№ 3332
гр. Варна, 06.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100501169 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 27004/02.04.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
ю. к. И.В.С., срещу Решение № 906/18.03.2024 г., постановено по гр. д. №
5672/2023 г. по описа на ВРС, 33 състав.
По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран
в чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена по сметка на ВОС.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „ЕМУ“ АД,
която в срока по чл. 263 ГПК депозира писмен отговор, в който се оспорват
твърденията на въззивника и е отправено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно и в противоречие на събраните в хода
на производството доказателства, приел, че предявеният иск е основателен.
Излага съображения, че решаващият състав обосновал извода си за
недължимост на процесните суми, представляващи цена за пренос ниско
1
напрежение с неправилното измерване на ползваната електрическа енергия в
имота на ищеца с оглед разпоредбите на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи и последващите -
Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи; ПТЕЕ и ПИКЕЕ. На изложени във въззивната жалба
доводи счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че
предвид установеното право на собственост на въззиваемата страна върху
процесния трафопост, приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 29,
ал. 1 от Наредба № 6/2004 г. /отм./ за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи.
Сочи се в жалбата, че в обжалваното решение неправилно било прието,
че при наличие на преобразуващи съоръжения – собственост на клиента,
какъвто твърди, че е процесният трафопост, измерването следвало да се
извършва на страната с по-високо напрежение, от което бил направен и извод,
че в настоящия случай измерването било извършвано на страна с ниско
напрежение, което било в противоречие с нормативните разпоредби.
В допълнение, излага, че в оспореното решение не била взета предвид
валидно възникнала на основание чл. 104 от Закона за енергетиката
облигационноправна връзка между страните, а именно - Договор с изх. №
СвШ4-520/06.08.2014 г. за достъп до електроразпределителната мрежа (ЕРМ),
собственост на ответника, както и Договор с изх. № СвШ 4-520/06.08.2014 г.
за пренос на електрическа енергия през ЕРМ, собственост на ответника. С
описаните договори били установени договорни отношения с предмет
„достъп“ до електроразпределителната мрежа и „пренос“ през
елетроразпределителната мрежа на количества електрическа енергия, които
насрещната страна консумирала в обекта си срещу задължението да заплаща
съответната цена за тези услуги, одобрена от КЕВР.
Въззивникът твърди, че в обжалваното решение не било отчетено
обстоятелството, че към датата на присъединяване на обекта на ищеца било
изрично определено и мястото на измерване на електрическа енергия,
консумирана в обекта на насрещната страна, а именно – на страна ниско
напрежение, при спазване на действащите към този момент нормативни
актове.
На подробно изложени във въззивната жалба доводи и основания е
отправено искане за отмяна в цялост на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕМУ“ АД депозира
писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение, като се оспорват всички
наведени във въззивната жалба доводи и възражения на подробно изложени в
отговора съображения. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното
2
решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
По доказателствата: не са направени доказателствени искания от
страни.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 27004/02.04.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
ю. к. И.В.С., срещу Решение № 906/18.03.2024 г., постановено по гр. д. №
5672/2023 г. по описа на ВРС, 33 състав, с което на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД е осъдено дружеството „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс Е“, да заплати в полза на
„ЕМУ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Разбойна,
обл. Търговище, п.к. 7707, сумата от 8340,82 лева, представляваща разликата
между заплатената от „ЕМУ“ АД за периода на потребление от 01.03.2018 г. до
30.11.2022 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия
период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обекти с кодов №
32Z480011017080G, находящи се в гр. Разград, в ПИ с идентификатор
61710.501.43, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.09.2024 г., от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно
връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде
постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и
3
подписана от представителите на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание и одобрена от съда по реда на чл. 234 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4