№ 7
гр. С., 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.П.Р
при участието на секретаря А.Е.А
като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20244150100474 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от гл. асистент д-р С. С. П., с която
ищецът моли да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № ** от ** г.
на ректора на СА „Д.А.Ц“, с която е наредено кадрово преструктуриране в
катедра „ФК“, по силата на което ищецът е прехвърлен от катедра „ФК“ в
катедра „ФВС“, където се счита за некомпетентен да полага труд. Заявява, че
не е изразил съгласие за такова изменение на характера и мястото на работа и
че не притежава необходимите знания и квалификации да полага труд по
други специалности в други катедри. Счита заповедта за нищожна, поради
заобикаляне на закона, защото с нея се променя характера и мястото на работа
и незаконосъобразна, защото не е спазена разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ и
е опорочена цялата процедура по издаването и включително и чл. 98, ал.2 от
Правилника за дейността на СА „Д.А.Ц“. Поради това е завел иск с правно
основание чл. по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 118, ал.1 КТ, с който претендира
отмяна на заповед № ** от **г. на ректора на СА „Д.А.Ц“ с която се изменя
трудовото му правоотношение, едностранно от работодателя, досежно
мястото и характера на работата от катедра „ФВС“ в катедра „ФВС“, като
незаконосъобразна и/или нищожна.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131
от ГПК, ответникът СА „Д.А.Ц“ в даденият от съда срок, заявява, че
предявените искове за незаконосъобразност и нищожност са недопустими и
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени с решение на съда. Твърди, че
заповедта на ректора за промяна на работното място не представлява
административен акт, а по своята правна същност е волеизявление на една от
страните по трудовото правоотношение, поради което същата не може да бъде
произнасяна за нищожна по исков ред. Посочва, че в трудовото право няма
1
понятие нищожност, респективно недействителност на заповедта за
преместване, дисциплинарно наказание, уволнение или друга заповед на
работодателя. Също е посочено и че чл.74 и чл.75 от КТ борави с понятието
недействителност, но само на трудовите договори, поради което не може да
бъде предмет на защита в исковия процес правото да се иска прогласяване на
нищожност на заповедта за промяна на работното място. Твърди се, че в
кодекса на труда няма предвиден иск за установяване на извършено от
работодателя нарушение при издаване на вътрешни актове, свързани с
управлението и организацията на работата. В исковата молба е посочено, че
допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство, при
издаване на вътрешни актове, могат да бъдат предмет на установяване, само
когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с
работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението не е
допустим. В отговора на исковата молба, също се твърди, че в случая в самата
заповед е посочено, че с нея не се променя съдържанието на трудовото
правоотношение, освен това според щатното разписание, щатната численост
на длъжността асистент е определена за цялото висше училище, а не
конкретно за всяка катедра, както и че длъжностите характеристики за
длъжността асистент, също са еднакви за всички асистенти, независимо към
коя катедра се числят и работата им като трудова функция е една и съща.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
Предявения иск е по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ, вр. чл.118 от КТ.
В хода на делото не се спори, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, като ищецът гл. асистент д-р С. С. П. е заемал
длъжността "главен асистент висше училище", код по НКПД – **; 23107003, в
СА „Д.А.Ц“, гр. С., ул.“Е.Ч“ №2. Ищецът П. е заемал длъжността на
основание изготвеното Допълнително споразумение във връзка с Трудов
договор № ** от **г., на основание чл. 119 от КТ, във връзка с Анекс към КТД
от ** г. и Решение на АС от ** г. за неопределен срок, на пълно работно време
- 8.00 часа при петдневна работна седмица, с основно месечно трудово
възнаграждение ** лева, и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит – ** лева и за ОНС „Доктор“ в размер на ** лева.
Със Заповед № **/** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“ на основание чл.
118, ал. 2 от КТ и чл. 98, ал.1 от ПДСА, както и въз основа на ДЗ с вх. № **/**
от старши преподавател д-р Р.Н. – Вр. ИД Ръководител катедра „ФВС“ при СА
„Д.А.Ц“, е наредено прехвърляне на ищецът гл. асистент д-р С. П. от катедра
„ФК“ в катедра „ФВС“.
От свидетелство за присъждане на образователна и научна степен
„доктор“ от **г., е видно, че гл. асистент д-р С. С. П. е защитил пред Факултет
„Ф.“ дисертационен труд на тема „Финансово-икономическо оценяване на
проекти в областта на културния туризъм в България“.
Представена е покана от Ректора на СА „Д.А.Ц“ на основание чл.193,
ал.1 от КТ от 04.06.2024г. за представяне на писмени обяснения, адресирана
2
до гл. асистент д-р С. П..
Видно от предоставеното длъжностно разписание на СА „Д.А.Ц“ към
**г. е че в групата „академичен състав“, относно длъжността „главен асистент,
висше училище“ с шифър по ** са посочени 62 щатни бройки, като същите на
са разпределени по структурни звена.
Приложено е копие на ДЗ с вх.№**/** от старши преподавател д-р Р.Н.
Вр. ИД Ръководител катедра „ФВС“ при СА „Д.А.Ц“ с която същия докладва
за необходимост от привличане на двама нови преподаватели.
Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „главен
асистент, висше училище“, одобрена с решение по т.6, №1 на Академичен
съвет от **г.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
Спорът между страните - ищецът гл. асистент д-р С. С. П. и ответникът
СА „Д.А.Ц“, е дали заповедта № ** от ** г. на ректора на академията с която
ищецът е преместен от катедра „ФК“ в катедра „ФВС“ е незаконосъобразна
и/или нищожна.
Промяна в съдържанието на трудовото правоотношение по смисъла на
чл. 118 КТ от страна на работодателя би могло да има, ако е извършена или
засегната регламентираната в закона стабилност на трудовото
правоотношение, като работникът или служителят се премества на друго
работно място в същото предприятие, като се променят определеното място на
работа, длъжността и размерът на основната заплата. Настоящия случай не е
такъв. В хода на делото, не са установени данни за промяна на мястото на
работа, заеманата длъжност, срок на трудовия договор, трудово
възнаграждение и възнаграждение за академична степен по отношение на
ищеца гл. асистент д-р С. С. П.. Правните последици, настъпили в следствие
на заповед № ** от ** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“, не включват промяна в
заеманата преди това длъжност, а именно "главен асистент, висше училище“ с
код по ** по отношение на гл. асистент д-р С. С. П..
При така установената фактическа обстановка и съобразно
константната съдебна практика по чл.118 от КТ „Съгласно трайната съдебна
практика на ВКС /решение по гр. д. № **/2015 г. на III г.о., решение по т.д. №
**/** г. на II т.о. и решение по гр. д. № **/** г. на IV г.о./ под понятието място
на работа се разбират териториалните граници, в които работникът или
служителят, се задължава да предоставя работната си сила и където трябва да
полага труд си., съдът достигна до извода, че ответникът не е изменил мястото
на работа на ищцеца, а само работното му място. Преместването е от една
катедра в друга, в СА „Д.А.Ц“.
Коментираните от страните нарушения при издаване на вътрешни
актове могат да бъдат предмет на установяване в исков процес, единствено
когато се претендират настъпили в следствие на тях последици в правната
сфера на работника или служителя по отношение на трудовото
правоотношение. Иск за установяване на недействителност и/или
незаконосъобразност на заповед за изменение на мястото и характера на
3
работа, без да се претендират правни последици от това нарушение, е
недопустим. С оспорената заповед не се претендират последици от
ненадлежното упражняване на права или неизпълнението на задължения по
трудовия договор. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
поради неизпълнение на оспорената заповед, той би могъл да претендира
отмяна на заповедта за уволнение, поради нарушаване на забраната за
едностранно изменение на мястото и характера на работа от работодателя.
В конкретния случай преместването на д-р С. С. П. със заповед № **
от ** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“ от катедра „ФК“ в катедра „ФВС“, не
включват промяна в заеманата преди това длъжност, а именно "главен
асистент, висше училище“ с код по ** , както и мястото на работа.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да се
отхвърли, като недопустим.
С оглед основния извод на съда, следва също да се уважи
претенцията на ответника за заплащане на разноски и му се присъдят такива в
размер на ** лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от гл. асистент д-р С. С.
П., ЕГН ********** с адрес: гр.С., ул.“Г.М“ № **, против СА „Д.А.Ц“, гр С.,
ул. "Е.Ч" № 2, иск с правно основание чл. 358, ал. 1 вр. с чл. 118 от КТ, а
именно за отмяна на Заповед № ** от ** г. на ректора на СА „Д.А.Ц“, като
недопустим.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул.“Г.М“ № **
да заплати на СА „Д.А.Ц“, гр С., ул. "Е.Ч" № 2, направените по делото
разноски в размер на ** лева (хиляда лева), представляващи адвокатско
възнаграждение.
Прекратява производството по гр.д.474/2024г. на СвРС
Решението /определението за прекратяване/ подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4