Р Е Ш E Н И Е
№ 152
Гр. Перник, 06.10.2023
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов КАД № 231 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 19 от ПЗР на Закон за
изменение и допълнение на АПК, във връзка § 4а (нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г.),
ал. 1, във връзка с § 4 (изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) от Преходните и
заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ), във връзка с § 5 (изм. ДВ, бр. 34 от 1992 г.) от ПЗР
на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ).
Образувано е по касационна жалба на Е.Т.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против съдебно Решение № 80 от 04.05.2023 година, постановено по
административно дело № 68/2023 година по описа на Районен съд Радомир.
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Е.Т.С.,
съдържаща искане за обявяване на нищожност на решение от 20.06.1994 година на
кмета на Община Радомир, с което на Ц.Г.Т. е признато правото да закупи
недвижим имот, с площ 550 кв. м., находящ се в гр. Радомир, местността ****,
при граници: Й.Е.Г., път и от южната страна -
орница, пасбище, застроено със сезонна сграда с площ 29 кв. м.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства, включително оспорва същото в частта, с която е осъден да
заплати разноски по производството. Излага доводи, че са нарушени „всички
изисквания на закона“. Навежда твърдения, свързани с местоположението на
процесния имот. Твърди, че заместник – кметът, упълномощен от кмета на Община Радомир
не може да подписва документи, а това е вменено само на кмета, особено когато
става въпрос за имот, който се намира извън територията на „параграфа, в
нищото, т.е. ливадите и собствениците и който напълно им пречи да ползват
имотите си.“ По тези съображения моли съда да отмени решението на Районен съд Радомир.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – кметът на Община Радомир, получил препис
от касационната жалба на 12.06.2023 г., не депозира отговор в законоустановения
14-дневен срок по чл. 213а, ал. 4 от АПК.
Заинтересованата страна – Ц.Г.Т., уведомена за
касационната жалба по реда на чл. 213а, ал. 4 от АПК на 15.06.2023 г., не
депозира отговор в законоустановения 14-дневен срок.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година касаторът
– Е.Т.С., редовно призован се явява лично. Поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения. Моли съда да отмени решението на районен съд
Радомир.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година ответникът
по касационната жалба – кмет на Община Радомир, редовно призован не се явява и
не се представлява. В подадено писмено становище моли съда да отхвърли
касационната жалба като неоснователно по подробно изложени съображения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година заинтересованата
страна – Ц.Г.Т., редовно призована не се явява, представлява се от адвокат К. Б.
от АК Перник, която оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила
решението на районния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В проведеното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените в жалбата доводи,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на Е.Т.С. срещу решение от 20.06.1994 година на кмета на Община Радомир, с
което на Ц.Г.Т., в производство по реда и на основание § 4 и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ (ред. към периода на провеждане на производството) е признато правото да закупи недвижим имот, с
площ 550 кв. м., находящ се в гр. Радомир, местността ****, при граници: Й.Е.Г.,
път и от южната страна – орница, пасбище, застроено със сезонна сграда с площ
29 кв. м.
Районният съд е разгледал жалбата, като е изследвал
наличието на всички основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК за обявяването на
нищожност на атакувания акт, доколкото всяко от тях може да засегне
законосъобразността на постановеното решение в степен да обоснове
недействителност на акта, така че същият да не може да породи правните последици
към които е насочен.
Въз основа на приобщените по делото писмени
доказателствени средства съдът е приел от фактическа страна, че административното
производство, в което е издадено оспореното решение е започнало по молба с вх.
№ 02.06.1992 г. на заинтересованата страна Ц.Г.Т., депозирана по реда на § 5 от
ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34/1992 г.) до кмета на Община Радомир, за закупуване на
предоставен ѝ за ползване при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ недвижим
имот. По повод тази молба Комисия при Община Радомир дала становище,
обективирано в Протокол от 20.06.1994 г., че заявителят притежава документ за
право на ползване, който отговаря на изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
съответно на основание § 5, ал, 3 е определена оценка в размер 8 250.00
лв., с представени документи за заплащането ѝ. Издадено е и процесното
решение на кмета на община Радомир, с което е прието, че са изпълнени
изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ползвателят притежава документ за
право на ползване и в имота има построена сграда преди 01.03.1991 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна в
решението е прието, че обжалваното решение на кмета на Община Радомир
представлява действителен административен акт, а възраженията за неговата
нищожност за неоснователни.
Прието от районния съд е, че актът е издаден от
компетентен орган – от представените по делото доказателства е видно, че
решението е издадено от заместник-кмета на Община Радомир при условията на
заместване (представена е заповед на кмета) и поради отсъствието на титуляря на
длъжността във връзка с ползване на платен годишен отпуск, аргументирано в чл.
39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), а в случая не е налице делегиране на правомощия.
Прието в решението е също, че атакуваният административен
акт е издаден в предвидената от закона форма, съдържа всички необходими
реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК, в производството по издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както
и неправилно приложение на материалния закон, а фактът, че е издаден в
условията на обвързана компетентност изключва и противоречие с целта на закона.
Решението е правилно като краен резултат, макар
касационният съд да не споделя мотивите, обосновали съдебния акт.
В представеното по делото заверено копие на оспореното
решение липсва посочена дата на издаването му. Атакуваният в съдебното
производство акт, с оглед изминалия близо 30-годишен период от периода на
провеждане и приключване на производството не е представен по делото и в
оригинал. Изисквани многократно, по делото не са представени и приобщени други
доказателства относно датата на постановяване на атакуваното решение. В
решението, видно е от съдържанието му, се съдържа посочена само дата на
изготвяне на протокола, съдържащ констатациите на Комисията по повод
депозираното заявление.
От доказателствата по делото е безспорно, че
производството по издаване на оспорвания административен акт започва на 02.06.1992
година, когато заинтересованата страна Ц.Г.Т. депозира молба вх. № АБ-94-00-677
в Техническата служба на Община Радомир (л. 27 от гражданско дело № 68/2023 г.
по описа на Районен съд - Радомир) за закупуване на земеделска земя,
предоставената ѝ за ползване съгласно Постановление № 26 на Министерски
съвет и Националния съвет на Отечествения фронт от 1987 година (удостоверение
на л. 26 от АД).
Във връзка с това подадено заявление Комисия по § 4 от
ЗСПЗЗ при Община Радомир изготвя протокол с дата 20.06.1994 г. (л. 28 от гражданско
дело № 68/2023 г.), с който установява,
че заявителят ползва земеделска земя, предоставена ѝ за ползване по
силата на Постановление на МС № 26/1987 г., находяща се в землището на община
Радомир, местност ****, под ****, с площ 550 кв. м., застроен със сезонна
сграда с площ 29 кв. м.; признава правото ѝ да закупи имота; определя
цена в размер на 8 250.00 лв. и режийни разноски в размер на 42.00 лв., за
която обща сума в размер на 8 292.00 лв. са представени документи за
заплащането ѝ; както и указва издаването на заявителя на препис от
„настоящия протокол и решението за възлагане на имота, които да му послужат
пред нотариуса за снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 5, ал. 5 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.“
По повод тази депозирана молба, на основание § 4а и
сл. от ПЗР на ЗПСПЗЗ и оценката на Комисията, обективирана в Протокола от
20.06.1994 година, е издадено и решение, с посочен издател – кмет на Община
Радомир (л. 29 от гражданско дело № 68/2023
г.), предмет на жалбата пред Районен съд – Радомир, с което на Ц.Г.Т. е
признато правото да закупи предоставената ѝ за ползване земеделска земя
на цена от 8 250.00 лв.
По делото, въз основа на изготвена съдебно – почеркова
експертиза по АД № 2/2020 г. на Районен съд Радомир, безспорно е установено, че
положеният в атакуваното решение подпис не е изпълнен от лицето, заемащо към
този момента длъжността кмет на Община Радомир.
От друга страна касаторът не оспорва, включително изрично
счита (в молба на л. 7 от АД № 215/2020 г. по описа на Административен съд –
Перник), че положеният в атакувания административен акт подпис е идентичен с
подписа, положен от председателя на Комисията в протокола от 20.06.1994 г. До
такъв извод достига и съдът при обикновен преглед на двата документа –
подписът, положен за издател на атакуваното решение е идентичен с изпълненият в
пункт 1 на изготвения оценителен протокол подпис на председателя на Комисията.
Видно е от съдържанието на Протокола, което по делото
не е и спорно, председател на Комисията е Иван Фишев – заместник – кмет към
този момент, както и към момента на издаване на оспорваното решение
(допълнително споразумение от 20.11.1991 г. към трудов договор, л. 24 от АД).
Въз основа на съвкупната преценка на така приобщените
по делото доказателства, включително в резултат на анализ на съдържанието на
оценителния протокол и съдържащото се в същия указание: „да се издаде препис от
настоящия протокол и решение за възлагане на имота...“, се приема, че
процесното производство, започнало на 02.06.1992 г., е приключило на 20.06.1994 година, когато
е изготвен оценителният протокол, че оспореното решение е част от него, т.е. издадено
е на същата дата – 20.06.1994 година, а атакуваният административен акт е
издаден от председателя на оценителната комисия, заемащ към този момент и
длъжност заместник – кмет на Община Радомир.
С оглед изложеното неправилно в решението е прието, че
производството е по реда и във връзка с разпоредбата на § 62, ал. 3 от ПЗР на Постановление
№ 456 на МС от 11.12.1997 година за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ППЗСПЗЗ) (обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) Разпоредбата, в която се
основава решението на районния съд не е приложим закон към датата на издаване
на атакувания административен акт (чл. 142, ал. 1 от АПК). Постановление № 456
на МС от 11.12.1997 година за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е обнародвано в
ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., съответно е влязло в сила на 23.12.1997 г., или
повече от три години след периода на провеждане на процесното производство и
датата на постановяване на атакуваното решение. Към момента на иницииране на
производството на 02.06.1992 година, както и към датата на постановяване на
оспорваното решение действащи нормативни актове са ЗСПЗЗ в редакция ДВ, бр. 28
от 03.04.1992 г., и ППЗСПЗЗ в редакция ДВ,
бр. 34 от 24.04.1992 г., съответно приложими към процесното производство са
разпоредбите на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 5, ал. 1 – 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
В тази връзка, неправилно в решението е прието също,
че кметът на съответната община по местонахождението на имота, е компетентният
да се произнесе в това производство орган и с нарочен акт.
Независимо от горното обаче, правилен е крайният извод
на решаващия първоинстанционен състав за неоснователност на искането за
обявяване на нищожност на атакуваното решение.
Основанията за отмяна на административните актове са
посочени в чл. 146 от АПК: липса на компетентност; неспазване на установената
форма; съществени нарушения на административнопроизводствените правила;
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Всяко
едно от така установените изисквания за законосъобразност на административните
актове следва да бъде преценявано така, както е регламентирано в цитираната
норма. При наличие на което и да е от изчерпателно изброените основания за
незаконосъобразност актът се явява недействителен и следва да бъде или отменен,
или обявен за нищожен, в зависимост от интензитета на порока, от който същият е
засегнат. Конкретно, за да е нищожен, административният акт следва да страда от
съществен, тежък порок, представляващ такова радикално нарушение на закона,
което не може да бъде преодоляно, като определени пороци по дефиниция водят до
нищожност. В тази връзка нищожен е административен акт, издаден от
некомпетентен орган, издаден при липса на форма, издаден при пълна липса на
правно основание – материално незаконосъобразен до степен, лишаваща го изцяло
от законова опора, или издаден при съществено противоречие със закон или
подзаконов нормативен акт, акт с невъзможен предмет, с несъществуващ адресат и
пр., според спецификата на всеки случай.
В процесния случай недоказани на първо място са
твърденията за нищожност на оспореното решение поради некомпетентност на
неговия издател.
Съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 28
от 1992 г.), гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи
по предходния параграф (по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет), придобиват право на
собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята (с площ под
35 кв. м (арг. от § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ), ако до 31 декември 1992 г.
заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от
Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34
от 24.04.1992 г.), гражданите, на които е
било предоставено право на ползване на основание на нормативните актове,
посочени в § 4 от ПЗР на ЗПЗЗ, в срок от три месеца от влизане в сила на
ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.), подават молба в техническата служба на
общините по местонахождението на имота със съответните приложения.
Съгласно § 5, ал. 1, ал. 4 във вр. с ал. 3, ал. 5 и
ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.), в двумесечен срок
от постъпването на молбата ОБЩИНАТА изготвя оценителен протокол, въз основа на
който до 31 декември 1992 година гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земите на основание нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, заплащат цената на земята по депозитна извънбюджетна сметка на
общината, а за придобитото право на собственост се снабдяват с нотариален акт.
Цитираните разпоредби са изменени към датата на
приключване на производството (20.06.1994 година) само касателно сроковете за
заплащане на оценката на имота, определена в оценителния протокол.
Така, съгласно действащата по време на подаване на
заявлението и постановяване на оспорваното решение нормативна уредба, гражданите, на които е
било предоставено право на ползване на основание нормативните актове, посочени
в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, подават молба в техническата служба на общините по
местонахождението на имота със съответни данни и приложения, общината определя
цената на земята, която в установен от закона срок ползвателите трябва да
заплатят по депозитна извънбюджетна сметка на общината, за да придобият правото
на собственост. Т.е. производството приключва с издаването на оценителен
протокол от общината, а изготвянето на оценката съдържа в себе си и
признаването на ползвателя на правото да придобие собственост върху
предоставената му за ползване земеделска земя, за разлика от последвалото нормативно
регулиране на тези обществени отношения с § 61 – § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от
11.12.1997 година за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, което предвижда издаването на заповед от кмета на
съответната община, с която отказва или признава правото да се придобие
собственост от ползвателите.
Предвид горното, тъй като относимите нормативни
разпоредби към периода на иницииране и приключване на процесното производство не
предвиждат издаване на нарочен акт на кмета на съответната община по
местонахождението на имота, атакуваното решение, независимо непредвидено като
акт, част от процедурата по придобиване правото на собственост върху земеделска
земя, предоставена за ползване на граждани по силата на актовете, посочени в §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващо според съда акт, съставляващ оценителния
протокол, е издадено от компетентен орган – председател на оценителната комисия
при Община Радомир, заемащ и длъжността заместник – кмет на Община Радомир.
Липсват основания за нищожност, свързани и с формата
на акта – факт е изрично писмено волеизявление с конкретен адресат, с посочен
издател, мотивирано с фактически и правни основания, съдържащо ясна
разпоредителна част.
Не са налице основания за обявяване на нищожност на
оспореното решение, свързани с нарушаване на административнопроизводствените
правила, такива, които не просто да нарушават процедурата, а да са с такъв
характер, че да повлияят върху крайния акт по същество.
Липсват основания за обявяване на нищожност на
решението, свързани с материална незаконосъобразност (т.е. по същество), в
каквато посока се преценяват част от доводите в касационната жалба.
Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до
неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така,
че акт с такова съдържание не може да бъде издаден. С оглед съдържанието на
относимите към периода на провеждане на процесното производство нормативни
разпоредби се приема, че фактическият състав за трансформиране правото на
ползване на процесния имот в право на собственост е завършен. Правото на заинтересованата
страна Ц.Т. да придобие собственост в хипотезата на §
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр.
28 от 1992 г.) по отношение на предоставен ѝ за ползване имот – земеделска
земя, по силата на акт, в случая на Министерския съвет, е признато по преписка,
образувана на 02.06.1992 година. По тази преписка е изготвен оценителен
протокол (макар и след срока по § 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ) и от Комисия при
Община Радомир (§ 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в относимата редакция), в който е
обективирано и атакуваното решение, а видно е от доказателствата, което по
делото не е и спорно, определената цена на земята е била заплатена (§ 5, ал. 4
от ПЗР на ППЗСПЗЗ). В резултат на тази именно проведена процедура е съставен и
констативен нотариален акт за собственост върху процесната земеделска земя.
С оглед изложеното настоящият съд счита, че не са
налице сочените от касатора основания за прогласяване на нищожност на
атакувания административен акт. Решението на Районен съд Радомир, с което е
отказано обявяването на нищожност на атакуваното решение, независимо с
неправилни мотиви, правилно като краен резултат, следва да се остави в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото касатора следва да заплати на
ответника по касационната жалба сумата в размер на 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото касатора следва да заплати на
процесуалния представител на заинтересованата страна възнаграждение в размер на
500 лева по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, настоящия касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 80 от 04.05.2023 година,
постановено по гражданско дело № 68/2023
година по описа на Районен съд Радомир.
ОСЪЖДА Е.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
Община Радомир, с адрес гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20 съдебни разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Е.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, област Перник, ул.
**** да заплати на адвокат К. Б. от АК Перник адвокатско възнаграждение в
размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/