Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1276 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
20228480 от 19.10.2020 год., постановено по гр.дело № 50507/2019 г. на СРС, І Г.О., 157 състав, е отхвърлен предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Ф.С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на
сумата от 1300 лв., представляваща възнаграждение за месец февруари 2016 г. по
договор за счетоводно обслужване, сключен на 28.10.2010 г. С решението на съда
е осъдено „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „ Ф.С.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 700
лв.- разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Срещу
решението на СРС, 157 с-в е постъпила въззивна жалба от „А.“ ЕООД, гр.София,
подадена чрез пълномощника адв.К.Г., с искане същото да бъде отменено изцяло, и
вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения
установителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник „Ф.С.С.“ ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв.В.М. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника, положителен
установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Решението е постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Като неоснователни следва да се
преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на
изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, са правилни и
законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че в процесния случай, с
оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, при условията на
пълно доказване ищецът по предявения положителен установителен иск следва да
докаже освен правоотношението между страните, но и обстоятелството, че е изправна страна и че реално е извършил цялостно счетоводно обслужване на ответното
дружество през месец февруари 2016 г., предмет на сключения между тях договор
за счетоводно обслужване на фирма от 28.10.2010 год. Такова доказване не е
проведено от ищеца чрез ангажираните в настоящето производство доказателства.
На следващо място, в настоящия
случай, недоказването на релевантните факти и на
приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за
разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които
твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в настоящето исково производство
вземане. Спорното по делото обстоятелство, че ищецът,
като изпълнител е извършил цялостно счетоводно обслужване на ответното
дружество през месец февруари 2016 г., предмет на сключения между страните
договор за счетоводно обслужване на фирма от 28.10.2010 год. е правопораждащо, тъй като обуславя спорните
по делото права и доказването му е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде
сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и
главно /защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена
тежест/. В случая това не е сторено по делото.
С оглед
на изложеното, предявения положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, се
явява неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство.
С оглед изхода на спора, на въззивника-ищец не
се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна- ответник, следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 700 лв.
за въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021 г.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
20228480 от 19.10.2020 год., постановено по гр.дело № 50507/2019 г. на СРС,
І Г.О., 157 състав.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ф.С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.