Р Е Ш Е Н И Е
№
151
гр. Пловдив, 21 януари
2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Пловдив, Първо отделение, XVIII състав, в
публичното съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно
дело № 1806 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 от Закона за
устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т.И.Б., ЕГН **********,***,
чрез адвокат В.С., срещу Заповед № 432/25.04.2018 г., издадена от кмета на
община Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Ограда в
улица- публична общинска собственост“, находящ южно от УПИ VIII – 774, кв. 77
по регулационния план на с. ***, община Родопи, област Пловдив, с
административен адрес: с. ***, ул. „Родопи“ № 8.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт, поради издаването му при допуснати съществени процесуални
нарушения, в противоречие с материалния закон. На първо място се твърди, че
процесната заповед е немотивирана. На второ място, сочи се, че неправилно
административният орган е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, тъй като оградата е в режим на търпимост при условията на §127, ал.
1 от ПЗР на ЗУТ. В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител адв. С., поддържа жалбата, като излага подробни доводи в
представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по делото.
Ответната страна – кмет на община –Родопи, чрез
пълномощника си адв.Н., оспорва жалбата, като излага подробни съображения в
представената по делото писмена защита. Претендира разноски.
Административен съд - Пловдив, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
По делото са налични нотариален акт № 147, том XIII,
дело № 4450/1983 г., Т.И.Б. е придобила чрез дарение от баща си И.Б.Б.½
и.ч. от дворно място, цялото с площ 765 кв.м., съставляващо парцел VIII – 774,
в кв. 77 по плана на с. ***, заедно с ½ и.ч. от застроената в парцела
едноетажна полумасивна жилищна сграда. С влязло в сила решение №
2921/10.07.2012г. на Районен съд – Пловдив, по гр. дело № 14220/2011г. Величка Димитрова Кехайова от
с. *** е осъдена да предаде на Блага И.Б.
и Т.И.Б. владението върху ПИ № 59032.501.1025 по КК на с. ***, Пловдивска
област, УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на селото, с площ 647
кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ 58 кв.м.
Според нотариален акт № 158, том III, рег. № 2758, дело № 418/2018 г., Т.И.Б. е
придобила чрез покупко – продажба от сестра си Блага И.Б. ¼ и.ч. от
поземлен имот с к.и. 59032.501.1025 по КККР на с. ***, община Родопи, област
Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. на ИД на АГКК, целият с
площ 647 кв.м., ведно с построената в него сграда с к.и. 59032.501.1025.1 с
площ 58 кв.м. ведно с всички подобрения, приращения и пристройки в имота, с
административен адрес: ул. „Родопи“ № 8, с. ***, община Родопи, област Пловдив.
Според скица № 30660/02.10.2013г., издадена от Служба по геодезия, картография
и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на с. ***, одобрена със Заповед №
РД-18-86/10.12.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, в имот к.и. 59032.501.1025 (съответстващ по предходен
план на
имот № 774, кв. 77, парцел VIII) е нанесена жилищна сграда с к.и. 59032.501.1025.1; застроена площ 58 кв.м.;
брой етажи 1.
В кадастралния регистър като собственици на имота са
вписани: И.Б.Б.на 7/12 и.ч., площ от 560 кв.м. по силата на н.а. № 3, том XCI, рег.26295, дело 20823 от
26.09.2006г.; Т.И.Б. и Х.С.Б.без данни за идеални части по силата на н.а. №
197, том 13, рег. 7663, дело 4950 от 03.11.1983г. и н.а. № 162, том 7, рег.
4836, дело 2637 от 06.06.1983г. Според удостоверение № 509/12.07.2013г. законни
наследници на И.Б.Б.– починал, са Блага И.Б. и Т.И.Б..
По делото е представена нотариално заверена декларация
/л.154/ с дата 02.07.2018г., в която Т.И.Б. и С.П.Р.са удостоверили, че
съществуващият строеж „ограда в улица-публична общинска собственост“, южно от
УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. ***, община Родопи, област
Пловдив, с административен адрес: с. ***, ул. „Родопи“ № 8, е изпълнена през
1991 г. от Иван Борисов Байлов, бивш жител ***.
Началото на
административното производство е сложено на 20.04.2017 г., когато е извършена
проверка и съставен КА № 29/20.04.2017г. от работна група при община-Родопи на
строеж – ограда в улица-публична общинска собственост, намиращ се южно от УПИ
VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. ***, община Родопи, област
Пловдив, с административен адрес: с. ***, ул. „Родопи“ № 8. Имотът е
собственост на община-Родопи, строежът – на Т.Б..
По така изградения строеж не са представени: -
съгласуван и одобрен проект; съгласуване с контролни органи; разрешение за
строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на
строителна линия, както и заповедна книга. Изпълнението на строежа, е подробно
описано в акта, като е посочено, че е изградена ажурна ограда, която навлиза в
улица-публична общинска собственост с около 51 кв.м. С нея е оградено общинско
място и приобщено към УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. ***,
община Родопи, област Пловдив. Височината на оградата е от 1,00м. до 1,50м.
Съставена е окомерна скица. Установено
е, че са нарушени разпоредбите на чл.137, ал. 3, чл.148 ал.1 от ЗУТ, като е
прието, че са налице основания за започване на административно производство за
премахване на незаконно строителство. Констативният акт е бил връчен на
19.05.2017г.
По преписката е налично Възражение вх. № 94-00-1112#75 от
10.04.2018г. В резултат от развилата се процедура е издадена оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № 432/25.04.2018г. на кмета на
община-Родопи.
В с. з. на 09.01.2019 г. е изслушана и приета без
възражения от страните съдебно-техническа експертиза, за изготвянето на която,
вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, извършило е
справка в техническата служба общ. Родопи, направило е външен оглед на място и
контролни измервания, както и е направило справка с нормативните документи и
онагледило видяното със снимков материал.
Вещото лице е направило подробно описание от огледа на
място, при което е констатирано следното: - оградата е изпълнена при действието
на ПУП-ЗРП, одобрен със заповед № 167/03.12.1969г. Констатирано е значително
разминаване между имотната граница от юг по кадастралната карта и кадастрален
план от действащия ПУП от 1969г. Регулационният план предвижда площ за
отчуждаване за улица от ПИ с ИД 59032.501.1025 по КК, графично изчисляваща се
на 65 кв.м., като оградата с по-голямата си част е разположена в тази площ.
Вещото лице не е открило писмени доказателства при ответника за проведени
отчуждителни процедури, относно ПИ на жалбоподателката за прилагане на
действащата регулация за реализиране на предвидената улица. От доказателствата
по делото вещото лице приема, че е доказана годината 1991 за построяване на
обекта, но посочва, че и към онзи момент и към настоящия оградата не е предмет
на предвижданията в регулационния и застроителен план. Вещото лице е
категорично, че оградата, разпоредена за премахване е изцяло разположена в
територия, предвидена за улица и това изпълнение е недопустимо. Експертът е
изготвил и графични приложения, които показват местоположението и размерите на
процесната ограда.
Съдът дава вяра на заявеното от експерта като
изготвено професионално и отговарящо на целите, за които е допусната СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Атакуваната заповед представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от
надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по
чл.215 ал.4 от ЗУТ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след проверка на административния
акт, съгласно чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения:
На първо място, от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. По силата
на цитираната разпоредба, строежи от четвърта до шеста категория се премахват
със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него лице. В случая
административният орган е приел, че процесният строеж е от VI категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ, респ. чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете
строежи.
Съдът, дължи произнасяне за наличие на
материалноправните предпоставки за търпимост на строеж, доколкото при наличието
им, същият не подлежи на премахване. По делото се установява конкретна година
на извършване на строежа- 1991г. Дори да се приеме, че процесният строеж е извършен
преди посочената в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ дата 31.03.2001 година, не се
представиха и доказателства за декларирането му в сроковете по § 127, ал. 3 от
ПЗР на ЗИДЗУТ. Приложимата разпоредба на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ гласи,
че строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, действали по време на извършването им или
съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Посочената норма има палиативен
и специален характер и дава възможност на собствениците на незаконни по принцип
строежи (с оглед на изискването за липса на строителни книжа), без да ги
узаконяват, да ги ползват необезпокоявано и да ги прехвърлят на трети лица,
като от тълкуването на нормата следва, че при наличието на предпоставките по
изречение първо на нормата, удостоверението се издава за случаите, когато такъв
строеж ще бъде предмет на прехвърлителна сделка, като документът има
удостоверителен характер и легитимира собственика пред купувача, респ.
нотариуса като такъв именно с оглед на липсата на редовни строителни книжа. В
случая е безспорно, че тази ограда е съществувала преди посочената от нормата
на ЗУТ дата. Обаче, не се установява да са налице строителни книжа за ограда, с
което една от предпоставките на нормата е изпълнена. С оглед на последиците при
издаване на удостоверението, с което оградата би била призната за търпим строеж
в тежест на жалбоподателя бе да докаже, че тя е допустима, като вид и характер
застрояване при съответно спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (
фактическото му изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента
на завършването му (по ЗПИНМ, респ. ЗТСУ). Тези обстоятелства не бяха доказани
в процеса. При така установената фактическа обстановка, оградата, разпоредена
за премахване, се явява изпълнена в противоречие с правилата и нормативите,
действали към момента на изграждането й, както и с установените сега правила и
нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по смисъла на
§127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Същият е изграден изцяло в територия, предвидена за
улица/така заключението по СТЕ/, следователно липсва нормативна база, която да
го предвижда и към момента на извършването му, и към настоящия момент, поради
което е незаконен и подлежи на премахване.
Атакуваната заповед
е издадена в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава
визираните в ал.2 на същия законов текст реквизити. Като фактически основания
за нейното издаване е посочено, че строежът, предмет на премахване с нея, е
изграден при липсата на удостоверяващи
законността на строежа книжа, поради което се явява незаконен строеж и
подлежи на премахване като такъв. Описаните фактически основания кореспондират
с посоченото правно основание за нейното издаване – чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Направено е и подробно описание на вида на процесния строеж, като констатациите
от КА, послужил като основание за издаване на атакуваната заповед и изрично
цитиран в нея, са подробно изложени, като е посочено също, че оградата е трайно
закрепена върху земята с височина от 1,00 до 1.50 м.
Установено е несъответствие на строежа с предвижданията
на чл. 48 от ЗУТ за ограждане само на самия УПИ. Въпросното правно основание
кореспондира с посоченото фактическо такова, че е изградена ажурна ограда,
която навлиза в улица-публична общинска собственост с около 51 кв.м, висока от
1,00м. до 1,50м. е отразено не само в
констативния акт, но и в самата заповед. С оглед изложените съображения съдът
намира, че заповедта се явява надлежно мотивирана и не страда от порока,
визиран в чл.146, т.2 от АПК.
В хода на производството по издаване на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
По-конкретно, спазено е изискването на чл.225а ал.2 от ЗУТ, доколкото същата е
издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223
ал.2 от ЗУТ. Видно от констативния протокол, същият е съставен от работна
група, в чийто състав са включени специалисти при община Родопи, на които са
вменени задължения във връзка с контрола върху незаконното строителство.
На следващо място, в хода на административното производство
са спазени изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, доколкото констативният акт, с
който е установено незаконното строителство, е съобщен на жалбоподателката,
като й е разяснена възможността да направи възражение и да ангажира
доказателства, от която възможност последната се е възползвала, предвид
подаденото възражение.
С оглед на това съдът приема, че в хода на
административното производство не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила. Нещо повече, основание за отмяна на административния
акт могат да бъдат не всички нарушения на административнопроизводствените
правила, а само съществените такива, т.е., които са довели до вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и чието недопускане
би променило обективираното в акта властническо волеизявление, с оглед
събраните доказателства. А от доказателствата по делото не се установява
наличие на такива нарушения.
По съществото на спора, съдът счита оспорената заповед
за законосъобразна като постановена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при съответствие с целта на закона.
Безспорно установеното обстоятелство, че въпросният
строеж представлява строеж от VI категория, обуславя извода, че
неговото премахване е в правомощията на кмета на съответната община по
местонахождение на имота, съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ. И доколкото процесната
заповед е издадена от кмета на община-Родопи и по отношение на недвижим имот,
намиращ се в населено място от посочената община, оспорваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган.
Съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като в ал. 2 е
посочено, че разрешения за строеж се издават от главния архитект. Доколкото
процесният строеж е от кръга на визираните в чл.137 ал.3 от ЗУТ, досежно същия
се изисква разрешение за строеж.
По делото не се спори, че такива документи досежно
процесния строеж не са издавани, а и се установява по безспорен начин от
заключението по СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато
е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план, както и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. И доколкото по делото е установено, че процесният строеж
е изграден без разрешение за строеж, същият безусловно се явява незаконен такъв
по смисъла, вложен в чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Или иначе казано, липсата на
разрешение за строеж е достатъчна, за да бъде квалифициран като незаконен (в
нормата липсата на инвестиционни проекти и разрешение за строеж е дадена при
условията на алтернативност). Жалбоподателят не ангажира доказателства за
противното. Освен
това строежът не отговаря на алтернативно предвиденото изискване да е допустим
по правилата на сега действащия ЗУТ, тъй като чл. 48 от ЗУТ казва, че УПИ се
ограждат от към улица или към съседен
имот. Ето защо неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че заповедта следва да бъде отменена поради
търпимост и допустимост на строежа.
В обобщение на изложеното съдът приема, че процесната
ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ,
доколкото е извършен
без разрешение за строеж. Данните
по делото сочат наличието
на фактическите основания на тази
правна норма, а именно - липса
на разрешение за строеж. Като е установил тези правнозначими обстоятелства и доколкото не са налице предпоставките
за «търпимост» на извършеното
строителство, правилно административният орган е приел,
че строежът е незаконен по смисъла
на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.
Изложените аргументи налагат извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, в съответната форма, при спазване
на процедурата, в съответствие
с материалноправните предпоставки,
регламентиращи процесните
отношения и целта на закона, поради
което жалбата срещу нея се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане
на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Това искане е направено в срок, но е
неоснователно. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото
съдът може да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Визираната норма препраща към приетата от Висшия адвокатски съвет
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, където чл. 8, ал.2 определя за процесуално представителство по
дела по ЗУТ без материален интерес минимално възнаграждение за един адвокат да
е в размер на 600лв. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие договорено и заплатено възнаграждение е 600лв, т.е. заплатената сума
на пълномощника на ответника е колкото е предвидена в посочения текст. Поради
това разноски в полза на ответника следва да бъдат присъдени до размера, в
който са доказано направени, съответно 600 лв. адвокатски хонорар. Възражението
на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Б., ЕГН **********,***,
срещу Заповед № 432/25.04.2018 г., издадена от кмета на община Родопи, с която
е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Ограда
в улица- публична общинска собственост“, находящ южно от УПИ VIII – 774, кв. 77
по регулационния план на с. ***, община Родопи, област Пловдив, с
административен адрес: с. ***, ул. „Родопи“ № 8.
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН ********** ***, сумата
от 600/шестстотин/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/