Решение по дело №3888/2021 на Софийски градски съд

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 22.06.2022 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                          

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

        Силвия Тачева

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3888 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №20037526 от 09.02.2021г., постановено по гр.дело №244/2020г. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от 4500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност, безсъние, главоболие и световъртеж, притеснение, опозоряване на името сред близки и познати, депресия, причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, производство по което приключило с влязло в сила оправдателно решение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.01.2020г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4500 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ПРБ. Жалбоподателят поддържа, че не е установено претърпените от ищеца неимуществени вреди да са произтекли от процесното обвинение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не обсъдил обективно съществуващи обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на увреждане. По отношение на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение по време на наказателното производство, което пък приключило в разумен срок. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а размерът на обезщетението да бъде намален.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 6000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

 

Противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, интензитета и вида на претърпените негативни емоции, взетите в наказателното производство мерки на процесуална принуда. Действително по отношение на ищеца е взета най-леката мярка за процесуална принуда- „подписка“ и наказателното производство е приключило в разумен срок, които обстоятелства са взети предвид от първостепенния съд при постановяване на обжалваното решение. От представените по делото доказателства не се установява и ищецът да е преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвиняване в престъпление. При прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД правилно е преценено предишното осъждане на ищеца, здравословното му и психическо състояние. Предвид изложеното и въз основа на принципа за справедливо обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, настоящият състав намира че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 4500 лева би компенсирало справедливо и адекватно ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.     

Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.  

По отношение на разноските:

При този изход на спора на въззиваемия ищец следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждени в размер на 650 лева. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е към възможния минимум съгласно НМРАВ.

Предвид гореизложеното, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20037526 от 09.02.2021г., постановено по гр.дело №244/2020г. по описа на СРС, ГО, 39 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на А.Д.С., ЕГН ********** сумата от 650 лв.(шестстотин и петдесет лева)- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/