодателя "Аксес Файнанс" ООД се задължил да
предостави на К. Т. Г. револвиращ кредит в максимален размер на 200, 00 лв., под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта А1, а
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - платежна карта с № 849757. Съгласно чл. 2, ал. 4
валидността на картата е до края на месеца, който е отбелязан върху нея. След изтичане на
валидността на картата, кредитодателя предоставя на кредитополучателя подновена карта. В
чл. 3 страните са уговорили, че кредитополучателя може по всяко време да усвоява суми от
главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност
на договора кредитополучателя се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко
2-ро число на текущия месец.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и
че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на
договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Ищецът се позовава на нищожност на тази клауза, поради противоречие с добрите
нрави чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 от
ЗПК
От представения по делото договор за кредит " А1 Карта " от 08.10.2020 г. е видно,
че в чл. 20 страните са уговорили в случай, че кредитополучателя не предостави
допълнително обезпечение в посочения срок по чл. 15 от договора /3 дни след падежа/
последния дължи на кредитодателя неустойка в размер на 4,8% от усвоената и непогасена
главница, към последното число на предходния месец, която не е погасена от
кредитополучателя до второто число на съответния месец. Неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението.Неустойката се начислява на шесто число на
месеца, в който кредитопулучателят не е погасил изцяло задължението си по Договора в
срок до 2-ро число на текущия месец, като не е предоставил и допълнително обезпечение в
срока по чл. 15, ал. 1.
Съгласно чл. 15 от договора в случай, че кредитополучателя не заплати общото си
5
задължение на падежа, съгласно условията на договора, същия се задължава в срок от три
дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител,
който да отговаря едновременно на следните условия: 1. Лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 1500 лв.; 2. Да работи минимум шест месеца по трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; 3. Да няма кредитна история в ЦКР
към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; 4.
Лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В настоящия случай
от цитирания текст на договора е видно, че неустойка е уговорена не за неизпълнение на
основното задължение по договора, а за неизпълнение на допълнително задължение по вече
сключен договор, да се предостави обезпечение на заемодателя, чрез осигуряване на
поръчител. От начина, по който е уредено задължението на заемополучателя и в частност
това отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като това задължение
не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора,
каквато е обичайната практика, а освен това изискванията към поръчителите са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с кредитната
история на поръчителя. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно
от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и
умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението
им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я
изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката
предвидена в чл. 20 от договора. Освен това от недадено обезпечение пряко не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма
да бъде събрано. Ако заемодателят обаче беше направил предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника и преценка, че е нужно обезпечение за отпускане на
заема, той не би трябвало да отпусне заема преди първо да поиска и съответно да се
предостави обезпечението. Така на практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го представи,
дългът му нараства с размера на уговорената неустойка. Съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите функции на неустойката (обезпечителна, обезщетителна
и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване. Поради
това счита, че клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите
6
нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД /т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о. /.
Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора при забава за плащане на общото задължение
или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателя дължи на кредитодателя разход за
действията по събиране на задълженията в размер на 15,00 лева. В случай, че
кредитополучателя не представи допълнително обезпечение по чл. 15 от Договора, но
заплати 10% от общото задължение, съгласно чл. 12, ал. 1, същия не дължи разходите за
действия по събиране на задълженията, но дължи неустойка по чл. 20 от договора в размер
на 4,8% от усвоената главница.
Съдът намира цитираната по-горе клауза за нищожна, поради противоречие с чл.
33, ал. 1 ЗПК, според който, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това начислената от заявителя
такса за разходите на кредитора за администриране на дейността по извънсъдебно събиране
на кредита противоречи и на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но в случая не се касае за допълнителна услуга, която заемодателят
предоставя на заемателя, тъй като събирането на задължението е дейност, ползваща
единствено самия кредитор, поради което и таксите са уговорени в нарушение за закона.
В заключение съдът счита, че следва да посочи,че с предвиждането на неустойка и
допълнителни разходи по Договор за кредит № 849757/08.10.2020г. сключен с „Аксес
Файнанс“ ООД, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като
с уговорките за неустойка и допълнителни разходи се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на
уговорките за неустойка и допълнителни разходи в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
7
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Водим от гореизложеното съдът счита, че главния иск е доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
Между страните не спори,че има сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс"
ООД, с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
*********, с Приложение № 1/ 26.04.2021г., както и Потвърждение за извършено
прехвърляне на вземания, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Приложено и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания,
заедно с извлечение от Приложение № 1/ 26.04.2021г., в което фигурират само данните на
ищеца/ответника.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 21, ал. 2 от Договора върху усвоената и
непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на
0.04944%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 13.10.2020г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.12.2020г. - датата на настъпване на
предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 21,
ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер на 5.38 лева.
Не се спори,че незаплатените суми от страна на К. Т. Г. са в размери както следва -
неплатена главница - 200.00 лв., неплатена възнаградителна лихва - 5.38 лв., дължима и
незаплатена законна лихва за забава - 17.45 лв. Напротив още в отговора на насрещния иск,
ответната страна изцяло признава исковите претенции.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски.
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. В. М. от АК
Пловдив сумата 400. 00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата по предявения главен иск.
Ищцата също така е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „
Агенция за контрол на просрочени задължения" АД следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Чирпан, сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима
държавна такса по делото.
По насрещния осъдителен иск ответницата по НИ следва да бъде осъдена да заплати
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД разноски, а именно 410,00 лв.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато
искът е уважен, са посочените в чл. 78, ал. 2 ГПК: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
8
ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца.
В случая с изпадането в забава и с обявяването на предсрочна изискуемост
ответникът по насрещния иск е дал повод да бъде предявен той. Признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. С извън процесуалното си поведение изпадане в
забава ответникът е дал повод за предявяване на иска. При всяко положение когато между
страните е възникнал спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
тъй като същите са съобразени с нормативната уредба.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п. к.
1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев,
чрез процесуален представител: юрк. Петя Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа:
град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, че К. Т. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Чирпан, ул.“Кочо Цветаров“ № 45А не дължи така претендираната й сума от 19,20
лева- неустойка и 30 лева-разходи, дължими въз основа на сключения Договор за кредит №
849757/08.10.2020г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД , вземанията по които са прехвърлени
на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, поради нарушение на
разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.
ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Чирпан, ул.“Кочо Цветаров“ №
45А чрез пълномощника си адв. М. В. М.,Адвокатска колегия-Пловдив, с адрес на кантора и
съдебен адресат: гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе №81, ет.3, ап..Б да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" АД сумата в общ размер на 222.83 лв., от които
главница: 200.00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, възнаградителна лихва 5.38 лв., както и останала и
непогасена лихва за забава 17.45 лв. за периода 07.12.2020г. до 11.10.2022г.
ОСЪЖДА „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж
3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител: юрк.
Петя Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Чирпан, сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж
3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител: юрк.
Петя Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3 да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив с адрес на кантора и
съдебен адресат: гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе №81, ет.3, ап..Б сумата 400. 00 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по
предявения главен иск
ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Чирпан, ул.“Кочо Цветаров“ №
9
45А да заплати на „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж
3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител: юрк.
Петя Кьосева, Съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3 направените по делото разноски в размер на 410,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10