Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2104 Година 24.06.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІX граждански състав
На девети юни
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: Марияна Михайлова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5186 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 55
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът Л.Т. ЕГН **********,***;
чрез адв. Д.Б., съдебен адрес:***,
моли съда да бъде осъден ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център", ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К., чрез адв. П.К., да й заплати следните суми: 100,00 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за
заем № ......., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане; 150,00 лева недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ......., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
В хода производството при условията на чл.214 от ГПК, ищецът е изменил
исковите си претенции, като сумата представляваща недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва по договор за заем № ......., се счита предявена в размер на 109,46
лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното
и изплащане; а
сумата представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ......., се счита
предявена в размер на 566,58 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Ищцата твърди, че на
25.07.2014 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № ......., по
който й била предоставена в заем сума в размер на 2500 лева, като кредитът
следвало да бъде върнат на седмични погасителни вноски, всяка в размер на
186.39 лева, включваща плащане по главницата, както и на възнаградителна лихва
в размер на 30%, като договореният ГПР е в размер на 34.96%. Съгласно чл. 4 от
договора кредитополучателят се задължил в 3 дневен срок от подписването му да
представи някое от предвидените в него обезпечения, при неизпълнение на което
се дължи неустойка в размер на 566.58 лева, плащането на която сума е
разсрочено за срока на договора и част от нея е включена и в размера на
съответната погасителна вноска, като по този начин общо за плащане дължимата
вноска е в размер на 226.86 лева. Крайният срок за погасяване на задълженията
по договора е 31.10.2014 г. Ищцата твърди, че договорът е недействителен, тъй
като : в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК размерът на текстовата част
на шрифта е под законоустановения минимум от 12 пункта; в него не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент, а нещо повече нито в
договора нито в погасителния план е посочен размера на възнаградителна лихва в
лева; в договора не е посочена и общата дължима сума от потребителя; в него не
е посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми; в
разрез с изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, ако към договора са налице общи
условия, те не са подписани на всяка страница от страните по него. Нищожна е и
клаузата за възнаградителна лихва, тъй като противоречи на добрите нрави.
Нищожна е и клаузата за договорна неустойка, тъй като същата е уговорена в
нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Клаузата за неустойка е нищожна, тъй
с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по
този начин се надвишава изискването на чл.
19, ал. 4, ЗПК. Неустойката противоречи и на материалния закон по чл. 71 ЗЗД, а
също и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК. Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка ищцата моли съда да осъди ответника да й върне като
недължимо получени сумата от 100 лева платена по клаузата за възнаградителна
лихва, а също и сумата от 150 лева платена по клаузата по договорна неустойка,
ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ответникът, с отговора
на исковата молба твърди, че предявените искове са допустими но неоснователни.
Не оспорва сключването на процесния договор, като ищцата призвана извършените плащания
по приложената към представения от ответника отговор на молба вх. № ...../07.05.2019
г. справка за извършени плащания по договора за паричен заем.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото
страните не спорят, че между тях е бил сключен договор за паричен заем № ....... на 25.07.2014 г. като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца
е предоставен на потребителски паричен заем в размер на 2500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 30 % и годишен процент на разходите в размер на 34,96%. Посочена е общата дължима сума от
заемателя, която възлиза на 2609,46 лв. Страните са уговорили погасяването да
стане на 14 равни седмични погасителни вноски по 186,39 лв., с падеж на първата погасителна вноска
01.08.2014г. и падеж на последната погасителна вноска 31.10.2014г.
Ответникът е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 10, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В исковата
молба ищецът навежда възражения, че сключеният между страните договор е
недействителен, поради изготвянето му с шрифт, различен от изискуемия по ЗПК.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. инж. А.К.,
съгласно което след подробен анализ и изследване на оригинала на процесния
Договор за паричен заем № ......./25.07.2014г е установено, че използвания
шрифт в текста на договора е с размер 11 pt. Съдът кредитира заключението на извършената по
делото съдебно-техническа експртиза като компетентно изготвено, обективно, а и
неоспорено от страните. Изложеното
налага извода, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е нарушена, тъй като
размерът на използвания шрифт е по-малък от 12. Без значение е обстоятелството
дали договорът е читаем или не, тъй като законът въвежда изрични изисквания за
формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с
недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Отделно от горното
съдът намира, че са налице и други нарушения, водещи до недействителност на процесния
договор за кредит основание чл. 22 ЗПК.
В случая, не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума от 2609,46 лева и какви вземания се включват в нея. Във връзка с условията
за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се
начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора е необходимо да са
посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено,
при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали
отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 30 %. Ето защо,
нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
На следващо място, не е спазено и изискването
на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение
е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 34,96
%/. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото лиспва
посочване на тези обстоятелства не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
В разглеждания казус процесният договор
за потребителски кредит съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
но в
същия не е
посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно
договора за паричен заем
за кредитополучателя възниква
задължението да заплати
на кредитора предоставената главница
и определен годишен фиксиран
лихвен процент. При това положение,
за да е
изпълнено изискването на
закона, в договора
следва да бъде посочено
по ясен и разбираем
за потребителя начин разпределението на
съответната погасителна вноска между
различните дължими суми,
както и последователността, в
която същите ще
се погасяват, което
в случая не е
сторено, тъй като подобна
информация в договора за
кредит изобщо липсва, нито потребителят
би могъл да я
извлече от съдържанието
му. Поради това съдържанието на
договора не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, то същият следва да се приеме
недействителен.
С оглед изложеното, съдът
приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 ЗПК,
поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед
изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения
заем от 2 500 лева. Недължимо платени се явяват сумите за
възнаградителна лихва и неустойка, които
видно от представената справка за извърешни плащания възлизат на съответно
109,46 лева и 566,58 лева. Посочените суми са недължими, като получени при
начално липса на основание, при което следва да бъдат върнати на потребителя. Исковете
следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
По
отоншение на разноските:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени
са доказателства за плащане на 100,00 лева държавна
такса и 180 лева за
депозит за СТЕ, които суми следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца.
Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се
предоставя безплатно. Съгласно чл. 38 ал. 2
ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер – съобразно материалния интерес по делото и чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ, (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.), възлиза на 100 лева за всеки един от двата предявени иска,
поради което сумата от общо 200 лева следва да бъде присъдена в полза на процесуалния
представител на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру„ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати на Л.T., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: 109,46 лева /сто и девет лева
и четиридесет и шест стотинки/ – недължимо платена възнаградителна лихва и 566,88 лева /петстотин шестдесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки/ – недължимо платена неустойка, които суми са
били платени от Л.Т. въз основа на
договор за паричен заем № ......./25.07.2014 г., който договор е недействителен
на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ,ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и 11 ЗПК, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване на дължимите суми,
както и направените по делото разноски в размер на 280 лева /двеста и осемдесет лева/, от които 100 лева - заплатена
държавна такса и 180 лева депозит за СТЕ.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати на адвокат Д.Г.Б. сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Вярно с оригинала!
ММ