Определение по дело №139/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

516

Година

11.12.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.12

Година

2012

Председател:

Секретар:

5

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №322 от 13.07.2012 година, постановено по ГР.Д.№3178 по описа за 2011 година на Горнооряховски районен съд, е прието за установено по отношение на „Е. ОН. Б. П.” , че С. Н. Н., ЕГН-*, не дължи на посоченото дружествосумата от 2 072,79 лв., представляваща начислена на основание чл.38, ал. 3, т. 1 от общите условия корекция на сметки при неточно измерване на електрическа енергия за периода от 06.10.2010 година до 09.03.2011 година за обект гр. В. Търново, бул. „Б.” № 43, вх.”Г”, . 10, А.. Присъдени са разноски в полза на ищцата. Отхвърлена е претенцията на ответника за заплащане на съдебни разноски.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ответника чрез процесуалните представители. ОбжÓлва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подадена от ищцата чрез процесуалния представител по пълномощие. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Изложени са доводи във връзка с това становище. Направено е искане да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.

Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

В.ГР.Д.№1199/2012 г. ВТОС

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Съображенията са следните:

С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува.

Със Закон за енергетиката, ОУна „Е. П.” , сега „Енерго-Про П.” , и ОУ на „Е. Мрежи”, сега „Енерго-Про Мрежи” , са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на ОУ на „Е. П.” и ОУ на „Е. Мрежи”, така и на изменението на ОУ на „Е. Мрежи”. Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав. Общите условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ. Ищецът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ. Не са налице и твърдения от страна на ищеца за неприложимост на ОУ на „Е. П.”, сега „Енерго-Про П.” , инаОУ на „Е. „Мрежи”, сега „Енерго-Про Мрежи” .

Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период.

За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и ОУ юридически факти, от които възниква право на ответника да” коригира” количеството пренесена електрическа енергияи правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е. Мрежи” , сега „Енерго-Про Мрежи” .

Фактическият състав, от който би възникнало вземане за ответника спрямо потребителя, е следният:

- пренесено количество енергия, потребено от ищеца;

- да не е отчетено от средствата за търговско измерване изцяло или частично пренесеното и потребено количество енергия;

- да е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя.

За последния елемент от посочения фактически състав съдът е мотивиран от следното:

Тълкувайки разпоредбата на чл.38, ал.2 от ОУ на „Е. Мрежи” , сега „Енерго-Про Мрежи” , настоящият състав прави извод: „не е ясно и е двусмислено” регламентирано от кого би следвалода е причинено „неправомерното въздействие”, за да възникне за ответника правото на „корекция” и правото на „парично вземане”, изчислено по методологията, определена сОУ на „Е. Мрежи” , сега „Енерго-Про Мрежи” , както и „не е ясно и е двусмислено”регламентирано „без виновна ли е отговорността” за причинено„неправомерното въздействие”, за да възникнат за ответника спрямо ищеца посочените права.

При „неяснота и двусмисленост” при съставяне на клаузи на договори, предлагани на потребители, на основание чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите „неясното и двусмислено условие” се тълкува в полза на потребителя.

Посочената разпоредба е ясна и категорична и обосновава извод, че правото на „корекция” и произтичащото от него парично вземане на ответника спрямо ищеца би възникнало САМО, ако е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя.

По делото няма събрани никакви доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи извод, че са осъществени всички елементи от посочения по-горе фактически състав. Нито чрез съдържанието на „Констативния протокол”, нито чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СИЕ, нито чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания е установено „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно. „Безвиновната" отговорност е неприложима по изложените по-горе съображения.

Факта на недоказаност на „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно, е достатъчен за да се направи извод за основателност на исковата претенция.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда наведените с въззивната жалба оплаквания, защото ответникът не успя да докаже възникване и съществуване на претендираното вземане по изложените по-горе мотиви.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно.

Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски във въззивна инстанция в размер на 500 лв.

В.ГР.Д.№1199/2012 г. ВТОС

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №322 от 13.07.2012 година, постановено по ГР.Д.№3178 по описа за 2011 година на Горнооряховски районен съд.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО П.” , ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.„Владислав Варненчик” №., „В. Т.- Г”, да заплати на С. Н. Н., ЕГН-*, с адрес гр. В. Търново, ул.”Б.” №., вх.”Г”, .10, А., направени разноски във въззивна инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________