П Р О Т О К О Л № 154
гр. Пловдив, 02.04.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
съдебен секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,
сложи за разглеждане ЧНД /В/ № 144 по описа
за 2020 година, докладвано от
председателя.
На именното повикване в 10,00
часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ К.П.И. не се
явява, редовно уведомен. Постъпила е декларация от него, че не желае да присъства на делото. За него се явява
неговия защитникт адвокат И.Т..
Явява се представител на
Апелативна прокуратура Пловдив – прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ.
Т.: Моля да дадете ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма
процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се
жалбата.
Адв.Т.
:
Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха
правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.
Адв.
Т. : Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед изявленията на
страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да
се даде ход на съдебната прения, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
Т.: Уважаеми апелативни съдии, досъдебното производство по
въпросното дело е приключило, всички доказателствата са събрани, предявени са,
запознати сме с тях. Не съществува никаква възможност обвиняемия И. да се укрие
и да извърши престъпление. И пред окръжния съд споменах - единствените
свидетели по делото са оперативните работници полицейски служители, които са
извършили действията, те са свидетелите по делото. Няма как обвиняемия да
въздейства върху тях, просто няма как. Желая да отбележа, че мярката за
неотклонение няма репресивен характер. Тя има друга цел – да ограничи
обвиняемия да извърши престъпление, да не се укрие. В случая такава възможност
не съществува, дори напротив. От самото начало се признахме за виновни,
съдействахме по всякакъв начин на обвинението, разкрихме друго престъпление, за
което подзащитния ми стана свидетел. Ние
желаем да приключи делото, най-вероятно със споразумение, но в този случай не
виждам кога и как ще стане и по така
стеклите се обстоятелства считам, че тази мярка придобива репресивен характер,
което по закон е недопустимо. До 27-и няма заседание, кога ще се напише ОА,
съответно кога ще се насрочи в съда?! Това означава, че тази мярка се превръща в репресия, което
считам, че не е редно. Не редно и от правна гледна точка.
На предходното заседание
представихме доказателства за здравословното състояние на майката, тя е с
множество претърпени операции, и въпреки, че те са от 2016,2017 г. нейното
състояние е влошено. Него го няма, баща няма. Има постоянен адрес на
който ще пребивава. Той де юре не е осъждан, по смисъла на закона И. се води
неосъждано лице.
Затова ще моля, след преценка
на доказателствата и създалата се обстановка да измените първоначално взетата
мярка за неотклонение задържане под
стража в домашен арест. Считам, че така
целите на наказателния процес биха се удовлетворили.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без уважение. Това което бе
казано. На първо място, че на практика
блокира досъдебното и съдебното производство, аз считам, че това не е
така, независимо от ситуацията. Досъдебното производство е приключило, няма
пречка да се изготви ОА, а що се касае до споразумението това е
един очакван процесуален акт, който няма как да коментираме, тъй като е въпрос
и на обвинението и на защитата. От тази гледна точка няма нови обстоятелства.
Изтъкнатите в страната обстоятелства не касае обвиняемия. Няма данни да има
промяна в ситуацията, която да има отношение към подсъдимия. Всичко това е
казано, те са обсъждани в производствата по чл. 64 и 65 НПК. По чл. 65 НПК е
проведено в началото на януари и новото обстоятелство е както споменах
приключване на досъдебното производство.
Абсолютно правилно съдът е
обсъдил наличната опасност да се укрие и извърши престъпление. Става дума за конкретната дейност - голямо количество
наркотични вещества 486 гр. марихуана и 4 гр. кокаин, това са различни видове
наркотични вещества, високата степен на организация – трима души в съучастие,
заедно с другите обвиняеми Г.А. и Т. С.. Самата конспиративност на
извършването, механизмът, държане на наркотичното вещество в пригодена за това
резервна гума, намереното количество в квартирата, за което споменах.
Процесуалния намек за порок в това, че разпитани като свидетели полицейски
служители, който е изтъкнат в първата инстанция според мен не съществува и в
това отношение е разпоредбата на чл. 118 ал. 2 НПК е съвсем категорична.
Другото което се изтъква е
здравословното състояние на майката. Там
е правилно маркирано, че представените медицински документи касаят здравословното състояние на майката от 2017 -2018 г., като
следват заключенията, че тя е изписана в добро здравословно състояние. Тоест,
наличното влошено здравословно състояние е било и преди задържането му под стража от преди 4 месеца,
което е разумен срок на задържане. В това отношение не могат да се правят
обструкции в насока промяна на мярката за неотклонение. Това е настоящият процесуален момент по
казуса. Няма никаква пречка за развитието му по нататък и затова считам, че
определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Адв.
Т. /реплика/: Само искам да
уточня, че касае се за 486 гр.
марихуана, а не така както спомена обвинението кокаин. Кокаина е 3,96 гр. и
486 гр. марихуана.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на
Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение искането за изменение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно
производство № 138/19г. по описа на сектор „КП“ при ОД
на МВР П. К.П.И..
Срещу определението е постъпила
жалба от защитника на обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за
неотклонение, като са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че няма нови обстоятелства,
които да разколебаят изводите за съществуването на опасност И. да извърши
престъпление и за наличието на обосновано предположение, че е извършил
престъпленията, в които е обвинен.
Защитата на обвиняемия И. възразява
срещу изводите на съда за продължаване на реалната опасност същият да се укрие
или извърши престъпление. Излага съображения за отпадане на необходимостта от
продължаване на задържането.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка
за неотклонение.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид
следното:
За да
постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият И. е
привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото
предположение обвиняемият да е осъществил престъпния състав на това
престъпление продължава да съществува и
този извод не е разколебан. Събраните по делото доказателства в достатъчна
степен удовлетворяват критерия, изискуем от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и
няма данни, които да внасят съмнение в извода за съпричастност на обвиняемия,
към деянията, в които е обвинен.
За да
прецени, че не е разколебана съществуващата реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, първият състав правилно
е отчел механизма на извършване на деянието и интензитета на престъпната
дейност, насочена към разпространение на високорискови наркотични вещества.
Този извод допълнително се подкрепя и от вида и количеството на наркотичните
вещества, както и от създадената добра организация на престъпните действия в
съучастие с други лица.
Ето защо, след като наличието на
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянията, в които е обвинен и
съществуването на опасност да извърши престъпление не са разколебани, то за
първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да остави
искането на обвиняемия И. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека без уважение, както и правилно е
сторила.
Това очертава обжалваното определение
като обосновано и законосъобразно и налага потвърждаването му.
Разследването е в разумни срокове, съобразно критериите на
НПК и ЕКЗПЧОС, а задържането на
обвиняемия не излиза извън очертания от нормата на чл.63, ал.4 НПК обхват, още повече, че разследването по делото се движи
ритмично и експедитивно с оглед изясняване в пълна степен на всички релевантни
за предмета на доказване обстоятелства.
Доводите на защитата, свързани с
процесуалното поведение на обвиняемия не могат да променят горния извод и могат
да бъдат експлоатирани при решаване на делото по същество.
По изложените съображения,
Апелативният съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОтВЪРЖДАВА Определение № 358/27.03.2020 г., по чнд № 575/20г. по
описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,11 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: