Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.Варна, 08 май 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 15
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Светослава Колева ВНОХД № 56 по описа на ВАпС за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по
въззивна жалба от защитника на подсъдимия Б.К.Д., ЕГН ********** против присъда № 29/14.12.2018год., постановена по НОХД
№ 156/18г. по описа на ОC – гр. Силистра.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по смисъла
на чл.354а, ал.1, вр. чл.26
от НК, за това, че на 08.02.2018г. в гр.
Тутракан, обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително издадено при
условия и ред определени в Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП):
·
е
разпространил, като продал на М.Д.К. *** високорисково наркотично вещество -
марихуана с нето тегло 38,900 грама и съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/10 тегловни процента и марихуана с нето
тегло 0,9381 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,5 тегловни процента, на обща стойност 235,97лв.;
· в обитавано от него
жилище, находящо се в гр.Тутракан, ул."Средна гора" № 4а, е държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с него тегло
29,8267 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ -8 тегловни процента, и марихуана - с нето тегло
91,8922 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 13 тегловни процента, на обща стойност 730,73лв,
поради което и на основание чл.54 НК Окръжен съд Силистра му е наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ТРИ ГОДИНИ, чието
изтърпяване е отложил по реда на чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ; първостепенният съд е
наложил и кумулативно наказание ГЛОБА в
размер на ОСЕМ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
Със същата присъда е била
ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия М.Д.К. ЕГН ********** за осъществено престъпление по чл.354а, ал.3,
пр.I, т.1 от НК, за това, че на 08.02.2018г. в гр. Тутракан, обл.Силистра,
без надлежно разрешително, издадено при условия и ред определени в Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е придобил от Б.К.Д. ***,
високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 38,900 грама и
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/-
10 тегловни процента и марихуана с нетно тегло 0,9381 грама и съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/- 11,5 тегловни
процента, на обща стойност 235,97лв, за което му е било наложено при условията
на чл.55 ал.1 т.1 НК наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ; На основание чл.55 ал.3 НК
СОС не наложил на подс.К. кумулативното наказание ГЛОБА.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
постановената присъда, тъй като с нея бил нарушен материалния закон и са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се и че наложеното наказание
е явно несправедливо. Иска се оправдаване на
подс.връщане делото за ново разглеждане. Подсъдимият счита, че неправилно не му
е било зачетено предварително задържане за 02.09.2014г.
Представителят на въззивната прокуратура намира
жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна
и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на
деянието е доказано, а правната квалификация е правилна. Първата инстанция
правилно е отхвърлила всички възражения на защитата на подс.Д., които по
същество са идентични с тези поставени на вниманието на ВАпС. По отношение на
справедливостта на наказанието, наложено на въззивника, представителят на
публичното обвинение изразява становище за неговата съответност както на
личността на дееца, така и на стореното от него.
В съдебно заседание въззивникът Б.Д. лично и чрез
защитника си поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излага се
становище за необоснованост на първоинстанционната присъда, тъй като приетите от СОС за
установени фактически положения не съответстват на доказателствения материал и
затова обвинението срещу Д. не е доказано по несъмнен начин. Защита прави
собствен анализ на процесуалната годност и стойност на доказателствената маса
по делото и достига до извод, че само два факта могат да бъдат приети за
безспорно установени - първият, че вечерта на 8 февруари 2018 г., в таванско
помещение на ул. „Средна гора“ в гр. Тутракан, е намерено определено количество
наркотично вещество – марихуана; вторият факт е, че на същата дата, малко
по-рано, в дома и на другия подсъдим - К., също е било намерено определено
количество наркотично вещество марихуана.
Според защитата обаче не са
налице годни доказателства, които да сочат, че Б.Д. първо на процесната дата е
държал във въпросното таванско помещение намереното количество марихуана, както
и да е разпространил на другия подсъдим пак определено количество наркотик.
Според защитата не следва да се дава вяра нито на разпитаните като свидетели
полицейски служители, нито на лицата, даващи информация за закупени от тях от
подсъдимия Д. наркотични вещества назад във времето. Първите защитата
квалифицира като недопустими, а вторите като недостоверни, като лишени от
всякаква конкретика. Акцентира се на обстоятелството, че по делото няма
експлоатирани СРС съответно няма документирана нито една сделка.
Защитата оспорва и пред
настоящата инстанция законосъобразността на извършеното процесуално-следствено
действие претърсване и изземване в
таванското помещение на ул. „Средна гора“, гр.Тутракан. Претърсването е
извършено между 21.30 часа и 21:55 часа на 8 февруари – четвъртък, а
определението на съдия от Силистренски окръжен съд, с което действието е
одобрено датира от 12 февруари 2018 г., което е понеделник. Според защитата е
налице нарушение на разпоредбата чл.161, ал.2 от НПК, поради което и предлага
протоколът да бъде изключен от доказателствената маса, върху която тази инстанция
да изгради вътрешното си убеждение. Поддържа се основно искане за отмяна на
постановената по отношение на Б.Д. осъдителна присъда и постановяване на нова
оправдателна такава от въззивната инстанция. В условията на евентуалност се
поддържа и оплакване за несправедливост на наложеното наказание в съпоставка с
това отмерено на подс.К.. Според защитата неправилна е преценката на съда за
наличието на многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства спрямо Д..
Съдът в ущърб на въззивника бил ценил неговите обяснения, които неправилно
интерпретирал като опит за прехвърляне на вината на други лица, в частност на
майка му, на нейния приятел, на неговите братовчедки и т.н. Излага се
виждането, че смекчаващите отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими
са идентични и въз основа на това се мотивира искане за приложението на чл.55
от НК и по отношение на подс.Б.Д., както и да бъде отменено кумулативното
наказание „Глоба”.
Защитата на подс.К.
изразява становище, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Неговият доверител е
В последната си дума подсъдимият Д. заявява, че е
невинен и желае да бъде оправдан.
Подс.К. от своя страна моли
присъдата на Окръжен съд – Силистра да бъде потвърдена.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество се преценява като неоснователнаа по следните аргументи:
Въз основа на събраните в хода
на първоинстанционното съдебно следствие доказателства въззивната инстанция
приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите са родени и
отраснали в гр.Тутракан, откъдето датира и тяхното познанство.
Към февруари 2018 К. бил студент
в гр.Русе, където и пребивавал по-често. В родния си град Тутракан той се
прибирал на няколко месеца веднъж. Тъй като употребявал марихуана, К.
предпочитал си я купува от Д. в по-големи количества. Цената била 10 лева на
грам. Двамата се уговаряли чрез текстови съобщения, разменяни чрез приложението
за мигновена комуникация Месинджър. Използвали и кодови думи – купувачът
посочвал число в съобщението, което съответствало на грамажа на исканото
наркотичното вещество.
Така на 07.02.2018г. подс.К.
писал на Д.,*** на следващия ден и че иска да се видят. Добавил и числото 40.
Уговорили се заплащането да стане в по-късен момент, тъй като К. очаквал превод
на заплатата си.
На 08.02.2018г., по обяд, К.
се прибрал в дома си в гр.Тутракан и се уговорил Д. да го посети в 18.00 часа.
В
уговореното време Д. пристигнал с автомобила си пред дома на К.,***, излязъл от
него и влязъл в двора на къщата. На бетонната пътека го посрещнал К.. Д. му
подал две пакетчета с марихуана, опаковани в стреч фолио, които К. прибрал в
джоба си. След като се разделили, Д. потеглил към дома си.
Междувременно
на територията на гр.Тутракан се провеждала специализирана полицейска акция със
задача противодействие на разпространението и употребата на наркотични
вещества, при която били наблюдавани няколко лица, за които било известно, че употребяват
и разпространяват наркотици. Сред тях били и двамата подсъдимите. Били
поставени полицейски екипи за наблюдение на няколко адреси, места и „сборища“,
на които се осъществявали такива срещи. Св.Арабаджиев от 17.00 часа правел
обходи и наблюдавал улица „Ген.Скобелев“. Той лично и от непосредствена близост
(около 5 м.) видял спирането на автомобила на Д. пред дома на К., слизането му от
него, както и извършеното предаване от Д. на К. на „нещо“ запечатано с фолио. Свидетелят
уведомил за възприетото от него предаване на вещ между двамата подсъдими
ръководителя на операцията. В резултат на това на място били изпратени и други
полицейски служители, сред които свидетеля Парашкевов. Подс.К. заявил на
св.Арабаджиев и св.Парашкевов, че притежава наркотични вещества и извадил двете
пакетчета, за които обяснил, че ги е закупил от Д..
Пристигналата
следствено-оперативна група извършила оглед на местопроизшествие, при който
били иззети две пакетчета, увити със стреч фолио, съдържащи суха
зелено-кафеникава маса. Полевите наркотестове отчели канабис. Иззети са още
гриндер, хартийки за цигари и лаптоп. В частта за изземване, протокола за оглед
бил последващо одобрен от ТРС
Паралелно с
това други полицейски служители, сред които и свид.Обретенов, били изпратени към
дома на подс.Д.,***. Полицейските служители пристигнали на адреса
непосредствено след подс.Д., който все още не бил слязъл от автомобила си.
Св.Обретенов го поканил в служебният автомобил за беседа. Първоначално подс.Д.
отричал притежаването на наркотични вещества. Впоследствие признал, че
притежава такива и лично завел пристигналата по-късно следствено-оперативна
група до местонахождението им - в общо таванско помещение. Показал и къде била
скрита черна найлонова торба със канабис - около 2м от таванската врата, под
стряхата на покрива (л.20 от албума към протокол за претърсване и изземване).
От жилището на подс.Д. били иззети и други вещи -ел.везна, лаптоп, телефон.
Протоколът за претърсване
и изземване е бил последващо одобрен с Определение №41/12.02.2018г. по ЧНД
№55/18 по описа на СОС.
От
заключението на химическата експертиза е видно, че иззетите от дома на подс.Д. ***/
вещества представляват:
·
обект № 1 -сухата зелена
растителна маса по морфология и състав се определя като съцветия на марихуана с
нето тегло 29,8267 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 8 тегловни процента, на стойност 179,38 лв.;
·
обект № 2- сухата зелена
растителна маса по морфология и състав се определя като съцветия на марихуана с
нето тегло 91,8922 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 13 тегловни процента, на стойност 551,35 лв.
·
иззетите от дома на подс.К./***/
вещества представляват: обект № 3- сухата зелена растителна маса по морфология
и състав се определя като съцветия на марихуана с нето тегло 38,3900 грама и съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 10 тегловни
процента, на стойност 230,34 лв.;
·
обект № 4 - сухата зелена
растителна маса по морфология и състав се определя като съцветия на марихуана с
нето тегло 0,9381 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 11,5 тегловни процента, на стойност
5,63 лв.
Марихуаната/ коноп,
канабис/ е наркотично средство, няма легална употреба, пазар и производство и е
под контрол съгласно международни актове ратифицирани от България и съгласно
Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите - ЗКНВП. Намира се
Приложение 1 към чл.З, ал.2 на ЗКНВП- Списък I, включващ „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина.”. Съгласно ПМС № 23/98 г. цената на 1 грам марихуана е определена на
6.00 лв.
Видно от гореизложеното, настоящият състав на въззивния
съд възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа
обстановка. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства
правни изводи. Правилно
първоинстанционният съд е основал присъдата си на гласните доказателства –
обясненията на подс.К., показанията на свидетелите - Обретенов,
Арабаджиев, Парашкевов, Славов, на експертното заключение, на писмените
доказателства приобщени в хода на съдебното следствие, както и по реда на
чл.283 от НПК, които по
основните факти са единни и взаимодопълващи се.
Правилно СОС е дал вяра на
обясненията на подс.К. за сметка на тези на въззивника. К. добросъвестно,
последователно и убедително е възпроизвеждал по идентичен начин фактите от значение
за изясняване на делото. На следващо място тези негови твърдения са в синхрон с
всички други доказателствени източници, изключая обясненията на подс.Д..
Срещата между двамата подсъдими е била наблюдавана от свид.Арабаджиев от
непосредствена близост. Той ясно е възприел извършеното предаване на
наркотичните вещества, намерени и иззети от К. непосредствено след това.
Първата инстанция правилно е изключила като недостоверна и голословна тезата на
защитата на Д., че самопризнанията на К. са дадени под натиск и в замяна на
повдигане на по-леко обвинение. Доказателства за оказано някакво давление от
страна на органите на досъдебното производство върху личността на подс.Д. няма.
Подобно оплакване не прави дори самия Д., които още от първия момент на
съприкосновение с полицейските служители е разказал добросъвестно какви
вещества, на каква цена и от кого е закупил. Безспорно у подс.Д. не са
установени очакваните 400 лева – цената на продадените 40 гр. марихуана, но К.
никога не е твърдял, че е платил тази сума. Напротив, той е заявил, че
уговорката е била да плати по-късно, тъй като заплатата му не била преведена
към момента на предаването на наркотика.
На следващо
място, не може да бъде удовлетворено искането на защитата на въззивника Д. за изключване на показанията на полицейските служители
Обретенов, Арабаджиев и Парашкевов от доказателствената съвкупност. На първо
място както правилно е посочила първата инстанция по отношение на тяхна не е
налице забраната по чл.118, ал.2 от НПК, тъй като и тримата са извършвали
оперативна дейност преди и паралелно на започналото наказателно производство. В
този смисъл Решение № 76 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2310/2012 г.,
II н. о., НК, Решение № 198 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 248/2013 г., I
н. о., Решение № 299 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1620/2011 г., II н. о.
На следващо място следва
да се отбележи, че тези трима свидетели
възпроизвеждат факти, които са възприели лично, т.е. не се касае за заместване
на преки с производни доказателства. От показанията на свидетелите Обретенов, Арабаджиев
и Парашкевов се установява, че те са извършвали наблюдение в района на жилището,
обитавано от подс. Д., тъй като имали сведения, че той разпространява наркотични
вещества. След излизането от дома му, свидетелите са проследили движението му
до дома на подс.К., където свид.Арабаджиев лично наблюдавал пристигането на Д.,
срещата му с К. и извършената размяна. Свидетелите дават показания за това, че
тази информация е получена при реализация на специализирана полицейска
операция. Очевидно не се касае за експлоатация на СРС по смисъла на разпоредбата
на чл.172 от НПК, както намеква защитата на подс.Д.. Наблюдението и
проследяването са осъществени в съответствие с правомощията, визирани в
разпоредбата на чл.96 от ЗМВР, която дава право на полицейските служители
да наблюдават и контролират лица, за които има данни, че подготвят, извършват
или са извършили престъпления. Свидетелите - полицейски служители, са дали
показания за възприети лично от тях факти, относно поведението на двамата
подсъдими по време на осъществяване на деянието, без да твърдят, че са
осъществявали оперативните способи наблюдение и проследяване. Те не
възпроизвеждат съдържанието на ВДС, изготвени при експлоатацията на СРС, а
собствените си впечатления за обстоятелствата, на които са били очевидци.
Поради това не може да бъде уважена претенцията на защитника на подс. Д. за
изключване на показанията им от доказателствената съвкупност. В този смисъл Решение
№ 81 от 9.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 199/2017 г., I н. о., НК
Неоснователно
е възражението за процесуалната негодност
на протокола за претърсване и изземване от 08.02.2018г. от таванско помещение и
жилище, находящо се на адрес „Средна гора“4а, гр.Тутракан. Първата инстанция е
извършила проверка на наведеното възражение в тази насока от защитата на подс.Д.
като е разпитала поемното лице Св.Славов. По този начин СОС е дал аргументиран
и обоснован отговор за липса на допуснати процесуални нарушения при самото
осъществяване на процесуално-следственото действие.
Неоснователни
са възраженията на адв.С. за допуснати процесуални нарушения на чл.161, ал.2 от НПК при последващото одобрение на това действие. Видно от отразяванията,
съдържащи се в протокола за протокола за претърсване и изземване, процесуалното
действие е започнало на 08.02.2018г. в 21.30ч. и е завършило в 22.25часа.
Прокурорът е представил документа в Окръжен съд Силистра на 09.02.2018г. в 17.35 часа, видно от щемпела с
входящ номер, поставен върху искането – очевидно след работното време на
съдебната администрация. Още същият ден е било образувано ЧНД №55/2018г. по
описа на СОС, което е било разпределено на съдия Анелия Великова. Горното
мотивира въззивната инстанция да приеме, че изискването за представяне в
рамките на 24 часа е било спазено. Съдебният акт – определението, с което е
било дадено одобрение е било публично обявено чрез вписването му в деловодната
система на СОС в първия работен ден - 12.02.2018г.- понеделник. Подобна
проверка за своевременност на представянето на протокола е била извършена от
даващия одобрението съдия, които също е достигнал до извод за спазване на срока
по чл.161, ал.2 от НПК.
С оглед пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори да е било допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.161, ал.2 от НПК, каквото както вече бе посочено липсва в
конкретния случай, то не би било достатъчно само по себе си, за да обоснове пълната
процесуална негодност на това доказателствено средство . Анализът на съдържанието
му сочи, че в протокола за оглед са отразени времето и мястото на осъществяване
на това процесуално- следствено действие, органа, който го извършва и лицата,
които присъстват и участват както и веществените доказателства, които са
намерени и иззети. Изброените реквизити са налични и не се оспорват от защита -
същите според настоящата инстанция са достатъчни, за да се приеме, че това
процесуално- следствено действие е осъществено по предвидения в закона
процесуален ред, т. е. протокола за оглед е процесуално годно доказателствено
средство. Достоверността на отразеното в протокола се установява и с помощта на
други процесуално годни и неоспорени от страните доказателствени средства. В тази
насока първата инстанция е разпитала лицата, присъствали при неговото
извършване – както поемното лице Славов, така и оперативните работници. Иззетите
от таванското помещение и жилището вещи са предявени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. По делото не е налице спор за идентичност
между веществените доказателства по делото и стоките, иззети при процесното
действие от 08.02.2018 г. в присъствието на подс.Д.. Затова и въззивната
инстанция не съзира каквито и да било пречки да гради изводите си по правото на
базата на съдържащите се в коментирания протокол отразявания.
Затова и
въззивната инстанция се солидаризира с извода на СОС, че не могат да бъдат пренебрегнати
всички налични по делото годни доказателства, за да се даде вяра на обясненията
на подс.Д.. Безспорно той има неизменно право за реализиране правото си на
защита чрез депозирането на каквито прецени обяснения, включително и изобщо да
не дава такива. Но съдът от своя страна при преценката на тяхната достоверност
не може да игнорира тяхната двойствена природа – на доказателствен източник и
на средство за защита. Затова и първата инстанция правилно ги е подложила на
анализ и в резултат на него е достигнала до извода, че те са изолирани, не подкрепени
от нито едно доказателство по делото, поради което и имат характер на защитна
теза, опровергана от останалите доказателства по делото. Подсъдимият отрича да е
държал или да е продавал марихуана, отрича дори да се е срещал с К. на 8
февруари 2018 г. – все обстоятелства установени не само чрез обясненията на К.,
но и чрез коментираните по-горе свидетелски показания, от резултатите от
извършените действия по-претърсване и изземване, заключението на експертизата. Представените
от защитата писмени доказателства – скица на имота, също не могат да променят
горния извод. Таванското помещение безспорно не е изключителна собственост на
подс.Д. и на неговото семейство. Безспорно достъп до него имат и други
родственици, които обаче от години живеят преимуществено в чужбина. Подсъдимият
Д. сам е завел разследващите органи до това таванско помещение и сам е посочил
мястото, където са били укрити наркотичните вещества. Все действия, които макар
и по-късно отречени от въззивника, са установени чрез разпитите на оперативните
работници. Фактът, че подсъдимия Д. е знаел къде в имота се съхранява марихуана
се намира в открито противоречие с неговите собствени обяснения, депозирани
пред първата инстанция.
За
съпричастност към разпространение на наркотични вещества от Д. в един предходен
на инкриминирания период свидетелстват Г.Маринов, Ф.Демиран, Дж.Ибрям и А.И..
Всички тези свидетели посочват един и същи начин за осъществяване на контакт с
подс.Д. - чрез телефонно обаждане или чрез приложението Месинджър. Обяснимо е
обстоятелството, че не могат да възпроизведат в детайли информация като
телефонен номер на подсъдимия или точни дати на осъществяване на закупуването
на наркотичното вещество, както предвид изминалия период от време, както и с
правото им да не дават показания, чрез които биха уличили себе си в извършване
на престъпление. Тези гласни доказателствени източници въззивната инстанция
намира, че подкрепят обвинителната теза, че инкриминираните наркотични вещества
са били предназначени за продажба, което от своя страна обосновава наличието на
специалната цел по смисъла на чл.354а, ал.1 от НК.
При
така приетите за установени факти, първата инстанция обосновано и
законосъобразно е отхвърлила исканията на защитата на подс.Д. за неговото
оправдаване по предявеното обвинение. Настоящата инстанция, солидаризирайки се
с изложените доводи от ОС Силистра, на свой ред отхвърли възможността на
деянието да се придаде правна квалификация, различна от тази по чл.354а, ал.1, вр.чл.26 НК.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при
индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, ОС Силистра не е допуснал нарушения на закона. Макар съдът да
е декларирал, че индивидуализира наказанията при превес на отегчаващите
отговорността на Д. обстоятелства, всъщност му е наложил такива в размери малко
над минималните и далеч под средните, предвидени в санкцията на чл.354а, ал.1,
пр.1 от НК. Горното сочи, че практически индивидуализацията е съответна на
превалиращи смекчаващи вината на Д. обстоятелства. Именно с този краен резултат
въззивната инстанция се съгласява.
При определяне вида и
размера на адекватното наказание на подсъдимия Д. в конкретния случай
първоинстанционният съд правилно е отчел ниската степен на обществена опасност
на личността на дееца. Същевременно обаче е надценил степента на обществена
опасност на деянието, което не се отличава от типичните престъпления по
чл.354а, ал.1 от НК. Не може да бъде ценено в ущърб на подсъдимия и
обстоятелството, че е възприел определена линия на защита, възприета от първата
инстанция като особено укорима. Правото на защита на подсъдимото лице следва да
бъде гарантирано от съда като му бъде призната възможността да дава каквито
прецени обяснения без угроза от по-сурово наказание. Законодателят позволява единствено
самопризнанието да бъде обсъждано като смекчаващо вината обстоятелство, но и
обратното – отказът от самопризнание да се санкционира. Затова и апелативният
съд споделя виждането на защитата, че избраната линия на защита и депозираните
обяснения от подс.Д. не могат да бъдат коментирани като обстоятелство, отегчаващо
вината му. Справедливостта изисква при избора на наказанието измежду
предвидените в закона алтернативи да се намери баланса между индивидуалната и
генералната превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност.
При очевиден превес на смекчаващите (сам ОС Силистра е приел като такива
младата възраст на въззивника, чистото му съдебно минало, обстоятелството, че
работи) над отегчаващите отговорността на възз.Д. обстоятелства справедливото
наказание се явява онова, определено под средния размер, предвиден в санкцията
на специалната норма, каквото всъщност е наложено от първата инстанция. Като
единствено отегчаващо вината на Д. може да бъде разглеждано обстоятелството, че
въззивникът е осъществил две форми на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.1 от НК.
По изложените аргументи и
въззивната инстанция не намери основание за приложение на привилегирования
текст на чл.55 НК, тъй като наличните смекчаващи вината обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни. В тази връзка въззивният съд не намира
основания да преразгледа отмереното от първата инстанция наказание „Лишаване от
свобода“ малко над минималния предвиден от закона размер, а именно: ТРИ ГОДИНИ.
Не са налице и основания
за ревизия на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК. На подсъдимия
следва да се предостави възможност в един период от пет години да преосмисли
поведението си и да демонстрира, че наказанието му е въздействало
предупредително и поправително, като за това не е нужно неговото отделяне от
обществото, семейството и трудовата му ангажираност.
При налагане на
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК наказание
„Глоба” първоинстанционният съд също не е допуснал нарушения.
По изложените съображения
настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/14.12.2018год.,
постановена по НОХД № 156/18г. по описа на
ОC – гр. Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
15-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.