№ 1169
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100502935 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20155947 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д. № 65203/2020 г. по
описа на СРС, 88 състав, е признато за установено по предявения от „Топлофикация София“
ЕАД срещу „Г.П.-М“ АД, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че „Г.П.-М“
АД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1247,75 лв., представляваща ползвана
от ответника без основание топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „********* с аб. № 404530 за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., и суми по
изравнителни сметки № 14457836/31.08.2018 г. за периода от м.05.2018 г. до м.06.2017 г. и
№ 14457285/31.08.2018 г. за периода от м.07.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.08.2020 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 39238/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, като са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата над 1247,75 лв. до пълния предявен размер
от 1250,85 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, и за сумата от
33,96 лв., представляваща цена на ползвана без основание услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и исковете с правно основание чл.422, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 258,17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до
16.07.2020 г., и за сумата от 5,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена за услугата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 16.07.2020 г.
Срещу постановеното решението в частта, в която е уважен предявения иск, е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Г.П.-М“ АД,
чрез изпълнителния директор Г.Г.. В жалбата се излагат оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа се, няма сключен
договор с ищеца за ползване на топлинна енергия. Сочи, че претенцията била недоказана и
неоснователна. Счита, че заключението на СТЕ не следва да бъде кредитирано. Предвид
1
изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се
оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер,
поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕАД, не е взело становище по
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 422
ГПК, вр. 59 ЗЗД, както следва: за сумата над 1247,75 лв. до пълния предявен размер от
1250,85 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, и за сумата от 33,96
лв., представляваща цена на ползвана без основание услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и исковете с правно основание чл.422, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 258,17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до
16.07.2020 г., и за сумата от 5,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена за услугата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 16.07.2020 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е
потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази
енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да
плати сумите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона
за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към
2
топлопреносната мрежа.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр.
София, ул. „*******“ *******. 4. Не е спорно и обстоятелството, че между страните не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Предвид изложеното, настоящия състав приема, че доколкото ответникът като
собственик на топлоснабдения имот е ползвал доставената в него топлинна енергия, то
следва да се приеме, че същият се е обогатил, спестявайки разходите, които е трябвало да
направи за заплащане на стойността на тази енергия и на услугата дялово разпределение, а
съответно ищецът е обеднял, тъй като не е получил цената на доставките, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД.
Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има
монтиран 1 бр. апартаментен топломер, ползва се топла вода и има един водомер за
отчитането й. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база
отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с
кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 151 куб. м. През
процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско
измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две
календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на
техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани
юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на
ищеца. Вещото лице е посочило, че при извършване на главния отчет след края на
отоплителния сезон 2017-2018 г. не е бил осигурен достъп до имота на ответника, поради
което е начислена служебно топлинна енергия на максимална мощност за отоплителните
тела по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. За отоплителния сезон 2018-
2019 г. при осигурен достъп до имота на ответника на 17.05.2019 г., не е начислявана
топлинна енергия, поради нулеви отчети на индивидуалния разпределител върху
отоплителното тяло. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената
главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на
сумата от 1247,75 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и
действителната такава, изчислена по изравнителни сметки. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че не са налице данни за погасяване на начислените
задължения чрез плащане.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд
относно приложението на института на погасителната давност по отношение на процесните
вземания.
Вземането за неоснователно обогатяване се погасява с изтичане на 5-годишна
погасителна давност, която започва да тече от получаване на престацията. В случая най-
старото вземане е за доставена топлинна енергия за м.07.2017 г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 24.08.2020 г., поради което
процесното вземането не е обхванато от института на погасителната давност, както
правилно е приел и първоинстанционния съд.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20155947 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д. № 65203/2020 г. по
описа на СРС, 88 състав, следва да се потвърди.
По разноските:
3
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна
„Топлофикация София“ ЕАД има право на направените в производството разноски. Същата
още в отговора на въззивната жалба е заявила своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т.
1 НЗПП, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на
визиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20155947 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д. №
65203/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Г.П.-М“ АД, ЕИК ******* чрез изпълнителния директор Г.Г., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Оборише“, ул. „*******“ *******.
******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4