Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 09.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на единадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6814/2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.Г.К., с която е предявен
срещу З.А. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 40000
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 05.09.2015
г. Претендира законната лихва от 06.09.2015 г. и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал на 05.09.2015 г. като пътник в обществения
транспорт при произшествие, осъществило се по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника – водача на автобуса.
Ответникът оспорва иска. Оспорва
механизма на произшествието, заявен от ищеца, твърди че вина за произшествието носи
другият участник в произшествието, който е застрахован при друг застраховател.
Третото лице помагач оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Установява се от писмените
доказателства (Констативен протокол – л.6, Протокол за оглед – л.72, Скица –
л.74 и Фотоалбум – л.76) и авто-техническата експертиза, че на 05.09.2015 г. в
гр. София, зоната на спирка на градския транспорт на ул. Черковна е настъпило следното
пътно-транспортно произшествие със следния механизъм: ищецът е пътувал като правостоящ
пътник в автобус „Ман“ с рег. №********на С.А.ЕАД,
който спрял на спирка за слизане и качване на пътници. След затваряне на
вратите водачът е потеглил, като се е включил в движението за неговата посока.
В същото време лек автомобил „Форд“, движещ се след автобуса, е предприел
маневра изпреварване вляво от автобуса, като е пресякал единична непрекъсната
линия и е навлязъл в лентата за насрещно движение. В момента, в който водачът
на автобуса е забелязал автомобила „Форд“ е задействал аварийно спирачната
система, от което тялото на пътника е политнало напред и пострадалия с главата
си достигнал предното стъкло и го счупил, а впоследствие паднал. Съгласно
заключението на вещото лице ударът е: 1). предотвратим за автобуса „Ман“ –водачът
е имал възможност да забележи изпреварващия го автомобил през лявото странично
огледало от достатъчно разстояние и е можел да предотврати удара без
задействане на аварийно спиране и 2). предотвратим за лекия автомобил „Форд“,
който е можел да не предприема изпреварване на забранена хоризонтална
маркировка. При така установените факти съдът приема, че е налице съвместно
извършителство на деликта между две лица: Георги Радев като водач на автобуса
„Ман“ е извършил нарушение на чл.25, ал.1, чл. 67, изр.2 и чл.132, т.2 ЗДвП:
предприел е маневра без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, не е взел необходимите мерки за безопасност при потегляне от
спирка и не се не е осигурил всички условия за безопасното превозване на
пътниците. Водачът на лек автомобил Форд от своя страна е извършил нарушения на чл.67, изр.1
и чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП: не е намалил скоростта си или спрял, за да позволи на
пътното превозно средство от обществения транспорт да потегли от обозначена
спирка и не се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, без да го принуждава изпреварвания автобус да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Съдът приема, че
приносът на двамата делинквенти в настъпване на произшествието е равен. Въпреки това на основание чл.53 ЗЗД когато вредите са
причинени в повече лица, те отговарят солидарно и пострадалият може да търси
обезщетение за пълния размер на вредите си от всеки от тях, съответно - от
застрахователите им. Поради това съдът приема, че независимо какъв е приносът
на всеки от двамата съизвършители в произшествието, при наличието на солидарна
отговорност, възраженията относно по-голям принос не могат да бъдат
противопоставени на пострадалия и е безпредметно да бъдат обсъждани.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че травматичните
увреждания на ищеца съответстват на механизма на произшествието и са в причинна
връзка с процесното ПТП. Ищецът е получил счупване
на лявата голямопищялна кост в горната й част. На ищеца е оказана спешна
медицинска помощ, като не е проведено болнично лечение. Счупената кост е била
обездвижена с гипсова имобилизация, която в края на 3-тия месец е подменена с
от гипсов крачол до гипсов ботуш. Счупената кост е зараснала за 4,5 месеца,
след което започнала реабилитация и постепенно натоварване. До тогава ищецът се
е придвижвал с патерици и инвалидна количка. Общо лечебният и възстановителен
период е приключил за срок от 6 месеца, през който период е търпял болки, като
те са били с по-интензивен характер през първите 2 месеца след злополуката и
около месец след началото на рехабилитацията. Към момента здравето на ищеца не
е възстановено: придвижва се бавно и с помощни средства, необходима му е чужда
помощ за самообслужване, има остатъчна деформация, довела до халтавост на
колянната става. Напредналата възраст на пациента и другите му придружаващи
заболявания, които са мотивирали лекарите да не извършват операция, а да
лекуват счупването с гипсова имоболизация, обуславят извода на вещото лице, че
не се очаква подобрение или пълно възстановяване.
От показанията на свидетелката М.К.се установява, че преди произшествието
ищецът е бил здрав и енергичен и сам се е грижил за себе си. След злополуката в
продължителен период свидетелката го е обслужвала битово, имал е силни болки,
за които ищецът е приемал обезболяващи лекарства, довели до стомашни проблеми. Към
момента придвижването му продължава да е затруднено.
Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и собственика на автобус „Ман“ с рег. №********, валидна към 05.09.2015
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на автобус
„Ман“ с рег. №********, което е противоправно – в нарушение на правилата за
движение, установени в чл.25, ал.1, чл. 67, изр.2 и чл.132, т.2 ЗДвП. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската
експертиза.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи
физически болки и страдания и разходи за лечение.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – високият интензитет
и продължителност на болката, дългият период на възстановяване, както и липсата
на пълно възстановяване и обстоятелството, че такова не се очаква да настъпи с
оглед напредналата възраст и придружаващи заболявания на ищеца. Нарушени за
винаги са начинът на живот на ищеца, ежедневните му активности и способността
му да се придвижва свободно, като ще му се налага и за в бъдеще да разчита на
чужда помощ в ежедневието си. Съдът отчита обаче, че има субективни съпътващи
фактори, стоящи извън процесното произшествие, които са довели до
продължителността на лечението и до това да не се очаква пълно възстановяване:
възрастта на ищеца и другите му заболявания. Като съобрази тези обстоятелства,
както и начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това
шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 25000 лв.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да се уважи за
сумата от 25000 лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса – в размер на
100 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1081,25 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 112,50
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда разноски в
размер на 900 лв. и дължимата държавна такса в размер на 400 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З.А. АД, ЕИК:********, да заплати на П.Г.К., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 05.09.2015 г., заедно със законната
лихва от 06.09.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100
лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати на
адв. И.Б., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1081,25 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН:**********, да заплати на З.А. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 112,50 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 900 лв., представляваща дължимата
държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника – ЗК Л.И.АД, ЕИК:********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: