Р Е Ш Е Н И Е
28.06.2017г., гр. Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Кюстендил, ХІІІ
състав, в открито заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Светослав Пиронев
като
разгледа докладваното от съдия Пиронев гр.д.
№ 1214 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, депозирана от А.Г.Г. и Й.И.Л. – Г. срещу Г.Й.С. и А.М.В..
Ищците твърдят, че на 07.12.2015 г., около 17:30 ч. в района на с. Невестино, обл. Кюстендил, на второкласен път 62, при км. 15+8500 било реализирано ПТП, в следствие на неспазване на правилата за движение от ответниците, като А.В. управлявал МПС марка „Пежо” и не осигурил достатъчна дистанция, а ответникът Г.С. управлявал товарен автомобил, марка „Зил”, като се движел без включени светлини в тъмната част от денонощието. Ищецът А.Г. твърди, че в резултат на инцидента е претърпял имуществени вреди за заплатени медицински консумативи, както и неимуществени вреди, свързани с претърпяно от него телесно увреждане. Ищцата Й. Г. твърди, че в резултат на инцидента е претърпяла имуществени вреди, представляващи повреди на притежавания от нея автомобил „Пежо”. Предявени са искове срещу ответниците солидарно да заплатят следните суми, чиито размери след допуснато изменение на иска от 30.05.2017г. се равняват, както следва: 1/ 1844,80 лева – иск за за обезщетение за имуществени вреди, претендирани от А.Г.; 2/ 12500,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претендирани от А.Г.; 3/ 4564,00 лева – частично предявен иск от общо 6500,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претендирани от Й. Г., ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието (07.12.2015г.) до окончателното изплащане на дължимите суми.
В отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г.С. изразява несъгласие да е станал причина за настъпване на ПТП. Отрича управляваният от него товарен автомобил да е бил с неизправна осветителна система. Моли съда за отхвърляне на предявените искове.
В отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.В. отрича да е причинил на ищците твърдените вреди. Заявява, че с А.Г. пътували от с. Невестино посока гр. Дупница, като излизайки на един от завоите пред него се появил товарен автомобил без включени светлини или светлоотразителни знаци, което причинило и настъпилия в последствие удар.
Третото лице ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не е депозирало отговор.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното към делото копие от свидетелство за регистрация – част I (пар. C.1.1., C.1.2. C.4(a) от свидетелството), собственик на товарен автомобил Пежо Боксер 2.8. Д., с рег. № **** е Й.И.Л. – Г..
Видно
от заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза /л.98-99/
уврежданията по товарния автомобил Пежо Боксер 2.8. Д., с рег. № ****
водят до нарушаване на геометричните параметри на автомобила, поради което
представляват „тотална щета”. Съобразно направените от вещото лице изчисления,
вредите по автомобила са на стойност 4564,00 лева.
В заключението
по приетата съдебно-автотехническа експертиза /л.124-125/ е прието, че
процесното ПТП е станало на 07.12.2015г. около 17:30 часа (52 мин. след 16:38
часа, когато залязва слънцето) при следния механизъм на настъпване на ПТП:
товарен автомобил "Зил" се движил със скорост от около 25 км/ч откъм
с. Невестино в посока гр. Дупница, а зад него се движил товарен автомобил марка
"Пежо" със скорост около 80 км/ч. Спирачките на последния автомобил
са задействани на около 10м. преди мястото на удара, при опасна зона за спиране
около 80 м., поради което като непосредствена причина за настъпване на ПТП се
счита неосигуряването на достатъчна дистанция от страна на водача на товарния
автомобил "Пежо". Като причина за ПТП е прието още и управлението на
товарния автомобил "Зил" с неизправна осветителната уредба. Според
дадените в открито съдебно заседание разяснения от вещото лице неизправната
осветителна уредба не позволява на водача на автомобила движещ се зад
автомобила с неизправна уредба своевременно да го възприеме, поради което
същият ще бъде видян едва когато задният автомобил го освети със собствените си
светлини, т.е. на около 40м., при опасна зона 80м.
Видно от приложеното по делото писмо на ОД на МВР – Кюстендил, ведно с приложенията към него, на двамата водачи са наложени наказания въз основа на влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1/ НП № 15-1139-001524 от 14.12.2015г. за това, че Г.Й.С. на 07.12.2015г. около 17:30 часа е управлявал през тъмната част от денонощието МПС "Зил", което е технически неизправно – липсват габарит, пътепоказатели и стоп светлини, с което става участник в ПТП (нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП); 2/ НП № 15-1139-001674 от 17.06.2016г. за това, че А.М.В. на 07.12.2015г. около 17:30 часа поради неспазване на необходимата дистанция, застигнал и блъснал движещия се пред него товарен автомобил "Зил", вследствие на което се реализира ПТП (нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП).
Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на инцидента, А.Г. е получил следните травматични увреждания: фрактура на големия пищял /тибия/ на дясна подбедрица в горния му край – вътреставна, в областта на колянната става, както и охлузвания по лицето. Проведено е оперативно лечение на същата – метална остеосинтеза с L-образна плака и 6 бр. винтове. Фрактурата на големия пищял на дясната подбедрица е довела до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник на ищеца за срок от около 6 месеца, в който период Г. е търпял болки и страдания – по-интензивни в началото на инцидента и постепенно затихващи към края на периода. Охлузванията на лицето са довели до болка и страдание за около 10-15 дни. Сочи се, че здравето на ищеца към настоящия момент е практически възстановено, но предстои да се извърши втора операция за отстраняване на остеосинтезния материал, която при благоприятно протичащ лечебно-възстановителен процес ще доведе до допълнително по-лекостепенно затрудняване на движенията на крайника и болки и страдания за още около 1-2 месеца. Изрично е разяснено, че описаните в приложените медицински документи консумативи за лечението му, както следва: 60,00 лева – киршнерови игли; 1350,00 лева – L-бътрес плака: титаний; 400,00 лева - канюлиран спонгилозен винт: титаний, като съгласно действащите разпоредби за болнично лечение следва да се заплати и потребителска такса – 34,80 лева.
От показанията на свид. П. К., както и от приложения превозен билет № 875698 от 07.12.2015г. се установява, че на посочената дата, около 16:30 часа, свид. К. е издал на ответника Г.С. превозен билет за експедитиране на дървесина от земеделски имоти. След издаване на превозния билет двамата с две коли тръгнали по черния път, като К. се движил пред С. по черния път, когато при излизане на главния път се разделили като К. тръгнал надясно, а С. – на ляво посока гр. Дупница.
От показанията на свид. Г.Г. и свид. И. Т. се установява, че през възстановителния период на А.Г. след операцията му е бил затруднен в придвижването, което се е осигурявало с помощта на патерици, като е бил в невъзможност сам да осигурява посещенията си за преглед при лекар.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Предявените от А.Г.Г. и Й.И.Л.-Г. искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на исковете за присъждане на обезщетение на деликтно основание е предпоставена от установяване на следните предпоставки: деяние (действие или бездействие); противоправност на деянието, причиняване на вреда и пряка причинно-следствена връзка на деянието с настъпилия резултат; вина.
От възприетата по-горе фактическа обстановка следва да се приеме, че в случая е несъмнено доказано, че на 07.12.2015 г., около 17:30 ч. в района на с. Невестино, обл. Кюстендил, на второкласен път 62, при км. 15+8500 било реализирано ПТП, в следствие на неспазване на правилата за движение от ответниците, като А.В. управлявал МПС марка „Пежо” и не осигурил достатъчна дистанция, а ответникът Г.С. управлявал товарен автомобил, марка „Зил”, като се движел без включени светлини в тъмната част от денонощието.
За установяване на описания механизъм на ПТП съдът дава вяра на приетото заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза. От събраните по делото доказателства не може да се заключи, че е налице и друга причина за настъпване на инцидента, извън установеното поведение на двамата водачи. За пълнота следва изрично да се подчертае, че няма данни, които да опровергават и възприетия от вещото лице час на инцидента (около 17:30 часа), както и това, че е настъпил след залязване на слънцето на 07.12.2015г. Недоказани са твърденията на ответника Г.С., че инцидентът не е бил в тъмната част на денонощието, като не са ангажирани доказателства, които да оборват приетия от вещото лице час на стъмване.
От приетото заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза е видно, че в резултат на ПТП уврежданията по товарния автомобил Пежо Боксер 2.8. Д., с рег. № *** водят до нарушаване на геометричните параметри на автомобила, поради което автомобила представлява „тотална щета”. Съобразно направените от вещото лице изчисления, вредите по автомобила са на стойност 4564,00 лева. Ето защо следва да се уважи искът на Й. Г. за посочената сума от 4564,00 лева, предявен частично от 6500,00 лева, представляващи претърпени от нея имуществени вреди.
Основателен е и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предявен от А.Г. за сумата от 1844,00 лева. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от приложената по делото медицинска документация, се установява, че в резултат на инцидента А.Г. е претърпял описаните по-горе увреждания, като сторените от него разходи за медицински консумативи на стойност 1844,00 лева (от които 60,00 лева – киршнерови иглип; 1350,00 лева – L-бътрес плака: титаний; 400,00 лева - канюлиран спонгилозен винт: титаний, като съгласно действащите разпоредби за болнично лечение следва да се заплати и потребителска такса – 34,80 лева) са във връзка с проведеното лечение. По тези съображения следва да се уважи изцяло предявеният от А.Г. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1844, 00 лева.
Частично основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца А.Г.. От извършения по-горе доказателствен анализ следва, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял описаните увреждания. Доколкото претенцията е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, то същото следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.
В конкретния случай, съдът отчита вида,
характера и тежестта на телесните увреждания, а именно фрактура на големия
пищял /тибия/ на дясна подбедрица в горния му край – вътреставна, в областта на
колянната става, както и охлузвания по лицето. Настоящият състав взема предвид
и начина, по който е осъществено увреждането, а именно чрез внезапен удар с
друго МПС, при което ищецът като пътник е претърпял вътреавтомобилна травма,
засягаща лицето, където са разположени множество сетивни органи и долен
крайник, осигуряващ нормалното придвижване.
При преценката по чл. 52 ЗЗД от съществено значение е и обстоятелството, че фактурата на дясната подбедрица е довела до трайно затрудняване на движенията на ищеца за срок около 6 месеца, в който период Г. е търпял болки и страдания – по-интензивни в началото на инцидента и постепенно затихващи към края на период, а охлузванията на лицето са довели до болка и страдание за около 10-15 дни.
От
значение е и обстоятелството, че за лечението се е наложило провеждането на
оперативно лечение, наложило болничен престой.
Отчитат се още и изпитваните от пострадалия болки, които макар и със затихващ интензитет, са продължили няколко месеца. Несъмнено важни за преценката по чл. 52 ЗЗД са и съобразените от съда вид, характер, тежест и интензитет на търпените от ищеца болки, страдания, неудобства и психически увреждания, които неизменно и житейски логично съпътстват описаните по-горе телесни увреждания, оперативно лечение и болничен престой.
Съдът взема предвид още и че макар понастоящем здравето на ищеца да е практически възстановено, то за отстраняването на остеосинтезния материал е необходима втора операция, която при благоприятно протичащ лечебно-възстановителен процес ще доведе до допълнително по-лекостепенно затрудняване на движенията на крайника и болки и страдания за още около 1-2 месеца.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че размерът на справедливото обезщетение в случая се равнява на 7000,00 лева, поради което предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи до посочената сума, като се отхвърли за разликата над нея до пълния претендиран размер от 12500 лева.
С оглед акцесорността на претенцията за законна лихва, следва да се присъди и последната върху приетите по-горе обезщетения.
Описаните по-горе суми следва да се присъдят солидарно срещу двамата ответници – Г.С. и А.В., с оглед разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, съгласно която ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. По поставения въпрос е налице и задължителна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК и др., според която в производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет са вътрешните отношения между длъжниците. По тези съображения следва да се отхвърлят като неоснователни възраженията на единия от ответниците, отхвърлящи основателността на искането за солидарно им осъждане.
По разноските:
От претендираните от ищците разноски съобразно представения от тях списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че действително сторени са следните разноски: 691,35 лева – държавна такса; 480,00 лева – възнаграждения за вещи лица; 400,00 лева – адвокатско възнаграждение. По делото не са налице доказателства за действителното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение за сумата над 400,00 лева до пълния претендиран размер от 1200,00 лева. От така определените разходи на ищците, следва да се присъдят следните суми, изчислени съобразно уважената част от исковете: 490,26 – държавна такса; 340,38 лева – възнаграждение за вещи лица; 283,65 лева – адвокатско възнаграждение.
В тежест на ищеца А.Г. следва да се присъдят възнагражденията за адвокат на ищците А.В. и Г.С., съобразно отхвърлената част от предявения от него иск за неимуществени вреди, а именно 87,26 лева в полза на А.В. и 398,20 лева в полза на адв. Е.Й. за осъществената от него адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.М.В., с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Й.С., с ЕГН **********, с адрес *** солидарно да заплатят на Й.И.Л. – Г., с ЕГН ********** сума в размер на 4564,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на причинено от тях на 07.12.2015 г., около 17:30 ч. пътно-транспортно произшествие, която сума е предявена частично от общо 6500,00 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието (07.12.2015г.) до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА А.М.В. с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Й.С., с ЕГН **********, с адрес *** солидарно да заплатят на А.Г.Г., с ЕГН ********** сума в размер на 1844,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени медицински консумативи, както и сума в размер на 7000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и страдания, които вреди са претърпени в резултат на причинено от тях на 07.12.2015 г., около 17:30 ч. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието (07.12.2015г.) до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимущетвени вреди за разликата над сумата от 7000,00 лева до пълния претендиран размер от 12 500,00 лева.
ОСЪЖДА А.М.В. с ЕГН ********** и Г.Й.С., с ЕГН ********** да заплатят на Й.И.Л. – Г., с ЕГН ********** и на А.Г.Г., с ЕГН ********** сторените разноски, както следва: 490,26 – държавна такса; 340,38 лева – възнаграждение за вещи лица; 283,65 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Г.Г., с ЕГН ********** да заплати на адв. Е.Й. сумата от 398,20 лева – възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатска помощ и съдействие на Г.Й.С..
ОСЪЖДА А.Г.Г., с ЕГН ********** да заплати на А.М.В., с ЕГН **********, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 87,26 лева.
Решението е постановено с участието на трето
лице-помагач – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” на страната на ответника А.М.В..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, чрез Районен съд –
Кюстендил, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия: