РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Девин, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100016 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 432 ал.1, във връзка с чл. 429 ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020г. в гр. Д., ул. О. пред дом № *, при
управление на МПС „Хюндай“, модел „Купе“ с рег.№ ****, собственост на С. К. С., водачът
на автомобила - И. Й. Р., движейки се с несъобразена скорост навлиза частично в
насрещната пътна лента и се удря в насрещно движещия се автомобил, в който като пътник
се е намирала ищцата В. В.. Твърди, че ударът е бил толкова силен, че автомобила в който
се е возила ищцата е определен като негоден за по - нататъшно функциониране и е
бракуван. Във връзка с произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 252р-3763 от 10.03.2020г. и АУАН на водача И. Р.. Твърди, че в резултат
на ПТП е пострадала ищцата, тя е имала травма в окосмената част на главата, болки в
раменната става и е загубила за известно време съзнание. Непосредствено след удара
пристигналите на място полицаи установили наличието на натъртвания в областта на
шията. Физическото й състояние е изискало повикването на линейка, която да я
транспортира в Център за спешна медицинска помощ гр. Смолян, филиал Девин, където
постъпва с болки в областта на главата и шията. Наложило се е извършването на
ренгенография на череп и шийни прешлени, което за щастие не установява наличието на
счупвания. Твърди, че по изрично желание на ищцата тя не е хоспитализирана, тъй като
болният й съпруг имал нужда от полагането на постоянни грижи. За съжаление обаче, след
прибирането й в къщи тя се е оказала в по - тежко състояние от съпруга си, тъй като не е
1
била в състояние да извършва повечето от обичайните си домашни дейности- нуждаела се е
от помощ при придвижване, пиела е болкоуспокояващи лекарства, повече от три седмици е
била предимно в легнало положение, дори при ходенето си до тоалетна се е нуждаела от
поддържане. Твърди, че е имала постоянна болка в главата, непрекъснат световъртеж,
появата на петна пред очите, вестибуларни проблеми и залитания. С оглед на факта, че
съпругът й също е със сериозни здравословни проблеми се е наложило синът й и комшии да
бъдат ангажирани с оказването на помощ. Твърди, че се е наложило повторно посещение на
медицински специалист като на 21.09.2020г. посетила невролог, който диагностицирал
наличието на м. с. и назначил изследване със скенер, което не е установило по сериозни
вътрешни увреждания. Независимо от това, вследствие на ПТП-то тя е претърпяла болки и
страдания от получените травми, които продължават и към настоящия момент. Твърди, че
вредите понесени от нея се изразяват както в претърпените физически болки и страдания от
получените телесни увреждания и продължаващото болезнено възстановяване, така и в
претърпян психически и емоционален стрес като търпените физически болки и страдания се
отразили неблагоприятно върху цялостното й душевно състояние. Твърди, че не може да
заспива нормално след ПТП-то, сънува постоянно неговото настъпване, изпитва страх да се
вози в автомобили, продължава да пие болкоуспокояващи лекарства, все още не се чувства
пълноценен член на обществото поради изпадането си в социална изолация. Твърди, че
изпитва чувство за вина, че не може да се грижи за болния си съпруг, моли него за помощ,
ангажира сина си и комшии. Все още не може да преодолее уплахата си да пътува с
автомобил, а когато това е неотложно изпитва истински ужас при разминаването с насрещно
движещ се автомобил. Счита, че физическите и душевни болки и страдания не могат да
бъдат съизмерими с пари, но тяхното обезщетяване следва да бъде равностоен еквивалент
на всички търпени от увреденото лице щети. Известно е, че целта на законодателя, намерила
проявление в чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ, е всяко такова лице, в резултат на виновно причинено
от водач на МПС, пътно транспортно произшествие да получи от застрахователя по
застраховка „ГO" на автомобилистите справедливо и адекватно обезщетение. Твърди, че на
23.06.2020г. е заявила до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ своята
застрахователна претенция и на 24.08.2020г. е получила писмо отговор изх. № НЩ -
4848/21.08.2020г. на претенцията, с което застрахователят определя обезщетение в размер
на 1000 лева общо за имуществените и неимуществените вреди, което според нея е крайно
несправедливо и не представлява адекватна парична компенсация за претърпените болки и
страдания, в следствие претърпяното ПТП. Твърди, че във връзка с оформяне на
застрахователната претенция по настъпилото ПТП тя е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, което за нея е имуществена вреда и също подлежи на
обезвреда, поради което за нея се явява правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Ст., бул. Д. Б. **,
представлявано заедно от Ст. Пр. и Кр. Кр., да заплати на В. И. В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Х. п. № **, сумата от 3500 лева /на 18.10.2022г. на
основание чл. 214 от ГПК е допуснато намаление на исковата претенция от 5500 лева на
2
3500 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от
500 лева- имуществени вреди, претърпени вследствие пътен инцидент причинен от водач на
застрахован в ЗД „Б. И.“ АД автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“. Моли
съда да присъди и законната лихва върху присъдената главница, считано от изтичане на 15
- дневния срок за произнасяне на претенцията - 15.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира за разноските, направени в настоящото производство.
В о.с.з. ищцата лично и с адв. И. Г. поддържа исковата молба. Моли съда да уважи иска,
предявен от доверителката му до намаления му размер от 3500 лева. Счита за безспорно
установено по делото настъпването на ПТП-то, виновния водач и травмите, претърпени от
доверителката му. Самия водач виновен в съдебно заседание признава вината си.
Представен е констативен протокол от Пътна полиция, който изяснява механизма на
настъпване на ПТП-то, а именно навлизане на водача в лентата за движение на
доверителката му с цел избягване на дупка на пътя, в резултат на което се получава челен
сблъсък. Травмите са добре описани в медицинската документация. Обезщетението се
присъжда от съда по справедливост като счита, че размера от 3500 лева напълно ще
обезвъзмезди травмите, претърпени от доверителката му. Относно твърдяното
съпричиняване евентуално счита, че по делото единствените годни доказателства за
наличието на поставен колан са свидетелските показания на А. В., който е очевидец на
настъпилото ПТП, бил е водач на едното от участвалите в ПТП-то автомобили и
непосредствено е възприел и казва пред съда, че всъщност доверителката му е била с
поставен колан, който дори се откъснал при удара. За това счита, че съпричиняване от
нейна страна не може да има, още повече, че са се задействали и въздушните възглавници,
които до голяма степен са омекотили удара, ако не са били те, травмите щели да са много
постоянни. Възразява срещу уговорения адвокатски хонорар и моли съда да го намали до
размер на минималния такъв, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира за разноски съобразно представения списък.
В о. с. з. ответникът не изпраща представител. С писмено становище пълномощникът му
адв. М. Г.- САК, поддържа дадения отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
исковата молба по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковите претенции, като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли
съда да намали размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията, които е
изложил. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора и допълнителния отговор на исковата молба съображения. Моли да
им бъдат присъдени направените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
На основание чл. 219 ал.1 от ГПК е конституирано като трето лице- помагач на страна на
ответното дружество И. Й. Р..
В о.с.з. на 04.05.2022г. третото лице- помагач И. Р. се явява лично, предоставя на съда да
се произнесе по допустимостта и основателността на иска. Заявява, че е професионален
шофьор, не е тръгнал да изпреварва, просто избегнал дупка и тогава се ударил челно в
3
автомобила, с който е пътувала ищцата. Нямал видимост, карал зад една кола, искал да
избегне дупка и внезапно се ударил в тях. Той пътувал с баща си и едно момче, което се
казва Е. С.. Нямало пострадали при пътниците в неговата кола. Тестван е за алкохол и
наркотици и двата теста били отрицателни.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 252р-
3763/10.03.2020г., че на 10.03.2020 г. около 10.40 часа в гр. Д., по ул. О. пред дом № *, от
посока центъра на гр. Д. към бензиностанция „П.“ е настъпило ПТП между участник № 1 -
МПС с рег. № ****, марка „Хюндай Купе“, собственост на С. К. С. от гр. Д., ул. И. в. № **,
управляван от И. Й. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. П. ц. № * и
участник № 2- МПС с рег. № *****, марка „Волво“, собственост на А. Вл. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Х. п. № **, управляван от А. Вл. В..
Пострадали лица: 1. Ев. В. С. от гр. Д.- контузна рана на носа и 2. В. И. В. от гр. Д.-
натъртвания в областта на шията. Обстоятелства и причини за ПТП: Участник № 1 при
движение с несъобразена скорост навлиза частично в насрещната пътна лента и се удря в
правомерно движещия се участник № 2. Взето отношение към участник: Съставен АУАН
серия GA № 49884 на 10.03.2020г. за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
На ищцата са издадени фиш за спешна медицинска помощ; амбулаторен лист №
000285/22.04.2020 г.
На 23.06.2020 г. от адв. Г. до ответното дружество е подадено уведомление за завеждане на
щета № **********.
От ищцата В. И. В. чрез пълномощника й адв. И. Г. е подадена до ответното дружество
претенция за изплащане на имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 8000
лева, от които 7500 лева- за претърпените физически болки и страдания и психологическия
стрес и 500 лева - имуществени вреди изразяващи се в ангажирането на адвокат за
комплектуване на настоящата претенция. Към претенцията са приложени писмени
документи – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 252р-3763/10.03.2020г.,
амбулаторен лист за преглед № 4042/10.03.2020г., амбулаторен лист за преглед от невролог
№ 285/22.04.2020г., адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както
и е посочена банкова сметка за извършване на плащането.
С писмо изх. № НЩ - 4848/21.08.2020г. ЗД „Б. И.“ АД е дал отговор на адв. И. Г. с копие до
В. В. на молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с
настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/120000527106 и
заведена щета № ********** - ПТП от дата 10.03.2020 г., че след разглеждане на щета №
********** и е взето предвид характера и тежестта на получените от пострадалото лице В.
И. В. наранявания, и с цел своевременно обезщетяване на претърпените болки и страдания,
Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ на ЗД „Б. И.“ АД определил застрахователно
4
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв.
За изплащане на определеното застрахователно обезщетение е необходимо да се представи
лична актуална банкова сметка на пострадалото лице В. И. В. или нотариално заверено
пълномощно - оригинал, в полза на този, на когото пострадалото лице желае да бъде
изплатена сумата съгласно чл. 338, ал. 1 от КЗ.
От РУ- Девин са изискани и представени писмени документи, а именно: Докладна записка
№ 252р-3798/11.03.2020г. от мл. автоконтрольор С. А. по повод получен сигнал от ОДЧ за
възникнало ПТП на ул. О. срещу дом № * в гр. Д.; сведение от И. Р.; АУАН cep. GA №
49844/10.03.2020г. съставен на И. Р.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №
252р-3763/10.03.2020г., НП № 20- 0252-000152/23.03.2020г., с което за нарушение на чл 20,
ал.2 от ЗДвП на И. Й. Р. му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП; ЗППАМ с № 20-0252-000090/10.03.2020г., с
която на С. К. С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 б „а“ от
ЗДвП- временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. С
предявяване на настоящата заповед да се отнеме СР МПС- част втора № ********* на лек
автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ****; писмо с № 252р-5273/24.04.2020г. и разпечатка от
техническото средство.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена САТЕ, дадена от инж. Г. Т.,
съдът прие за установено, че лек автомобил „Волво В 40“, с рег.№ ***** е оборудван
фабрично с триточкови предпазни колани на предните и задните седалки. Предпазните
колани са средство за пасивна защита, предназначени за удържане на водача на автомобила
и пасажерите на място, в случай на внезапно спиране на автомобила. Използването на
предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора, по
инерция и съответно възможното им контактуване при удар на автомобила с частите на
интериора в купето му, или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се
намира на положение гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница (ако
автомобила е снабден с такава). Освен това предпазния колан се разтяга в определена степен
при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника.
За правилното действие на предпазните колани от съществено значение е правилното им
поставяне. Експерименталните изследвания показват, че ефективността на предпазните
колани е максимална при скорост на движение на автомобила до около 60 - 65 км/ч, това е
по данни на ADAC (Клуб на немските автомобилисти). Предпазен колан е механизъм, който
цели да защити пътниците от внезапни движения, които настъпват при катастрофа или рязко
спиране. Предпазните колани са разработени да предотвратят наранявания в резултат на
удар в твърди вътрешни елементи на купето или изхвърляне от автомбила при сблъсък. В
зависимост от вида на превозното средство съществуват: колан през талията, колан през
рамото, автоматични колани, 3-точкови колани, колан в седалката, 5-точков колан, 6-точков
колан. Колан през талията - регулируем двуточков предпазен колан, който преминава през
талията. Среща се в старите автомобили. Вече е доста рядък, но може да се види по-често
на задните седалки. В повечето самолети се използват този тип колани. При автомобилите
5
недостатъкът е, че не предпазва достатъчно от талията нагоре. При удар или рязко спиране е
много вероятно нараняване на главата на пътника или шофьора. Колан през рамото -
регулируем предпазен колан, който преминава само от рамото през пояса или торса. Този
вид колан също е двуточков. Недостатъкът е, че ако не е затегнат добре, може да се изхлузи.
Автоматичен колан - някои превозни средства имат предпазен колан през рамото, който се
придвижва автоматично към пътника или шофьора. Системата разполага и с още един колан
през кръста, който се поставя и регулира ръчно. 3-точков колан - това е комбинация между
първите 2 вида колани, описани тук, с тази разлика, че връзката е една. Това е най-масово
разпространеният вид. При него не е нужна ръчна настройка, а единствено да се закопчае в
механизма. При рязко опъване на колана, механизмът блокира ролката. Положителните
ефекти са доказани с времето - хиляди спасени животи. Но недостатъкът е, че оставя
наранявания по гръдната област при по-сериозно произшествие. Проблемът е, че много от
нас закопчават колана съвсем механично, без да обърнат внимание на възможностите за
настройка. От огромно значение е къде ще се окаже коланът при евентуален удар. Долната
част трябва да легне върху тазовите кости, а не през корема. Горната трябва да минава върху
ключицата, а не по шията. При по-новите автомобили коланите обикновено имат
саморегулиращо се рамо и просто трябва да се внимава как се закопчава. При по-старите
има възможност за ръчно регулиране на височина. Лек автомобил „Волво В 40“, с рег.
№***** е оборудван фабрично с триточкови предпазни колани на предните и задните
седалки и тяхната употреба значително намаля риска от травми.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице по допусната и назначена СМЕ, дадена от доц. Д. С., съдът
прие за установено, че: На 10.03.2020 г. В. И. В. е претърпяла ПТП като пътник на предна
дясна седалка на лек автомобил. Веднага след това екип на ФСМП Девин е откарал В. до
Спешното отделение на болницата в гр. Д.. Пострадалата е прегледана. Не са отбелязани
никакви травми освен маркиране на „контузии“. Записана е диагноза: к. на главата.
Възникнало е съмнение за счупване на черепните кости, което е било отхвърлено след
рентгеново изследване на череп и шия. Това е единствения медицински документ, в който
медицинско лице /фелдшер/ описва и удостоверява състоянието на В. В. след ПТП.
Записаното в тези два документа категорично не отговаря на лансираното в исковата молба,
както и от свидетелите А. В. и В. В.. Те твърдят за налични рани и превръзки по главата,
тежко състояние до невъзможност за самообслужване. Това не се подкрепя от нито един
медицински документ. На 22.04.2020 г., т.е. 3, 5 месеца след ПТП В. В. се явява на преглед
при невролог, като д-р С. ретроградно установява и записва диагнозата: м. с.. Тази диагноза
е поставена единствено по оплаквания на пациентката. В графата обективно състояние са
записани и състояния като „набелязана вратна ригидност“, „хоризонтален и вертебрален
нистагъм“, „походка - леко моторна атаксия“. Няма как да се постави диагноза за
функционално нарушение на мозъчната дейност, каквото е мозъчното сътресение 3,5 месеца
след травмата. Твърденията, че пострадалата е била в безсъзнателно състояние след ПТП не
се подкрепя от доказателствата по делото. Твърденията на свид. А. В.:“ От удара жена ми
6
полетя напред, заби главата в таблото. Жена ми беше седнала от дясната ми страна отпред,
от удара тя излетя напред, като в това време избухна въздушната възглавница и се подпали.
И при двамата избухна въздушната възглавница. Моята възглавница се подпали, аз
помислих, че се възпламени колата защото е на газова уредба От самия удар се огъна волана
и колана се откъсна. Откъсна се моя колан и нейния колан се откъснаха от държаните между
двете седалки....“ са противоречиви. От една страна се твърди отваряне на въздушните
възглавници на мястото на шофьора и возещата се на ПДС ищца, след това се твърди, че и
двата предпазни колана са откъснати от държачите, а от трета страна въпреки възпиращото
действие на откъснатия колан и предпазната въздушна възглавница В. е полетяла напред и е
ударила главата си в таблото. 1. С оглед получените травми и механизмът на ПТП има ли
медицински данни пътникът В. В. да е била с поставен предпазен колан по време на
инцидента? От наличните по делото документи не съществува нито едно годно
доказателство да се твърди, че ищцата по време на ПТП е била с правилно поставен
обезопасителен колан. 2. При какъв механизъм са получени травмите, този механизъм
може ли да бъде избегнат или ограничен при носенето на предпазен колан? Ако се приеме
за меродавна диагнозата „к. на главата“, то наличието на правилно поставен предпазен колан
не би позволило удар на главата в арматурното табло. Възможна е контузия на шията и при
правилно поставен предпазен колан по механизма на „камшичния удар“. 3.Ако
пострадалата е била с поставен предпазен колан, щяла ли е да претърпи същите
увреждания? Правилно поставения предпазен колан би намалил евентуалните щети от удара
и придвижването на тялото в купето с последващи удари в части от
интериора. 4.Пострадалата страда ли от съпътстващи заболявания, които да повлияят
на лечението й и на възстановителния процес? В кориците на делото няма документи,
които да дават възможност да се отговори на този въпрос. Не е известно какви заболявания е
имала и има към момента ищцата. Експертът остава с впечатление, че представената
медицинска документация е представена избирателно. В ИМ се твърди за преглед от
невролог през м. септември, а документ няма. В амбулаторния лист на д-р С. е записано, че
се чака резултат от скенеграфско изследване, а такъв документ по делото няма. 5. Какъв е
обичайният възстановителен период за претърпените от пострадалата
увреждания? Твърдените и записани в документите травми са с оздравителен период в
рамките на 20-30 дни. По делото не са записани усложнения- ранни или късни- на травмата
на главата. Описаното състояние на ищцата след инцидента и лансираната продължителност
на оздравителните процеси няма медицинско обяснение и ако състоянието е действително,
то причини за него следва да се търсят в други, несвързани с ПТП заболявания.
Съдът възприема заключението на вещото лице по СМЕ като обективно и компетентно
изготвено.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел А. Вл. В.- съпруг на ищцата, ценени по
реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че на 10.03.2020г. пътувал от кв.Н. за гр.
Д., с лек автомобил марка „Волво“, бил е със съпругата си, която е била на предна дясна
седалка. В началото на гр. Д. били ударени челно от друг автомобил, в следствие удара
7
ищцата полетяла напред и ударила главата в таблото на автомобила. В това време
въздушните възглавници се активирали и шофьорската въздушна възглавница се
подпалила. Ищцата се хванала с ръцете за главата, помогнали им полицаи двамата да
излезнат от автомобила. Отишли Бърза помощ и полиция. Свидетеля след това установил,
че сблъсъка бил между неговата кола и колата, управлявана от И. Р., който бил там
притеснен и се интересувал как са. След това при тях отишъл синът им. Посетили болницата
и в гр. С.. Ищцата е с намален слух, с главоболие и високо кръвно налягане.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел В. А. В.- син на ищцата, ценени по реда
на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че на 10.03.2020 г. след 9.00 часа му се
обадили по телефона, че родителите му са пострадали от катастрофа, след което той отишъл
в гр. Д., родителите му били в шок в Бърза помощ. Майка му била със силно главоболие и
световъртеж, имала рана на главата с лепенка. Разбрал, че И. Р. се ударил с автомобила,
управляван от баща му, в който пътувала и майка му. Майка му почнала да вдига кръвно
налягане. Родителите му били изплашени и шокирани. Майка му около месец била на легло,
комшиите са и помагали, когато той бил на работа. Ищцата ползвала болкоуспокояващи.
Автомобила бил предаден на вторични суровини.
Съдът намира, че иска по чл. 432 ал.1, във връзка с чл. 429 ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е частично основателен и
доказан по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ е регламентирано правото на пострадалия на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Ищцата претендира
заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск
"Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Безспорно е между страните, че на 10.03.2020г. в гр. Д., ул. О. пред дом № *, при
управление на МПС „Хюндай“, модел „Купе“ с рег.№ ****, собственост на С. К. С., водачът
на автомобила - И. Й. Р., движейки се с несъобразена скорост навлиза частично в
насрещната пътна лента и се удря в насрещно движещия се лек автомобил „Волво В 40“, с
рег.№ *****, управляван от А. Вл. В. - съпруг на ищцата, в който като пътник се е намирала
ищцата В. В. – на предната дясна седалка.
Във връзка с произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
8
252р-3763 от 10.03.2020г. и АУАН на водача И. Р..
Безспорно е, че при това ПТП на ищцата е причинена диагнозата „к. на главата“. Тези
увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129
НК. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, възстановяването от
получените травми са с оздравителен период в рамките на 20-30 дни. Диагностицираното
увреждане е в причинна връзка с ПТП на 10.03.2020г.
Безспорно е, че за управляваното от И. Й. Р. МПС „Хюндай“, модел „Купе“ с рег.№ ****,
собственост на С. К. С., водачът на автомобила има сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество „Б. И." АД гр.
С., със Застрахователна полица № ВG/02/120000527106, с период на покритие от
18.02.2020г. до 17.02.2021г., валидна към датата на застрахователното събитие -
10.03.2020г.
Безспорно е също така, че на ищцата В. В. е определено от застрахователното дружество
обезщетение 1000 лева за причинените и имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото при ПТП увреждане. С исковата молба ищцата претендира за присъждане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 3500 лева и 500 лева
имуществени вреди.
С отговора на исковата молба от 04.03.2022г. от ответното застрахователно дружество е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на ищцата
като пострадала. Твърдението за съпричиняване подлежи на пълно доказване от ответната
страна и в тази насока са събрани доказателства. Съгласно т.7 от Постановление №
17/18.11.1963, т. на Пленума на ВС по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, регламентиращ
възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в
настъпването на увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на
пострадалия е било противоправно и виновно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалата е ползвала предпазен колан. Следователно
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установени,
както и причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/,
при липса на личен принос. Предвид заключението на СМЕ приносът на ищцата за
причиняване на резултата – настъпилото травматично увреждане е доказан. Според § 6, т.26
ДР ЗДвП, "пътник" е лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не
9
участва в управлението му. Според легалната дефиниция на закона пострадалата се
явява пътник на лек автомобил „Волво В 40“, с рег.№ *****, доколкото се е намирала в
пътното превозно средство по времето на инцидента – първата дясна седалка. От САТЕ,
дадена от инж. Г. Т., се установява, че процесния лек автомобил „Волво В 40“, с рег.№ *****
е оборудван фабрично с триточкови предпазни колани на предните и задните седалки.
Налице е съпричиняване на ПТП от страна на пострадалото лице – ищцата,
според заключението на вещото лице по СМЕ, при наличието на правилно поставен
предпазен колан не би позволило удар на главата в арматурното табло и да е налична
диагнозата „к. на главата“. Възможна е контузия на шията и при правилно поставен
предпазен колан по механизма на „камшичния удар“. Поведението на пострадалата към
момента на произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. Безспорно се установи, че по време на инцидента
ищцата е седяла на предна дясна седалка, но без поставен обезопасителен колан, въпреки
възможността за използването му, тъй като автомобилът е бил оборудван с колани на
седалките, в разрез с императивната норма на чл. 137а от ЗДвП.
При така установеното и направеното своевременно възражение за съпричиняване с
отговора на исковата молба от страна на ответното дружество - застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащото превозно средство, е
основателно възражението за съпричиняване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение при
причиняване на ищцата телесни увреждания и съдържанието на понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД са изяснени в Постановление № 4 от 23.12.68г. на Пленума на ВС,
съгласно което следва да се преценят всички съотносими обективни обстоятелства - вид,
характер на увреждането, начин на извършване, реално причинените болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП, предвид степента на увреждането /причинените болки и
страдания на ищцата В. В./. Общественият критерий за справедливост не е дефиниран и
подлежи на остойностяване с оглед установените по делото обективни факти и
обстоятелства. Посочените обстоятелства от значение по делото, са подробно, конкретно
описани, както в приетите по делото писмени доказателства, така и чрез депозираните по
делото гласни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, подробно
описани по-горе.
Налице са предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството -
ответник като застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за претърпените от
ищцата В. В. при настъпилото ПТП имуществени и неимуществени вреди. В
производството се установи, че ищцата е имала главоболие, което несъмнено е довело до
дискомфорт и негативни психически преживявания за посочения период. Независимо от
това, няма спор, че получените травми не са довели до отклонение от нормалните
показатели за в бъдеще. Няма установени последици за психиката на ищцата. Няма
установени драматични страдания. Няма възникнали фобии от инцидента. Според СМЕ
10
възможна е контузия на шията и при правилно поставен предпазен колан по механизма на
„камшичния удар“. Дори и ищцата да е била с поставен обезопасителен колан, при
възникналия достатъчно силен /според материалните поражения / и внезапен /за него / челен
удар на автомобила, управляван от съпруга й не може да се предполага, какви биха били
травмите, дали по-леки или по-тежки. За това съдът намира, че отговорността на ищцата В.
В. за настъпването на вредоносния резултат съставлява 20 %, а тази на застрахователя – 80
%. Съдът намира, че с оглед характера и интензитета на причинените на ищцата
неимуществени вреди - болки, страдания, оздравителен период, който е бил в рамките на
20-30 дни, липсват доказателства за усложнения- ранни или късни- на травмата на
главата. Според вещото лице по СМЕ описаното състояние на ищцата след инцидента и
лансираната продължителност на оздравителните процеси няма медицинско обяснение и ако
състоянието е действително, то причини за него следва да се търсят в други, несвързани с
ПТП-то заболявания и съгласно разпоредбите на чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД именно сумата
3000 лева би репарирала претърпените от ищцата неимуществени вреди. За това съдът
намира, с оглед гореприетото, че отговорността на ищцата В. В. за настъпването на
вредоносния резултат е 20 %, а тази на застрахователя – 80 % и с оглед на това приема, че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото
на 10.03.2020г. ПТП е частично основателен. Съдът намира, че сумата от 3000 лева
е справедлив размер на обезщетение за причинените на ищцата В. В. болки и страдания.
Съответно при намаляване на този размер със съответния процент отговорност на ищцата за
настъпването на вредоносния резултат, а именно с 20 % и със сумата от 600.00 лева, при
което се приема, че предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени от ищцата болки и страдания от претърпяното на
10.03.2020г. ПТП, вследствие което на ищцата В. В. е причинена к. на главата, е
основателен и доказан в размер на 2400.00 лева, като в този размер иска следва да бъде
уважен. Основателен е и иска за претендираното обезщетение, представляващо претърпени
имуществени вреди в размер от 500.00 лева - адвокатски хонорар пред застрахователя.
Иска в частта над уважения размер в общ размер от 2900.00 лева до претендирания в общ
размер на 3500.00 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
Искът за законна лихва е акцесорен спрямо главния иск и зависи от изхода на
последния. Съгласно чл. 493, ал.1 т.5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал.2 т.2, във вр. с ал.3 КЗ лихвите
за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото лице, се
плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая
ищцата претендира за законна лихва върху главницата върху присъдената главница,
считано от изтичане на 15 - дневния срок за произнасяне на претенцията - 15.09.2020г. до
11
окончателното изплащане на вземането. С оглед изхода на главния иск, искът за законна
лихва е частично основателен и следва да се осъди ответника да заплати на ищцата
законна лихва върху главницата от 2900 лева, считано от изтичане на 15 - дневния срок за
произнасяне на претенцията - 15.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, а в
останалата част иска за законна лихва върху главницата от 3500 лева подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото на страните се дължат разноски, съразмерно на уважената и
отхвърлената част от исковите претенции. Ищцата е освободена от такса и разноски по реда
на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Ищцата претендира за разноски 700 лева - адвокатски хонорар, а
ответника за 1080 лева - адвокатски хонорар и 550 лева – депозити за експертизи.
Съразмерно на уважената част от иска, съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК, дължимите
на ищцата от ответника разноски са в размер на 580 лева, а на основание чл.78, ал.3 ГПК
съразмерно с отхвърлената част от иска дължимите на ответника от ищцата са в размер на
270.00 лева, следователно по компенсация и след прихващане следва да се осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 310 лева – разноски.
Ответникът ЗД “Б. И.“ АД следва на основание чл.83, ал.3 от ГПК да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Девински районен съд
сумата в общ размер на 116.00 лева - държавна такса върху уважения размер на иска
съгласно т.1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., общ. Ст., бул. Д. Б. № **, представлявано заедно от Ст. Пр. и Кр. Кр. ДА ЗАПЛАТИ
на В. И. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.Смолян, ул. Х. п. № ** сумата в общ
размер от 2900.00 лева /две хиляди и деветстотин лева/, от които 2400 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, за претърпени от нея болки и страдания от претърпяното на
10.03.2020г. ПТП, вследствие което на ищцата В. е причинена к. на главата, който размер
е намален с 20 процента за съпричиняване - отговорност на ищцата за настъпването на
вредоносния резултат и 500.00 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от 2900.00 лева, считано от 15.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, 310.00 лева /триста и десет лева/ – разноски по компенсация и след
прихващане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени и имуществени вреди за разликата над уважения общ
размер от 2900.00 лева до претендирания от 3500.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 3500.00 лева, считано от 15.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
12
гр. С., общ. Ст., бул. Д. Б. № **, представлявано заедно от Ст. Пр. и Кр. Кр. ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 116.00 лева /сто и шестнадесет лева/- държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Девински районен съд.
По делото на основание чл. 219 ал.1 от ГПК е участвал като трето лице- помагач на страна
на ответното дружество И. Й. Р..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок пред Смолянски окръжен съд,
считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
13