ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1012
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ в закрито заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20215300101431 по описа за 2021 година
Като взе делото на доклад по повод изпратените по пощата от ОП- ***** на 09.09.21г. молба
и писмо, заведени в канцеларията му съответно с вх.№9715/10.09.21г. и вх.№9716/10.09.21г.,
и съобрази извършените до момента по делото процесуални действия, свързани с
отстраняване от ищеца на указани му от съда нередовности на исковата молба и събиране по
служебен почин на информация, свързана според съда с преценката му за допустимост на
предявения иск, по който е образувано гр.дело №1431/21г. на ПОС, съдът намери, че :
Молба вх.№9715/10.09.21г. на административния ръководител на ОП-**** за отмяна
на наложената му от съда с Определение №779/27.08.21г. глоба следва да се уважи;
Производството по делото следва да се прекрати, поради недопустимост на
предявения иск;
воден от следните конкретни съображения по всеки от очертаните два въпроса, а
именно:
1.С молба вх.№9715/10.09.21г. административният ръководител на ОП-**** моли
съда да отмени наложената му с Определение №779/27.08.21г. глоба, като сочи, че исканата
от съда по делото информация не е била представена по-рано, поради липса на указан от
съда срок за предоставянето и, поради изключителната му ангажираност като
административен ръководител, както и поради това, че в срока, взет предвид от съда за
неизпълнение на вмененото му задължение, е бил в законоустановен отпуск за времето от
07.08.-21г.-06.09.21г., за което прилага копие от заповед.
Като взе предвид разпоредбите на чл.92 от ГПК, както и изложените от молителя и
установeни отчасти с приложената заповед причини, съдът намери, че молбата е
своевременна, а разгледана по същество следва да бъде уважена, доколкото:
Същата е подадена в едноседмичния срок по чл.92,ал.1 от ГПК и като такава е допустима-
съобщението за наложената от съда глоба е връчено на 02.09.21г. чрез М. В.- *****/виж
л.52/, а молбата е изпратена по пощата на 09.09.21г., на която дата изтича едноседмичният
предвиден в закона срок да се поиска отмяна на наложената глоба.
1
Изложените от молителя причини, касаещи ангажираността му като административен
ръководител, отсъствието му за част от периода на непредоставяне на исканата информация,
мотивирал съда за налагане на глобата, поради ползване на отпуск, както и липсата на
конкретно указан срок за предоставянето и, се намират от съда за уважителни по смисъла на
чл.92,ал.2 от ГПК, ако и двете от тях да не са попречили на никоя от другите замолени
институции, при същата предполагаема ангажираност на ръководителите им, и макар съдът
също да не им е дал срок за това, да изпълнят исканията му с най-голяма бързина.
2.Производството по делото следва да се прекрати, поради недопустимост на предявения от
ищеца иск, доколкото:
2.1.Както личи от искова молба вх.№261449/28.09.20г. на Р.С., по която е образувано
делото, искането му до съда е „да установи истинския извършител на това убийство“, като
сочи изрично, че не желае парично обезщетение, а предявява гражданския си иск за
действията на Окръжна Прокуратура- ****, прокурор Х. М. и Д. В. Д.-разследващ полицай
от РПУ-**** по ДП №62/2016г., за да се разкрие „евентуалния извършител на тежко
умишлено престъпление“, „да се установи истината“, „да се установи престъпно
обстоятелство по нохд №514/16г. на ОС-****“, като съдът изиска извършените и
приложените ДНК експертизи по наказателното дело, от които ще установи, че неговото
ДНК не съвпада с това на жертвата, и да се извърши нова ДНК експертиза на лицето В. Т.Г.
от с.****, ул.“*****“№*, който е отказал да даде по неизвестни за ищеца причини ДНК
проба в производството по посоченото наказателно дело, а разследващият полицай и
наблюдаващият прокурор не поискали от съда да издаде заповед, за да му бъде взета такава
проба, и ако при новата експертиза се окаже, че неговото ДНК има съвпадение, то това
автоматично ще доведе и до извода кой е истинският убиец, тъй като с този отказ той бил
лишен от справедлив процес, в нарушение на гарантираното му право от чл.6,т.1 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи /л.2 от делото на СтОС/.
2.2.От събраните по служебен почин данни по делото, изискани от РПУ-**** ОП-**** и
ОС-**** се установи, че :
По сигнал на заявителя И. К., на 05.03.16г. в РУП-**** е било образувано ДП №62/16г.,
свързано с разследването на обстоятелствата относно смъртта на намерената в с.****, на
ул.“****“№**, в къщата и, в безпомощно състояние К. Д., възложено на разследващ
полицай Д. Д., изпратено на 20.10.16г. с писмо до ОП-***** с мнение за съд /виж л.37-л.43/;
Във връзка с ДП №62/16г. е била образувана пр.преписка №814/2016г. на ОП-****, с
наблюдаващ прокурор Х. М., по която е изготвен и внесен обвинителен акт, с който Р. М.
СЛ., ЕГН **********, ищец по образуваното пред този съд гр.дело №1431/21г., е бил
обвинен в извършване на престъпления по чл.150,ал.1, предложение първо и по
чл.116,ал.1,т.8, предложение второ вр. с чл.115 от НК затова, че на ****г., в с.****, община
****, област ****, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на пострадалата К. Г. Д. с ЕГН ******- свалил полата и бельото
и, и след опипване на заголените задни части на пострадалата бръкнал два пъти с пръсти в
ануса и половия и орган, като блудственото действие е осъществено чрез употреба на сила-
нанасяне на множество удари /повече от два/ с юмруци и дървена пръчка в областта на
главата, тялото и крайниците на пострадалата, както и че по същото време и на същото
място, с цел да прикрие друго престъпление- извършеното от него блудство по
чл.150,ал.1,предл.1 от НК, умишлено е умъртвил К.Г. Д.с ЕГН ******, чрез душене
/притискане на шията и с ръце /виж писмо вх.№9716/10.09.21г. на ОП-***** и приложения
към него обвинителен акт от 24.10.16г./;
По внесения в ОС-**** обвинителен акт от 24.10.16г., изготвен по пр.пр. №814/16г., е било
образувано нохд 514/16г., приключило с влязла в сила на 13.03.17г. присъда, с която Р.С. е
бил признат за виновен и осъден и по двете престъпления, за които му е било повдигнато
2
обвинение с обвинителния акт, с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от десет
години и осем месеца, като наказателното дело е разгледано в негово присъствие и по
негово и на защитата му искане е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие /по
реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК- при предварителното
изслушване подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти /виж
приложените към писмото на ОС-**** и ОП-**** преписи от присъда/;
Както личи от описите на веществени доказателства, съдържащи се и в изготвения
обвинителен акт, и в присъдата на ОС-***, в частта относно постановеното във връзка с
веществените доказателства по делото, в хода на наказателното производство са били
събрани тампони със слюнка за ДНК профили, нокти и обтривки от горни крайници на
множество описани там лица, включително Р.С., измежду които не фигурира сочения от
ищеца в исковата молба В. Т.Г., който, съгласно твърденията на ищеца в исковата молба,
отказал да даде по неизвестни причини ДНК проба в производството по наказателното дело,
а разследващият полицай и наблюдаващият прокурор не поискали от съда издаване на
заповед, въз основа която да му се вземе такава проба /виж приложените към писмото на
ОП-**** преписи от обвинителен акт и присъда/;
Постановената от ОС-**** по нохд №514/16г. осъдителна присъда е била обжалвана
единствено от конституирания в производството като частен обвинител и граждански ищец
наследник на покойната К. Д. Д. Ж. П. с оплакване от явна несправедливост на наложеното
наказание и занижаване на срока, за което е наложено, както и в частично отхвърлителната
част за предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди, по която жалба се е
развило въззивно производство по внохд №13/17г. на ПАС, приключило с Решение
№43/14.02.17г., с което постановената присъда е била изменена единствено в частта относно
присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди и
потвърдена в останалата и част. В мотивите на това решение, с което е извършена изцяло
проверка за законосъобразността и правилността на обжалваната присъда, са изследвани и
въпросите относно променената след повдигане на обвинението позиция на Р.С., който е
обяснил първоначално дадените трикратно обяснения, съставляващи подробни
самопризнания, с упражнена спрямо него физическа принуда, за да признае неизвършено от
него престъпление- твърдения, отречени с изготвени в производството медицински
заключения, и за повдигнатите от него искания, макар да не е обжалвал присъдата, за ново
разследване, в което да се провери съмнението му, че извършител на престъплението е ***
годишният му съселянин Т. /Т./ В. К., съден в миналото за изнасилване /виж на л.5 до л.7
включително от приложеното към писмото на ОП-**** Решение №43/14.02.17г. по внохд
№13/17г. на ПАС/;
Видно от приложеното към писмото на ОС-**** Решение №123/30.06.17г. по нохд
№502/17г. на ВКС, трето наказателно отделение, със същото е оставено без уважение
повдигнатото от осъдения Р. М. СЛ. искане за възобновяване на внохд №13/17г. на ПАС и за
отмяна на постановеното по него Решение №43/13.02.17г., с което е изменена присъда
№53/17.11.16г. по нохд №514/16г. на ОС-****, за отмяна на същата и за връщане на делото
за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство, като с подаденото искане Р.С.
и защитата му са оспорвали авторството на престъпните посегателства, развивайки доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения, извършването на каквито е отречено от
касационния съд с посочения съдебен акт, с който са изцяло споделени изводите на
инстанциите, че Р.С. е автор на извършените престъпления, както и че за достигане на
изводите им в тази насока не са допуснати съществени процесуални нарушения, а напротив-
като са събрани и проверени внимателно всички доказателства, както тези, които
разобличават Р.С., така и тези, които биха могли да го оневинят /л.33-л.35/.
2.3.Видно от молба вх.№4241/16.06.21г., подадена от ищеца след оставяне на исковата му
молба без движение от този състав, за да се отстранят констатираните с Разпореждане
3
№475/08.06.21г. нейни нередовности, позовавайки се на чл.17,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК, като е
посочил за ответници по делото длъжностните лица Д. В. Д.- разследващ полицай по ДП
№62/16г. на РПУ-**** и Х. М.- прокурор от ОП-****, ищецът е повдигнал пред този съд
исканията:
- да назначи нова и повторна ДНК експертиза на лицата В. Т. Г., Т. В. К. и М. А. Г.;
-да проведе и извърши нови следствени действия на посочените от него три лица, за
да се разкрие обективната истина и да се докаже кой е извършител на тежкото умишлено
престъпление, тъй че да му се потърси наказателна отговорност по НК;
-да сезира ВКС за отмяна влязлата в сила присъда и за възобновяване на нохд
№514/16г. на ОС-**** и връщане на делото за ново разследване, тъй като с искането от него
действия ще се докаже, че той е бил осъден за престъпление, което не е извършил;
-да разкрие обективната истина за случилото се, съгласно чл.13,ал.1 от НПК
/виж молбата на л.14-л.15 от делото/.
2.4. При тъй сочените от ищеца обстоятелства и повдигнати към съда искания,
очевидно е, че гражданският съд не е компетентен да се произнесе в случая и се касае до
предявен недопустим иск, доколкото:
2.4.1. След като ищецът изрично сочи, че не търси обезщетение във връзка с
описаните от него обстоятелства, че е бил лишен от справедлив процес, в нарушение на
гарантираното му от чл.6,т.1 от КПЧОС право, доколкото В. Г. от с.**** не дал ДНК проба в
наказателното производство, в което той самият е бил осъден, а разследващият полицай и
наблюдаващият прокурор не поискали от съда да издаде заповед, тъй че такава да му бъде
взета, при което би могло да се окаже, че неговото ДНК има съвпадение, а това автоматично
щяло да доведе и до извода кой е истинският убиец, искът му не може да се разгледа по реда
на ЗОДОВ, във връзка с твърдяното от него нарушаване на правото му на справедлив
процес, гарантирано от цитираната разпоредба, пряко приложима след ратификация на
Конвенцията във вътрешния ни правов ред;
2.4.2. Съгласно разпоредбите на чл.127,ал.4 и ал.5 от ГПК, посочени от ищеца в
молбата му за отстраняване на нередовности на исковата молба, като квалификациите,
дадени от него, не ангажират съда, може да бъде предявен иск за установяване истинността
или неистинността на един документ, а иск за съществуване или несъществуване на други
факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, респективно- иск
за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато
наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията по чл.24,ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25,ал.1,т.2 или
чл.26 от НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Никое от изложените обстоятелства и формулирани от ищеца искания не дава на
съда основание да смята, че тези посочени от него с молбата му разпоредби са приложими в
случая и могат да обосновават допустимостта на предявения от него иск, защото :
Ищецът не иска от този съд да установи истинността или неистинността на никой
конкретен документ, никой от останалите факти, които излага с исковата молба и с
допълнителната си молба, не съставлява факт с правно значение, установяване
съществуването или несъществуването на който може да бъде извършено от гражданския
съд по реда на ГПК, нито той има такова искане, и с молбите му не се сочи престъпно
обстоятелство, което да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
4
влязло в сила решение, за което да са налице останалите визирани в чл.124,ал.5 от ГПК
предпоставки, поради които наказателно преследване не може да бъде възбудено,
прекратено е или е спряно на някое от описаните основания, или извършителят на деянието
е останал неоткрит.
Напротив, описаните от ищеца обстоятелства и повдигнати искания сочат, че той счита,
щото проведеното и вече приключило срещу него с влязла в сила наказателно производство,
в което е бил намерен за виновен и осъден за извършените две престъпления, е било
недобре водено- не са извършени всички необходими според него следствени действия,
водещи до разкриване на обективната истина относно автороството на двете престъпления,
за извършване на които е признат за виновен, поради което иска възобновяването му и
допускане на извършването на нови следствени действия- ДНК експертизи на посочени от
него лица, евентуалните резултати от които биха могли да разкрият, че не той е автор на
деянията, за които е бил осъден.
Тези обстоятелства са предвидени от НПК като основания за възобновяване на
наказателното дело по искане на осъденото лице, съгласно чл.419 и следващите от НПК, от
която възможност, видно от събраните по служебен почин данни, осъденият Р.С. се е
възползвал, но искането му е било оставено от ВКС без уважение.
Всичко казано сочи, че повдигнатите от ищеца по делото към съда искания не попадат в
компетенциите, дадени на гражданския съд по разглеждане на граждански дела, нито в коя
да е законова хипотеза, позволяваща разглеждането им от този съд, тъй че производството
по делото следва да се прекрати като недопустимо- образувано по иск/искания,
неподлежащи на разглеждане от гражданския съд.
3.При извода на съда относно недопустимост на предявения от ищеца иск и за
необходимостта от прекратяване на производството по делото, без разглеждане, като
безпредметни на този етап, следва да се оставят исканията на ищеца за освобождаването му
от внос на държавна такса мв производството и да му бъде предоставена правна помощ,
повдигнати с исковата молба и с допълнителните негови молби вх.№4242 и 4243- и двете от
16.06.21г. /л.16 и л.17 от делото/.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменява глобата в размер на 100лв., наложена с Определение №779/27.08.21г. на
Административния ръководител на ОП-****.
Прекратява производството по гр.дело №1431/21г. на ПОС, като недопустимо- образувано
по искания, неподлежащи на разглеждане от гражданския съд.
Оставя без разглеждане с това определение, като безпредметни с оглед постановеното
прекратяване на производството по делото, исканията на ищеца за освобождаването му от
внос на държавна такса в производството и за предоставянето на правна помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от
5
получаване на препис от него, от адресатите на постановеното в съответните му две части-
Административен ръководител на ОП-**** по т.1 и ищеца- по т.2 и т.3.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6