Решение по дело №4265/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 2121
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20194520104265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 13.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

при секретаря         ЕМИЛИЯ Д.                                           и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4265 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                Искът е с правно основание по чл.221, ал.1 КТ, съединен с иск за лихва за забава.

         Ищецът П.И.Г. чрез процесуалния си представител твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 01.06.2018г., прекратено на 01.07.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Работодателят не му е изплатил обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в брутен размер 239.43 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите 239.43 лв обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в брутен размер и 0.60 лв лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

         Ответникът “Хлебозавод Русе 2” ЕООД гр. Плевен, представляван от управителя Павел Петков Велков, не е взел становище по иска.

         Представени са писмени доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза, приложено в писмен вид по делото.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно от представеното заверено копие от трудов договор №18/01.06.2018г., както и от заключението на експертизата, страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е бил назначен на длъжност “общ работник в промишлеността” в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение 255.00 лв при 4-часов дневен режим на работа. С Допълнително споразумение към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 280 лв плюс 0.6 % допълнително възнаграждение за прослужено време и придобит трудов стаж - 1.68 лв.

         Срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни, е уговорен на един месец.

 Със Заповед №24/01.07.2019г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ - поради забавяне изплащане на трудовите възнаграждения от работодателя, считано от 01.07.2019г.

         При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т.2 КТ работодателят му дължи  обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - един месец.

         От заключението на икономическата експертиза, потвърдено устно от вещото лице в съдебно заседание на 19.11.2019г., се установява след проверка по разплащателните ведомости за заплати за месец юни 2019г., че във ведомостта на ищеца е начислено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, заедно с трудовото възнаграждение за месец юни 2019г., което не е изплатено.

         Експертизата заключава, че размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ възлиза на 281.68 лв в брутен размер, респ. на 253.51 лв в нетен размер след приспадане на 28.17 лв данък по ЗДДФЛ. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху нетната сума за получаване на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ, за периода от датата на прекратяване на трудовия договор - 01.07.2019г. до предявяване на иска 10.07.2019г. възлиза на 0.66 лв.

         Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните.

         При тези данни съдът намира, че исковете за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и за лихва за забава върху обезщетението се явяват основателни и следва да бъдат уважени, така: 239.43 лв обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и 0.60 лв лихва за забава върху него, съобразно петитума на исковата молба, тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, заедно със законната лихва върху главницата от 10.07.2019г. до окончателното изплащане.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.2, ал.2, вр. чл.7 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца П.И.Г. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 300 лв.

Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер на 50 лв следва да се заплати от ответника, както и 190 лв възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Хлебозавод Русе 2” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. “Дойран” №116, ап.5, представлявано от управителя Павел Петков Велков, ЕИК ********* да заплати на П.И.Г. ***, ЕГН **********, сумите 239.43 лв обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, заедно със законната лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане и 0.60 лв лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2019г., а по сметка на Русенски районен съд да заплати 50 лв държавна такса по производството и 190 лв съдебни разноски.

ОСЪЖДА Хлебозавод Русе 2” ЕООД гр. Плевен да заплати на адвокат З.Д.П. от Адвокатска колегия гр. Русе сумата 300 лв разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                       Съдия: