Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260005
Гр.Елхово, 04.05.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 216 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на К.Р. *** чрез
пълномощници- адв. Ц. и адв. Б. ***, съдебен адрес ***, офис 2, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към
Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „***“ №46, представлявана от
Директора - Главен комисар Светлан Иванов Кичиков, с която в условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане на следните
суми: сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 100.00
лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на
неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден
за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019г., изчислена от момента на
настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30 –то число на съответния месец
до датата на подаване на исковата молба в съда – 11.02.2020 година.
В исковата молба се твърди, че от 2005
година ищецът е работил в системата на МВР, като към 01.10.2016г. е заемал
длъжността „полицай“ в ГОДГ 01 при ГПУ – Малко Търново, на структурно
подчинение към РД „ГП“– Елхово при ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е
със статут на държавен служител. Твърди се, че в изпълнение на длъжността е
полагал труд на 12 часови смени по график, като при нощните смени е полагал
нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като отработеното време се е
изчислявало сумарно.
Твърди се, че през периода от
01.01.2017 година до 31.12.2019 година ищецът е положил извънреден труд, който
не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател, поради което
претендира сума в размер на 1000.00 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за посочения по – горе период,
получен след приравняване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1.143
и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и
сумата от 100.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху
стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен
като извънреден за процесния период, начислена от момента на настъпване на падежа
на всяко едно плащане – 30-то число на съответния месец до датата на подаване
на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени по делото
писмени бележки от процесуалният представител на ищеца предявените искове се
поддържат, като се излагат подробни доводи за тяхната основателност. Досежно
размерът им, в хода на провелото се на 29.07.2020г. открито съдебно заседание,
въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК по искане на процесуалният представител
на ищеца е допуснато изменение в размера на предявените искови претенции както
следва: увеличение на размера на главния иск от 1000.00 лева на 1617.13 лева и
увеличаване на размера на предявения акцесорен иск за лихви за забава от 100.00
лева на 217.35 лева. Претендира се присъждане и на направените разноски в производството.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалният си
представител– юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и
размер. Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били
изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното
време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Счита
се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния
ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по
трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
В писмени бележки, представени по делото ответникът
чрез процесуалният си представител– юрисконсулт Т., оспорва предявените искове
по основание и размер и желае отхвърлянето им. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно
претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период– 01.01.2017г.
до 31.12.2019г. ищецът К.Р. Стаматов е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „полицай“ в
ГОДГ 01 при ГПУ – Малко Търново при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“
гр. София. Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от
служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през
процесния период ищецът е полагал труд на 12- часови смени, т.е. и през нощта
/от 22.00 часа до 06.00 часа/, а отработеното време се е изчислявало сумарно,
за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година
ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1592 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението
по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1592 часа,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1819.66 часа /колона 7 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер
на 227.66 часа, която
разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени
изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 1617.13 лева, изчислена съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за
периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия, възлиза на
общата сума от 217.35 лева, съгласно заключението на
експерта.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016г./ за заплащане на сумата от
1617.13 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва
върху сумата от 1617.13 лева, считано от датата на подаване на исковата молба– 11.02.2020г.
до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 217.35 лева,
представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците, начислена за
периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в
съда – 11.02.2020г.
Предявените искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно
легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия
спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори между
страните, че отношенията между тях се регулират от специалния
ЗМВР, редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния
период, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна
сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното
време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в
разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г./, действаща към момента, за който се
претендира вземането на ищеца.
С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график,
всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два
дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187,
ал.5-6 от ЗМВР /ред.преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./ редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. За процесния период от време по силата на изричната
законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188
от ЗМВР /ред.преди изм. ДВ бр.60/2020г./, е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните
работи /отменена с пар.4 от ЗР на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г./, която
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
Съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.3 от тази Наредба за държавните служители в МВР при работа на смени е
възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на
всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен
труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016
г./. В действащата през процесния период
Наредба № 8121з-776/2016г. няма
норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в
рамките на процесния исков период за времето от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г., като при липсата на специално правило, въвеждащо метод за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна
празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд /НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична
норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава
забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1.143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото
си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от
01.01.2018г. до края на процесния период– 31.12.2019г. приложение намират
разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО), като съгласно чл.9а (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от
НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на
чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО,
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове
в дневни. По силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от
05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018
г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“
са заличени, считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че
волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като
съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се
прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по
труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред
различните институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г.
получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над
нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение
на периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на изрично
действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК
принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според
точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви -
според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението
си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия процесен период-
01.01.2017г. до 31.12.2019 година е действало
правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете,
надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период,
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж правило на пресмятане
на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по графика
за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените
с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби съдът
приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния
труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО. Не случайно и с
изменението на ЗМВР /ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена разпоредбата на
чл. 187 като е приета нова ал. 4, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1, т.е. вече законово е уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове
в дневни със сочения коефициент.
Ето защо с оглед на
гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на законово
определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент
1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид при
решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд. В този
смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по
дело С-262/20г.- че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да
компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е посочил също, че ако
не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането,
която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел /Решение от
06.10.2021г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800,
т. 71 и цитираната съдебна практика/. Предвид изложеното съдът счита, че в
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за
тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда право да
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на
положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи
по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като изготвено обективно от
компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от данните от
експертното заключение налице е положен от ищеца Христо Ангелов Тодоров нощен
труд в размер на 1592 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени
на дневно работно време възлизат на 1819.66 часа, като разликата от 227.66 часа
се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд
и чиято стойност не е начислена, съответно не е заплатена. Вещото лице в
заключението си е посочило, че изчислена по този начин, дължимата сума за
положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд,
възлиза на сума в размер на 1617.13 лева, в какъвто размер е и заявената
претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата
размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.
до 31.12.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения размер от 1617.13 лева.
Вземанията за всички
главници са лихвоносни, а исковата молба има характер
на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото се
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.
в размер на 217.35 лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване
на исковата молба- 11.02.2020г. до
окончателното изплащане, тъй като към тази дата е настъпил падежа на всички
задължения на ответника към ищеца за положения от него извънреден труд за
процесния период.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид
акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на
главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане
на мораторна лихва- обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение. Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок- при тримесечно сумарно отчитане на работното време по смисъла на
приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната лихва,
със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза на общата сума от 217.35 лв. върху дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019г.,
считано от последно число на месеца, следващ последния месец на тримесечието, за
което се дължи заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска.
Искът се явява основателен и доказан в предявения му размер и съгласно
направеното изменение.
По отношение на разноските:
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред първата инстанция разноски.
В писмените си бележки процесуалният представител на ответника е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При
възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на
естеството на извършените процесуални действия. Институтът на чл.78,
ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и недопускане
на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на общо уважените по делото искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 250.06
лв. Настоящият състав на съда намира
за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв. С
оглед обема на извършената от процесуалните представители на ищеца работа по
делото- изготвяне на искова молба, молба за изменение на исковете,
представяне на писмени бележки по делото без участие на пълномощникът в открито
съдебно заседание, както и
обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за
подобен род дела фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде
намалено на 300.00 лева, които следва да бъдат присъдени на
ищеца.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на 73.38 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ******”
46, да заплати на К.Р. *** ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 2, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди
изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от 1617.13 /хиляда шестстотин и седемнадесет
лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.,
получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-
11.02.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ******”
46, да заплати на К.Р. *** ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 217.35 /двеста и седемнадесет лева и
тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко
плащане до датата на подаване на исковата молба– 11.02.2020г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ******”
46, да заплати на К.Р. *** ЕГН **********,
на основание
чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК разноски в
съдебното производство в размер на 300.00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, ******”
46, представлявана от Директора, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважените искове в размер на 73.38
лева, сумата от 100.00 лева разноски
по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание
чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
ЧАСТТА му, с която е уважен искът с
правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР/редакция
преди изм. ДВ бр. 60/2020г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна Ангелова/