Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
1767 24.07.2020
година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На осми юли две
хиляди и двайсета година
в публично
заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Илияна
Гальова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
гражданско дело номер 3147 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област
София (столица), община Столична, гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано заедно и поотделно от управителите Неделчо
Йорданов Спасов, Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, срещу М.Ц.К., с ЕГН **********, с адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 1582/2019
г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 1015 от
05.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от 419.45 лева-главница по договор за
паричен заем № 5400112/30.11.2017 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземането по
който е цедирано на 03.12.2018 г., сума от 50.65 лева-договорна лихва, за
периода 30.12.2017 г.-27.08.2018 г., сума от 188.05 лева-такса за експресно
разглеждане на документи, сума от 189 лева-неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, за периода 04.12.2017 г.-27.08.2018 г.,
сума от 235 лева-начислени разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
сума от 07.73 лева-обезщетение за забава, за периода 28.08.2018 г.-11.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по
пощата в съда-20.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са
от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът М.К., своевременно с отговора на исковата
молба, чрез пълномощника си по делото, оспорва изцяло исковете, като
неоснователни и недоказани. Прави възражения, че не е уведомен за процесната
цесия, че договорът за потребителски кредит № 5400112 от 30.11.2017 г. е
недействителен, не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение, по смисъла на чл. 22 от ЗПК, защото не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-да бъде посочен точният размер на
дължимия лихвен процент и на ГПР, че в процесния договора за паричен заем
съществуват нищожни клаузи, които водят до неравноправност на договарящите, до
противоречие с добрите нрави и водят до извод за сключване на сделката при
заобикаляне на закона. Във връзка с тази нищожност се позовава и на
задължението на съда да следи служебно за нея. Не ангажира доказателства.
Конституираното в хода на делото трето
лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД навежда доводи за
основателност на исковете, редовност на двете цесии. Моли, исковете да бъдат
уважени изцяло.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира, че главният установителен иск по
делото е основателен, а останалите съединени с него установителни искове са неоснователни,
поради следното:
Вземанията по процесната заповед № 1015 от
05.03.2019 г., за сумите от 419.45 лева-главница по договор за паричен заем №
5400112/30.11.2017 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, сума от 50.65
лева-договорна лихва, за периода 30.12.2017 г.-27.08.2018 г., сума от 188.05
лева-такса за експресно разглеждане на документи, сума от 189 лева-неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за периода
04.12.2017 г.-27.08.2018 г., сума от 235 лева-начислени разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, сума от 07.73 лева-обезщетение за забава, за периода
28.08.2018 г.-11.02.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението, вземането по който договор е цедирано на 03.12.2018
г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД. Новият кредитор на свой ред прехвърлил в хода на настоящото дело,
образувано на 17.04.2019 г. вземанията на конституираното по делото трето
лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с договор от
03.05.2019 г. за прехвърляне на вземане/листи 51-55 от делото/. По тези факти и
обстоятелства няма спор между страните по делото/чл. 153 от ГПК/. Не се спори и по получаването от ответника К. на
сумата от 600.00 лева, по процесния договор за кредит.
Неоснователни са възраженията на пасивно
легитимираната по делото страна по валидността на първата цесия, защото старият
кредитор „Вива кредит“ ООД е упълномощило приобретателя „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, в качеството на цесионер, от името на цедента и за
своя сметка да уведоми всички длъжници по договора за извършената цесия.
Пълномощното е с нотариално удостоверен подпис, прието като доказателство по
делото. С редовно връчените първоначални съдебни книжа уведомлението чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД е достигнало до длъжника К., налице е надлежно
съобщаване за цесията, прехвърлянето на вземането поражда действие за него. Не
намират опора в закона възраженията, че уведомлението е необходим юридически
факт към момента на подаването на заявлението, защото нормата на чл. 235, ал. 2
от ГПК предвижда, че съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. Налице е саниране на
облигационната връзка в хода на делото, с получаването на уведомлението, като
част от първоначалните съдебни книжа. Фактическият състав на цесията е
завършен.
Основателни са възраженията на ответната страна
за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. При
сключването на контракта, няма получена от ответника К. преддоговорна
информация, не са му предоставени общи условия с които да се запознае, в нарушение
на нормите на чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗПК, втората от които императивно предвижда,
че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. Общите условия не са
представени по делото, потребителят никога не се е запознал с тяхното
съдържание. Наличието им е упомената в основния договор. Има и други нарушения
по ал. 1 от чл. 11 при сключването на договора: липсва погасителен план; няма
информация по т. 12, ал. 1, чл. 11 от ЗПК за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит, какъвто е процесният, да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; по т. 9а. от чл. 11 ЗПК няма методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от същия закон; по т. 23 от чл.
11 ЗПК няма предвиден реда за прекратяване на договора за кредит; по т. 24 от
чл. 11 ЗПК не са предвидени извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителя във връзка с предоставянето на потребителския
кредит, както и условията за неговото използване; по т. 26 от чл. 11 ЗПК адресът
на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване
изискванията на този закон. Клаузите по процесния договор за паричен заем №
5400112/30.11.2017 г., сключен с „Вива кредит“ ООД са много утежняващи за кредитополучателя,
защото първо има за заплащане договорна лихва, има такса за експресно
разглеждане, която е прехвърлена към деветте вноски, всяка по 31.90 лева, общо
283 лева допълнително. Отделно от това, по причина, че кредитополучателят не е
предоставил допълнително обезпечение на кредитора му е начислена неустойка-девет
вноски по 31.50 лева и в резултат на това от 600.00 лева заета сума той трябва
да върне 1272.15 лева.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът
приема, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор, в нарушение на
ЗПК и ЗЗП. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08,
С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11
и С-618/10 е прието, че националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. Въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема
предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да
повлияе на съдържанието им(решение от 27 юни 2000 г. по дело Ocеano Grupo
Editorial и Salvat Editores, C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25,
Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр.
I-10421, точка 25, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom
Telecomunicaciones, C-40/08, сборник, стр. I-9579, точка 29). Неравноправните
клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика,
става въпрос за императивни разпоредби, с които се цели замяната на формалното
равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на
съдоговорителите, с действително равновесие, за да възстанови равенството между
тях(вж. решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 36, решение по
дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30). Всички клаузи, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, както
в конкретния случай на договор при общи условия, по предвиждането на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП/чл.3 на Директива 93/13/, са неравноправни. Доказателствената
тежест за противното е на кредитора. Тежестта на доказването от времето на
римското право пада върху този, който твърди нещо, а не върху този, който го
отрича/Ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat/. Това разпределение в
нашето съвременно право е предвидено с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и
токова обратно доказване няма проведено по делото. Ето защо, съдът приема, че
поради неравноправните клаузи на процесния договор за паричен заем №
5400112/30.11.2017 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, по предвиждането на чл. 23
от ЗПК, ищецът по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е
правоимащ да получи само чистата стойност на кредита, без лихва, неустойка или
други разходи и такси по кредита.
Предвид изложеното от правна страна, главният
установителен иск по делото, за сумата от 419.45 лева-главница, заедно със
съответната законна лихва, като основателен и доказан следва да бъде уважен
изцяло. Останалите вземания по заповедта, за сумите от: 50.65 лева-договорна
лихва, за периода 30.12.2017 г.-27.08.2018 г., 188.05 лева-такса за експресно
разглеждане на документи, 189 лева-неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, за периода 04.12.2017 г.-27.08.2018 г., 235
лева-начислени разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 07.73
лева-обезщетение за забава, за периода 28.08.2018 г.-11.02.2019 г. ищецът по делото „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД не е правоимащ да получи, притезанията не съществуват, поради
посочените неравноправни клаузи, които ex lege са нищожни и
следователно, съединените обективно искове с главния, като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да
бъде възложено заплащането на направените разноските от ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, за частично уважения главен иск, съобразно
събраните по делото доказателства, в размер на 125.08 лева, както и направените
разноски в заповедното производство по частно гражданско дело № 1582/2019 г. по
описа на Районен съд-Бургас за уважения главен иск, в размер на 28.86 лева,
съобразно дадените разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. За отхвърлената част от
исковете, няма отправеното до съда искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане
на разноски, няма и ангажирани доказателства, поради което такива не следва да
бъдат присъждани. На третото лице-помагач не се присъждат разноски, по
предвиждането на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Мотивирано
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Ц.К., с ЕГН **********, с адрес ***, ЧЕ ЧАСТИЧНО СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област София (столица), община Столична, гр. София 1527, район
„Оборище“, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, по частно
гражданско дело № 1582/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е
издадена заповед № 1015 от 05.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, за сумата от 419.45 лева(четиристотин и
деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки)-главница, по договор за паричен заем № 5400112/30.11.2017 г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, вземането по който е цедирано на 03.12.2018 г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението по пощата в съда-20.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло останалите съединени установителни искове за
съществуването на вземанията по частно гражданско дело № 1582/2019 г. по описа
на Районен съд-Бургас, по договора за паричен заем № 5400112/30.11.2017 г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, за сума от 50.65 лева-договорна лихва, за периода
30.12.2017 г.-27.08.2018 г., сума от 188.05 лева-такса за експресно разглеждане
на документи, сума от 189 лева-неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, за периода 04.12.2017 г.-27.08.2018 г., сума от
235 лева-начислени разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сума от
07.73 лева-обезщетение за забава, за периода 28.08.2018 г.-11.02.2019 г.
ОСЪЖДА М.Ц.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община
Столична, гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
направените по делото разноски за уважения главен иск, в размер на 125.08 лева(сто двадесет и пет
лева и осем стотинки).
ОСЪЖДА М.Ц.К., с ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област София (столица), община Столична, гр. София 1527, район „Оборище“, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, направените разноски в заповедното производство по
частно гражданско дело № 1582/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас за
уважения главен иск, в размер на 28.86
лева(двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица),
община Столична, гр. София 1335, район „Люлин“, ж. к. „Люлин – 10“, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35,
електронна поща: ******@*********.**, представлявано
само еднолично от члена на съвета на директорите Димитър Бориславов Бончев.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : /п/ Р.Кирякова
Вярно
с оригинала:
И.Г.