Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12005 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 88420/2017г. на СРС, ГО, 141 състав, е отхвърлен предявеният от “Р.И.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.”
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост
на сумата от 7 128, 32 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия,
начислена служебно по констативен протокол от 01.12.2017г. от извършена
проверка за електроснабден имот с клиентски номер 200068217754, находящ се в
гр. София, ул. “*******.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
“Р.И.” ЕООД. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните изводи. Счита за неправилно възприетото от СРС становище, че е
доказана верността в изчисляването на количеството ел. енергия, както и
спазването на предвидената за това процедура. Конкретно твърди, че от описаната
в констативния протокол фактическа обстановка не може да се установи при
условията на пълно и главно доказване, че евентуално намереният кабел захранва
имота, за който е открита процесната партида. По делото било установено, че за
имота има открити няколко партиди, както и че не е установено къде точно е
свързан кабелът, т.е. евентуално по коя партида е налице заобикаляне на
средството за търговско измерване. Навежда съображения, че са налице
противоречия между показанията на свидетелите, допуснати по искане на ответника. Служителят, изготвил констативния протокол
поддържал неустановени и незаписани факти относно проверката – къде точно е
било присъединяването чрез изключване на ел. енергията, докато свидетелят от
Федерацията на потребителите заявил, че такава проверка не била извършвана и
токът не е спиран. Освен това, разпитаният служител на органите на МВР заявил,
че не е влизал в имота, както и че му е показан кабел извън имота и на място,
различно от ел. таблото, т.е. твърди се, че свидетелят е подписал констативния
протокол без да изследва къде влиза кабелът и какво захранва и дали изобщо
захранва нещо. На следващо място, в жалбата се поддържа, че ищцовото дружество
не е получавало кореспонденция във връзка с проверката, както и че в Общите
условия на ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиентите по смисъла
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ОУ – при извършване на корекции. Оспорват се
изводите на СРС, че за такъв ред можело да се приеме чл. 17 и чл. 49 от Общите
условия на ответника, доколкото същите норми не съдържат ред, а установяват
задължение за уведомяване, но не и ред, по който това уведомяване да се
извърши. Жалбоподателят счита, че от значение за основателността на предявения
иск е и обстоятелството, че процесната фактура е издадена след отмяната на
ПИКЕЕ. Развити са и съображения, че в случая не била спазена предвидената в чл.
48, ал. 2 от ПИКЕЕ процедура по съставянето на констативния протокол и
конкретно – протоколът не бил съставен в присъствието на служител на полицията,
а и самата проверка не била извършена в негово присъствие. На следващо място, излагат
се доводи, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през
изминал период електрическа енергия, като в тази връзка се позовава на съдебна
практика, съобразно която корекциите на сметки са допустими само когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода
на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за минал период. Счита, че ЗЕ не съдържа норми, които да
предвиждат обективна отговорност на потребителите в случаите на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване, довело до неизмерване или
неточно измерване на консумираната електроенергия. Въззивникът твърди, че
ПИКЕЕ, на основание на които е извършена процесната корекция на сметки, са
приети от ДКЕВР в нарушение на предоставената законова делегация с чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ. Дори и да се приеме, че съществува законово основание за
извършване на едностранна корекция от страна на ищцовото дружество, то в този
случай следва да е спазена разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.”а” от ЗЕ,
като потребителят следва да е бил уведомен за извършената корекция по ред,
предвиден в Общите условия. В процесния случай обаче в действащите Общи условия
на ищеца, не бил предвиден такъв ред, поради което извършената корекция на
сметки била без правно основание. Развити са и съображения за неравноправност
на клаузите на Общите условия и ПИКЕЕ, както и за нищожност на ПИКЕЕ. По тези
съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “Ч.Е.Б.”
АД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Дружеството излага съображения за неоснователност на
възраженията на въззивника, че по делото не било доказано, че нерегламентираното
присъединение, описано в констативния протокол, захранва процесния имот.
Позовава се на необорената материална доказателствена сила на съставения
констативен протокол, поради което счита, че нерегламентираното въздействие
върху средството за търговско измерване било установено. Счита, че правото на
едностранна корекция било предоставено на доставчика по силата на нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приетите въз основа на същата ПИКЕЕ, като всички изисквания
на посочените нормативни актове били спазени, а доколкото се касае до
реализиране на обективна отговорност, доставчикът не дължи да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисляване на сметката му. Позовава се на нормата на чл. 17, ал.
2 от действащите Общи условия на Ч.Е.Б. в които счита, че е предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция, който в случая бил спазен. По
изложените съображения прави искане за потвърждаване на първоистанционното
решение в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 7 128, 32 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно по констативен протокол от 01.12.2017г. от извършена проверка за
електроснабден имот с клиентски номер 200068217754, находящ се в гр. София, ул.
“*******.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
електрическа енергия за процесния имот, както и че от представения констативен
протокол е установена хипотеза на промяна в схемата за свързване, в резултат на
която не е отчетено или е неточно отчетена електрическата енергия. Осъщественото
въздействие върху средството за търговско измерване било доказано въз основа на
кредитираната съдебно-техническа експертиза, както и с оглед материалната
доказателствена сила на официалния удостоверителен документ - констативен
протокол за проверката, и от събраните гласни доказателствени средства. Посочено е, че при действащата нормативна
уредба, законодателят е допуснал разпределение на риска от обективно установено
неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието на вина на която и да е от
страните е без значение. Поради тази причина е обосновал извод, че са налице
предпоставките, даващи основание на доставчика на ел. енергия да извършва
едностранна корекция на потребената ел. енергия за исковия период.
Първоинстанционният съд е развил и съображения, че в приложимите Общи условия
на дружеството е предвиден ред за уведомяване за извършената корекция, както и
че в конкретния случай ищецът е бил уведомен за извършената корекция и е
упражнил предоставените му от закона права. Обсъдени са и представените
доказателства, установяващи спазване на изискванията по чл. 47 и следв. от
ПИКЕЕ, в това число относно реквизитите на изготвения протокол, поради което е
приел, че е налице основание за извършване на едностранна корекция на сметка на
абоната, като определената по този ред сума е дължима.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице
основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или
неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между
страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен протокол
№ 1019007/01.12.2017г., на същата дата е била извършена техническа проверка на
електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена в
присъствието на Георги Василен Василев – техник ел. системи, координатор НТЗ и Л.Г.Т.–
ръководител НТЗ, район Централен, както и на свидетелите В.Н.Г.– Федерация на
потребителите и М.С.Б.– Федерация на потребителите. В протокола е удостоверено,
че проверката е започнала в 15, 40 часа, като с оглед установената промяна в
схемата на свързване по време на проверката, било уведомено МВР-СДП/ОДП в 16,
07 часа. На проверката е присъствал К.С.С.– служител на 06 РПУ. Служителите на
“Ч.Р.Б.” АД потърсили потребителят, за да бъде поканен да присъства на
проверката, но такъв представител не бил установен. На място било констатирано,
че обектът се ползва от наемател, а не от лицето, посочено като титуляр на
партидата. При извършената проверка било установено, че е направено
присъединение преди средството за търговско измерване, което било изпълнено с
проводник – алуминиев едножичен, като три от жилата се ползвали за фаза и едно
за нула. Това присъединение преди средството за търговско измерване било
присъединено към подземен кабел, захранващ разпределителна ел. касетка в
близост до ел. таблото подземно с клеми, а другия край на присъединението
захранва част от ел. инсталацията на хотела. По гореописания начин
консумираната по това присъединение ел. енергия в момента на проверката не се
отчита от електромера. Така била установена промяна в схемата на свързване на
електрическата енергия. В протокола е посочено още, че констатациите са
демонстрирани пред независимите свидетели, присъствали на проверката и пред
служителя на МВР-СДП/ОДП. Удостоверено е също така, че присъединението е премахнато,
като е извършено ново пломбиране на клемния блок на електромера и на щита/врата
на електромера. Констативният протокол е подписан от представителите на
ответното дружество, от горепосочените
двама свидетели от Федерацията на потребителите и от служител на 06-то РПУ –
СДВР – К.С..
Противно на изложените във въззивната
жалба доводи, така удостоверените в процесния протокол обстоятелства в тяхната
цялост, не се опровергават от събраните по делото гласни доказателствени
средства. Пред СРС са разпитаните свидетелите К.С. – младши инспектор към 06
РУП-СДВР, Л.Т.– ръководител НТЗ, район Централен и В.Г.– представител на
Федерацията на потребителите. Всички посочени свидетели имат непосредствени
възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като свид. Т.е
извършвал проверката, а другите двама свидетели са присъствали при извършването
на проверката, като тези обстоятелства са изрично удостоверени в приетия по
делото официален удостоверителен документ – констативен протокол от
01.12.2017г. Показанията на тези свидетели са логични и непротиворечиви помежду
си по отношение на съществените за спора обстоятелства, а и същите се
потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза, поради което съдът
следва да ги кредитира. Въз основа на техните показания се установява, че при
извършване на проверката била констатирана промяна в схемата на свързване на
средството за търговско измерване. В случая обектът се захранвал от
разпределителна касета, до която стига кабел, който се захранва от друга
разпределителна касета, находяща се до трафопост на разстояние от около 300
метра. Било установено, че при изключване на захранването през електромера, в
обекта продължавало да светят лампи, което означавало, че е налице
присъединение към захранващия кабел преди мерене. Това налагало разкопаване
около сградата с оглед проверка на находящите се под земята присъединителни
кабели. За предстоящите действия бил уведомен представител на ресторанта, който
обяснил, че е наемател и че представителите на “Р.И.” ЕООД са извън страната.
След това служителите на “Ч.Р.Б.” АД разкопали кабела на разпределителната
касета и установили, че посредством клеми към три от захранващите фазови жила бил присъединен
кабел преди мерене, който подземно влизал в територията на имота. На проверката
присъствали представители на Федерацията на потребителите – свид. В.Г.и М.С.Б..
Установеното нарушение било показано на посочените лица, включително и на свид.
С.в качеството му на полицейски служител, който е пристигнал на мястото на
проверка. По тези съображения се налага извод за неоснователност на наведените
във въззивната жалба доводи, че събраните гласни доказателствни средства са
противоречиви помежду си, поради което не следва да се кредитират. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че от датата на извършване на проверката –
01.12.2017г. до датата на даване на показанията в съда – 19.02.2019г., е
изминал дълъг период от време и е възможност свидетелите да не си спомнят
всички подробности по случая, което обаче не е основание съдът да не кредитира
гласните доказателствени средства само на това основание.
Другите свидетели – И.М.– управител на
ресторанта, на който е извършвана проверката, и С.Г.– сервитьор в рестората, са
присъствали в обекта по време на извършване на проверката. Те обаче не твърдят,
че цялата дейност по проверката е извършвана в тяхно присъствие, поради което
изнесеното в показанията им, че не било установено нарушение, представлява
техен извод, който е опроверган от събраните писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза.
Представено е писмо изх. № NTZ84299/04.12.2017г.,
с което ответното дружество е обективирало волеизявление до ищеца “Р.И.” ЕООД,
че на 01.12.2017г. е била извършена проверка на средството за търговско
измерване с фабричен № ********** в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ
е бил съставен констативен протокол № 1019007/01.12.2017г. Това писмо било
връчено на ищеца чрез И.М..
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, което следва да се
кредитира като пълно и обективно, се установява, че вследствие на външното
въздействие върху средството за търговско измерване, изразяващо се в направено
допълнително присъединение преди средството за търговско измерване, се стига до
промяна в схемата на свързване, което води до неизмерване на консумираната ел.
енергия през присъединението. В случая общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 40 156 КВтЧ
за период от 90 дни, е преизчислено при спазване на приложимата норма – чл. 48,
ал. 1, т. 2, б. “б” от ПИКЕЕ, на базата на половината от пропускателната
способност на линията. Посочено е още, че в периода от 90 дни преди проверката
не била извършвана проверка от служители на “Ч.Р.Б.” АД на изправността на
средството за търговско измерване. Експертът е заявил, че преизчислението на
сметката в представената фактура било извършено по действащите за периода цени
на ел. енергия, утвърдени от КЕВР, т.е. изчисленията са математически верни.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 92
ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар
на електрическа енергия. Понятието "краен клиент" е определено в § 1,
т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието
"клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва
да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.), според която "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката
процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"Чез Р. Б. " АД, приети на основание чл. 98б
ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила
на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за
публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама" на
вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като
писмени доказателства.
Съгласно чл.
98б, ал. 4 ЗЕ и чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
без да е необходимо изрично приемане, като в чл.
98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил
несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива
съобразно дадената от закона възможност.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ответника,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение №
ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 4 от същите
Общи условия, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския
бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди
за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство. В конкретния случай обектът, по отношение на който е извършена
проверката, е търговски обект – хотел и ресторант, което обстоятелство е
изрично удостоверено в съставения констативен протокол.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за процесния обект по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ– небитов
клиент, както и че през исковия период между страните съществуват облигационни
отношения по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл.92 от ЗЕ/ и ищецът е купувач на такава. В този смисъл
последният е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е
обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.” АД /одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г./ по
арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при извършена на 01.12.2017г.
проверка от ответника е установено нерегламентирано въздействие и достъп до
средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият по-горе
констативен протокол, изразяващо се в промяна в схемата на свързване на
средството за търговско измерване.
Спори се между страните в производството дали е налице
основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне
единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава
отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните
субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението
на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите
на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията в
показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване
или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика
е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. –
до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015
г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат
в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.;
решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение
№ 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията,
посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.
98/2013г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на
предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 03.09.2017г. – 01.12.2017г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане
в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. №
9462/2014г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. №
2385/2016г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС,
ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение и по
отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва да се приеме, че към
момента на извършване на процесната проверка – 01.12.2017г., ПИКЕЕ не са били отменени
в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт. По въпроса дали е
налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от
17.7.2012г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013г. /какъвто именно е разглеждания случай/ е формирана практика на
ВКС, намерила израз в решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г., ІІІ
ГО, която настоящият съдебен състав споделя. В посоченото решение е прието, че
разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и
са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018г.,
трябва да се приложат. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва
да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В мотивите на решението е
посочено, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба
/доставка/ на електрическа енергия. Касае се за договор за продажба /доставка/,
при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД. От правилото на
чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да
доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и
от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от
1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
Наведените от жалбоподателя възражения, че ЗЕ не
установява хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане
на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в
жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение №
165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. №
436/2011г., решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение №
159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. /, преди влизане в сила на измененията
на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, 6
ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г., липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща методика
и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че коригирането на
сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност – чл.
82 ЗЗД.
Така формираната практика е останала
актуална и за последващ период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане
в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от
20.05.2015г. по гр.д. номер 4907от 2014г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно
измерена електрическа енергия.
Въззивният съд намира за неоснователен и
доводът на въззивника, че приемайки нормата на чл. 48
ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена
с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й
във връзка с чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. "а" и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие
да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при
"установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена
електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия. /в този смисъл и определение №
556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел
III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати.
Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае
за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен
акт, Директива
93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който
член е транспониран и в § 12а
от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143
и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва
от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите
условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от
действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден
ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената
корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г.
на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б."
ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция.
Потребителят не е бил уведомен за
изготвеният констативен протокол,
доколкото видно от удостоверяванията в обратната разписка за доставяне на
писмото, същото е получено от И.М.. Същото лице е разпитано като свидетел по
делото и се установи, че той е наемател на процесното помещение, но не е
служител на ищцовото дружество. Настоящият съдебен състав обаче приема даденото
в решение № 124 от 18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на
ВКС разрешение относно въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите
условия на договорите ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. В това решение е посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия в
противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6
от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава
относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице
хипотеза на неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не
следва извод, че не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в случая „Ч.Р.Б.“
АД е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите
за използване на електроразпределителните мрежи да изпрати препис от съставения
констативен протокол и уведомление за извършване на корекцията. Невръчването на
същото на лице, което е натоварено да приема книжа от името на ищцовото
дружество, е относимо единствено към поставяне на длъжника в забава по
отношение на задължението за заплащане на корекцията, но не води до отпадане на
правото да се извърши корекция на сметка.
В действащите към момента на извършване на
процесната проверка текстове на чл. 48
до 51
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими
лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1, ал.
3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от
16.08.2016г. по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме,
че отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава
резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим
орган. Не съществува задължение за ищцовото дружество да уведомява клиента за
предстояща проверка на средството за търговско измерване, поради което следва
да се приеме, че релевираните от въззивника доводи в тази връзка са
неоснователни. В случая изискванията за спазване на формата и реда за
извършване на проверката са спазени, а правата на ищцата са гарантирани
посредством участие на представители на Федерацията на потребителите
Операторът на мрежата е извършил проверка
на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, за
които е съставил констативен протокол. Документът е подписан от представител на
„Ч.Р.Б.“ АД, а поради отсъствие на потребителя, констативният протокол е подписан
от двама свидетели, които не са служители на дружеството.
Неоснователни са възраженията на въззиваемата
страна, че в случая не е била спазена процедурата по изготвяне на констативния
протокол. Съгласно чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ /в релевантната редакция към датата на извършване на проверката/,
когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е
подписан от тях.
В конкретния случай е установено именно
нерегламентироно вмешателство в измервателната система, което е свързано с
посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него. В
тези случаи, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието
на нерегламентираното действие следва да бъде удостоверено с подпис на
представител на полицията, който задължително присъства на проверката – чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно
следните обстоятелства: че описаните в протокола действия и констатации са
действително проведени, респ. установени в хода на съставянето на документа от
компетентни за това лица, а именно: присъствието на служителя на МВР при
проверката, присъствието на останалите лица, взели участие – служителите на “Ч.Р.Б.”
АД и представители на Федерацията на потребителите, както и установеното видимо
състояние на проверения електромер и данните за извършеното замерване на уреда.
Действително, полицейският служител няма компетентността - поради което и не му
е възложено съставянето на документа - да установи съответното вмешателство в
СТИ. В хипотезата на чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ същият единствено удостоверява
извършените действия по възстановяване на нарушената схема на свързване, като
начин на доказване и на неправомерната й промяна. Ищецът не е оборил
доказателствената сила на официалния документ, поради което следва да се
приеме, че с обвързваща съда материална доказателствена сила е установено
нарушението на СТИ, изразяващо се в промяна на схемата за свързване на
електромера, отчитащ доставената в процесния имот ел. енергия.
Противно на твърденията във
въззивната жалба, процесният
протокол отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ,
поради което за ответното дружество е възникнало правото да извърши корекция,
респ. – на крайния снабдител да претендира заплащане на суми, произтичащи от
упражняването на това право, в който смисъл е и решение № 104 от 16.08.2016 г.
по т.д. 1671/2015 г. на ВКС. Доколкото настоящият случай се отнася до неправомерна
промяна в схемата за измерване, водеща до неизмерване на преминаващото
количество ел.енергия през СТИ, съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативния протокол за
установяване намесата в измервателната система. Съгласно приетото по делото
заключение на вещо лице по изготвената техническа експертиза, изчислението е
извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2 , б.“б“
ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР.
Относно поддържания от жалбоподателя
довод, че не се държи сметка за реално консумираната електрическа енергия за
разглеждания период, следва да се отбележи, че по делото е установено
извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но това
реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за
предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в
случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия.
По изложените съображения въззивният съд приема, че
ответникът надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно
да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 48,
ал. 1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 03.09.2017г. – 01.12.2017г.,
както и че "Ч.Е.Б." АД има вземане срещу ищеца за сумата от 7 128, 32
лева, представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за
установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с констативен
протокол от 01.12.2017г., за която е издадена фактура от 11.12.2017г. Това от
своя страна обуславя неоснователност
на предявения иск.
Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, от обхвата на касационното обжалване са изключени
решенията на въззивния съд по търговски дела с цена на иска под 20 000 лева. Търговско по характера си е всяко дело, заведено по
иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска
сделка, вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението,
неизпълнението или прекратяването й. Наред с това, според дефиницията на понятието
"клиент" в чл. 4, ал. 4 от Общите условия на дружеството, одобрени с
Решение № ОУ-013/10.V. 2008 г. на ДКЕВР, това е и потребителят на електрическа
енергия "за стопански нужди", който може да е физическо или
юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет,
което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство. Ищецът по делото е търговско дружество, търговец е и ответното
дружество по смисъла на чл.
1, ал. 2, т. 1 ТЗ. Сключената помежду им при общи условия, т. е. по реда на
чл.
298 ТЗ, сделка има естеството на търговска продажба с предмет снабдяването
с електрическа енергия на търговски обект – хотел и ресторант. В случая
предявеният иск е за установяване недължимост на сума в размер на 7 128,
32 лева, която е под законоустановения минимум по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. По
изложените съображения настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67594/18.03.2019г., постановено по гр.д. № 88420/2017г. по
описа на СРС, ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА “Р.И.” ЕООД, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК **********,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач - "Ч.Р.Б." АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.