№ 260151 / 30.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Г. Монтана, 30.12.2020г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание Н. девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1067 по описа З. 2020г., З. да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. З. С. Н. В. Е. –. г. С., чрез пълномощник ю. И. Н. против В.В.А. xxx. Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 05.03.2017г. между „У. К. Ф. Е. и В.В.А. е сключен договор З. стоков кредит № 2644120, по силата, Н. който кредиторът е предоставил Н. кредитополучателя кредит в размер Н. 759.90 лева, при който отпуснатата сума е преведена по банковата сметка Н. търговеца Н. 05.03.2017г. Поддържа, че кредитът е използван З. закупуване Н. стоки Н. обща стойност 759.90 лева, съгласно уведомително писмо от „У. К. Ф. Е. до „Т. Б.” Е. и фактура от 05.03.2017г.
Поддържа, че съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер Н. кредита е 779.90 лева, който представлява сбор от чиста стойност Н. кредита 759.90 лева и застрахователна премия 20.00 лева, която кредитополучателят се е задължил да изплаща Н. 7 броя равни части, които са включени в размера Н. всяка отделна месечна погасителна вноска.
Съгласно клаузите Н. договора, усвоената парична сума се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер Н. която е фиксиран З. целия срок Н. договора и която се начислява от датата Н. покупката Н. стоката от търговския обект, като твърди, че страните са договорили лихвен процент от 24.00% или З. целия срок Н. договора възнаградителната лихва е договорена в общ размер от 63.60 лева. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключването Н. договора З. кредит е в размер Н. 843.50 лева, която съгласно клаузите Н. същия е платима Н. 7 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер Н. 120.50 лева, като първата е дължима Н. 14.04.2017г., а последната е с падеж 14.10.2017г.
Ищецът заявява, че крайният срок З. издължаване Н. всички задължения е 14.10.2017г., предвид което по отношение Н. вземанията по договора З. кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
Кредитополучателят дължи освен просрочените и неизплатени месечни суми и обезщетение З. забава, което а начислено в случая в размер Н. 255.13 лева З. периода от 14.04.2017г. до датата Н. входиране Н. заявлението в съда.
Ищецът поддържа, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия към дружеството договор З. стоков кредит.
Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 20.11.2017г. е подписан Индивидуален договор З. продажба и прехвърляне Н. вземания към Рамков договор З. прехвърляне Н. вземания, цесия от 20.12.2016г., между „У. К. Ф. Е. и „А. З. С. Н. В. Е., по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. стоков кредит № 2644120 от 05.03.2017г., сключен с В.В.А. е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В. Е., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.
По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. „У. К. Ф. Е., изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес, като писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил Н. друг адрес. Изпратено е повторно уведомително писмо З. извършената цесия чрез куриер, което отново е върнато, тъй като получателят не е намерен Н. адреса.
Ищецът прилага към настоящата копие от уведомлението З. извършената цесия, което да бъде връчено Н. ответника заедно с исковата молба и приложенията.
Поради неизпълнение Н. задължението Н. кредитополучателя да върне Н. кредитора предоставената му сума по кредита, последният е подал заявление З. издаване заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. xxxx . по описа Н. РС Монтана и Н. 02.01.2020г. е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК.
С оглед Н. обстоятелството, че същата е връчена Н. основание чл.47, ал.5 ГПК и изпратено съобщение до заявителя по реда Н. чл.415, ал.1 т.2 ГПК, ищецът поддържа, че предявява настоящия установителен иск срещу длъжника.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника В.В.А., че същия има вземане към „А. З. С. Н. В. Е. ЕИК: xxxx З. следните суми: 779.90 лева, представляваща неизплатена главница по 7 броя неплатени погасителни вноски З. периода от 14.04.2017г. до 14.10.2017г., сумата от 63.60 лева, представляваща възнаградителна лихва начислена З. периода от 07.11.2016г. до 20.11.2017г., сумата от 255.13 лева обезщетение З. забава З. периода от 14.04.2017г. до датата Н. подаване заявлението, както и законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК № 1/02.01.2020г. по ч.гр.дело xxxx . Н. РС Монтана.
Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени по заповедното производство и разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№ 3092/2019 година Н. МРС и З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.В.А. xxx, не представя писмен отговор Н. исковата молба и не взема становище по предявените искове.
В откритото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не е направил искане З. разглеждане Н. делото в негово отсъствие.
С определение № 803, постановено в закрито заседание Н. 11.08.2020 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото З. открито съдебно заседание Н. 15.10.2020г.
В първото заседание по делото ответникът В.В.А. xxx, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е направил искане З. разглеждането Н. делото в негово отсъствие, при което пълномощникът Н. ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото З. решаване, като е приел, че са налице предпоставките Н. чл. 239 от ГПК, след като: Н. ответника са указани последиците от неподаването Н. отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход Н. делото е даден при условията Н. чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено Н. ответника при условията Н. чл.41, ал.1 и ал.2 ГПК.
Съобразена е и разпоредбата Н. чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията З. последиците от неподаването Н. отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието Н. формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед Н. твърдяното неплащане Н. исковата сума, представляваща сбор от главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва по сключен договор З. стоков кредит от 05.03.2017г., както и законна лихва З. забава, съгласно приложените писмени доказателства –. договор З. кредит, месечно извлечение по кредитна карта, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка Н. фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността Н. исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ЗЗД вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
При този изход Н. процеса, Н. основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати Н. ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената част Н. исковете, в размер Н. 75.00 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 575.00 лева, държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение З. вещо лице, разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. В.В.А. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx, съществуването Н. вземане към „А. З. С. Н. В. Е. –. г. С., ЕИК: xxxx , седалище и адрес Н. управление гр.С., б. Д. №. о. с. Л. е. о. 4. представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощника си ю. И. Н., Н. сумите по издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 от ГПК № 1/ 02.01.2020г. по ч.гр.дело xxxx ., а именно сумата от 779.90 лева главница, дължима по договор З. стоков кредит по 7 броя неплатени месечни погасителни вноски З. периода от 14.04.2017г. до 14.10.2017г., сумата от 63.60 лева възнаградителна лихва З. периода от 07.11.2016г. до 20.11.2017г., сумата от 255.13 лева мораторна лихва З. периода от 14.04.2017г. до 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата Н. подаване Н. заявлението З. издаване Н. заповед З. изпълнение, 02.12.2019г. до окончателното изплащане Н. сумите.
ОСЪЖДА В.В.А. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ Н. „А. З. С. Н. В. Е. –. г. С., ЕИК: xxxx , съдебни разноски от 75.00 лева в заповедното производство и сумата от 575.00 лева разноски в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи Н. обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: